Думи, които ни обричат на провал

December 9th, 20154:40 pm @

0


Думи, които ни обричат на провал

5 често използвани фрази, които ви обричат на провал

Думите са силно оръжие. Това, което казвате, влияе на начина ви на мислене, който пък определя как действате и какво сте склонни да направите. Тези 5 често употребявани фрази пораждат отношения и становища, които правят провалите лесни, а успехите – невъзможни.

„Днес ми е кофти ден“

Разликата между „хубавия“ и „лошия“ ден е само и единствено в главата ви. Всеки ден крие изненади, приятни и неприятни. Важното е как се справяте с тях. Когато сте изобретателни и съобразителни, посрещате с еднакъв успех и кризите, и възможностите, елегантно и уверено. Ако обаче нагласата ви е негативна, дори най-лесните предизвикателства могат да ви се сторят непосилни. Оправдавайки се с деня, се обричате на провал по две причини. Първо, това пречи на способността ви да контролирате емоциите си. Второ, подобна нагласа гарантира, че и остатъкът от деня ви ще протече „кофти“. Ето ви по-подходяща фраза: „В момента не съм в най-добрата си форма, но работя по въпроса.“

„Ако извадя късмет…“

Способността да разчитате на случайности, когато на пръв поглед обикновени събития разкриват пред вас невероятни възможности – наистина съществува, но понякога се случват и непредвидени неприятни събития. Отдавайки и двете на късмета или съдбата, правите успеха трудно постижим. Което си е, си е. Което се е случило, се е случило. Всеки резултат е следствие от няколко реални причини. Въпреки че не можете да възприемете всяка една от тях, нито пък да предвидите резултатите, не съществува магическа фея, която разпръсква късмет тук, но не и там. Вярата в късмета води до провал, защото: създава предпоставки да бягате от отговорност за грешките, които сте допуснали; окуражава ви да разчитате на свръхестественото, вместо на вземете необходимите мерки, които ще ви помогнат да успеете. Ето как трябва да мислите: „Какво друго бих могъл да направя днес, за да постигна целта си?

„Намирам се под голям натиск“

Думата натиск идва от физиката, затова да си припомним – натиск е сила, насочена перпендикулярно на повърхността на тялото, върху което е приложена и то отговаря с равна по големина и обратна по посока сила. Заради голям натиск може да се срути някой мост. Но хората можем да реагираме, можем да бъдем адаптивни. Това, което се случва с нас, няма нищо общо с упражняването на натиск върху неодушевен предмет. Ние израстваме, развиваме се и се приспособяваме към нови обстоятелства. Когато кажете, че се намирате под натиск, вие се отъждествявате с безпомощен предмет, върху който действа външна сила. Подобна нагласа ви кара да се чувствате незначителни и безпомощни, а това води до провал. В крайна сметка ви се налага просто да се борите със ситуацията, вместо да вземете категорични мерки в правилната посока. По-добре си кажете „Поемам си дъх, преди да предприема допълнителни действия“.

„Приоритетите ми са…“

Думата „приоритет“ означава „единствен и най-важен“. Изразът „много приоритети“ е оксиморон. Това е от значение, защото ако имате повече от един приоритет, обикновено не знаете с кой от тях да се захванете по-напред. Във всеки един момент има нещо, което е по-важно от другите важни неща ,които имате да вършите. Именно то е по-важно и именно на него трябва да посветите цялото си внимание. Имайки повече от един приоритет, вие се обичате на провал, защото неизбежно започвате да правите няколко неща дновременно. Когато вниманието ви е разфокусирано, усилията ви не са толкова резултатни, както когато сте се съсредоточили единствено върху най-важната задача. Вместо да казвате, че имате няколко приоритета, си кажете: „Най-големият ми приоритет е…“

„Кой е виновен?“

Малко видове поведение са по-безполезни от соченето на някого с пръст. Миналото си е минало. Не в важно защо нещо се е случило или не се е случило, а как да постигнем по-добри резултати  следващия път. Това, разбира се, не значи, че не трябва да поемем отговорност за грешките си. Напротив, поемането на отговорност е точно обратното на соченето с пръст. Обвинявайки другите, ние се обричаме на провал, защото: се фокусираме върху миналото, а не върху бъдещето; натоварваме се с негативни емоции; започваме да се плашим от рисковете. Просто кажете: „Ето какво трябва да направим иначе следващия път…“

Източник: Inc.com, на БГ manager.bg