Празници

Великденски обичаи по света

sunny — Tue, 21 Apr 2020 15:12:25 +0000

Любопитни Великденски обичаи от цял свят

Този Великден е малко по-различен от обикновено. Повечето от нас го празнуваха в по-тесен кръг, заради социалната дистанция, която трябва да спазваме, но това не ни пречи да изкараме добре и следващите дни от Светлата седмица.
На първия ден на Великден или през Светлата седмица, по цял свят има най-различни и любопитни обичаи.

Какво похапват на Великден по света и у нас

В Гърция, на остров Корфу, на първия ден от Великден, хората хвърлят керамични изделия от балконите си. Това символизира посрещането на пролетта и новата реколта, която ще бъде събирана в нови делви. Обичаят има венециански или езически произход и се спазва, за късмет през цялата година.

Във Франция, на Велики понеделник се приготвя гигантски омлет, който се сервира на главния площад на градовете. За приготвянето му се използват 4500 яйца. Според легенда тази традиция идва още от Наполеон, когато той и армията му пътували през южните части на Франция, те винаги ядели омлети във всеки град, през който минели. Владетелят толкова много обичал омлетите, че нареждал на жителите на града да съберат всички яйца, които имат и с тях да направят омлет за него и войниците му.

Кратка история на Великденските традиции в различните части на света

Освен за ядене, яйцата намират друго приложение в историята на САЩ. Над 130 години на моравата пред Белият дом във Вашингтон се провежда "Easter Egg Roll". За да участваш ти трябва цветно твърдо сварено яйце и голяма лъжица, която служи за да го търкаляш. Най-бързият печели, стига яйцето да остане здраво.

В Полша пък се заливат с вода с кофи, водни пистолети и всякакви подръчни средства. Корените на тази традиция се проследява до кръщението на полския княз Мешко на Велики понеделник. Усмивките са подсигурени, а предизвикателството е да останеш сух.

Призрачно настроение носи празникът във Финландия. Децата в тази скандинавска страна излизат по улиците за молитва с шалове около главите си, носейки метли, саксии с растения и върбови клонки. В някои части на Западна Финландия, хората палят огньове, защото вярват, че пламъците ще ги предпазят от вещици, които летят из страната на метли между Разпети петък и Великден.

Любопитен ритуал за празника се изпълнява във Филипините. По традиция родителите там обръщат децата си с главата надолу, защото вярват, че това помага малчуганите да растат по-бързо. Въпреки че не са християни, най-малките добре се забавляват на този ден.

В Германия Великден е голямо приключение за цялото семейство. Сутрин те се събират на закуска, а след това идва забавната част. Великденският заек, с помощта на родителите, скрива кошница с лакомства, а децата ровят из цялата къща, за да я намерят. Една чудесна идея, с която може да допълним традиционните български обичай за тазгодишния празник вкъщи.

Заглавната снимка е направена в Амстердам

Великденски обреди

sunny — Sun, 19 Apr 2020 13:00:17 +0000

Най-големият и почитан празник на годината в българския народен календар е Великден.

- "Христос Воскресе"

- "Во истина Воскресе"

Тази година е различно. Заради пандемията от коронавирус, едно бедствие, което променя света.

Време в което ни е нужно вяра!

Пазете се и бъдете здрави!

Светли празници, мир, красота и любов!

Бъдете здрави и се пазете!

На Великден са посветени много фолклорни обреди. Нарича се най-светлият празник! Празник на празниците!

Най-рано започват своите приготовления за Великден момите. Народните песни разказват как рано напролет те садят в своите градинки цветя, на които „поръчват” да разцъфнат точно за Великден. От тях ще сплетат празнични китки и ще ги даряват заедно с „писани” яйца на своите избраници в знак на любов. Месеци наред преди празника, момите имат още едно важно приготовление. Те се стараят да ушият и избродират най-красивите и пищни нови премени. Така те ще се представят в най-бляскавия си вид на големите Великденски хора. Тези хора са кулминацията на празника и са най-голямото ритуално и всеобщо веселие за цялата година.

Традицията повелява на трапезата за Великден да има червени яйца, козунак, зелена салата и агнешко печено.

Когато наближи Великден, и семейните жени започват приготовления. Дни наред те грижливо събират яйцата за боядисване. Приготвят и багрилата – традицията е различните цветове да се извличат от билки и цветя. Най-старинният източник на червена боя бил риганът, събран и изсушен почти година преди това на Еньовден – празника на лековитите растения. Червено се получава с корени от борш, чай каркаде или варено червено цвекло. В жълто оранжево най-лесно и ефектно се получава с шума от лук - съберете най-външната обвивка на глави лук червен и жълт и сварете яйцата с тях. Зелената боя – от прясна коприва. Освен в основния червен цвят, в българската традиция яйца се боядисват и в цветовете на дъгата.

Червено и розово - корени брош, държани различно време в отварата

Жълти - куркума

Сини - каркаде

Зелени - първо куркума, после каркаде

Вярва се, че яйцата боядисани в червено, придобиват магическа сила – те пазят хората от болести, магии и злини. Ето защо първо те се боядисва в червено. И още преди да е изсъхнала напълно боята, майката докосва с първото боядисано яйце челото и бузите на децата, за да са здрави, бели и червени през годината.
После първото червено яйце се оставя пред домашната икона чак до следващия Великден и се използва в различни лечителски практики. Все същата вяра откриваме и в традицията червено яйце да се заравя в нивите – за да ги пази от градушка и да им донесе плодородие. Стопанката отнася червено яйце и при домашните животни за да осигури и за тях магическа закрила и родовитост.

Български обичай е преборването, чукането с яйца на Великден. Онзи, чието яйце издържи без да се пукне, ще е най-здрав и силен през годината.

Яйцата се боядисват в ранното утро на Велики четвъртък от стопанката на дома, като децата помагат. Или в събота, когато се приготвят и обредните хлябове и козунаците. Поверието е, че когато слънцето изгрее, то трябва „да види” вече готови поне първите червени яйца – за да им предаде своята животворна сила. В българската народна култура боядисаното червено яйце се възприема като образ на пролетното слънце, което съживява цялата природа и вдъхва нова жизненост на хората.
С перо от птица или със специален малък уред за рисуване с восък, момите и младите невести рисуват върху яйцето своите послания. Те са изразени в стилизирани образи на цветя, животни и птици или геометрични фигури, които изпълват повърхността на яйцето. Това самородно рисувално изкуство е владеела всяка селска девойка и жена някога. Точно това са т.нар. „писани” яйца, от които е произлязъл и пословичния израз за грижовно отношение към някого – „гледат го като писано яйце”.

