Икономика на вниманието

April 24th, 20191:52 pm @

0


Икономика на вниманието

Икономиката на вниманието – най-влиятелната сила на планетата

Вие струвате трилиони долари.Привлякох вниманието ви, нали?

Всеки път, когато хванете телефона си в ръка и включите екрана му, или отворите някое мобилно приложение, вие се продавате. Това е може би най-влиятелната икономическа сила на планетата. И все пак, малцина можеха да дефинират важността ѝ.

Наричаме го “Икономика на вниманието”. Това са парите, които компаниите правят всеки път, щом хората хванат телефоните си в ръце.

Значителна част е от 80-те трилиона долара, които съставят глобалната икономика са задвижени от компании, които имат нужда да управляват вниманието на хората и да го привличат, за да им продават своите продукти.

Но човешкото внимание е ограничен ресурс. То е само даден период от време на ден, и всеки ден има все повече “неща”, които търсят вниманието на хората. С безкрайно търсене и ограничена доставка, вниманието е може би най-ценният ресурс в момента в света.

Но по какъв начин е повредена икономиката на вниманието? 

Независимо дали го искате, или не, ние всички участваме в тази икономика, всеки ден. Инструментите, които използваме, за да живеем, работим, учим и играем – Google, Facebook, Instagram, YouTube, Amazon и други, всички са регистри на пари, които само чакат да направят продажба. И тази мултитрилионна индустрия на събиране на реколтата на вниманието ни, е повредена сама по себе си. Тя е грешна.

Имаме нужда да изучим икономиката на вниманието и непредвидените странични ефекти от нея, за да определим вредите, които тя нанася.

Първо, ние използваме технологии, които са проектирани така, че да бъдат пристрастяващи. 

Средностаистическият потребител наблюдава телефона си по 150 пъти на ден. Вашият телефон, се оказва, че има приложения, които са проектирани специално, за да ви държат активно ангажирани с тях възможно по-дълго.

Всеки път, когато получите известие, мозъкът ви изпуска поток от допамин, който е толкова пристрастяващ, колкото е сигналът за награда, който получава един хазартен играч, когато дърпа ръчката на ротативка. Какво се получава в това време на екрана? Нов текст? Някакви имейли? Повече последователи и харесвания?

Много функции като безкрайното скролване във Facebook и Instagram, или автоматичното включване на звук в YouTube – са предназначени да увеличават вероятността да запазят нашето внимание, след като сме в тях. Това е толкова ефективно, че някои от продуктовите дизайнери, които са създали тези технологии, вече са напуснали своите постове и публично признават своето съжаление, че са ги създали.

Второ, икономиката на вниманието прави нашите емоции и поведение по-екстремни, причинявайки психологически дисбаланс.

Много от заглавията на новините онлайн не са предназначени да ни информират. Те са предназначени да ни накарат да кликнем. Заглавията очертават ситуации по начини, които командват вниманието ни и предизвикват физиологични реакции, имитиращи тези от заплахите върху нас от реалния живот.

Всъщност, човешкият мозък може да реагира на една история за катастрофа по същия начин, както реагира на истинска автомобилна катастрофа. И когато неприличните заглавия съобщават за някаква заплаха в света, те не само създават силна физиологична реакция, но и подвеждат ума ни в мисълта, че заплахата е по-ясна и настояща опасност, отколкото в действителност е.

Създавайки заблуждаващи заглавия, които ни подтикват да кликваме, някои от медиите ни причиняват емоционално и физическо страдание – само за да бъдат спечелени едни пари.

Половината от интернет трафика е фалшив. 

Една трета или почти 50% от парите, които се правят в икономиката на вниманието, са чрез вид измама – но никой няма достатъчно стимул, за да ги спре.

Почти половината от трафика в интернет е фалшив, повечето от него идва от ботове – автоматизирани софтуерни приложения, проектирани да удрят същите уебсайтове отново и отново и това да изглежда като трафик, предизвикан от хората – сякаш те са го направили. Ботовете варират от “ферми за кликове”, в които стотици телефони са свързани с компютър, който постоянно кликва “refresh”, до по-сложни ботове с изкуствен интелект, които работят от разстояние, от един единствен лаптоп.

