Без сълзи

January 21st, 201812:03 pm @

0


Без сълзи

Без сълзи

Колко е лесно
да бъдеш влюбен
на двадесет години,
на двадесет години.
И колко е лесно
да бъдеш разлюбен…
на двадесет години.

Прегръщах ветрове.
Целувах дъждове.
Търкалях се в ливади
от влажна нежност,
от влажна нежност.
Когато пък ме блъсваха
в бездънното “сбогом”,
и мислех си, че умирам,
и мислех си, че умирам,
и мислех си, че умирам.
Но ме спасяваха онези мрежи
от млади слънчеви лъчи.
И смееше се моето лице,
студено от изсъхнали сълзи.
Момичета като магии
се виеха около мен.
И свободата съм я чувствал най-добре
след болка от раздяла.

А колко е страшно да бъдеш влюбен
на четир’есет години,
на четир’есет години.
И колко е страшно
да бъдеш разлюбен
на четир’есет години…
Без болка.
Без магии.
Без сълзи.
Раздялата не носи свобода.
И мисля си, че не умирам.

Стиховете на поета Любомир Левчев са в основата на биографичната  песен, която Стефан Данаилов записва по музика на композитора Найден Андреев за своята 40-годишнина. Стиховете са сред най-любимите на актьора до днес.