Ден на бащата – 26 декември

December 26th, 20173:07 pm @

0


Ден на бащата – 26 декември

На втория ден от Коледа, 26 декември, в България се отбелязва Денят на бащата.

На църковния празник Събор на Пресвета Богородица – денят след Рождество Христово, се чества паметта на Свети Йосиф, на цар Давид и на Яков.

Денят на бащата е празник, на който се чества бащинството и родителските грижи на мъжете, точно както на Деня на майката се чества майчинството. Обикновено на този ден се правят подаръци на бащите и семейството празнува заедно през деня.

Празникът прославя бащите и бъдещите бащи. В повечето страни Денят на бащата е светски празник. Той съществува навсякъде по света, но се отбелязва на различни дати. Православната църква го чества на 26 декември. В този ден се чества паметта на Св. Йосиф Обручник, на цар Давид като славен родоначалник на Исуса Христа и на Яков, брат Божий, пръв християнски епископ на град Ерусалим.

father pix 3

Денят на бащата е празник, на който се чества бащинството и родителските грижи на мъжете, точно както на Деня на майката се чества майчинството. Обикновено на този ден се правят подаръци на бащите и семейството празнува заедно през деня. В различните страни се празнува по различен начин и на различни дати.

На татко

Не помня кога за последно ти казах: “Обичам те”.
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени…
Не зная дали съм добра дъщеря.
Но помня как босичка тичах във парка –
усмихнато гледаше мойта игра.
Мечтаеше с мен – макар да бях малка
ти беше до мен и в смеха, и в плача.
И помня, когато през сълзи премигвах
как нежно поглеждаше в мойте очи.
Във твойта прегръдка утеха намирах,
заспивах щастлива – без страх, без сълзи.
Ти дал си ми много – не искаше нищо,
мечтаеше само да стана Човек.
И знам, че понякога плакал си скришно
за моите болки – и търсел си лек.
Научи ме всички до мен да обичам,
научи ме силна да бъда – дори
когато душата на болка обричам
да не показвам на никого мойте сълзи.
Незная дали добра дъщеря съм,
незная дали се превърнах в Човек,
но знам, че съм още дете във душата
и искам във парка да тичам със теб.
Не помня кога за последно ти казах: “Обичам те”.
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени…
Обичам те, татко, дори и когато мълча…

Автор: Пепа Николова