Станка Пенчева

July 9th, 201512:12 pm @

0


Станка Пенчева

Станка Пенчева

Станка Пенчева е родена на 7 юли 1929 г. в Сливен. Почива на 27 май 2014 г. на 84 години. Една от най-ярките български поетеси, автор на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, една с автобиографична проза и една повест за деца. Нейни творби са превеждани на руски, румънски, беларуски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украйнски, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др. Има издадени стихосбирки на грузински език.

Със стиховете на Станка Пенчева – изповедни, ярки, диалогични, естествени като дишането и същевременно озарени от високото майсторство – израснаха поколения. Ценена от колегите си писатели, обичана от читателите, тя винаги е била олицетворение на жената творец, съчетала силния ум, духовния стоицизъм, интелектуалните прозрения с неповторимата женска сетивност и интуиция. Тя бе истинска духовна дъщеря Дора Габе и Елисавета Багряна. Красива, талантлива, достолепна.
stanka pencheva 1

Откъс от последната й книга

Да си припомним някои от най-хубавите й стихове

ТИ

Ти не си просто този,
когото обичам –
то е толкова малко.
Aз те белязах
със тежко отличие:
да не бъдеш никога жалък,
дори когато си победен;
да знаеш това,
което и аз не зная;
да бъдеш по-умен
и по-добър от мен;
да се втурваш в света
като в голяма вода
и да го преплуваш до края;
небето с плещи да удържиш,
когато над мен се събаря,
и пак силата ти да не ми тежи –
да си въздух,
когато криле разтварям!

Нека някой ме мрази,
нека други ме лъже,
нека ме предаде приятеля –
само ти,
ти си длъжен
да си истински, като злато.
Със съвършенство аз те наказах,
върху вярата си те разпънах…
Ти,
от мойта любов белязания,
върви, без да се препънеш!

 

Нежност

Додето сме млади, додето сме хубави,

обичта покрай нас все кръжи и кръжи…

Очите ни срещат погледи влюбени,

ушите ни слушат мили лъжи –

 

и ний разцъфтяваме като горди кринове,

къпани от ласкави дъждове,

галени от ветрове копринени,

блеснали в лъч мигновен…

 

Но когато очите ми избелеят

и по ръцете избият кафяви петна,

когато косата ми със снега се слее

и стана просто стара жена –

от всички, които са ме любили,

край мен ще остане само един:

и за него аз ще съм винаги хубава,

неотделима, както преди.

 

Той ще милва ръката ми, стара и грозна,

ще ме води полека с усмивка добра…

Затова сега мисля със нежност за този,

с когото ще се състаря.

 

Дидактично

От всичко‚ 
което бих искала да ти кажа‚

избирам‚ дъще‚ едно: 
Бъди горда! 
Горда бъди!

След всяко падане — 
ставай!

Иначе ще те смажат зли хора или беди.

Даваш ли — не пресмятай! 
Губиш ли — не съжалявай!

За всичко плащай сама!

Не се срамувай‚ 
ако от тебе лъвица не става —

свое достойнство има и мравката на тая земя.

Не бой се от нищо —

ни от съдбата‚ 
ни от себеподобния враг.

Каквото и да се случи — 
гордостта

ще изправя главата ти 
като железен гръбнак!

Още стихове на Станка Пенчева – Една от големите български поетеси