Традиции за Кръстовден

September 13th, 20173:08 pm @

0


Традиции за Кръстовден

В древността, преди Христовото разпятие, кръстът бил смятан за знак на безчестието и позора. На него наказвали най-големите престъпници. Гледали сте филми за Древен Рим или сте чели книги и знаете, че кръстът е бил смъртно наказание за роби и бедни престъпници. Разпнат, Спасителят с кръвта си го осветил, и кръстът се превърнал в олицетворение на жертвената любов, в символ на вяра за победа над злото…

krystovdenИсторията
Празникът се свързва с явяването на Господния кръст на Константин Велики. През 312 г. императорът тръгнал с войниците си към Рим, за да избави хората от мъченията на Максентий. Той помолил Господ за помощ в сраженията. При залез слънце Константин съзрял в небето сияен кръст, а вечерта на сън му се явил Божият син. Той му казал да издълбае на щитовете и шлемовете на войниците си кръстове, както и да направи знаме, което прилича на видения кръст. Императорът изпълнил казаното му и така успял да разгроми Максентий.
През 326 г. майката на Константин – Света Елена тръгнала към Йерусалим, по молба на сина си, за да търси гроба и кръста на Христос. Не след дълго тя открила пещерата на гроба и три кръста. Христовият кръст бил открит, след като чрез докосване възкресил наскоро починал човек. Малка живототворяща частица от него Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната йерусалимска църква „Възкресение Христово”. Над пещерата на гроба построили храм, който съществува и до днес. Той бил тържествено осветен на 14 септември 335 г. пред хиляди поклонници. За да успеят всички да видят кръста, епископът го е „въздвижил” или повдигнал. От там идва и името на празника.

krystova gora 1Кръстова гора

Традиции за Кръстовден
На 14 септември Българската православната църква празнува един от Дванадесетте най-важни и почитани празници – Въздвижение на Светия кръст Господен, по-известен като Кръстовден.
Народът го е нарекъл Кръстовден не само заради „кръста“, а и защото, според фолклорните вярвания, от този ден слънцето „тръгва назад” и денят става равен на нощта. Времето става студено и започва есенният селскостопански сезон.

Денят се кръстосва с нощта
Жените „кръстосвали“  увивали цветята в градината за зимуване, а мъжете трябва да започнат да си увиват кръста, за да не настинат. (времето става студено и скоро може да падне първата слана). От Кръстовден започвали и седенките – очаквани  от младите.

Кръстовден – празник на земята
От този ден започва есенната сеитба. Обредните практики при сеитбата напомнят на сватбарските – за да се превърнат заедно в едни от най-светлите празници в живота на човека, свързан с пожелания за здраве, плодородие и дълъг живот.
Преди сеитба мъжът обличал чиста бяла риза – за първата среща със земята-хранилница. Воловете също били почиствани, а рогата им – закичвани с китки чеснов лук, завързани с червен конец срещу зли сили и уроки.
За изпращането на стопанина се приготвял обреден хляб, обикновено без украса. Повсеместно се месели и колачета за впрегатния добитък. Най-важният елемент, който се спазвал, била ритуалната чистота на жената.
За нивата се тръгвало в тъмно. Слънцето трябвало да огрее сеяча, когато заоре първата бразда. Трудовият ден започвал с обредно хвърляне на първата шепа зърно, което винаги било съпроводено с благословия. Първата бразда засявали гологлави, спазвайки обредно мълчание, а след това разпрягали воловете, разчупвали върху ралото обредния хляб и захранвали с него верните си помощници. Къшей хляб заравяли в земята.
След приготвяне на храната за сеяча, огънят в дома се загасял, за да не „изгорят” нивите през лятото. От домашните никой не бивало да работи. Не се метяло, „за да не се изнесе берекета”; не се шиело с игла, „за да не се надупчи” семето, и не се давало нищо на заем в деня на засяването.
След завръщането на стопанина от нивата, след вкарването на колата в двора, вратите се затваряли. Китките, с които са били закичени воловете, се закачвали в хамбара и се съхранявали до следващата сеитба. И всички сядали на богата трапеза с вино и пожелания за повече плодородие през новата стопанска година

 

krystovden vera

Трапеза за Кръстовден
14 септември е ден на строг пост.
На Кръстовден се прави водосвет и свещениците поръсват със светена вода цялата къща за благополучие. Най-възрастната жена в семейството прави Кръстова пита, която отгоре украсява с кръст. На трапезата има зелник, варена или печена тиква. Забранени са всякакви храни, които имат червен цвят. На празника се раздават пресни питки, за да умилостивят стихиите.

В някои райони на страната Кръстовден се нарича още Гроздоберник, защото тогава започва гроздоберът. Първото откъснато грозде трябва да се освети в църквата за здраве и плодородие.

Кръстовден е професионален празник на пожарникарите и на чекръкчиите (предшественици на днешните кинезитерапевти).

Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстана, Кръстан, Кръстена, Кристиян, Кристина, Ставри.