писани яйца, направени от Виолета Демирева

Има още един важен обреден елемент – великденските хлябове. Те имат различни форми и големини. Но най-важното е, че в тях се вплитат яйца – бели и шарени, по едно или няколко. Тези обредни хлябове също са ценен великденски дар – те се носят на най-почитаните роднини и на кумове. Даряват се на децата, които в празничните дни обикалят къщите с благопожелания. Такива хлябове има на празничната трапеза у дома. В тях сякаш самото слънце е приземено в житна нива – още един знак за очаквано плодородие и благоденствие през започващия нов земеделски цикъл.
Това е основното послание на всички древни ритуали, които живеят и до днес, вплетени в християнската обредност, посветена непосредствено на Христовото Възкресение.

използван архив на БНР

Велика събота

sunny — Sat, 18 Apr 2020 07:24:00 +0000

Велика Събота - денят, предшестващ Великден и който църквата прославя като най-благословеният. С него се отбелязва края на Страстната седмица и Великия пост, когато вярващите проследяват стъпка по стъпка кървавия път на Спасителя от тържественото му влизане в Йерусалим до Голгота.

На този ден православният свят ликува и очаква радостната новина за Христовото Възкресение. Свещенослужителите сменят през деня тъмните си одежди с бели пасхални, което символизира победата на Христос над Дявола и смъртта.

Очаква ни един необичаен Великден
Тази година е различно. Заради пандемията от коронавируса, едно бедствие, което променя света. Време в което ни е нужно вяра!
Точно в полунощ от площад „Александър Невски“ в столицата патриарх Неофит трикратно ще възвести Възкресението на Спасителя. Празничното богослужение ще бъде излъчено в националните медии.

Въпреки извънредното положение, което продължава до 13 май, православните храмове в България са отворени както през Страстната седмица, така и навръх Великден. Службите трябва да се провеждат при спазване на строги мерки за сигурност и недопускане на струпването на много хора на едно място.

Православната църква чества

Велика събота

последният ден от Страстната седмица, денят преди Великден.

На този ден жените отиват на гробищата, преливат и прекадяват, раздават червени яйца и козунак за душите на мъртвите. Традиция е в събота да се месят и пекат обредните великденски хлябове.

Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража. На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Невярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража.Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.

На Велика събота се води пасхалната служба за Възкресение Христово - Великден. В 24.00 часа се възвестява Христовото Възкресение с думите

"Христос Воскресе"

Събралите се миряни ще отговорят с

"Во истина Воскресе"

След това ще започне Светата литургия за Христовото Възкресение, която ще продължи няколко часа.

Снимка Петя Тодорова Мод

Ползван архив на Бнр

Лазаровден e

sunny — Sat, 11 Apr 2020 07:42:14 +0000

Лазаровден и Цветница са празници, които носят полъха и съживителната сила на пролетта и красотата на първите цветя. Всяка година те предшестват седмицата преди Възкресението като Лазаровден винаги се отбелязва в събота, а Цветница в неделя.
Това са празници свързани със здравето и дълголетието, благоденствието и плодородието.

На Лазаровден Христос е възкресил своя приятел, който лежал в гроба в продължение на четири дни с думите "Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мен, и да умре, ще оживее.”

Символиката на върбовите клонки е като един спомен как са посрещали Христос в Йерусалим преди повече от две хиляди години. Раздаването на върба е едно благословение за вярващите хора все едно ние духовно сме присъствали на посрещането на Христос в Йерусалим. На следващия ден е Цветница, нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая, Куклинден или Палмова неделя.

Тази година, заради корона вируса, няма да раздават върбови клонки за Цветница, за да няма струпване на хора, но във всички православни храмове у нас ще бъде отслужена света литургия.

Върбови клонки. Венец от върбови клонки. Букет от върбови клонки с нарциси или с жълти глухарчета. Венец на лазарка, хвърлен в реката – това са част от красивите обреди и традиции от този пролетен празник.

Лазаруването е български обичай, който се изпълнява на християнския Лазаровден. Имало е време, когато улиците на селищата в България са се изпълвали с песните на лазарките. Групи от млади момичета, пременени в невестински празнични одежди, поемали по улиците от ранни зори. Тази традиция съм я виждала как се случва в Бистрица. И на други места в страната. Заслугата е често на местните читалища. Лазарките се отбивали от врата на врата в домовете и пеели своите лазарски песни - благослов за здраве, щастие и берекет. Тези млади момичета, които сякаш водели в домовете пролетното настроение, брали в ранно утро пролетни цветя и клонки, които оплитали на пъстри венци.

Някога казвали, че мома, която не е лазарувала, не може да встъпи в брак.

Но през пролетта на 2020 г. е различно. Животът ни сякаш се пренесе в социалните мрежи и по всичко личи, че и лазарките ще обиколят домовете ни виртуално. Споделете снимка на която има пролетни цветя и момичета пременени като лазарки.

И защото денят е слънчев и топъл, ние отиваме до близката върба да откъснем клонки. Да свием венец и да го сложим на вратата на дома, защото пролетта е дошла. И ще се случват хубави неща!

29 февруари

sunny — Tue, 03 Mar 2020 13:37:31 +0000

Веднъж на четири години, на високосна година.
Тъй като Земята обикаля около Слънцето за 365,2422 дни, веднъж на 4 години се налага да бъде компенсирана разликата, в юлианския и григорианския календари този допълнителен ден се добавя към февруари, който става 29 дни, и годината се нарича високосна.

На тази дата:
През 1288 г. в Шотландия се приема закон, според който на 29 февруари жена може да предложи брак на мъж.
През 1712 г. в Швеция този ден е последван от 30 февруари, преди държавата да възстанови Юлианския календар.
През 1720 г. шведската кралица Улрика Елеонора абдикира в полза на съпруга си Фредерик I.
През 1880 г. завършва строителството на тунела „Сен Готард” в Алпите.
През 1912 г. се поставя началото на Балканския съюз, в София е сключен договор за приятелство между България и Сърбия.
През 1940 г. филмът „Отнесени от вихъра” печели 8 награди „Оскар”.
През 1960 г. при земетресение в Агадир (Мароко) загиват между 12 и 15 хил. души.
През 1968 г. „Бийтълс” печелят награда Грами за най-добър албум на годината със Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band.
През 1988 г. южноафриканският архиепископ Дезмънд Туту, Нобелов лауреат за мир, е арестуван с още 100 духовни лица след 5-дневен протест срещу политиката на Апартейд.

Родени на тази дата:
Хората, родени на 29 февруари, обикновено празнуват рождения си ден в обикновена година на 28 февруари или 1 март.
1692 г. – Джон Байръм, английски поет († 1763 г.)
1792 г. – Джоакино Росини, италиански композитор († 1868 г.)
1920 г. – Мишел Морган, френска актриса († 2016 г.) - една от най-великите френски звезди на 20-и век, наричана"най-красивите очи" на френското кино.
1920 г. – Фьодор Абрамов, руски писател
1932 г. – Джоко Росич, български актьор († 2014 г.)
1968 г. – Христо Чешмеджиев, български актьор
1980 г. – Екатерина Стоянова, българска актриса

Свети Фотий

sunny — Thu, 06 Feb 2020 05:57:40 +0000

На 6 февруари Православната църква почита паметта на Св. Фотий (от гръцкото photos - светлина). Той е покровител на всички, чиито имена съдържат светлина или неин символ в името си.

