Идеалът за женската красота през вековете

January 4th, 201710:30 am @

0


Идеалът за женската красота през вековете

Как жените със своята красота са променяли хода на историята

Казват, че ако носът на Клеопатра е бил малко по-различен, то световната история щяла да бъде друга. Такава е силата на женската красота – понякога съграждаща и вдъхновяваща, друг път водеща до остри противоборства и войни, но винаги основен фактор в човешките отношения и следователно в хода на историята.

Теоретично погледнато, под “красота” се разбира хармонията между отделните части на даден обект, която създава усещането за съвършенство и носи удовлетворение за сетивата. Възприемането на тази хармония обаче е твърде субективно, а и естетическите критерии са се променяли през хилядолетията. Представа за тези критерии може да добием от културното наследство, от артефактите. Но дали това са били предпочитанията на обикновените мъже, на мнозинството от мъжете в съответната епоха, може само да гадаем.

В праисторически времена

оцеляването е било наистина борба за живот и плодовитостта е била поставена на пиедестал. Тогавашните красавици са изобразявани с нисък ръст, пищна гръдна обиколка, закръглена талия и добре оформени бедра – структура, обещаваща многобройно поколение според тогавашните разбирания.

В търсене на начини да подчертаят тези си предимства жените започнали да се украсяват с накити. Рисували са лицата си, може би за да изглеждат по-млади и красиви, както правят и днес някои племена в Азия и Африка.

В пещерите са намерени гребени и примитивни червила. С течение на времето жените започнали да използват различни масла и балсами, за да прогонват насекомите, но и за да ухаят приятно за околните. Макар и не чак в такава степен, суетата била присъща и за най-древните.

zheni-drevnost

Как е изглеждала жената в Древен Египет, Гърция и Рим?

В Античността критериите за женска хубост се променили

успоредно с изменението на обществените структури. Възникнало класовото разделение, оформили се династии, елит, владетели, които се стремели и външно да се разграничат от масите.

Така се появили дрехите като символ на социален статус, а не просто като средство за предпазване на тялото от атмосферните влияния. Идеалът бил царицата, придворната или наложницата на владетеля, която била добре поддържана, с издължен силует, атлетични рамене, тънка талия и стройни бедра, големи устни и очи, подчертани с очна линия, придаваща дълбочина на погледа.

Bust of queen Nefertiti in the Neues Museum, Berlin

Bust of queen Nefertiti in the Neues Museum, Berlin

Един от идеалите за красота тогава била Нефертити,

съпругата на египетския фараон Ехнатон. През 1912 г. археолозите открили скулптурния й бюст, от който може да се усети въздействието на лицето й, поразяващо със съвършенството на своите черти – изящна шия, грижливо гримирано лице, коригирани и удължени вежди, красиво изрисувани устни. Според египтолозите съвършената египтянка имала златист тен на кожата, прав нос, гладки, но остри гарвановочерни коси, фини ръце и нозе, украсени с гривни. Тя пудрила лицето си, поставяла сенки под очите си, употребявала благовонни помади и боядисвала косите си.

Гримът обаче имал и други функции. Жените смятали, че той ги предпазва от зли сили и демони, а също бил и своеобразен дезинфектант – прогонвал насекомите, предизвикващи очни възпаления, и защитавал очите от силната слънчева светлина. Клеопатра – другият символ за женска красота, дошъл от Древен Египет, открила вълшебното действие на ваната с мляко и мед, като я превърнала в основно средство за разкрасяване на кожата си.

В Древна Персия също за красиви се смятали добре поддържаните жени.

Те приготовлявали различни козметични средства (като благоуханни масла и пудри) и също познавали разкрасяващите свойства на млякото. Момичето, определено за съпруга на шаха, било подлагано на специални козметични процедури в продължение на цяла година, преди да влезе в харема.

В Древна Гърция съществувал култ към атлетичните тела. Идеалът за красота били древногръцките богини. Телата им били обвити в драпирани туники, които разкривали добре поддържана фигура с почти мъжка мускулатура.

Красотата обаче според древните елини се изразявала в хармонията на тялото и ума.

afrodita

Афродита (гр.Αφροδίτη, „родена от морската пяна“) – гръцка богиня на любовта и красотата. Картината е “Раждането на Венера” на Ботичели

Физическата красота била белег и за духовното богатство на жената, затова се смятало за невъзможно красивата жена да бъде обладана от зли помисли.

