Юбер дьо Живанши

March 13th, 201812:01 am @

0


Юбер дьо Живанши

„Роклята трябва да следва тялото на жената, а не обратното – тялото на жената да следва формата на роклята“

Hubert de Givenchy

21.02.1927 – 12.3.2018

Живанши е легенда. И модна икона. Такъв е признат преживе и в класацията 100-те модни икони на всички времена на сп. “Тайм”

Юбер Джеймс Марсел Тафин дьо Живанши е роден на 21 февруари 1927 г. в Бове, Франция в семейство на аристократи. През 1944 г. Юбер се мести в Париж и се записва в училище по изкуства. Макар първоначално да обмисля кариера като адвокат, интересът му към модата надделява. Едва 17-годишен започва да работи за едни от най-известните френски дизайнери по това време – Жак Фат, Люсиен Лелонг,  Робер Пиге и др.

През 1952 г. Живанши създава своя модна къща „La Maison Givenchy”. Дебютната му колекция Separates включва феерични дълги поли и елегантни блузи. В следващите си колекции той залага на  елегантните вечерни рокли, женски шапки и стилни костюми, които превръщат  марката в синоним на парижкия шик. Две години по-късно Живанши се превръща в първия дизайнер на луксозна модна линия за готови облекла.

През 1988 г. Живанши продава бизнеса си на Луис Вюйтън Моет Хенсеси, а през 1995 г. се оттегля и от модната сцена.

Живанши създаде модел за изискано дамско облекло през 50-те и 60-те години на XX век, а сдържаният му стил все още личи в дрехите на британската кралица Елизабет Втора и други дами от американския светски елит. С негови модели блестяха на екрана Грейс Кели, Грета Гарбо, Марлене Дитрих, Ингрид Бергман.

Живанши беше един от първите, които предложиха на модната публика линията “прет-а-порте”.

Неговата „малка черна рокля“ от филма „Закуска в Тифани“ от 1961 г. е призната за класика

“Срещата ми с Одри беше сякаш по воля на съдбата. Тя дойде в ателието ми, защото търсеше рокли за една от героините си – Сабрина. Бях тотално очарован от младостта й, от красотата и крехкостта й. В нея имаше нещо ново и необичайно. Нещо, което Холивуд сякаш зърваше за първи път – неподправеност и чар. Тя успяваше да предаде това усещане и на героините си, които са разпознаваеми дори и сега, след толкова години. Когато кажете Одри Хепбърн, си представяте най-романтичната и естествена жена, която сте виждали на големия екран.” С тези думи  Живанши описва жената, с която го свързва дългогодишно сътрудничество и топло приятелство, продължило до смъртта на филмовата легенда през 1993 г. в Швейцария.

Трябва да се стремите към простота.

Моята мечта винаги е била да бъда дизайнер на рокли и майка ми прие това решение. Това е като да си пеперуда, във всеки един момент трябва да си добре приет, във всеки един момент трябва да внимаваш и да забелязваш малките детайлчета, за да бъдеш креативен. Това е страхотно нещо – да се даде живот на плат, да се направи нещо се движи добре, да има хармония на цвета.

Всяка жена трябва да изглежда шик в дъждобран, костюми, панталон и кашмирен пуловер.

Прическата – това е последният намек действително ли една жена познава себе си.

Парфюмът е като визитна картичка – без аромат, жената е като невидима.

Ако е възможно, трябва да се родиш с някаква елегантност. Тя трябва да е част от теб, от самия теб.

C’est la vie. Такъв е животът. За щастие много години се радвахме на прекрасни времена. Красиви платове, красиви хора, красиви спомени.