Бизнес моделът на икономиката на вниманието все още не е подложен на сериозен правен или регулаторен контрол, но най-накрая има някои окуражаващи движения в насока регулация: американското Министерство на правосъдието наскоро предприе действия срещу най-голямата операция за измама, за която някога е съобщавало – компания е обвинена в това, че е измамила рекламодатели с 36 милиона долара. И двете страни в търсенето и предлагането в индустрията – марки и медии – са били еднакво съучастни в одобряването на фалшиви рекламни показатели като реални. Изглежда и двете страни обаче не ги е грижа.

Четвърто, икономиката на вниманието подхранва омраза и разделение.

Днес вече никога не можем да сме сигурни какво е реално. Дори някои от нашите най-доверени новинарски източници и политически лидери са експлоатирани от технологии и стават т.нар.deep fakes – публикуват се фалшиви видеоматериали с политици, които правят възмутителни изявления или снимки на знаменитости, подкрепящи продукти – всички проектирани да изглеждат точно като истинските неща. По-малко сложните методи за онлайн фалшификати включват ботове, които тролват онлайн съдържанието и публикуват нелепи коментари. Тези коментари предизвикват повече ангажираност на сайта, тъй като истинските хора несъзнателно влизат в битка с тях.

Тролските ботове и т.нар. deep fakes създават раздел в човечеството чрез поляризиране и извеждане на най-лошото в нас. И тъй като дезинформацията се разпространява 10 пъти по-бързо от истината в интернет, тази тактика ефективно се заиграва с нашата вродена предразположеност да приемаме с доверие, което ни потопява още по-надълбоко в нашите вече съществуващи системи от вярвания. Това ни пречи да проучваме и изследваме нови идеи, различни от нашите и ни кара да закриваме възможностите си да разглеждаме нови възгледи за света, които да възприемем.

Добре тогава, какво следва? 

Първо, нека имаме честни дискусии за въздействията, които икономиката на вниманието има върху нашето време, нашето психично здраве и начините, по които общуваме.

След това, нека се поучим от историята. През 2008 г. малцина от нас разбраха, че сме в средата на огромна ипотечна криза. Ипотеки, които са с ниско качество, ниска стойност и са изградени на базата на измамни числа, причиниха голям финансов колапс, въздействието на който все още се усеща днес.

Някои вътрешни хора направиха сравнение, за да предположат, че сега живеем на пазара на рискови инвестиции. Икономиката на вниманието печели от ангажираността ни, но ни вреди като глобална общност. Марките и рекламодателите изглежда не се интересуват и регулаторните органи, точно както през 2008 г., и едва сега започват да се включват. Компаниите и инвеститорите по средата правят твърде много пари, за да обмислят сериозно някаква алтернатива. И така, какво можем да направим?

Можем да докажем, че е възможно да бъдем едновременно печеливши и етични. Можем да докажем, че е възможно да се изградят комерсиално жизнеспособни предприятия, които да работят успешно в икономика на здравословно внимание, дори и да произвеждат по-здравословни резултати за своите потребители. И ние можем да намерим тези компании и да ги направим нови носители на стандарти за обновената индустрия.

Не толкова отдавна компаниите се въздържаха от идеята за корпоративна социална отговорност. Днес нито една компания няма успех без нея. Потребителите по целия свят започнаха да изискват любимите им марки да правят нещо повече със своята сила, отколкото да правят пари. Когато се снабдяват с информация за икономиката на счупеното внимание и инструментите за това как да я поправят, потребителите ще активизират поколение от промени и с нея доларите ще се прехвърлят в бързо нарастваща икономика на здравословното внимание.

Коментар на Ашлин Джентри в businessinsider.com. Джентри е управляващ директор в Human Ventures Co., нова компания, която финансира стартъпи. Автор е на докторска дисертация, посветена на “политическото внимание”. На бг: manager.bg