Борис Христов

August 16th, 20188:03 am @

0


Борис Христов

Случвало ли ви си е да научите името на един поет след като сте харесали стиховете му?
Така е и с Борис Христов.
Песента за самотния човек в изпълнението на Тодор Колев – познато.
Сиховете за Мария и дивите круши в ръцете й – казвано не в една есен, когато приготвям любимия шоколадов сладкиш с круши, като наричане. Или когато подреждам набраните круши в градината за да издържат по-дълго през зимата. Наричани като магия стихове.

***
Борис Христов е роден на 14 август 1945 г.  в Крапец.

Няколко от най-обичаните и известни книги на поета и писателя Борис Христов са събрани в нов сборник под заглавието на една от книгите му „Стълп от прах“.  Освен нея вътре влизат „Вечерен тромпет“, „Честен кръст“, „Смъртни петна“, „Спомени за хора, камъни и риби“, „Книга на мълчанието“.

Колкото и да сме чели през годините Борис Христов, колкото и добре да познаваме творчеството му, преоткриването на неговия талант не само като писател, но и като мъдрец и философ, винаги е съпроводено с внезапно озаряване, като лъч светлина, пробил тъмнината. Всеки път въздействието е зашеметяващо. И чуваме неговия „Вик“:

Късно е, Господи!…
Родените без любов вече превземат
градовете, строени от влюбените.

Самотният човек

Той има белег на челото си
и сяда винаги накрая.
Дори когато е висок,
самотният човек е малък.

Събира билки, или пък
с теслицата на спомените дяла
остане ли без работа.
И мъкне вехтото си одеало.

Докато другите крещят
или говорят за изкуство,
самотният човек на масата
лови мухите и ги пуска.

Но ако пише стихове
той непременно ще остави
една сълза в очите,
или драскотина в паметта ви…

Той има дом и топла супа,
но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса
в дъното на коридора.

И тоя дом
да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде,
но няма да се моли.

В какъв ли огън е горял
и под каква ютия,
за да научиш
трябва много вино с него да изпиеш.

Тъй както си върви,
с петно на ризата си чиста
самотният човек в тълпата се изгубва
изведнъж, като мънисто.

В едната си ръка той носи книга
за душата болна
а в другата самотният човек
въженце стиска в джоба.

И даже неговия дом
да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде,
но няма да се моли.