Звукът на тишината

November 26th, 201710:18 am @

0


Звукът на тишината

Една много попуярна песен, софт-рок класика, дошла отвъд океана: „Звукът на тишината“. Тя е сред най-желаните и обичани от публиката песни на дуета Саймън и Гарфанкъл, от създаването й през 1964 г. до наши дни. В своя поетичен текст авторът Пол Саймън ни разказва за „хора, които говорят без да продумат, слушат без да се чуват, пишат песни, без глас да ги пее“, за „пророческите думи, прошепнати в звука на тишината…“

Привет мрак, мой стари приятелю
Дойдох да поговорим отново
Заради видение, което меко пристъпва
Оставило семената си, докато спях
И едно видение посадено в съзнанието ми
Все още остава със звукът на тишината

В безсънни сънища вървя сам
Тесни павирани улици
Под ореола на уличните светлини
Обърнах врат към студенината и влагата

Когато очите ми бяха прободени
От светлината на неоновите лампи
Които разцепват нощта
И докосват звукът на тишината

И в голата светлина видях
Десет хиляди човека, може би повече
Хора, говорещи без да продумат
Хора, чуващи без да слушат

Хора пишещи песни
Без гкас да ги пее
И никой не смее
Да наруши звукът на тишината

“Глупаци” казах аз “Вие не знаете
Тишината като рак расте
Чуйте думите ми, с които да ви науча
Хванете ръцете ми, с които да ви достигна”
Но думите ми паднаха като тихи дъждовни капки
И ехтяха в кладенците на тишината

А хората се покланяха и молиха
На неоновият Бог, когото създадоха
И знака освети предупреждението си
И думите, които формираше

А знака гласеше
“Думите на пророците
Са написани на стените на подлезите
и жилищните коридори”
И прошепна в звука на тишината

The Sound of Silence