Продължаваща поема

August 28th, 20189:08 am @

0


Продължаваща поема

Много вечери
преди рождеството
на голямата наша близост
ний се срещахме
като погледи:

– А сега за какво си мислиш?…

Ний се срещахме
като устни:

– А сега за какво си мислиш?…

Една вечер
внезапно
започнахме
да отгатваме своите мисли.
Едновременно се усмихнахме.
Просто – тръгнахме.
Аз те пазех
със прегръдка от лошия дъжд.

А витрините ни позлатяваха.
Тротоарите ни отразяваха.
Шофьорите ни се караха.
Многодетни жени ни се смееха.
И с далечни тромпети ни свиреха
всички наши
предишни любовници…

Ний летяхме
и молехме сенките,
ветровете,
звездите,
капчуците,
и кабините телефонни:
– Едно място за двама влюбени!… –
Във градината на библиотеката.

– Едно място за двама влюбени!… –
Под комина на ТЕЦ “Марица”.

– Едно място за двама влюбени!… –
На бургаския вълнолом.

– Едно място за двама влюбени!… –
Колко малка е нашта земя!

– Едно място за двама влюбени!… –
Колко кратки са нашите дни!

Докога ще летим
и ще търсим
едно място за двама влюбени?

Любомир Левчев