Един от най-известните женски образи от Античността, покоряващ със своята красота и еротичност и послужил за вдъхновение на много скулптори, е Афродита. Стройна, с нежни черти на лицето, с мека вълниста златна коса, украсяваща прекрасната й глава като венец.

Древногръцките жени поддържали еластичността и свежия вид на кожата си с масажи, познавали водолечението и гимнастическите упражнения, спазвали строги правила за хранене. Използвали маски от брашно и мляко, избелващи средства за лице, подчертавали черния цвят на миглите си със смес от сажди, яйчен белтък, червено вино и цветна смола. Косите си оформяли на стегнат кок с помощта на диадеми и мрежи.

Грижите за красотата на римлянките били свързани с хигиената на тялото. Разгулният и порочен живот, който аристократите водели, довеждал до бързо повяхване и набръчкване на кожата. За замаскиране на тези недостатъци широко използвали пудра, руж, и кремове.

Със залеза на Римската империя залязла и козметиката.

Дошли новите нрави и идеали на Средновековието. Християнството заклеймило жената заради това, че прелъстявала мъжа и го отклонявала от правите пътища на благочестието, а мъжете в Ориента я скрили напълно от очите си, като й отнели свободата да бъде публично красива.

Как е изглеждала жената в периода на Ранното Средновековие, как изглежда тя през очите на ренесансовите художници, какъв е нейният лик в иконите на Източното православие; образът на жената-майка.

Как е изглеждала жената в периода на Ранното Средновековие, как изглежда тя през очите на ренесансовите художници, какъв е нейният лик в иконите на Източното православие; образът на жената-майка.

Женската красота се считала за греховна, а жените – за създания на дявола. Църквата им забранявала да се гримират и разкрасяват, защото се смятало, че така те създавали фалшив образ и се приобщавали към дявола.

Единственият толериран цвят бил червеният, а идеалът за красота на жените – с млечнобялата кожа, символизираща чистотата. Жените обаче намирали начини да бъдат красиви. Част от тях епилирали своите чела с различни смеси от смоли, като по този начин подчертавали своята младост. Зад широкополите дрехи се криели добре оформени тела с широки рамене, малки гърди, символизиращи женската хубост, тънка талия, тесен ханш и леко изпъкнал корем. Дългите руси коси завършвали портрета на средновековната красавица.

През Ренесанса отношението към жената коренно се променило.

Тя се превърнала в муза вдъхновителка и било поставено началото на култа към “прекрасните дами”. В изкуството жените били сравнявани с рози и колкото по-нежни и женствени били те, толкова по-привлекателни били за мъжете. Силуетът на красавиците бил леко закръглен, с изнесен ханш, бяла като мляко кожа, дълга шия, силно гримирани очи и коси с цвят на венецианско злато (заради венецианските куртизанки, които наложили новия идеал за хубост).

„Три принцеси на Саксония: Сибила, Емилия и Сидония, дъщери на Хайнрих Благочестиви – херцог на Саксония“, Лукас Кранах Старши

„Три принцеси на Саксония: Сибила, Емилия и Сидония, дъщери на Хайнрих Благочестиви – херцог на Саксония“, Лукас Кранах Старши

Художникът Лукас Кранах дава точна представа за ренесансовата жена. В своите творби той разкрива голото женско тяло в цялата му нежност и с целия му сладострастен копнеж. Венера, Ева, Диана, Минерва – неговите женски образи са заимствани изцяло от класическата митология, библейския свят и историята. Те съчетават мамеща еротика и благонравна свенливост.

Тази двойственост на жената присъства в картините на много други художници от епохата – като Ботичели и Рафаело например. Рубенс пък рисува меки, пухкави дами със закръглен ханш, масивни бедра, заоблен корем и големи гърди – жени, които излъчвали удовлетворение и щастие, без да се притесняват да покажат своите прелести.

Испанските модни експерти обаче въвели нова мода през Ренесанса.

За тях красивите жени трябвало да бъдат с конусовидна форма на бюста, плоски кореми и тесни талии. Под тяхно влияние дамите започнали да използват специално бельо, за да постигнат този силует, като пристягали телата си в спиращи дъха корсети, срещу които лекарите остро негодували заради произтичащите деформации и увреждания.

Хигиената през този период, както и през Средновековието, не била на висота. В прочутия Версайски дворец в Париж, който имал 2000 стаи, не е имало нито една баня.