Свети Фотий – покровител на светлината

Св. равноапостол Фотий е Цариградски патриарх. Умира в заточение на 6 февруари 891 година. Патриарх Фотий се е борил против изопачаванията на християнството и често влизал в разногласие с византийските императори. В зависимост от курса на тяхната политика той бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престол.

С неговото име и ревностен християнски дух е завинаги свързана и българската история, защото именно патриарх Фотий убеждава Константин Философ да проповядва християнството сред славяните. Той пише изключително ценен исторически документ - обширно послание върху християнската вяра и живот, адресирано до българския цар Борис І.

Имен ден празнуват: Фотий, Фотин, Фотина, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светлин, Светльо, Светла, Слетлана, Светослав, Светослава и други производни.

публикувано 6.02.2015 г

Годината на Металния Плъх

sunny — Wed, 08 Jan 2020 10:58:01 +0000

Китайската Нова година през 2020 г. започва в събота, 25 януари и завършва на 11 февруари 2021 г.
Според китайския хороскоп, годината на Металния Плъх идва веднага след Годината на Земното Прасе (2019).

Плъхът е първият знак от цикъла на 12-те животни на китайския зодиак и поради тази причина този период се счита за година на ново начало и обновяване.

Годините на Плъха са: 1912, 1924, 1936, 1948, 1960, 1972, 1984, 1996, 2008, 2020 и 2032.

2020 г. ще бъде успешна! Годината на Металния Плъх ще бъде година на ново начало! Нови възможности, любов и пари.

Годината на Плъха ще ни донесе творческа енергия, енергия, която може да се прояви чрез изпълнение на много неща, които желаете в живота си. Ще имате сигурността, че всичко е възможно, че сте създателят на собствения си живот и че имате силата да бъдете този, който искате да бъдете.

Снимка направена в едно магазинче по Коледа в Амстердам

Годината на Металния Плъх ще бъде силна, просперираща и щастлива за всички зодиакални знаци. Всеки ще покаже решителност по отношение на своите цели, стремежи и дори своите хобита. Това е страхотна година за нови идеи, нова работа и развитие.

Тези, които планират да купят недвижими имоти, да започнат бизнес или да инвестират пари в дългосрочен проект, имат големи шансове да бъдат удовлетворени в бъдеще. Но внимавайте! Този тип инициативи ще бъдат успешни, само ако бъдат внимателно планирани.

Годината на Плъха ще ни донесе творческа енергия, енергия, която може да се прояви чрез изпълнение на много неща, които желаете в живота си. Ще имате сигурността, че всичко е възможно, че сте създателят на собствения си живот и че имате силата да бъдете този, който искате да бъдете.

След 2019 г., година, пълна с непредвидими ситуации в любовните въпроси, 2020 г. ще бъде по-спокойна. Така вашият любовен живот навлиза в хармоничен път, а комуникацията ще бъде основна движеща сила за добрите ви интимни взаимоотношения. От друга страна, втората част на 2020 г. идва с изключително недоверие, което може да ви завладее - къде с причина, къде заради проблеми, които съществуват само във вашата глава. Ето защо в този период трябва да не бързате със заключенията, за да продължите хармонията от началото на годината.

В годината на Металния плъх, освен в моментите, когато изтощението ще се проявява, всички зодиакални знаци ще се радват на добро здраве. Освен това втората част на 2020 г. идва с много енергия, така че психическото и физическото ви състояние ще стават все по-добри и по-добри. През 2020 г. практикуването на спорт ще е най-доброто лекарство и трябва да се предписва на всеки от нас за подобряване на здравето, за дълголетие и за общо благополучие.

Щастливи и късметлийски дни и символи през годината на Плъха:
Числа: 5, 7, 9
Цветове: бяло, жълто, синьо, зелено, сиво и черно
Късметлийски дни: 4-ти, 8-ми, 13-ти, 22-ри ден от всеки месец от китайския календар.

Мъжът, роден в годината на Плъха ще бъде задоволен и ще притежава богатство. Ако е роден през есента ще е много добродушен и сговорчив. Трудно ще се справя с болестите.

Жената, родена в годината на Плъха е сдържана, внимателна и чувствителна, нежна към близките си. Обича да се занимава с креативни занаяти (плетиво, бродерия). Предначертано й е стремително бъдеще, ако не бъде възпрепятствана от внезапна болест. По отношение на здравето гърлото ѝ е слабо място. Родените през пролетта и лятото имат по-успешен живот от родените през есента и зимата.

Критични години За представителите на този знак критични са 15, 37, 61 и 73-тата от живота им.

Несъвместимости Плъхът има пряка несъвместимост с коня, скрита несъвместимост (проявява се след няколкомесечно запознанство) със заека и потенциална несъвместимост (проявява се след няколко години съвместен живот) с бика.

източник: bnr.bg

Пости 2020

sunny — Sun, 05 Jan 2020 19:53:59 +0000

“Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека.” (Мат. 15:11)

Постът е време на ограничения духовни и от видове храна. Ограничаването от определени храни не е вид диета, а начин за постигане на хармония между душата и тялото.

Когато съзнанието е чисто от всякакви мисли за битието и земните потребности, тогава душата ни поглежда към светлината на непреходното. Красотата на окръжаващия ни свят става по-ярка, хората около нас ни стават по-мили. Сърцето ни се отваря за любовта, а животът придобива друг смисъл. Тогава проумяваме, че земните грижи не са нищо друго освен изпитания, които ни правят още по-силни и ни помагат да ценим и да търсим доброто навсякъде. Такъв е и смисълът на християнските пости, които четири пъти в годината помагат на вярващите да преосмислят живота си, да подредят ценностната си система.

Хранене по време на пост

„Всички се интересуват какво е редно и какво не, какво трябва да се прави и какво трябва да се спазва. С две думи трябва да се въздържаме от месо на животни. Риба се разрешава в някои определени случаи, а ракообразни, охлюви и тем подобни са разрешени винаги.” Казва епископ Тихон, предстоятел на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. По време на пости често споменаваме думата „смирение”. Според отец Тихон то означава „да не се взимаме на сериозно” и да не се правим на такива каквито не сме. „Това, което сме ни е дадено от Бог – ние трябва да го пазим, да го употребяваме за благото на другия. По никакъв начин да не си въобразяваме, че отнякъде нещо сме придобили, защото всичко ни е дадено, и то за временно ползване. Да се подготвиш да обичаш, това е постът. Да не обръщаш толкова внимание на себе си, на това какво ядеш, какво пиеш, а да изостриш сетивата си за радостта от общуването. Да погледнеш това, което досега не си виждал и само си минавал покрай него без да му обръщаш внимание. Богат е онзи, който събира дух, смелост в сърцето си, а тя идва само тогава, когато знаеш да обичаш.”

