Когато счупеното се превръща в изкуство

August 8th, 20188:00 am @

0


Когато счупеното се превръща в изкуство

Кинцуги (или още “кинцукурой”) е японски метод, при който счупени керамични съдове се залепват със специално лепило, смесено със злато, сребро или доли платина.
Както всички изкуства в Страната на изгряващото слънце, зад кинцуги има определен философски смисъл и няма точен превод на друг език.

Идеята е, че всеки предмет има своята история, която не бива да се пренебрегва, само защото той е счупен. Вместо да се изхвърли или преработи, той трябва да се поправи – при това превръщайки го в нещо по-хубаво, отколкото е бил оригиналът.

 

Когато се чувствата като счупена чаша, на парченца разпиляма, спомнете си за това японско изкуство. Нека трудностите бъдат възможност!

Изкуството да поправяш счупена керамика

Или как да събереш парченцата живот след тежък момент. В това е силата от парчетата  на счупената чиния или чаша, да ги събереш, да ги слешош … и да я използваш отново. И да бъде по-здрава и по-красива. Както ние сме по-силни, когато се справим с поредния житейски проблем.
Не е лесно да поправяш счупена керамика, както не е лесно да поправи минали моменти от живота си – двете изискват търпение и гъвкавост.

Кинцуги – когато счупеното се превръща в изкуство

Историята на кинцукурой
За да разберем тази специална техника, трябва да се върнем назад във времето, около края на петнадесети век, в ерата на шогуните.
Ашикага Йошимаса е шогунът, който започва тази хилядолетна традиция. След като чаените му чаши се чупят, той решава да ги изпрати в Китай за поправка.
Не след дълго чашите са върнати при него със забележими следи от метал, който загрозявал иначе красивия вид на двете парчета керамика.
Шогунът не бил доволен от резултата и поискал от занаятчиите да ги поправят. И те го сторили по следния начин – просто споили счупените парчета с помощта на златна паста, чрез която създали различни, по-красиви и по-устойчиви предмети.
Той бил искрено щастлив.

Красотата се крие в историята, която разказва обекта, а не в самия обект