Светлината лекува депресия

January 31st, 201810:26 am @

0


Светлината лекува депресия

От векове поетите описват онова чувство на тъга, загуба и меланхолия, което често съпътства намаляващите дни на есента и зимата. В много култури и религии се тачат зимните фестивали, в които задължително присъстват свещите и огънят.

Тези усещания в днешни дни психотерапевтите описват като сезонна депресия. Американската психиатрична асоциация официално я регистрира през 1987 г. под името „сезонно афективно разстройство” (САР).

stress pix 3
Защо мечките не страдат от зимна депресия? Защото прекарват зимните месеци в сън. Ние, хората, трябва да изпълняваме служебните и личните си задължения независимо от нашето настроение, желание и сезона.

Обичайните й симптоми са униние, печал, чувство за безизходица, равнодушие, потиснатост, повишена тревожност и раздразнителност. Животът не е източник на радост, през съзнанието дори минават мисли за самоубийство. Страдащите често плачат без причина, отдръпват се от околните, възникват трудности при общуването им с близки и колеги. Сексуалните им интереси се притъпяват. При жените, които са много по-податливи на сезонната депресия, се забелязват по тежки прояви на ПМС (предменструалния синдром). Забавят се реакциите, страдат дейностите, изискващи по-голяма концентрация. Нараства нуждата от сън, апетитът се повишава и особено силно се проявява глад за тестени и сладки, богати на въглехидрати храни. Което неизбежно води до повишаване на теглото и допълнителен повод за страдание при по-засегнатата половина – жените.

Някои хора изпитват симптомите на сезонната депресия много по-силно. Те се появяват през есента, пикът им е през зимата и обичайно изчезват през пролетта. Страдащите от нея сякаш се „раждат” отново през пролетта или началото на лятото – с огромен прилив на енергия и креативност.

Чувствителните хора, които работят в сгради без прозорци, могат да изпитват симптомите на сезонната депресия през цялата година.

Колкото повече се отдалечаваме от екватора, толкота по-голяма е честотата на сезонна депресия. Едва една четвърт от населението на земята не усещат подобни изменения.

Животворната светлина
През 1984 г. психиатърът Норман Розентал публикува статия за лечението с ярка светлина на хора със сезонна депресия. Оттогава насам много проучвания потвърдиха и доразвиха откритията му. Изследователите още проучват как влияе ярката светлина върху преодоляването на депресията и възстановяването на нормалния сън. Според една теория една част от мозъка реагира на светлината, като праща сигнали за потискането на секрецията на хормона мелатонин.

Хормонът се синтезира в пинеалната жлеза в средния мозък. Наричат жлезата „третото око”, защото чрез ретината на очите светлинните импулси стигат до нея и влияят на ензимите, които участват в продукцията на мелатонин. Неговото ниво е най-високо около полунощ и най-ниско около пладне. Мелатонинът е хормон на тъмнината, светлината потиска синтеза му. Ролята на светлината в човешката ендокринна система все още не е напълно изяснена. Освен като преобразувател на сигнала за дължината на деня, мелатонинът може би има значение и за синхронизирането на денонощния ритъм на различни системи в организма. Установено е, че нивото на мелатонина е най-високо в дните около менструация, а най-ниско около овулация. Т.е. може би на него се дължат признаците на слабост, уморяемост, безразличие, сънливост, увеличение на теглото, нарушения в менструалния цикъл, понижение на артериалното налягане и пулсовата честота.

Сезонната депресия засяга много по-често жените, който факт все още няма научно обяснение.
Състоянието би могло да се повлияе добре от лечение със светлина. Лечебни свойства има само ярката светлина с интензивност повече от 2000 лукса. Толкова е осветена улица в облачен ден. За сравнение: интензивността на слънчевата светлина е 100 000 лукса, при ясно небе през деня осветеността надвишава 10 000 лукса, при изгрева на слънцето тя е 1000 лукса, а обичайната осветеност в помещенията като правило не надвишава няколкостотин лукса. Много често осветеността в помещенията във вечерните часове не е по-висока от 50-100 лукса. Идеята за светолечението се основава на предположението, че с течение на хилядолетия човекът се е преселвал да живее все по на север, далеч от първоначалните си обиталица.

Светолечението ликвидира липсата на светлина, която се проявява особено силно през есента и зимата.
Светолечението на зимната депресия е започнало с употребата на така наречените лампи с пълен спектър на действие, имитиращи слънчевия спектър. Впоследствие се установило, че ефектът от употребата на обикновена лампа не е по-слаб, независимо че в нейното излъчване за разлика от слънчевата светлина по-силно е застъпен жълтият цвят за сметка на цветовете в края на видимия спектър – червено и виолетово. В последващи изследвания било установено, че ефектът от обикновената и флоуресцентната лампа е еднакво добър. Както и че въздействието на светлината върху кожата на лицето и ръцете не е достатъчно за постигане на оптимален ефект. Такъв се постига чрез въздействие върху очите – чрез наблюдение на отражението на ярката светлина върху различни повърхности. Достатъчно е да седим пред лампата и да се занимаваме с каквото си искаме. Важно е ярката светлина от лампата или дори само отраженията от повърхността на масата или други предмети да достига до очите ни.

При 60% от болните най-резултатно е лечението в ранните сутрешни часове, а при 10% по-добър ефект се наблюдава вечер. За да се премахне или предотврати депресията, сеансите на светлолечение обикновено се провеждат ежедневно по два часа в течение на една седмица. Когато лечението се провежда при първите прояви на депресията през есента, тя може и да не настъпи през зимата.

източник: http://binar.bg/26173/svetlinata-lekuva-sezonnata-depresiya/