Календар на постите 2020 г.

Кога се пости? Когато към четирите многодневни пости се прибавят и еднодневните, постните дни в православния църковен календар са до двеста на брой. Според Православието, постът изключва всякакви храни с животински произход: не само месо, но и тъй нареченото „бяло блажно” – мляко, млечни продукти и яйца. В определени дни се разрешава риба, а в други дори олиото е забранено. Безгръбначните животни (охлюви, миди, октоподи) се считат за постни и са разрешени.

Постът обаче не се отнася единствено до храната – освен блажното, тогава са забранени още алкохолът, песните и хорàта, сватбите, интимните отношения между съпрузите.

Еднодневни пости. Православната църква е наредила специални постни дни през седмицата. Те са:

всяка сряда – за спомняне предаването на Иисуса Христа на страдания;

всеки петък – за спомен на самите Му страдания и смърт;

срещу Богоявление – 5 януари (18 януари стар стил) – за достойно приготвяне за този велик празник;

в деня на Отсичане главата на св. Иоан – 29 август (11 септември стар стил);

на Кръстовден – 14 септември – за спомен на кръстните страдания на Иисуса Христа;

Пост се изисква от християните и във всеки неделен и празничен ден до свършване на светата литургия. Постът може да бъде общ – задължителен и личен – доброволен.

Как да се храним по време на Великденския пост

Многодневни пости в Православната църква са четири:

Велик пост или Света Четиридесетница – започва от понеделник след Сирни Заговезни на 2 март до 19 април 2020 г.

Петров пост– от Първата неделя след Петдесетница до Петровден (29 юни)

Богородичен пост– от 1 август до 14 август

Рождественски пост или Филипов пост – започва на 15.11.2019 г. и продължава до Коледа.

Великият пост е най-строг и най-продължителен, като се нарича Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение, която се нарича Страстна седмица.
Православни празници през 2020 г.

Януари
1 януари – Обрезание Господне. Нова година. Васильовден
6 януари – Богоявление (Йордановден)
7 януари – Св. Йоан Кръстител. Ивановден
12 януари – Св. мчца Татяна
17 януари – Преп. Антоний Велики (Антоновден)
18 януари - Св. Атанасий и Кирил Александрийски. Св. Йоаким, патр. Търновски (Атанасовден)

Февруари
1 февруари - Трифоновден
2 февруари – Сретение Господне
22 февруари – Задушница преди Великия пост
23 февруари – Месни заговезни

Март
1 март – Сирни Заговезни – Прошка
7 март – Тодоровден
25 март – Благовещение

Април
11 април – Лазаровден
12 април – Цветница
17 април – Разпети петък
19 април – Великден

Май
6 май – Гергьовден
11 май – Св. Св. Кирил и Методий
21 май – Св. Константин и Елена

28 май - Спасовден

Юни
15 юни – Черешова задушница
16 юни – Петдесетница
17 юни – Свети Дух
23 юни – Вси светии, Петрови заговезни
24 юни – Рождение на Йоан Кръстител, Еньовден
29 юни – Свети Петър и Павел, Петровден

Юли
1 юли – Св. безсребреници Козма и Дамян
7 юли – Св.вмчца Неделя
15 юли- Св. мчци Кирик и Юлита. Св. равноап. велик княз Владимир
16 юли- Св. мчца Юлия девица
17 юли- Света Марина
20 юли – Илинден
22 юли – Света Мария Магдалена
25 юли – Успение на Света Анна

Август
1 август, начало на Богородичния пост
6 август – Преобрежене Господне
15 август – Успение на Пресвета Богородица
26 август – Света Мъченици Адриан и Наталия
30 август – Свети Александър

Септември
8 септември – Рождество на Пресвета Богородица
14 септември – Кръстовден

Октомври
14 октомври – Петковден
19 октомври – Преп. Йоан Рилски Чудотворец
26 октомври – Димитровден

Ноември
8 ноември – Архангеловден
14 ноември – Свети Филип
15 ноември – Начало на Коледния пост
21 ноември – Въведение Богородично

Декември
6 декември – Никулден
25 декември – Рождество Христово
26 декември – Събор на Пресвета Богородица
27 декември – Стефановден

Български светци

sunny — Wed, 19 Jun 2019 15:53:29 +0000

Започвайки с делото на Светите братя (ІХ в.) най-популярните и обичани от българския народ канонизирани свои сънародници: Св. Св. Кирил и Методий, Св. Седмочисленици, Св. цар Борис-Михаил, Св. Иван Рилски, Св. Климент Охридски, Св. Петка Търновска, Св. Йоан Кукузел, Св. Патриарх Евтимий, Св. Георги Стари Софийски, Св. Георги Нови Софийски, Св. Николай Софийски, Св. Пимен Зографски, Св. Паисий Хилендарски, Св. Софроний Врачански, Св. Злата Мъгленска и Св. Онуфрий Габровски.

Ден на Всички Български Светии

На 19 юни Православната църква почита св. Паисий Хилендарски. През 2019 г. се навършват 297 години от рождението на Свети Паисий Хилендарски и 257 години от написването на "История славянобългарска".

Седмица на йогата

sunny — Sun, 09 Jun 2019 20:02:57 +0000

За пета поредна година, на 21 юни 2019 г. и прилежащите към тази дата дни, държавите по света ще отбележат празника на древното учение по йога. България е сред тях.

Йога – световно културно наследство
Общото събрание на ООН прие резолюция на 12 декември 2014 г., по силата на която 21 юни става Международен ден на йогата

От 15 до 23 юни в 43 населени места, сред които са най-големите градове – София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе, Велико Търново, Плевен и др., редица по-малки градове и три села, ще празнуват със свои отделни програми.

Уроци по йога

Централното събитие и тази година ще се състои в София. На 16 юни от 10:00 ч. сутринта до късно вечерта Националният дворец на културата ще отвори врати за знанието по йога. Официалното откриване в София ще започне в 11:00 ч. в зала 3 на НДК и ще бъде осъществено от Н.Пр. посланикът на Индия в България г-жа Пуджа Капур и гости, сред които представители на дипломатическия корпус, интелектуалци, знаменитости, представители на йога общностите и любознателни граждани.

От 10:00 ч. до 18:00 ч. зали 3, 3.1, 3.2 и 10 ще предлагат своите специфични програми. Те ще бъдат отворени за всички заинтересовани от даровете на йога. Входът е свободен и всички желаещи ще могат да посещават различните събития през целия ден.

И тази година организаторите предлагат богата и разнообразна програма във всяка от четирите зали. Плеяда от най-добрите сертифицирани учители, представители на известни школи по класическа йога, ще демонстрират практики в зала 3 на НДК, където желаещите ще могат да се упражняват, или просто да слушат и наблюдават. По същото време в зала 3.1 учени-практици ще изнесат лекции по различни теми, засягащи същността на йога, в две отделни части на зала 3.2 ще бъдат представени специализирани йога-практики за възрастни, за деца и за бременни. Паралелно в съседната зала 10 желаещите ще могат да се запознаят с холистичната наука за здравето аюрведа.