Перуките на аристократите били пълни с въшки, а миризмите, които издавали непраните им дрехи, били замаскирани със силни парфюми.

През 18. и 19. век хората се опълчили срещу някои устои в обществото.

Моделиерите започнали да създават корсети с по-различна структура, която позволявала повече свобода на движенията. Жените вече нямали нужда от чужда помощ, за да се напъхат в дрехите си. Освен това те започнали да показват гърбовете си, да носят чорапи и жартиери, търсели средства да покажат сексапила си.

la-dame-aux-camelias

Дамата с камелите – La dame aux camelias – в ролята е Сара Бернар (Sarah Bernhardt-) автор – José Nin y Tudo

“Красивото” вече се свързвало не толкова с представата за жизнено и физически силно тяло, а с добрината и трудолюбието на жените, със способността им да създадат домашен уют.

Дошло времето на брюнетките с леко закръглено тяло, хлътнали бузи, очи, обрамчени с тъмни кръгове и трескав поглед. Образът, превърнал се в символ на 19. век, е Алфонсин Плеси – болната от туберкулоза куртизанка, увековечена от Александър Дюма-син в романа му “Дамата с камелиите”.

20. век е времето на големи промени в представите за женска красота

заради динамиката на случващото се по цял свят. Жените са ангажирани и все по-еманципирани, те почват да носят по-удобните от корсетите сутиени, появява се цветното бельо. Женствеността се завръща триумфално на модните подиуми.

Това е времето на самоуверената жена с изискани маниери, която успява да скандализира хората, водена единствено от амбицията да бъде независима. Два от най-ярките образи на века са Мерилин Монро и Коко Шанел. Мерилин – чувствената, пищна, русокоса и разкрепостена звезда, и Коко Шанел – “чудото на 20. век”, както я нарича Пикасо.

Ниската и кльощава Коко налага изцяло нов образ на жената

като независима и дръзка личност, успяваща благодарение на своите собствени умения.

По-късно по екраните се появяват сочните дами с еротично излъчване Джина Лолобриджида, Брижит Бардо, Елизабет Тейлър. Идва модата на слънчевия загар – символ на природосъобразен начин на живот, в който спортуването заема важно място.

„Красотата е как се чувстваш отвътре. И тя се забелязва в очите. Красотата със сигурност не е нещо физическо” - София Лорен.

„Красотата е как се чувстваш отвътре. И тя се забелязва в очите. Красотата със сигурност не е нещо физическо” – София Лорен.

През 60-те години в света на модата се налага иконата Туиги – слабичко момиче с момчешка структура. По-късно обаче идва редът на красавици като Синди Крауфорд и Клаудия Шифър, които ясно дефинират идеалните женски пропорции за края на 20. и началото на 21. век: 90-60-90.

Днес моделите навяват асоциации с наркоманския вид – сенки под очите, изтерзана физиономия, хилаво телосложение. В другата част от шоубизнеса пък широко навлезе силиконът. Но като цяло идеалът продължава да е здравото, поддържано със спорт и балансирано хранене женско тяло, дръзката, образована, успешна жена.

А как е в екзотичните части на света? Жените от племето каян, разположено на границата между Бирма и Тайланд, измерват красотата си по броя медни пръстени, които носят около врата си. Когато порастват, те увеличават броя им, което придава удължен вид на шията.

При масаите от Кения са характерни

разтеглените уши с много обеци. За целта се използват различни материали – клонки, камъни и парчета слонски бивни. Жените бръснат главите си.

Амазонките разкрасяват цялото си тяло с рисунки и пиърсинг. За да боядисат лицата си, използват растения и животинска кръв.

Японките са известни с млечнобялата си кожа и копринено лъскавата си коса. За целта в миналото са приготвяли смес от изпражнения на птица.

Колкото по-малки били краката и ръцете им, толкова по-желани били жените. Днес както японките, така и жените от целия Далечен изток са силно повлияни от западната култура.

В Близкия и Средния изток телата са скрити от дрехи.

Жените подчертават със силен грим очите си, използват шалове и бижута, за да придадат поне малко индивидуалност на външния си вид.

В Мавритания, както и в повечето африкански страни, за красиви се смятат дебелите жени. Затова родителите дават на момичетата от малки да пият мазно камилско мляко. Жените Mursi от Южна Етиопия пък пробиват дупка на устната си и носят в нея чиния. Това за тях е символ на красота, гордост и полова зрялост.

Автор: Таня Иванова, използван архив на БНР