Притча за вятъра

July 25th, 20151:56 pm @

0


Притча за вятъра

Не една, а три притчи за вятъра

Притча за вятъра

Веднъж вятърът загасил една свещ и много се възгордял:
– Аз съм могъщ, мога всичко да изгася, даже самото слънце!

Чул го един мъдър човек и си направил вятърна мелница. После се обърнал към вятъра и му казал:
– Голямо чудо, слънцето щял да изгаси! Него и нощта може да изгаси. Опитай се да спреш това колело – предизвикал го той и с всичка сила завъртял колелото.

Напънал се вятърът, духал с всички сили, отново и отново, но колелото не спирало да се върти. Напротив, колкото повече духал, толкова по-силно се въртяло то. Потекло брашно в чувалите на умния човек и той заживял в изобилие, но не забравял и бедните.

А вятърът и досега се опитва да спре колелото. Къде точно? Там, където има място за гордост.

wind north and sun

 

Притча за Вятъра и слънцето на Езоп

Северният вятър и слънцето спорили кой бил по-силен и се съгласили да признаят за победител този, който успее да смъкне дрехите на първия пътник, показал се от завоя на пътя.

Пръв си опитал щастието вятърът. Въпреки упоритите му опити, той само принудил пътника да се загърне още по-плътно в дрехите си. Северният вятър още повече се ядосал и задухал с все сила, но пътникът веднага измъкнал от багажа си допълнителна наметка, за да се увие още по-добре. Накрая вятърът се уморил да духа и се обърнал към слънцето, за да му припомни, че сега бил негов ред.

Слънцето отначало греело така, че излъчваната топлина да не е много силна, което подтикнало пътника да свали само връхната си дреха. Но после започнало да грее много по-ярко и изпотеният от горещината пътник не издържал, смъкнал дрехите си и се хвърлил в най-близкия вир, за да се охлади.

Стоплянето е много по-убедително от всякакво прилагане на груба сила.

“Басни” – Езоп, VI век преди Христа

wind cvete

 

Притча за Вятъра и цветето

Вятърът срещнал прекрасно Цвете и се влюбил в него. И докато нежно галел Цветето, то му отвръщало с още повече любов, изразена в цвят и аромат.

Но на Вятъра му се сторило малко това и той решил:
– Ако аз дам на Цветето всичката си мощ и сила, то ще ми отвърне с още повече…

И той духнал към Цветето с мощното дихание на своята любов. Но Цветето не издържало на бурната страст и се пречупило.

Вятърът се опитал да го повдигне и съживи, но не успял. Тогава той утихнал и задишал към Цветето с нежното дихание на своята любов, но то увяхвало пред очите му.

Закрещял тогава Вятърът:
– Аз ти отдадох цялата мощ на своята любов, а ти се счупи! Видно е, че не е имало в теб сила за любов към мен. Значи, ти не си ме обичало!

Но цветето нищо не отвърнало. То умряло…

Този, който обича, трябва да помни, че не силата и страстта измерват Любовта, а нежността и загриженото отношение. По-добре десет пъти да се сдържиш, отколкото един път да пречупиш…

Автор – Олга Безимянная