Във фоайето пред залите ще има щандове, предлагащи изданията на различните йога школи, книги върху йога на големи издателски къщи, дребни сувенири и йога аксесоари, и др. На терасата пред фоайето участниците ще могат да опитат индийска вегетарианска, континентална вегетарианска и веганска храна.

Закриването ще се състои от 19:00 ч. в зала 3 на НДК, където 400-те постелки за йога практики ще бъдат заменени с 1000 стола. Празникът ще завърши с представление на индийска класическа танцова драма катхакали в съпровод на класически музиканти, които идват от Индия специално заради събитието.

Честванията на Международният ден на йога в България се осъществява под патронажа на посланика на Република Индия Н. Пр. г-жа Пуджа Капур. Тя споделя: “Впечатлена съм от огромния интерес и дълбокото разбиране за йога в България. Тук срещам много хора, които не само практикуват йога, но проявяват интерес към изучаването на широкия спектър за ползите на физическо, умствено и емоционално благополучие.”

Международният ден на йога се организира от посолството на Република Индия в сътрудничество и с прякото участие на редица правителствени и неправителствени организации -Българска федерация по йога, Българска йога асоциация, фондация “Изкуството да живееш” – България, Фондация “Девъм”, Асоциация “Индия”, Индологическа фондация “Изток-Запад”, и с активното участие на всички широко представени школи по йога и десетки йога-клубове в България.

Още информация за събитието можете да намерите тук: https://www.facebook.com/idayofyogabulgaria

12 закони на йога, които не позволяват другите да те управляват

Словото

sunny — Fri, 24 May 2019 08:07:04 +0000

България има 24 май - най-хубавият и светъл празник – Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура.

Над 250 милиона по света използват кирилицата като национална азбука.

Словото е любов.

Използвайте го да обогатявате духа си, да създавате връзки, да обичате думите и чрез думите.

Не го използвайте за омраза.

Според църковния календар денят на Св. Св. Кирил и Методий се чества на 11 май. Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век.

24 май става Ден на славянската писменост и българската култура след 1916 г., когато в България е установен Григорианския календар и така денят на Св. св. Кирил и Методий, отбелязван от Българската православна църква на датата 11 май по църковния литургичен календар, се пада на 24 май по държавния. След 1968 г. църквата чества Св. св. Кирил и Методий на 11 май, а 24 май остава само Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Глаголицата претърпява промени, докато се оформи в сегашния си вид – кирилица, на която се пише на български, руски, украински, македонски, сръбски и други езици. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз.

Всяка година на този ден има празнични шествия в цялата страна.

BIODERMA Women’s Run

sunny — Wed, 08 May 2019 13:10:13 +0000

BIODERMA Women’s Run – първото бягане за жени в България

Какво: Първото бягане за жени в България – BIODERMA Women’s Run
Къде: София
Кога: 22 юни 2019 г.

Регистрацията за участие става на сайта на събитието www.bioderma-womensrun.bg.

Първото бягане за жени в България – BIODERMA Women’s Run ще се проведе на 22 юни в София. Организатор на събитието е спортен клуб „Бегач“, който се впуска в това начинание с BIODERMA и заедно ще поставят София на световната карта на столиците, подкрепящи инициативата за женско бягане.

Бягането е едно от най-естествените движения за човека и то се отразява еднакво благотворно и на мъжете и на жените. Наред с борбата за всички други права жените, обаче, е трябвало да се борят за правото си да бягат. Катрин Сиутзър е първата жена, която през 1967 година бяга в Бостънския маратон, но за да бъде допусната се налага да се регистрира с мъжко име. 50 години по-късно тя бяга същия маратон, вече безпрепятствено. През 1997 година е организирано първото женско бягане в Париж с 1.500 участнички. 20 години по-късно те вече наброяват 40.000. Днес в България жените, които бягат в спортни състезания са едва 30% в сравнение с Европа, където те са 55%. Целта на BIODERMA Women’s Run е да промени тази статистика и да покаже, че бягането може да бъде забавно и е достъпно за всеки.

Основната дистанция на състезанието е 3 км и ще стартира от НДК. Трасето продължава през моста на влюбените с обиколка в Южен парк 2 зад музея „Земята и хората“. Организаторите са предвидили отделно класиране в категория „Мама и аз“, където майките ще имат възможност да се състезават отборно със своите деца на възраст до 12 години включително. Специално жури от модни експерти ще избере трите най-смели и екстравагантни участнички, който ще грабнат приза за най-оригинален костюм. Най-малките ентусиасти (от 4 до 12 години) ще могат да се включат в лекоатлетическа тренировка и детско бягане.

Победителката на дистанцията 3 км ще получи 2 самолетни билета до Париж, осигурени от Air France. Дамите, който спечелят първо място на дистанция 3 км и приза за най-оригинален костюм ще поучат продукти на BIODERMA, достатъчни за цяла година, а подгласничките на второ и трето място – продукти на стойност 200 лв. Трите отборни победители в категория „Мама и аз“ също ще получат подаръци от BIODERMA. Air France ще предостави ваучери за самолетни билети с отстъпка на всички участници в BIODERMA Women’s Run.

С номер 1 в BIODERMA Women’s Run ще стартира актрисата Ирмена Чичикова, която е лице на кампанията на BIODERMA „Заедно сме в училище без граници“ в полза на Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания“. 20% от средствата от такси за участие в BIODERMA Women’s Run ще бъдат дарени на Сдружението. „Заедно сме в училище без граници“ ще даде шанс на децата болни от рак да продължат учебния процес по време на лечението си, ще им помогне в усвояването на учебния материал и в успешното представяне на изпитите за завършване на учебната година. Проектът ще обхване над 100 деца в училищна възраст, които се лекуват в клиниките по детска онкохематология.

Кратка история на Великденските традиции

sunny — Sun, 28 Apr 2019 17:25:29 +0000

Кратка история на Великденските традиции

в различните части на света

Великден е един от най-светлите празници в християнския календар. Историята на празника води произхода си в езическите ритуали. Още от времето на англо-саксонците хората са се събирали в началото на пролетта, за да наблюдават възраждането на земята. С наслагването на традиции през вековете, смесване на народи, етноси и вярвания символите на празника на настъпващата пролет и обновление на природата са придобили различно значение за различните хора, в зависимост от вярата им и мястото, където живеят.

Днес светът е едно глобално място в който новините обикалят земното кълбо за секунди, самолетните полети ни позволяват за часове да бъдем на хиляди км от дома си и (почти) всички говорим един език, който ни позволява да общуваме. Някога не е било така.

