Съвременни български книги

November 11th, 20151:15 pm @

0


Съвременни български книги

Седмица на българската литература
По инициатива на сайта „Аз чета“ се провежда в края на октомври – от 26 октомври и завършва на 1 ноември – Денят на будителите

За българска литература и култура трябва да се говори, не само по празници. Хубаво е да се чете класика, да се възприема към момента, да я откриваме с нови очи в зависимост къде сме ние по своя жизнен път
Кои са съвременните български автори? Какво може да прочетем от тях? Какво си заслужава да бъде прочетено, кое бихме споделили…
Българската литература изживява ренесанс в последните години. Появяват се нови автори и заглавия, които оглавяват класациите на книжарниците у нас.
„И беше щастлива, че се случи да разбере какво е това, любовта, както казват – нещо хладно и случайно под ниското небе с лъскава луна, и безшумно, и така красиво неподвижно и самотно. Беше хубаво. Но никога не се случи повече.“
― „Пътуване по посока на сянката“, Яна Букова

„…и да иска, не може да бъде друга. Тя е момиче със сърце, такива изобщо престанаха да се раждат!“
― „Нощем с белите коне“, Павел Вежинов

„Човек се нуждае от двама приятели – един нещастен, с когото да споделя нещастието си, и един щастлив, за да споделя с него радостите си. На жената задължително й трябва и трети приятел – гей, който да иронизира всички останали.“
― „Дневният живот на нощните пеперуди“, Деница Дилова

„Отколе оброчните животни са мъжки. Женското е меко, сладко и мило. Кръвта му е чиста, дарява живот и не го бива за плата и курбан. Мъжката кръв е курназ, тя съгрешава и само тя измива грях. Пие живот и плаща за живот – душа за душа…“
― „Трънски разкази“ , Петър Делчев

„Когато двама души си обърнат гръб, обикновено единия гледа напред, а другия в миналото.
Аз се бях вторачил в CNN.“
― „18% сиво“, Захари Карабашлиев

„Смъртта е череша, която зрее без нас.“
― „Физика на тъгата“, Георги Господинов

„Ние се раждаме първоначално риба, влечуго, теле, хищник, търтей, паразит – всичко заедно. Истинският ни рожден ден е, когато надмогнем животните в себе си и платим високата цена, за да станем човек. Всеки по свой начин и на своя цена.“
― „Пътуване към себе си“, Блага Димитрова

“Мой приятел художник се върна от пустинята и каза, че всичко, което изчезва от живота на човека, отивало в пустинята. С други думи, моят шлеп бил в пустинята. При липсата на по-добро обяснение, аз го приех.”
― „Шлеп в пустинята“, Людмил Тодоров

„Най паче голямата тайна е, че народ не существува. Но те я крият, както ся в земята златото крие. А не я и знаят.“
― „Възвишение“, Милен Русков

„Всеки, който изпадне в безидейност – строго вдигна пръст Ленин, – става жертва на частнособственическа стихия. Тя само това и дебне. Някой да изпадне в безидейност.“
― „Сестри Палавееви“ , Алек Попов

Тези цитати са подбрани от читателите и екипа на сайта AзЧета в рамките на “Седмица на българската литература”.

Снимка: Иван Шишиев (Етюд-и-те-на-София)

Споделете вашия любим цитат от българска книга (класика или съвременна) в коментарите…