Хикикомори

March 30th, 20191:57 pm @

0


Хикикомори

Японската култура и битие продължават да остават далечни и непознати за нас. Затова когато научим за нещо ново, което се случва в страната на изгряващото слънце вероятността да не го разберем напълно не е малко. Разбирането ще бъде призмата на нашето разбиране, опит и култура.

Япония е страна в която вишневият цвят и неговата нетрайност са в основата на на нетрайността на битието. Япония е страната в която появяват харакири и сепуко, икебана и суши. През 20-ти век бойно изкуство като айкидо, караоке баровете, манга и тамагочито.
В момента много модерно е модерно подреждането Мари Кондо. В Япония се роди и нещо мрачно – Хикикомори. Казвам мрачно, защото в западния свят се казва, че самотата е най-голямата и страшна болест, а Хикикомори е точно това само – доброволна самоизолация в продължение на месеци.

Хикикомори (Hikikomori)– японски термин, означаващ буквално „да се уединиш“, който описва острата социална самоизолация, на която са се обрекли близо един милион японци, предимно момчета и млади мъже между 15 и 30 години. Говори се за мъже, но японската култура е такава, че не може да се проследи каква част от жените се самоизолират, оттеглянето на жена от социалния живот в Япония не се смята за притесняващо.

аниме момиче

Наричат ги „липсващият милион“, като в големите градове явлението засяга близо 10% от населението. Японското министерство на здравеопазването определя като хикикомори личности, които се изолират от обществото в домовете си за повече от 6 месеца. Хикикомори не напускат стаите си дори с години, като разчитат на грижите на роднините си. Обикновено спят през деня, а нощем сърфират в Интернет или гледат манга комикси. П
редполага се, че сред причините за този вид социално разстройство са депресията, агорафобията, паническите атаки при излизане на улицата, тревожните разстройства, социопатията, аутизмът. Но според специалистите близо половината хикикомори нямат психически заболявания.
Обвиненията са към сенчестите страни на японското общество, което товари младежите с непосилни очаквания за кариера, срама от проблемите в семейството и традиционното нежелание те да бъдат показвани навън, както и емоционалната зависимост на синовете от майките им до късна възраст.

Дали това е уединение? или бягство в света? Безделничество? Или потъване в света на книги и филми?

Самоизлолация е възможна и в нашето общество. Но за да се случи трябва да бъдеш икономически независим, да имаш къде да се усамотиш и кой да се грижи за теб.
Това не означава, че в нашето общество няма хора, които се чувстват изолирани, самотни… дори да ги видите да се смеят в голяма компания.
Страхът да излезеш от вратата на собствения си дом – си спомням, че го имаше в един филм – Братът на Монк имаше паническа бариера да излезе от дома си. Това заболяване има име – агорафобия – от старогръцки агора – площад, фобия – страх. Това е вид тревожно разстройство – фобия, страх, изпитван при преминаване през големи открити пространства. Това състояние може да се придружава или не от пристъпи на паника.
При хората страдащи от агорафобия, страхът може да се проявява при напускане на дома, преминаването през обществени места, смесване с тълпи, пътуване сам. Основният проблем на страдащите е, че нямат възможност за бърз изход от кризисна ситуация

Разбира се, има разлика между фобия да излезеш от дома си и желание за самоизолация в дома си.