От оцветяването и размяната на яйца, през великденските зайчета и карнавални шествия, всички традиции имат техните корени дълбоко в миналото. Независимо дали сте религиозна или просто харесвате атмосферата на пролетния празник, да научите нещо повече за неговите традиции е интересен начин да свържете това, което правим днес с онова, което са правели хората преди нас.

История на Великден
Английският средновековен историк Беде (673-735 г.) смята, че англосаксонското название на Великден - Истър (Easter), произлиза от древната предгерманска тевтонска митология. Еостра (Eostre) е англосаксонска богиня на пролетта и на нея е посветен месец април, а тържествата в нейна чест са организирани по време на пролетното равноденствие.

В желанието си да направят християнството по-приемливо за езичниците, англосаксонските християни започват да използват за Великден названието Истър, тъй като християнският празник на Възкресение Христово съвпада с древното празнуване на настъпващата пролет.
В същото време Великден е по-скоро свързан с еврейския празник Пасха, който се празнува по време на първия в еврейската лунна година месец нисан. Пасха бележи Божието избавление на еврейския народ от 300-годишното робство в Египет и неговото извеждане оттам под ръководството на Мойсей.

В Християнската традиция на Великден отбелязваме Възкресението на Господ Иисус Христос от мъртвите в третия ден след смъртта му. Честването на възкресението датира от началото на християнската история. До втори век Великден е вече добре установен , въпреки че е имало продължителен спор за фактическата дата, на която трябва да се чества. Източните църкви искат Великден да се празнува според лунния календар и в делничен ден, тъй като ранните християни празнували всяка година на 14-то число от еврейския месец нисан, докато западните църкви настояват Великден да се празнува винаги в неделя независимо от датата.

Това е и един от основните въпроси на свикания от император Константин Никейски събор в 325 г. Съборът решава Великден да се празнува в първата неделя, следваща пълнолунието след пролетното равноденствие. Според Александрийската богословска школа, известна и със своите познания в астрономическите изчисления, 21 март е приет за дата на пролетното равноденствие.

Датата за празнуването на Великден започва да се определя от неделята, която следва пълнолунието или веднага след пролетното равноденствие. Така Великден е определян като празник в периода между 21 март и 25 април. Разликата в съвременното празнуване се дължи на различното фиксиране на датата според григорианския календар на Запад и според юлианския - на Изток.

С разпространението на християнската вяра във все повече нови територии възникват и различни идеи за това, как тя да се отнася към местните обичаи и традиции. Според някои, християните трябва изцяло да изоставят своите културни традиции, докато според други християнството трябва да съхрани местните обичаи, но като им придаде нов, християнски смисъл.

Великденските символи

Великден има много символи – боядисани яйца, зайчета с кошници, паради... Въпреки че като повечето празници Великден е доста комерсиализиран, много от днешните символи все още имат произхода си в древността.

Шарените яйца
От древни времена много култури асоциират яйцето с вселената. Персите например вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. През IV-ти век консумирането на яйца по време на постите е забранено. През пролетта обаче кокошките снасят най-много. Тогава хората започнали да варят яйцата, за да ги запазят по-дълго.

Много народи виждали в яйцето символ на възраждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. Като християнски религиозен символ яйцето първоначално олицетворява гробницата на Христос и отместения камък. По-късно асоциацията се променя заради наложилия се обичай яйцата да се боядисват в червено (кръвта на Христос) и яйцето вече се възприема като символ на раждането на човека от природата.

От 8-ми век започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а през 60-те години на ХХ век вече се продават и пластмасови. Изключителени със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.

Великденския заек
Традицията на Великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре. По това време се е правел ритуален лов на зайци. Сега той е все още част от Великденския празник, но никой не го възприема като свещенодействие.
Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания - и с луната и нейните цикли.
Съществува и легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек и тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.
Традицията с яйцата и зайците всъщност се смесва, когато в Америка отиват германски заселници – те занасят заека, който оставя на децата яйца във Великденската нощ. Момченцата и момиченцата трябвало да приготвят шапките и бонетата си като гнезда, за яйцата, които щели да бъдат оставени. Тази традиция е еволюирала на запад до заек с кошница с яйца в наши дни.

Карнавалът
Великденският карнавал води началото си от средновековна Европа. Ранните християни са носили бели роби в дните, отбелязващи Възкресението, като символ на новия си живот. Новопокръстените пък е трябвало да обличат нови дрехи след Кръщение, за да покажат, че започват нов живот в Христа. След службата на Великден в много градове хората са тръгвали по улиците с кръст и свещи. Всичко това се е обединило и променило през годините, като в много малки градове се правят карнавални шествия, на които хората се маскират и обличат в старомодни дрехи.

Рецепти за козунак
Кръстосаните обредни козунаци
Въпреки че християните виждат в кръстосаните козуначни хлябове символ на разпъването на Христос на кръста, те всъщност произхождат от англосаксонците, които приготвяли кръстосани хлябове в чест на Еостре. Тези кръстове представлявали четвъртините на луната и връзката със земята.
Тези малки козуначени хлебчета се правят и днес и у нас. Кръстът се оформя с тесто или с тазрез с ножа. Много ефектни се получават ако се оформят като зайчета или пиленца.
Козунакът като такъв е приготвен за първи път във Франция през 17 век. В началото на 20-ти век козунак вече се прави и в големите градове у нас. В кафенетата се е предлагало кафе с резен кашкавал.
Българският обреден хляб за Великден е бил кръгъл или е оформян като венец като на него са се слагали червените яйца. Днес запалените кулинарки месят козунак за Великден и опитват различни рецепти от други страни като руски кулич, италианска коломба, полска бабка или великденски щолен (Easter stollen), каквато е традицията в някои части на Германия, Белгия, Холандия - богат козунак с много стафиди, портокалови корички, бадемов марципан, поръсен с филирани бадеми или пудра захар.

Днес не може да си представим трапезата за Великден без козунак, червени яйца, печено агнешко и много зелена салата.

Рецепти за Великден по света

Агнето
Агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. То представя Иисус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Спасителя като Божи агнец. В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост.

Пеперуда - обичай за дъжд

sunny — Sat, 27 Apr 2019 12:58:07 +0000

В Средните и Източните Родопи Лазаровден се свързва и с обичая за дъжд "Пеперуда". Празникът се отбелязва винаги в събота, една седмица преди Великден.

Основен компонент на обредността е моминският обичай лазаруване. В родопските селища са лазарували девойки или момиченца. Облечени в нови дрехи с венци от цветя на главата те обхождат махалите и пеят лазарски песни. С големи шарени кърпи в ръцете те играят на стопаните, които ги даряват с брашно, царевица и яйца. Към средата на 20 век този обичай постепенно започва да отмира.

В Средните и Източните Родопи се забелязва известна специфика. Обичаят лазаруване се свързва с обичаят за дъжд "Пеперуда". Основни участници в него са децата. Главната обредна роля се изпълнява от едно момиче сираче, което се избира за пеперуда. То се окичва цялото в зеленина. Приготвянето на това момиче става в двора на вдовица, откъдето го повеждат останалите участници в шествието.

