Артър Кларк

December 15th, 20176:15 am @

0


Артър Кларк

Сър Артър Кларк Arthur Clarke
16.12.1917 – 19.03.2008
британския писател и изследовател

Той има дипломи по математика и физика от Кралския колеж в Лондон. Служил е във Военновъздушните сили на Обединеното кралство по време на Втората световна война. Известен е с творчеството си в жанр научна фантастика. Популярни негови книги, преведени на български, са „Одисея в космоса”, „Среща с Рама”, „Окото на времето”, „Земя имперска” и др.

Arthur Clarke book

Сър Артър Кларк през март 2005 г.

Сър Артър Кларк през март 2005 г.

През 1945 г. в своята статия „Извънземни ретранслатори“ („Extra-Terrestrial Relays“), публикувана в списание Wireless World, предлага идеята си за създаване на система за телекомуникация чрез спътници, разположени на геостационарна орбита, която би позволила да се създаде глобална система за връзка. Тази идея е реализирана чрез комуникационните сателити и през втората половина на 20-и век осигурява предаване на практически всички комуникации, в това число и Интернет. Геостационарната орбита се нарича и орбита на Кларк.
На въпроса защо не е патентовал идеята си (което е било напълно възможно), той отговаря, че не вярвал във възможността за реализацията докато е жив, а освен това считал, че подобна идея трябва да носи полза на цялото човечество.
През 1954 г. в писмо до директора на научния отдел на американската национална метеорологична служба Хари Векслер Кларк предположил, че орбиталните спътници могат да се използват за прогнозиране на времето. Идеята му е възприета и впоследствие реализирана .

Arthur Clarke 1„Съдиите на хората могат да покажат милост. Срещу законите на природата обаче никой не може да обжалва.”

„Съществуват две възможности – или сме сами във Вселената или не сме. И двете са еднакво ужасяващи.”

„Информационната ера предлага много на човечеството и ми се иска да мисля, че ще се справим с предизвикателствата, пред които ще ни изправи. Но е жизнено важно да помним, че информацията – в смисъла на сурови данни – не е знание, че знанието не е мъдрост и че мъдростта не е предвидливост. Все пак информацията е първата съществена стъпка към всяка от тях.”

„Когато бележит, но възрастен учен заяви, че нещо е възможно, той най-вероятно е прав. Когато обяви нещо за невъзможно, той най-вероятно греши.”

„Единственият начин да открием границите на възможното е да рискуваме да ги преминем, навлизайки в невъзможното.”

„Всяка достатъчно развита технология е неразличима от магия.”

„Изглежда, че всяка революционна идея предизвика три фази на реакция. Те могат да бъдат обобщени с фразите: „Това е напълно невъзможно – не ми губете времето”, „Възможно е, но не си струва да го правим” и „През цялото време ви казвах, че това е добра идея.”

„Зад всеки жив в сегашния момент човек стоят трийсет призрака, защото такова е съотношението между броя на живите и броя на мъртвите.”

„Една от най-големите трагедии на човечеството е, че моралът е бил отвлечен от религиите.”

„Сигурен съм, че Вселената е пълна с интелигентни форми на живот. Всяка от тях е достатъчно интелигентна, за да не дойде тук.”

„Колко неподходящо сме нарекли нашата планета – Земя. Много по-правилно би било Океан.”

„Аз съм оптимист. Всеки, който е заинтересован от бъдещето, трябва да бъде. В противен случай просто трябва да се застреля.”

„Политиците трябва да четат научна фантастика, а не уестърни и детективски истории.”