<?xml version='1.0' encoding='UTF-8'?>
<rss xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/" xmlns:media="http://search.yahoo.com/mrss/" xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom" xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/" version="2.0">
  <channel>
    <title>bateto</title>
    <link>https://jenskologia.com/author/bateto/</link>
    <description>Публикации от bateto</description>
    <docs>http://www.rssboard.org/rss-specification</docs>
    <generator>python-feedgen</generator>
    <language>bg</language>
    <lastBuildDate>Tue, 14 Apr 2026 11:26:45 +0000</lastBuildDate>
    <item>
      <title>Опенхаймер</title>
      <link>https://jenskologia.com/2023/08/openkhaimer/</link>
      <description>&lt;div class="embed-responsive embed-responsive-16by9"&gt;
&lt;iframe frameborder="0" src="//www.youtube.com/embed/uYPbbksJxIg" width="640" height="360" class="embed-responsive-item" allowfullscreen=""&gt;&lt;/iframe&gt;
&lt;/div&gt;
&lt;div&gt;
&lt;p&gt;&lt;br&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;През лятото на 2023 г. биографичният филм "&lt;strong&gt;Опенхаймер&lt;/strong&gt;" предизвика силен зрителски интерес по света. Филмът за човека, който ръководи проекта "Манхатън", резултат от който са двете атомни бомби, взривени през август 1945 г. в Япония, е филмът с най-много зрители седмици подред у нас.&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;strong&gt;Кой е Опенхаймер?&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;Дж. Робърт Опенхаймер е американски теоретичен физик и директор на проекта Манхатан в лабараторията Лос Аламос по време на Втората Световна война. Често е наричан&amp;nbsp;бащата на атомната бомба.&lt;/p&gt;&lt;p&gt;Роден е в Ню Йорк. Получава&amp;nbsp; бакалавърска степен по химия от Хараврдския университет през 1925 и докторат от университета в Гьотинген, Германия през 1927, където е учил под ръководството на Макс Борн. След научноизледователска дейност в други институции, се присъедениява в катедрата по физика в университета в Калифорния, Бъркли, където става професор през 1936. Има значителен принос към теоретичната физика, включващи постижения в квантовата механика и ядрената физика, като например приближението на Борн-Опенхаймер за молекулярна вълнова функция, работа върху теорията на електроните и позитроните, процеса на Опенхаймер-Филипс в ядрения синтез, и ранна разработка върху квантовото тунелиране. Със своите студенти той също има принос към теорията на неутронните звезди и черните дупки, квантова теория на полето и взаимодействията на космическите лъчи,&lt;/p&gt;&lt;p&gt;През 1942-та година, Опенхаймер е нает да работи върху проекта Манхатън и през 1943 година е назначен като директор на лабораторията на прокекта в Лос Аламос, Ню Мексико, зает с разработката на първите ядрени оръжия, Неговите водачески умения и научна експертиза са от съществено значение за усоеха на проекта, На 16 юли 1945 година, той е присъстеал на първия тест на атомната бомба Тринити. През август 1945 година, оръжията са използвани срещу Япония при бомбадировките на Хирошима и Нагазаки - единствената употреба към момента на ядрено оръжие при въоръжен конфликт.&lt;/p&gt;&lt;p&gt;През 1947 година, Опенхаймер става&amp;nbsp; директор на&amp;nbsp; Института за напреднали изследвания в Принстон, Н Джърси, и оглавява генералния съвещателен комитет в новосъздадената комисия по ядрена енергия. Той лобира за международен контрол върху ядрената мощност за да предотварти ядрено разпостранение и надпревара за ядрено въоражаване със Съветския съюз. Той възразява на разработването на водородната бомба по време на правителствен дебат през 1949-1950 по въпроса и последователно взима позиции върху въпроси относно защитата, които провокират яростта на американското правителство и военни фракции. Po време на втория червен ужас, позициите на Опенхаймер, заедно с неговите предишни асоциации с амеркианската комунистическа партия, води до отмяна на неговия достъп до класифицирана информация последвано от изслушването по сигурност през 1954. Това ефективно приклчва неговия достъп до атомните тайни на амеркианското правителство и с това и кариерата му като ядрен физик. С отнето пряко политическо влияние, Опенхаймер продължава да води лекции, да пише и да работи в областта на физиката. През 1963-та година, той е награден с наградата Енрико Ферми като жест за неговата политическа рехабилитация. Той умира четири години по-късно от рак на гърлото.&lt;br&gt;&lt;br&gt;Източник: wikipedia.com&lt;/p&gt;
&lt;/div&gt;

</description>
      <guid isPermaLink="false">https://jenskologia.com/post/42829/</guid>
      <category>Тенденции</category>
      <comments>https://jenskologia.com/2023/08/openkhaimer/#comments</comments>
      <pubDate>Thu, 24 Aug 2023 18:53:23 +0000</pubDate>
      <dc:creator>bateto</dc:creator>
      <media:group>
        <media:content url="https://jenskologia.com/wp-content/uploads/2023/08/220px-Einstein_oppenheimer.jpg" medium="image"/>
        <media:thumbnail url="https://jenskologia.com/wp-content/uploads/2023/08/220px-Einstein_oppenheimer-150x113.jpg"/>
      </media:group>
    </item>
  </channel>
</rss>
