Имената на месеците

February 15th, 20193:21 pm @

0


Имената на месеците

Имената на дванадесетте месеци от годината, които използваме днес в България, са от латински произход. Това са имената на годишните месеци от григорианския календар, Те имат общо с историята на Древен Рим (юли, август)
Старобългарските имена за дванадесетте месеца, които са разпространени сред славяноезичните народи, са различни от латинските наименования. Тяхното използване е основно в народната литература и фолклор. Не се използват и от Българската православна църква, която си служи с имената от латински произход.

Произходът на славянските имена на годишните месеци е широко свързан с бита, връзката със земята и различните аграрнокултурните дейности, които се извършват в или асоциират с определения месец или с климатичните промени в дадения период.

Ето как са ги наричали:
Януари – Голям Сечко (Просинец, Колог, Коложег). “Месецът на горящия дънер” – това е значението на старобългарски.

Февруари – наричали Малък Сечко (Сечко, Съчен). Значението на това име било “Месецът на страшния лед”.

Март – Името му било Сухи (Сухих) – сухият месец.

Април – Брезов (Брязок), което означавало “Многоцветният месец”.

Май – Тревен (Тръвен, Цветен) – “Тревистият месец”.

Юни – Червеник (Изок) – “Червеният месец”.

Юли – Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) – “Месецът на жътвата”.

Август – Зарев (Орач), което означава „Месецът на оранта”.

Септември – Руен (Руй), значението на това име било “Изобилният (плодородният) месец”.

Октомври – Листопад – месецът на падащите листа.

Ноември – Груден, значението било “Месецът на грудките”.

Декември – последният месец от годината декември бил наричан Студен – буквално студеният месец.

Когато бяхме на велопреход по Елба на едно от местата в Чехия ми привлече вниманието табела с надписи (голям парк към един от замъците край реката – красиво оформена) как се наричат месеците – стори ми се толкова точно и поетично. (Без да съм специалист по славянските езици, има сходство.)

На чешки месеците се наричат: leden, únor, březen, duben, květen, červen, červenec, srpen, září, říjen, listopad, prosinec – имената много точно определят месеца – януари е леден, май е цветен, октомври е червен, а ноември е листопад.

На полски – февруари е Luty, ноември – listopad.

Личността на Юлий Цезар е позната и днес. Но колко от нас знаят, че същият този древноримски пълководец предлага и Юлианският календар. Юлианският календар (наричан също „стар стил“) е предложен от Юлий Цезар през 46 г. пр.н.е. като реформа на римския календар.
При завоюването на Египет римляните се запознават с нов за тях начин на летоброене и Юлий Цезар решава да го въведе в Рим, но с по-голяма точност, за да свърже слънчевата година с европейското положение на Слънцето, с европейската пролет, лято и т. н. (ясно изразени 4 сезона). По нареждане на Юлий Цезар александрийският астроном и математик Созиген създава на основата на римския календар нов календар, наречен Юлиански.

Въведен е в Римската империя на 1 януари 46 г. пр.н.е. и така 1 януари става начало на годината.

В него продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни. През 20 и 21 век датата, според юлианския календар, е 13 дни преди грегорианската дата.

Имената на месеците в Древен Рим:
Martivs: В чест на Марс, прародител на римския народ и баща на създателя на Рим, Ромул.
Aprilis: Смята се, че е посветен на Венера.
Maivs: Смята се, че е бил посветен на майката на Меркурий, Майската богиня.
Ivnivs: Посветен на Юнона.  Съществуват и други вероятности за посвещаването му, по-малко известни.
Qvintilis: Наречен е така, заради това, че е петият месец (qvinqve-пет). След смъртта на Юлий Цезар започва да се нарича Ivlivs в негова чест, бидейки това месецът на неговото раждане.
Sextilis: Шестият месец (sex-шест). През 8 г. пр.н.е. с постановление на римския Сенат месец секстилий е преименуван в август на името на император Октавиан Август.
September: Седмият месец (septem-седем)
October: Осмият месец (octo-осем)
November: Деветият месец (novem-девет)
December: Десетият месец (decem-десет)

Следващата намеса е извършена с цел да се съчетае календарът със смяната на сезоните, от цар Нума Помпилий, прибавяйки впоследствие на десетичната система от месеци, още два нови:
Ianvarivs: В чест на Янус, най-древният Бог в римския пантеон.
Febrvarivs: Посветен на Фебруо, по-познат под името Pluton (испански), Pluto (английски). Богът на церемониите по пречистване, които се извършвали този месец, за да се премахнат вините и грешките, допуснати през изминалата година, с цел започване на чисто новата.