Грижи за бебето и детето

July 14th, 20159:21 pm @

0


Грижи за бебето и детето

Грижи за бебето и детето

Има една книга, която ми помогна да отгледам децата си. Беше 1990 г. ние студенти първи за втори курс когато се роди синът, млади, неопитни и далече от родители и баби. Но имах една синя книга, книгата на д-р Спок в която намирах отговори на въпросите. След това се появи още една книга „Хранене на детето от 1 до 3 години“. За 25 години и да се променили неща в отглеждането на децата остава вярно това, което е казал д-р Спок  „ти знаеш повече, отколкото си мислиш, че знаеш“

Грижи за бебето и детето

На 14 юли през 1946 г. излиза първото издание на книгата на американския педиатър Бенджамин Спок “Грижи за бебето и детето”, в оригинал The Common Sense Book of Baby and Child Care.

Книгата е един от най-големите бестселъри за всички времена. Спок е първият педиатър, който учи психоанализа, за да опита да разбере нуждите на едно дете и динамиката в семейството. Той лансира нова за онова време философия за отглеждането на децата. Преди експертите твърдели, че строгото възпитание на децата най-добре ще ги подготви за живота. Доктор Спок смятал тези практики за противоречащи на родителските инстинкти и вредни за децата и обществото. Той насърчава майките и бащите да създават емоционална сигурност, като проявяват нежност и играят с бебетата си.

“Децата, които са оценявани такива, каквито са, дори да не са много хубави, да са тромави или бавни, ще изградят увереност в себе си – щастие. Те ще имат дух, който ще създаде най-доброто от качествата, които притежават, и всички възможности, които идват на пътя им. Те ще извлекат светлина от всички недъзи.”

“Не думите, а музиката има значение.”

“Казано на автомобилен жаргон, детето снабдява мощността, но родителите трябва да държат волана.”

“Направете си график, ако трябва го запишете на лист хартия. Той трябва да ви налага да бъдете заети с домашна работа или нещо друго, докато бебето ви е будно. Следвайте го усърдно – за да впечатлите бебето си и да впечатлите себе си. Да кажем, че сте майката на момченце, което свиква да го носят на ръце през цялото време. Когато той се подразни и разпери ръце, за да го вдигнете, обяснете му с приятелски и много твърд тон, че тази и тази работа трябва да се свърши този следобед. Въпреки че не разбира думите ви, той разчита тона на гласа ви. Продължете да си вършите работата. Първият час на първия ден е най-труден. Едно бебе разбира промяната по-добре, ако майката остане пред погледа му първоначално за по-дълго и му говори малко. Това му помага да бъде погълнато от нещо друго. Някои бебета се приспособяват по-бързо, ако могат да виждат майка си и да я чуват да им говори, дори да не може да ги вдигне и да ги носи. Ако му занесете играчка и му покажете как да я използва или ако решите, че е време да си поиграете с него, седнете до него на пода. Позволете му да се изкачи в прегръдките ви, ако иска, но не го връщайте към навика да го носите на ръце. Когато сте заедно на пода, той може да изпълзи накрая от прегръдките ви, след като разбере, че няма да станете и да започнете да го носите ходейки. Ако го вдигнете и разходите, той със сигурност ще възрази шумно, когато опитате отново да го сложите на земята. Ако продължи да се сърди за неопределено време като седите с него на земята, измислете си друга работа и отново станете заети. Това, което се опитвате да направите, е да помогнете на бебето си да започне да изгражда търпимост към разочарованието – малко по малко. Ако не започне да се учи на това между 6 и 12-месечна възраст, урокът на по-късен етап е много по-труден за научаване.”

“Не вземайте твърде на сериозно всичко, което казват съседите. Не позволявайте да ви превзема мнението на експертите. Не се страхувайте да се доверите на разума си. Колкото повече хората са изучавали различните методи за възпитаване на децата, толкова повече са достигали до извода, че онова, което добрите майки и бащи инстинктивно чувстват за бебетата си, обикновено е най-доброто за тях. Всички родители си вършат работата, когато имат естествена, лесна увереност в себе си.”

“Истината е, че отглеждането на дете е дълга, трудна работа, чиито награди не са винаги незабавно видими. Това е неоценяван труд, а родителите са точно толкова хора и чувствителни, колкото и децата им.”

Източници: Goodreads, Уикицитат