Тайната подправка

March 8th, 20183:34 pm @

0


Тайната подправка

“Във всичко, което правиш, слагай по мъничко обич.”

Малката кутийка дразнеше любопитството на Бен всеки път, когато минеше през кухнята. Тя стоеше на полицата над печката на Марта. Навярно нямаше да му се натрапва толкова и нямаше толкова да го тормози, ако Марта не му бе повтаряла често да не я пипа. Защото, според обясненията й, вътре имало “тайна билка” от майка й и понеже нямало откъде да вземе нова, тревожела се да не би Бен или някой друг да я вземе, да погледне какво има вътре и без да иска, да я изпусне и разсипе безценното й съдържание.

Кутийката не беше нищо особено. От старост първоначалната й окраска на червени и златни цветя беше избеляла. Личеше си къде е била пипана хиляди пъти при вземането и отварянето й. Не само пръстите на Марта бяха държали тази кутийка, но и тези на майка й и на баба й. Марта не знаеше със сигурност, но смяташе, че и прабаба й е използвала същата кутийка и “тайната й билка”. Бен знаеше само, че скоро след сватбата им майката на Марта донесе кутийката и каза на Марта да я използва със същата обич, с каквато я била използвала и тя. И Марта неизменно го правеше. Бен никога не бе виждал Марта да готви нещо, без да снеме кутийката от полицата и да поръси гозбата с мъничко от “тайната билка”. Дори когато правеше сладкиши, пайове и курабийки, забелязваше, че винаги поръсва по малко, точно преди да сложи тавичката във фурната. Каквото и да съдържаше тази кутийка, явно вършеше добра работа, защото според Бен на света нямаше по-добра готвачка от Марта. И не само той смяташе така – всеки, който някога се бе хранил на трапезата им, се прехласваше по гозбите на Марта. Само че защо тя не даваше на Бен да докосне кутийката? Наистина ли се страхуваше, че ще разсипе съдържанието й? Как ли изглежда тази “тайна билка”? Явно беше стрита на много фин прах, защото, когато Марта поръсваше ястието, Бен не виждаше нищо. Освен това явно използваше съвсем мъничко от нея, понеже нямаше откъде да вземе още. Все някак си Марта бе успяла да направи така, че съдържанието да не се свърши през целия им 30-годишен брачен живот. И винаги постигаше такъв ефект, че всички си облизваха пръстите. Бен се изкушаваше все повече и повече да надникне в кутийката поне веднъж, ала все не събираше достатъчно сили.

Един ден Марта се разболя. Бен я закара в болницата, където я задържаха по-дълго. Когато се прибра вкъщи, Бен се почувства страшно самотен. До този момент Марта никога не бе нощувала извън къщи. А когато наближи време за вечеря, той се зачуди какво да прави – Марта толкова обичаше да готви, че на него никога не му се бе налагало да си приготви сам нещо за ядене. Докато се мотаеше из кухнята и надничаше в хладилника, кутийката на полицата все му се набиваше в очи. Погледът му се отклоняваше натам като привлечен от магнит – той бързо извръщаше очи, но любопитството му го връщаше отново, не му даваше мира. Какво имаше в кутийката? Защо не бива да я пипа? Как изглежда тази “тайна билка”? Колко ли е останало от нея?

Покана за чай

Бен отново извърна очи и повдигна капака на една голяма форма за сладкиши на кухненския плот. Ах… Вътре имаше повече от половината от един от великолепните сладкиши на Марта. Отряза си голямо парче, седна на кухненската маса и още преди да е изял и хапка, очите му се върнаха върху кутийката. Какво толкова ще й стане, ако погледне вътре? Защо изобщо Марта беше така потайна, когато ставаше дума за тази кутийка?

Бен си отхапа още един залък и продължи спора със себе си – да го направи ли, или не? В продължение на още пет големи хапки той продължи да размишлява, вперил поглед в кутийката. Накрая не издържа. Отиде бавно в другия край на кухнята и много внимателно взе кутийката от полицата – ужасяваше се да не се случи най-страшното – да разсипе съдържанието й при опита си да види какво има вътре. Сложи кутийката на плота и внимателно свали капака. Дори го достраша да погледне вътре! Когато пред него се разкри изцяло вътрешността на кутийката, Бен опули очи от изненада – ами че вътре нямаше нищо … освен малкото сгънато листче на дъното. Бен едва напъха голямата си ръка вътре. Взе внимателно хартийката за едното ъгълче, извади я и бавно я разгъна под светлината на кухненската лампа. Бележката беше съвсем кратка:

“Във всичко, което правиш, слагай по мъничко обич.” Бен преглътна с усилие, върна бележката и кутийката на място и тихичко се върна да си довърши сладкиша. Сега вече му беше напълно ясно защо е така вкусен.

из “Пилешка супа за женската душа” от Джак Канфийлд, Марк Хансен, Дженифър Хоторн, Марси Шимоф