След като се обиколят всички домове, децата отвеждат сирачето на реката, палят зеленината от него и го изкъпват. Те самите също се пръскат помежду си с вода. През това време вдовицата е изпекла питка, която разчупва и раздава на децата.
Обичаят "Пеперуда" в другите селища на страната се прави по време на лятна суша.

Герман и обичай за дъжд

източник: bnr.bg

Световен ден за информиране за епилепсията

sunny — Tue, 26 Mar 2019 18:37:32 +0000

Един от всеки 100 души по света страда от епилепсия, а един от всеки 20 може да получи епилептичен пристъп веднъж в живота си.
В България броят на хората страдащи от епилепсия до голяма степен е известен, поради доброто диагностициране. Към 2005 г. официално в България има около 80 000 души, като около 30 000 от тях са деца.
Националният център за епилепсия и други неврологични заболявания в България е „Свети Наум“ в София.

Вторият понеделник на февруари се отбелязва като
Международен ден за борба с епилепсията
International Epilepsy Day 2020 - February 10th

През 2020 г. датата е 10 февруари. „Асоциацията на родители на деца с епилепсия“ и Дружеството против епилепсия" ще отбележат Международния ден за борба с епилепсията с дискусия в столицата.
Сред наболелите проблеми у нас са отсъствието на утвърдени, но ефективни и евтини лекарства, както и медикаменти за спешни случаи при епилепсия и липсата повече от 10 г. на ново лекарство.
Невъзможното осигуряване на определени медицински изделия за хората с тежки и трудно лечими епилепсии и липсата на професионални училища или паралелки, което се превръща в проблем за цялото образование на засегнатите от това заболяване деца в България, също са сред темите на дискусията.

26 март - Световен ден за информиране за епилепсията - Purple day

За съжаление: Предразсъдъците към епилептиците са живи
Децата с епилепсия са с ограничен достъп до здравни услуги

22 000 са децата с епилепсия у нас. Повечето от тях учат с ресурсни учители.

91% от преподавателите у нас смятат, че знанията им за това заболяване не са достатъчни.
Бариерите съществуват и обикновено се слагат от възрастните, дори когато говорим за интегрирането на пациентите сред децата.

Данните и изводите са въз основа на изследвания в България. В рамките на проекта "Равни шансове за деца и младежи с епилепсия и техните семейства" е направено проучване сред 370 родители и хора с увреждане, посетени са 36 училища.

Благовещение - първият пролетен празник

sunny — Sat, 23 Mar 2019 13:01:37 +0000

25 март е един красив празник, първият през пролетта, изпълнен с много традиции и посветен на майката.
Във фолклорния ни календар Благовещение, известен и като Благовец, е първият пролетен обичай. Древните казвали, че силата на лошото отслабва днес, прескачали са огньове за пречистване и за здраве

Имен ден празнуват Благовест, Благовеста, Благой, Блага.

Традиции за Благовец

Според народните вярвания на Благовец трябва да разполагате с пари в брой, кост от риба… И не излизайте гладни от вкъщи.

Трапеза за Благовещение

С официалното въвеждане на Благовещение за истински празник на жената ще помогнем да си върне самоуважението на майката. Да осъзнае голямата си отговорност за отглеждане, възпитание и опазване на децата.

Негово Високо Преосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан казва Днес е ден, в който можем да поздравим с пълна увереност, с пълна радост и в пълно благодатно озарение на празника Благовещение всички жени, защото те са носители на онази благодатна искра, която запали Божията майка чрез своето присъствие в света. Тя всъщност освети цялото женско естество

Да ви застигат само добри новини
И повече светлина в деня

Холи празник на пролетта и цветовете в Индия

sunny — Thu, 21 Mar 2019 07:52:35 +0000

Холи (Holi) е един от най-красивите празници в Индия. Това е бенгалската нова година.
На този ден поклонници рисуват телата и лицата си. Те пеят и танцуват, за да удовлетворят Бог Шива.

Денят се отбелязва е деня на пълнолунието на месец Пхалгуни (според Ведите) и може да бъде в периода февруари - март.

Холи е празник на пролетта, изпълнен със слънчева светлина и пищно разцъфтяване природа. Празникът може би е по-стар и от легендите в които се разказва за него, защото съдържа елементи на първична оргия в чест на божествата и силите на плодородието, елементи, които са общи за всички народи по света.

21 март 2019 картинката на Google

Сведения за празника Холидатират от 4 век пр. Хр. Тогава се споменава за „холикотсав“. През 7 век са намерени писмени сведения за цветния празник.

Значението на Холи се променя през вековете. По-рано е представлявал ритуал, правен от омъжените жени за щастието и благосъстоянието на техните семейства и пълната Луна. В момента той е придобил много по-цветен вид.

По улиците настава истинско пиршество на цветовете - хората излизат с изрисувани лица и хвърлят един срещу друг прахообразни бои, оцветяващи всичко наоколо в багрите на дъгата. Стартът на честванията започва още в нощта преди цветните битки - хората палят големи огньове на открито и така изразяват триумфирането на доброто над злото.

Цветовете на всяка пудра имат различно значение. Червеното обозначава любовта и плодовитостта, жълтото е цветът на куркумата, синьото е цветът на бог Кришна ,а зеленото символизира новото начало. В днешно време се използват водни пигменти за създаването на цветните пудри вместо традиционните растителни цветове като например куркумата.

Навсякъде звучат жизнерадостни мелодии, изпълнявани на традиционни индийски инструменти.

Световен ден на социалната работа

sunny — Fri, 15 Mar 2019 13:00:56 +0000

Световният ден на социалната работа се отбелязва на 19 март. През 2019 г. темата е "Насърчаване на значението на взаимоотношенията с хората".

Това е ден в който се обръща внимание на проблемите на най-уязвимите хора в обществото.
Дните преди това се организират събития, базари, благотворителни начинания.
На тематични базари се предлагат ръчно направени сувенири, дрехи и бижута. Показват се ръчно изработени произведения от хора, които живеят в социални домове, пребивават временно в такива, работят в специализирани предприятия или получават друг вид социална помощ.

Как се правят захарни петлета

sunny — Wed, 13 Mar 2019 15:37:43 +0000

Как се правят захарни петлета, гайда и многопластови бижута

Какво: Майстори-занаятчии ще представят над 30 традиционни български занаята
Къде: София, Сердика Център
Кога: 15 - 17 март 2019 г.
Между 15 и 17 март, на ниво -1, всеки посетител ще може да се запознае и да се докосне до някои от занаятите с дългогодишна история. По време на занаятчийския уикенд всеки ще има възможност да сътвори свое традиционно българско произведение, както и да види истински стан и грънчарско колело.

