Маргьорит Юрсенар

June 8th, 20186:43 am @

0


Маргьорит Юрсенар

Marguerite Cleenewerck de Crayencour
8.06.1903 – 17.12 .1987

Истинското й име е Маргьорит дьо Крайенкур. Тя е първата жена, член на престижната Френска академия за изучаване на езика и литературата, формиране на езиковите и литературни норми, създадена от кардинал Ришельо. Писала е романи и поезия. На български са преведени нейните „Източни новели“, „Записки от градината. Есета“, „Благочестиви спомени“ и др.

Мястото на Маргьорит Юрсенар във френската култура разкрива този момент: През 1981 г., след триста и петдесет години живот, прочутата Френска академия на безсмъртните за първи път приема жена. Казват, че в тази свръх консервативна институция тогава се случва невероятно събитие – налага се добавянето на втора тоалетна. И освен онази, с табелката „Мосю”, появява се и новата, на която обаче не пише „Мадам”, а направо – „Маргьорит Юрсенар”. Трябваше да добавят и – писател.

“Няма нещастна любов: не притежаваме онова, което не притежаваме. Няма щастлива любов: това, което притежаваме, не го притежаваме.”

„Не съм сигурна, че откриването на любовта е по-впечатляващо от откриването на поезията.“

„Накрая условностите формират човека.“

„Историята се интересува само от привилегированите.“

„Всичко, което човек прави за себе си без да се стреми към печалба, се оказва ценно.“

„Маската, в един момент, се оказва истинското лице.“

„От всички игри любовта е тази, която разстройва най-много душата.“

„Някои книги не бива да четеш преди да си прехвърлил 40.“

„Ако обичаш живота ще обичаш и миналото, защото то е и сегашно, защото е оцеляло в спомените.“

„Родното място е там, където поглеждаш за първи път на себе си като интелигентен човек.“

„Приятелството означава уважение и тотално приемане на друго същество.“

„Нищо не ме трогва повече от куража.“

„Когато губя всичко, ми остава Бог.“

„Най-голямата ни грешка е да изискваме такива ценности у някой, каквито не притежава и да се опитваме да култивираме тези, които притежава.“

„Родих се тогава, когато започнах да чета книги.“

„Любовта е наказание. Ние сме наказани с това, че не можем да бъдем сами.“

„Знам, че не знам това, което не знам.“

„Възможността да захвърлиш маската е едно от малкото предимства на остаряването.“

„Законите се променят по-бавно от обичаите.“