Биологичният часовник и ритмите на живота

June 1st, 20179:46 am @

0


Биологичният часовник и ритмите на живота

Денят вътре и денят вън
Часовниците не успяват да победят природата

woman time pix 2
Първото нещо, което повечето от нас си помислят, като се събудят, е „Колко е часът?“. Часовниците ръководят живота ни. Те ни инструктират кога да спим, да се будим, да работим, да играем, да ядем, да пием и да се молим. В нашия модерен свят ни е нужно да знаем кое време е, за да решим какво трябва да правим.

И все пак часовниците, които познаваме, са нещо неестествено: неотдавнашно човешко изобретение, машини, които произвеждат часове, минути и секунди

Сега съдим за времето от енергийните състояния на електрон в атома на цезия. Вече не съществува връзка – или поне ние вярваме така – между часовниците ни и ритмичните цикли на природата – зората и здрача; отново удължаващите се нощи и скъсяващите се дни с настъпването на есента и зимата; напълването и изпразването на луната и прилива и отлива.

Но грешим. Въпреки електричеството и атомния часовник телата ни все още работят съобразно с дневния цикъл. Не разгадаваме за какво става дума, защото сега живеем в превзет от всякакви типове знаци за изкуствено отмерване на времето свят, така че вътрешните ни часовници често са „замаскирани“. Но ако пътуваме със самолет през няколко часови зони, скоро ни става ясно, че не е така лесно да победим биологията си.

Изолирането на индивида от заобикалящата го среда скоро прави ясно забележими тези вътрешни дневни ритми. При доброволци, приели да влязат дълбоко под земята и да останат в среда с постоянна осветеност, без да са способни да различат деня от нощта, ритмите на организмите им започнали да губят синхрон с външния свят. След около две седмици те вече си лягали около обед и се събуждали приблизително в осем вечерта. След около месец се върнали малко или много обратно към синхрона с външния свят, преди да го изгубят отново.

biologichniqt_chasovnik_coverГоре-долу всичко, което вършим ние, хората, демонстрира тези циркадни ритми. Те карат всичко да се движи като по часовник и определят време за всичко. Тази програмирана регулярност е жизненоважна като средство, което да спре всичко да се случва наведнъж. Ако не разпределяхме физиологичните си дейности във времето, бихме се озовали в пълен хаос. Например добре е, че не ни се налага да уринираме, докато спим. Функциите на бъбреците и следователно производството на урина нощем се забавят, тъй като циклите ни на уриниране и сън не съвпадат.

Други видове ритми засягат телесната ни температура, която е по-висока през деня, отколкото нощем, както и сърдечния ритъм и кръвното налягане; имаме ясен цикъл сън/бодърстване; когнитивните ни способности се менят ритмично в рамките на двайсет и четиричасовия период. Зъбоболът е най-слаб следобед; коригирането на текст и скоростното плуване са най-резултатни вечер; родилните болки често настъпват нощем и повечето раждания по естествен път се случват в ранните часове на деня; по-вероятно е внезапна сърдечна смърт да настъпи сутрин

Дори силата на ръкостискането варира.

Това вариране във физическите ни, емоционални и когнитивни процеси не е незначително. В зависимост от задачата разликата в представянето ни в пиковата точка от деня и най-ниската точка би могла да се равнява на влиянието върху качеството на дейностите ни на консумиране на законния алкохолен лимит. Най-подходящото време за изпълнението на дадена задача зависи от естеството на задачата. Например решаването на сложни математически задачи или логическите разсъждения са най-резултатни около обед. Дейности, залагащи повече на физическа координация, като например спортни събития, се изпълняват най-добре в ранна вечер около времето на пика на телесната ни температура за деня.

Когато този вътрешен часовник е разстроен, страдаме от симптоми, вариращи от относително леката форма на трудна настройка към часова разлика до потенциално животозастрашаващи състояния като депресия и разстройство на съня. Широкомащабни проучвания установяват, че сме най-уязвими в ранните сутрешни часове. В ниската точка на циркадния цикъл като че ли организмът ни е най-малко способен да се преброи със сърдечни или дихателни проблеми. И не е обикновено съвпадение, че някои от най-драматичните катастрофи от последните години като авариите в Чернобил, електроцентралата „Три Майл Айлънд“ и катастрофата с нефтения танкер „Ексон Валдес“ са се случили нощем.

Откъс отБиологичният часовник“ на д-р Ръсел Фостър и Лион Крайцман.