„Бездетна“ и в мир със себе си

September 18th, 20156:17 am @

0


„Бездетна“ и в мир със себе си

„Бездетна“ и в мир със себе си

Актрисата Ким Катрал смята, че трябва да преосмислим думата, която носи значението на „неосъществена“

„Аз не съм биологичен родител, но съм родител. Имам млади актьори и актриси, на които съм ментор, имам племеннички и племенници, с които съм много близка. Съществува и друг начин да станеш майка на тази възраст, който не включва името ти върху акт за раждане на дете. Можеш да изразиш своята майчинска страна много ясно, много силно. Чувството е много хубаво. Не съм сменяла пелени, което за мен е окей, но помогнах на племенницата си да завърши медицинското училище. Бях неотлъчно до племенника си, когато минаваше през труден момент и постъпваше в армията. А това са много майчински, много грижовни неща.

Наричат ни бездетни. И точно това „без“ е обидно. То звучи, сякаш си по-малко жена, след като нямаш дете.“

Бездетна 1

Ким Катрал смята, че не е нужно да си биологична майка, за да изразиш своята майчинска страна ясно и силно.

Тези думи на Ким Катрал в ефира на предаването „Часът на жената“ по BBC Radio 4 в понеделник (14.09.2015 г.) предизвикаха широк отзвук и повдигнаха темата за отношението към бездетните жени. Публикуваме мнението на журналистката Нина Стийл, създателка на сайта nonparents.com, предназначен да помага на хора, които нямат деца. Статията е публикувана в британския вестник „Телеграф“.

„Имате ли деца?“ Това е въпрос, с който всяка жена над 30 се сблъсква относително често. А после (макар и не винаги) с неизказаното допълнение: ако не, тогава защо?

Това ме караше да се чувствам неловко, но сега, когато съм почти на 40, обичам да отговарям:

„Съпругът ми и аз не можем да имаме деца. Не, моля ви, не ни съжалявайте! За сметка на това имаме прекрасен живот“.

Усетих подобно задоволство и при Ким Катрал, която използва положението си на гост-редактор в „Часът на жената“, за да разсее мита за окаяната бездетна жена. Изглежда, тя е най-обидена от звученето на самата дума: „без“ в „бездетна“. Твърди, че „звучи, сякаш си по-малко жена, след като нямаш дете“.

Това е единствената точка, по която мненията ни се различават. Като създателка на сайт, предназначен за хора, които нямат деца – независимо дали в резултат на собствен избор или по стечение на обстоятелства – съм чувала многократно този довод, но не го споделям. Според мен „бездетна“ е просто дума, която описва един аспект от моя живот, но в никакъв случай не определя същността ми.

Бездетна 2

Нина Стийл е журналистка, създателка на сайта nonparents.com, който помага на хора без деца.

Извън всички онези, които енергично аплодираха Ким, че е засегнала темата, или както там искате да наречете това, имаше и малцина, които бяха обезсърчени, че тя е прекарала по-голямата част от своето 60-минутно ефирно време да обсъжда (или защитава) решението си да няма деца.
Звучи разумно. Очакваме ли от мъжете да се обясняват защо не са станали бащи? Достатъчно е да сравним твърде публичното тиктакане на биологичния часовник на Дженифър Анистън с едва доловимото тиктакане при Джордж Клуни, за да забележим очебийните двойни стандарти. В разговор с Ким радиоводещата Джейн Гарвей призна, че не обича да засяга такива теми в интервютата си.

Това е разговор, който няма доведе до нищо добро за жените. Но трябва да го засегнем, както прави Ким, ако искаме да оспорим общоприетото схващане, че да бъдеш бездетна, означава да бъдеш неосъществена. Аз не само съм бездетна, но също така съм щастлива и съм стигнала твърде далеч, че да позволя на една дума да наруши вътрешния ми мир.

Що се отнася до мен, нещата не започнаха по стечение на обстоятелствата: моят съпруг Робърт, на 48, който работи в лондонското сити, и аз се запознахме през 2000-ата. Сключихме брак година по-късно и решихме да си направим деца след още три години. Аз бях на 29, той на 38 и без никой от нас да има съмнения, че е безплоден, предположихме, че зачеването ще бъде лесно. Но след като опитвахме по естествен път три години, се наложи да потърсим професионална помощ.
Тогава се оказа, че той е безплоден: много рядко медицинско състояние, наречено азооспермия, което засяга около един процент от мъжете и означава, че те не могат да произвеждат сперма. В някои случаи семенната течност може да бъде взета по оперативен път, но при нас този метод се оказа безполезен.

Отчаяно прегърнах идеята, че след като други хора се сдобиват с деца по чудо, значи и на нас може да се случи. Минаха пет мъчителни години на опити ин витро и изкуствено осеменяване с донорска сперма, преди да реша през 2013-а, че ми стига толкова.

Моят съпруг би се отказал много по-рано, ако ставаше въпрос за него, но беше готов на всичко, за да ме направи щастлива. Бях си втълпила, че това може да се случи, само ако имам дете. Накрая осъзнах, че преследването на мечтата ми може да се окаже пагубно за брака, който вече имах.

Много майки казват, че децата им са благословия: моята обаче дойде в различна форма – след 15 години съпругът ми и аз сме по-щастливи от всякога, уверени от мисълта, че сме заедно в името на нас самите.

Наскоро в същия този вестник прочетох една статия, в която авторката сравнява живота си с този на своя приятелка – майка на три деца, и твърди, че нейният е „по-нещастен, защото е бездетна“. Но тя забравя, че истинското щастие не е относително, то не нараства или намалява, когато го сравняваме с нечие друго.

Не трябва да правим грешката да допускаме, че децата единствено носят радост, защото и обратното може да е вярно. Миналата година, докато отивах на благотворително събитие за възрастни хора в Кингстън, където работя, минах край много скъпарска къща, край която се беше струпала огромна тълпа, охранявана от полицаи. После разбрах, че там е живяла Таня Кларънс, една майка, която не издържала повече и удушила трите си тежко инвалидизирани деца.

Никой, който тръгва по пътя на майчинството, не очаква да стигне дотам. Но точно това имам предвид: кой може да предвиди каква съдба го очаква?

Ние сме част от един свят, в който майчинството е фетишизирано като апогей на съществуването ни – самият смисъл на живота и единственият път към щастието. И макар да разбирам инстинкта за създаване на потомство, аз кимах одобрително, докато Ким Катрал обясняваше:

„Не съм сменяла пелени, което за мен е окей, но помогнах на племенницата си да завърши медицинското училище“.

Като леля на 11 племенници и племенника (а се задават и още), свидетелствам, че в много случаи можеш да помогнеш някак – материално или не – когато техните родители не могат. Виждала съм обаче от първо лице, в работата си, че при възрастни хора, които имат деца, това не е застраховка срещу самотата на старини. И знам от всичките деца, които обичам в живота си, че не е необходимо да имаш собствени, за да се грижиш за други.

Източник: „Бездетна“ и в мир със себе си