Едвард Григ

June 14th, 20188:16 am @

0


Едвард Григ

“Когато остарееш, започваш да отдаваш по-малко значение на творчеството и повече на живота.” 

Едвард Григ

Музиката на Едвард Григ е красива, магическа и магнетична, вълшебно северно сияние на човешкия дух.

Едвард Григ е роден на 14 юни 1843 г. в Берген, западна Норвегия, на Атлантическия океан.
Когато е на 12 композира първата си творба – „Вариации върху германски мелодии”. Въпреки таланта си, той учи в добри, но не специализирани училища. След това учи пиано и композиция в консерваторията в Лайпциг. През 1860 година Григ временно прекъсва следването, защото има сериозни проблеми с белите дробове и, въпреки че се възстановява, това му е слабо място цял живот.
Той все пак завършва консерваторията и през 1861-ва прави първия си самостоятелен концерт като пианист.
След консерваторията отива в Копенхаген, където продължава да учи музика и се събира с хора като композитора Рикард Нордраак. Той го запалва за интерпретация на норвежкия фолклор, към който Григ и без това има интерес. В Копенхаген той пише също поредица песни по текстове на Ханс Кристиян Андерсен, включително прочутата си песен „Аз те обичам”. Тя е посветена на Нина Хагеруп, единствената жена, която е обичал и негова съпруга.

В края на XIX век на културния небосклон на Норвегия се открояват две ярки имена – Хенрик Ибсен и Едвард Григ. Драматург и композитор. Тяхното творческо сътрудничество довело до създаването на сюитата „Пер Гинт“.

С “Утро” започва сюитата „Пер Гинт”, която великият норвежец композира за едноименната пиеса на великия норвежец Хенрих Ибсен. Цялата сюита е много популярна и харесвана днес.

“Утро” – една от най-популярните и обичани мелодии в света е сюблимна част от сюитата “Пер Гюнт”. Написана през 1876 г., “Утро” е и сред любимите експлоатирани от американското филмово студио Warner Brothers класически музикални творби.

“В замъка на планинския крал” е кратко музикално произведение за оркестър, написано специално за театралната пиеса “Пер Гюнт” на Хенрик Ибсен. Впоследствие влиза в заключителната част на прочутата Сюита №1 (“Пер Гюнт”). С времето тази кратка мелодия (с продължителност от 2 минути и половина) се превръща в една от най-известните и разпознаваеми класически мелодии в световната музикална култура.

“Песента на Солвейг” – тази изящна и омагьосваща с нежната си лирична мелодика творба звучи в самия край на “Пер Гюнт”. Сред най-известните изпълнителки на песента са оперните диви Анна Нетребко, Марита Солберг, Сисел и други.
Зимата мина и пролетта ще премине, и пролетта ще премине.
Цветята ще изсъхнат, снегът ще ги затрупа, снегът ще ги затрупа.
И ти ще се върнеш при мен, сърцето ми говори, сърцето ми говори.
Вярна ще ти остана, само за теб ще живея, само за теб ще живея.
Ще се върнеш при мен и ще ме обикнеш, и ще ме обикнеш.
От беди и нещастия ще те укрия, ще те укрия.
Ако никога не се срещнем отново, не се срещнем отново,
въпреки всичко, аз ще те обичам о моли мой, о мили мой.

Това е от разказа на Й. Йовков ПЕСЕНТА НА СОЛВЕЙГ “Нова буря от ръкопляскания я посрещна. Но всичко това скоро спря и настъпи безмълвна тишина. Тя пристъпваше, не вървеше, а като че ли някаква безплътна и бяла сянка идеше, леко и плавно. Поклони ли се – никой и това не забеляза. Всеки унесен слушаше и някакво странно преобразуване ставаше с нея на сцената. Бледното лице със спуснати клепачи като че чезнеше, чезнеше и цялата й фигура в някакво неясно бяло петно. Виждаше се само лъкът и хубавата бяла ръка, която плавно се движеше. Само това. И още някоя душа, която говореше, пееше и ридаеше в струните на цигулката.
Младата артистка свиреше песента на Солвейг.”

“Сърцето на поета” (“Мелодии от сърце”) Едвард Григ създава като част от музикална творба, композирана по стихове от датския писател Ханс Кристиан Андерсен през 1864 г.:

Чувал ли си вълните в простора на шума,
Звучащи като струни на магически мелодии,
Познаваш ли сладкото ухание на розата,
а слънчевия пламък сред гръмотевици и бури…
И гласа на птицата в гъсти дъбови гори …
Разбираш ли сърцето на поета?