Фритьоф Нансен

October 10th, 20171:19 pm @

0


Фритьоф Нансен

Фритьоф Нансен е името на едно от големите улици в София. С какво този чужденец е заслужил тази чест? Кой е Фритьоф Нансен?

Още от дете, той се изявява като отличен скиор и многократно печели норвежките шампионати по ски. Докато учи зоология в университета в Осло през 1882 г., се отправя на първото си пътешествия на кораба “Викинг” в Гренландско море. Това плаване в Арктика има решаващо значение за по-нататъшната му дейност като полярен изследовател. След завършването на университета работи в университета в Парма, Италия и в първата в Европа морска биоложка станция в Неапол. През 1886 г. е удостоен с голям златен медал на Кралската Академия на науките за своите изследвания по строежа на клетъчния апарат на нервната тъкан и получава докторска степен.

nansen
10 октомври 1861 г., Осло, Норвегия – 13 май 1930 г., Lysaker, Норвегия

Пръв съставя подробна карта на южната част на остров Гренландия, обхождайки я със ски в екип с още четирима души. Събира богат материал за релефа, климата, характера на ледообразуването, растителния и животинския свят, етнографията, бита и обичаите на ескимосите. За постигнатите резултати е награден със златен медал „Виктори“ на Лондонското Кралско географско дружество и медал „Вега“ на Шведското дружество по антропология и география.

До края на ХІХ в. изследва Атлантическия океан от Шпицберген до Азорските о-ви, изучава дрейфуващите ледове, дълбоководните морски течения, изобретява и усъвършенства прибори и апаратура за океанографски изследвания, издига смели научни хипотези.

google nansen

На 10 октомври 2017 г. Google почита Фритьоф Нансен – норвежки полярен изследовател, океанолог, хуманист, философ, международен деятел, лауреат на Нобелова награда за мир за 1922 г.   Световната търсачка пусна чернобял анимиран дудъл по случай 156 годишнина от рождението на Нансен.

Подвизите му го превръщат в национален герой и улесняват влизането му в политиката в началото на века. Rаботи за независимостта на Норвегия и става през 1905 г. първи дипломатически пратеник на страната в Лондон. През 1913 г. посещава Русия, обхожда Южен Сибир и Далечния изток. Горещ поддръжник е на ОН. По време на глада, който настъпва след Октомврийската революция, организира международна помощ. Като върховен комисар на ОН за бежанците оказва изключителна помощ на милионите руски и арменски бежанци.
Неговите комитети подкрепят и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови, по време на Гръцко-турската война от 1919 г. – 1922 г. За тези си заслуги получава Нобелова награда за мир през 1922 г., парите от която изпраща за построяването на селскостопански станции в Поволжието и Украйна и оказване на помощ на гръцките бежанци.
Умира на 13 май 1930 г. в градчето Люсакар, недалеч от Осло, на 68-годишна възраст.