Горещници

July 15th, 20155:34 pm @

0


Горещници

Горещници

история и традиции

Горещниците започват на 15 юли и продължават три дни. Това са най-топлите дни на лятото. Имат езически произход и са свързани с култа към огъня, празнуват се в чест на огъня и главно за предпазване от огън.

Източноправославната църква почита през тези дни паметта

Празниците са разпространени основно в Северна и Западна България, както и в югозападните български територии. Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са: Чурлѝга, Пърлѝга и Марина Огнена, а в Южна — Лю̀та, Чуру̀та (Чюру̀ка) и Опалена Мария.

Животът на българите някога е бил свързан изцяло със селското стопанство и всяка беда – суша, проливни дъждове, градушки, са можели да унищожат реколтата. Суеверните българи вярвали, че всички тези нещастия са изпратени от Бог, и целта на ритуалите било да умилостивят него и природните стихии. На Горещници не бива да се ходи в полето, да се жъне, коси и копае, да се работи къщна работа. Забранено е да се пече хляб – за предпазване от огнени стихии и градушки. Народът казвал, че в противен случай полята (и най-вече ожънатите снопи) ще се самозапалят, тъй като през тези дни огънят се спуска от небето на земята – обикновено във вид на мълния.

svetkavica niva

Вечерта на 15 юли, на първия ден от празниците, по традиция българите гасят огъня в домашното огнище, за да се предпазят хората и имуществото от пожари. През втория ден съществува пълна забрана за палене на огън, а на третия ден, с помощта на специален обред, се запалва общ „нов”, „жив”, „млад” огън. В някои населени места на 15 юли жените зариват в пепелта на огнището каменна сол, защото вярват, че тя поема силата на огъня и може да се използва като „омайно биле”: да се сложи във водата на ерген, за да се разгори в сърцето му любов към избраната девойка.

Който се потопи в лековита вода по време на Горещниците, ще е здрав през цялата година. „В народа битува поверие, че който се изкъпе в тези горещи дни в топла вода, извираща от самата земя, него ще подмине болест” – пише българският етнограф Димитър Маринов.

fontani

В тези три дни народът гадаел, какво ще е времето през първите три месеца на новата година – януари, февруари и март. Ако денят през Горещниците е топъл и слънчев, то съответният месец също ще е мек, без сняг, топъл и дъждовен. Студеният ден обаче предвещава зимни студове и бури. Ако на 15 юли един час преди пладне се чуе гръм – зимата ще дойде рано, ако гръмотевиците се обадят един час след пладне – тя ще дойде късно. На 16 юли пастирите хвърляли сопите си в кошарата. Ако овцете легнат върху тях – зимата ще е сурова, ако ли не – ще е мека. А ако легнат откъм единия край на сопата – студ се очаква чак към края на зимата. Всичките три дни на Горещниците се съпровождат с молитви за дъжд, но понякога хората правели и молебени за суша – когато годината била дъждовна

sveta marina

В планините Родопи и Странджа третият ден от Горещниците е на особена почит – на 17 юли е празникът на Света Марина, която българите смятат за повелителка на огъня, пожарите и бурите. На нея се подчиняват и змиите. Този ден в българския народен календар се нарича Огнена Марина. На лечителката Марина са подвластни и градушките. А през нощта тя идва в сънищата на онези, които вярват в нея, и им дава съвети как да решат проблемите си. На този ден на жените се забранява да шият и бродират, те дори не се докосват до конци и въжета – до всичко, което прилича на змии, за да не ги срещнат и да не бъдат ухапани от змия през лятото.

Съществува поверие, че на 17 юли огънят сам пада на земята. По тази причина точно в този ден насред селския площад двама мъже – близнаци или роднини с еднакви имена, търкайки сухи пръчки, запалват „нов, жив, божи” огън. След това разпалват голям огън, който цялото село прескача за здраве. Покрай него прекарват и домашните животни – за плодовитост.

Народът смята, че старият огън в домашното огнище вече не може да предпази дома от магии, болести и зли духове, затова след молитва всеки взима от „живия” огън, за да запали отново домашното огнище – символ на семейството, здравето и благополучието. Огъня поддържат да не угасне до 15 юли следващата година. В този ден празнуват ковачи, пекари, калайджии, грънчари и всички, които работят с огън. Рано сутринта съпругите им замесват хляб, намазват го с мед и раздават на съседите – за да спори работата на мъжете им.

Празничната обредност в деня на Света Марина включва и „курбан” (ястие от жертвено животно), общи трапези близо до храмове, параклиси и лековити извори, които носят името ѝ. Продължава ритуалното къпане за здраве и благоденствие.

Българите вярват, че Света Марина помага на младите момичета да се оженят, покровителства жените и родилките. Тя се грижи за успешното раждане, лекува безплодието и други женски болести, кожни и очни заболявания. На 17 юли започва и периодът на седенките, които са важна част от живота на българското общество.

Астрономическите Горещници се отбелязват на 28, 29 и 30 юли. Разминаването идва заради преминаването към юлианския календар, който с времето се отдалечава от григорианския заради повечето високосни години в него.

 

Използване е публикация на бнр.бг