П. Г. Удхаус

October 15th, 201612:26 pm @

0


П. Г. Удхаус

И до днес, ако чуя съпруга ми да се залива от смях докато чете книга, мисълта ми е, че отново чете Удхаус. Не знам, дали на вас ви се е случвало да прочетете някоя от неговите книги, но това е, което се нарича английски хумор. Мое лично мнение е, че по-скоро е четиво за мъже, може би защото не съм се смяла до сълзи на приключенията на Джийвс.

П. Г. Удхаус

15.10.1881 – 14.02.1975

Сър Пелам Гренвил Удхаус  (Sir Pelham Grenville Wodehouse) е английски хуморист, най-вече известен с поредицата си романи за английския аристократ Бъртрам Устър и неговия изключително изобретателен иконом Джийвс. Получава рицарско звание в годината преди смъртта си.

Удхаус се ползва с голяма популярност и огромен успех по време на кариерата си от повече от седемдесет години и популярните му творби продължават да бъдат изключително четени и днес. Въпреки политическите и социални промени, настъпили по време на живота му, голяма част от който Удхаус прекарва във Франция и Съединените щати, основната сцена, на която се развиват произведенията му, остава в средата на предвоенната английска аристокрация, отразявайки опита натрупан по стечение на неговото рождение, образование и писателска дейност главно в предвоенна Великобритания.

Най-популярните днес негови истории са тези за героите му Джийвс и Устър. Удхаус обаче е известен също и като драматург и автор на популярни песни. Той е автор и съавтор на 15 пиеси и на 250 текста за около 30 музикални комедии.

wodehouse-1Предлагаме ви няколко цитата от неговото творчество, които със сигурност ще ви разсмеят:

„Тя има ум, колкото бавноразвиваща се билярдна топка.“

“В основни линии това помещение на “Гъската и краставицата” се различаваше твърде малко от останалите кръчми, накацали край друмищата на Англия с благородната мисия да спасяват островитяните от пресъхване.”

“Повторният, по-обстоен оглед сега предизвика сеизмична вълна, която така раздруса плътта му, че той заприлича за момент на невинен млад хипопотам, сблъскал се лице в лице със своя първи Бял ловец.”

“Бил, ще ти открия една истина за родния ти дом. През лятото реката е в дъното на градината, а през зимата градината е на дъното на реката.”

“Бил съм свидетел на много негови романси с жени, които изглеждаха като кръстоска между свиня-майка пред опрасване и борец тежка категория.”

„Последният път, когато украсявахме с присъствието си старата развалина, Бил беше в нормалното за днешната английска аристокрация състояние на безпаричие, крадейки млякото на котката и ровейки за някой фас.“

„Мога да ти кажа, Джийвс, че по-доблестни мъже от теб са понасяли далеч по-лоши неща от банджото. Имаш ли представа, че един българин, Илия Господинов, веднъж свирил на гайда двадесет и четири часа без прекъсване? И да не мислиш, че прислужникът на Господинов го напуснал? Там, в България, хората са с по-яка закалка. Убеден съм, че той е останал зад младия си господар от началото до края и не се съмнявам, че час по час го е подкрепял с лед и други възстановителни средства. Тъй че, бъди българин, Джийвс“

„Не знам дали ви се е случвало някога, умрели за сън, да се пъхнете в леглото, да се отпуснете и в този миг някакъв непознат гущер да се шмугне в левия ви крачол. Това е преживяване, което слага незаличимо клеймо върху човешката душа.“

„Прави се на мутра — обикаля и събира пари за защита от всеки, съобразно възможностите му. И добре изкарва. Изобретателно дете.“

„Този тип ми лазеше по нервите. Нямах никакви възражения да си прекарва свободното време в кроежи за клане на аристокрацията, но не разбирах защо, по дяволите, не можеше да го стори с ведра, слънчева усмивка на лице. Отпратих го с едно махване на ръка.“

“Привлекателността на лова като спорт зависи изцяло от това от коя страна на пушката се намираш.”

“Има едно единствено средство за борба с белите коси. Било е измислено от французите. Казва се гилотина.”

“Бракът не е процес на удължаване живота на любовта, а на мумифициране на труп.”

“Не знам дали ви е попадала някоя от онези старовремски карти, в които дадена местност е отбелязана с кръстче и е добавено “Опасност от дракони” или “Очите на четири за крилати коне”. Лично аз винаги съм си мислил, че подобни любезни предупреждения към колите и пешеходците, движещи се из Стийпъл Бъмпли, никак няма да са излишни”.

“Хонория Глосъп беше едно от онези едри, енергични момичета с фигура на борец средна категория, а смехът й наподобяваше грохота на експреса за Шотландия, когато минаваше под някой мост”.