Притча за дървената купичка

July 28th, 20187:52 pm @

0


Притча за дървената купичка

Един болен старец отишъл да живее при сина си, снаха си и четиригодишния си внук. Ръцете му треперели, погледът му бил замъглен, едва ходел.

Семейството се хранело заедно, но слабото зрение на дядото и треперещите му ръце правели храненето истинско изпитание. Зърната се разпилявали по масата, а вземел ли чашата, млякото се разливало по покривката. Синът и жена му се дразнели от неразборията.

– Трябва да направим нещо, не може да продължава така – казал синът за баща си. – Омръзна ми от разсипаното му мляко, мляскането и храната по пода.

Тогава двамата решили да сложат отделна маса в ъгъла за стареца. Така дядото седял отделно, докато останалите се събирали около масата. След като счупил една-две чинии, дори започнали да му сервират храната в дървена купичка.

Когато семейството поглеждало към дядото, виждали в очите му сълзи. Обръщали му внимание само ако трябвали да му се карат, че е изпуснал вилицата или е разсипал храна…

Един ден преди вечеря мъжът забелязал, че малкото му дете си играе с дървени кубчета на пода.

– Какво правиш? – попитал го той.

– Приготвям дървени купички за теб и мама, за да ви храня от тях, когато остареете – отговорило детето със сладък глас.
Родителите били поразени от чутото и не обелили дума. По бузите им потекли сълзи. И двамата знаели какво трябва да направят. Вечерта синът взел ръката на баща си и внимателно го настанил на общата маса. И той седял на нея с другите до края на дните си. Вече никой не се сърдел, когато дядото изпускал вилицата си, разливал млякото или изцапвал покривката.

Децата са силно чувствителни. Очите им виждат, ушите им чуват, а съзнанието им запаметява всичко, случващо се наоколо. Ако виждат как създаваме топла семейна среда в дома си, те ще повтарят това поведение и в своя живот.

Автор: Джериес Авад – „Скритият дар”