Сред най-интересните занаяти, които ще бъдат представени през уикенда, се нарежда шекерджийството. Това е стар и любим български занаят, с който мнозина свързват детството си и шарените панаири, гостуващи във всеки град.

Посетителите на Сердика Център, които не могат да устоят на сладките изкушения, ще имат възможността да опитат автентичния вкус на захарните петлета и захаросаните ябълки.

Пенка Петрова се занимава с този „вкусен“ занаят вече няколко години и продължава да усъвършенства рецептите си, като добавя различни аромати в близалките и измисля нестандартни форми - елхички с вкус на зелена ябълка и мента, украсени със захарни пръчици и кокос, и ябълки, посипани със "сняг" от кокос. Сред продукцията й има и бели захарни пръчици без боя за хора, които предпочитат по-здравословните храни.

Ето как да направите Захарни петлета
Ретро рецепта, като връщане в детството. Като бяхме деца правенето на тези захарни петлета ни доставяше голямо удоволствие. Продаваха се само на панаири и сборове, ярко оцветени незнайно с какво:)

За всички дами, които ценят уникалните бижута, в Сердика Център ще ги очаква майстор в рисуването и гравирането на украшения от стъкло и кристали. Борислав Коруджиков ще представи уникални, изцяло ръчно изработени – три или повече пластови бижута. Всяко едно от тях се обработва на ръка, минавайки през миниум четири различни фракции (едрини) на шлифоване, след което се полира – последният етап, придаващ бляскавия завършек на всяко неповторимо творение.

Многобройните нюанси на цветния витраж, в съчетание с някои нюанси на кристално огледало, по-екстравагантните форми и така прецизната ръчна обработка превръщат всяко бижу в шедьовър.

Музиката също ще завладее Сердика Център през уикенда. Майсторът Пламен Петракиев ще демонстрира пред почитателите на българския фолклор как се изработват сувенирни български народни музикални инструменти (гайда и тъпан) и ще разкаже повече за този вълнуващ занаят. Посетителите на търговския център ще научат повече за това как се изработват и реставрират автентични музикални инструменти като кавал, гайда, тъпан, тамбура, двоянка, дудук, цафара и бозук.

Събитието подкрепя Регионална занаятчийска камара – София, които насърчават развитието
на занаятите в България.

Шествие за правата на жените

sunny — Fri, 08 Mar 2019 07:15:43 +0000

Осми март е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените

Първият подобен ден е отбелязван на 23 март 1909 година в Съединените щати по инициатива на Американската социалистическа партия. Календарната дата се свързва с първия масов протест на работнички, които през 1857 година протестирали срещу лошите условия на труд.

През декември 1977 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, с която обявява 8 март за Международен ден на жената, първоначално избран за Международен ден на работещите жени. Празнува се в над 30 държави по света като израз на признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.

В България, 8 март се чества и като Ден на майката.

Първото женско дружество в България е основано през 1857 г. в град Лом. Сред основателките му са Еленка Тодорова, Ангелина Пишурка, Стефания Стаменова, Мария Иванова и др. Първоначално от 1911 г. празникът се отбелязва с беседи в тесен кръг, а през 1915 г. е първото публично честване.

Като общобългарски празник 8 март се чества от средата на ХХ век.

Шествие за правата на жените на 8 март в София

Публикуваме призива на “Българския фонд за жените” за шествието, което ще стартира на 8 март в 18 часа пред Министерския съвет.

Вие също може да се включите - https://www.facebook.com/events/649101168836015/

Промяната на ужасната ежедневна реалност за милиони жени в България изисква твърди и решителни мерки. За да постигнем тази промяна, е необходимо да изградим основа, чиито фундаменти са солидарността и овластяването на всички жени и момичета, без изключения. Надяваме се да убедим цялото общество в смисъла на тази кауза, за да застанат зад нас всички хора, за които е непоносимо унизителното отношение към жените в страната ни. Страна, която се държи като сериен убиец и която не прави почти нищо, за да се справи с убийствата на жени, които вече се случват почти ежеседмично!

Като вървим по стъпките на поколения борбени жени, но и мъже, които са водили и продължават да водят битки срещу неравенствата, вярвайки, че 8 март е ден за политически действия, Шествие за правата на жените обявява следните искания за постигане на равнопоставеност на половете в България:

Свобода от насилие, основано на пола, и домашно насилие– Категоричен ангажимент от страна на правителство и отговорни институции за предприемане на всеобхватни мерки за борба с насилието над жени и домашното насилие, включващи, но и не само, инкриминиране на всички форми на насилие, основано на пола; провеждане на проучвания и събиране на официална статистика за причините и размера на насилието над жени в България; създаване на единна база данни в МВР за случаите на домашно насилие; въвеждане на задължителни обучения за полицаи, съдии, прокурори, психолози, лекари и на всички, работещи с жертви и извършители на насилие, основано на пола, и домашно насилие; разкриване на нови кризисни центрове за настаняване на пострадали от домашно насилие (поне по 1 кризисен център във всяка област в страната); въвеждане на задължителни програми за намеса и работа с извършители; провеждане на системни национални информационни кампании за домашното насилие и насилието, основано на пола; въвеждане на задължителни обучителни програми в училище, възпитаващи децата в толерантност и ненасилие, като форма на дългосрочна и устойчива превенция.

Гарантирани репродуктивни и сексуални права на всички жени и момичета – Категорично сме против всякакви опити, случващи се в България, за забрана на абортите! Изискваме безплатен и безопасен достъп до институции, които гарантират репродуктивните права на жените. Искаме и въвеждане на адекватно образование, което се фокусира в разпознаване и отхвърляне на социалните норми, налагани върху мъжете и жените, и ограничаващи техните потенциал и възможности, което включва и часове по сексуално и репродуктивно здраве. Необходим е спешен ангажимент от страна на управляващите за предприемане на превантивни мерки за предотвратяване на ранни бракове и ранни бременности, включително подходящо образование от най-ранна възраст, както и провеждане на информационни кампании по темата на национално ниво.

Постигане на социално-икономическа равнопоставеност на жените и момичетата – Елиминиране на разликата в заплащането между половете за един и същи труд, което изисква и борба с дискриминацията на работното място. Край на експлоатацията във феминизираните професии, като например шивашката индустрия, медицинските услуги и други. Признаване на домакинския труд именно като труд. Разработване и изпълнение на политики, насърчаващи жените към постигане на икономическа независимост и ктивно участие във високоплатени сфери на труда. Предоставяне на достъпни услуги за гледане на възрастни хора, което включва и домове за възрастни хора. При увеличаваща се средна продължителност на живота именно жената е тази, която започва да поема грижата и за възрастните хора, а това води до допълнителното й натоварване. Гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване и безплатни училища, общински ясли, детски градини и детски кухни във всички населени места и подкрепа за всички семейства в България, включително на самотните родители, мнозинството от които са жени.

Постигане на пълна равнопоставеност на половете не само в обществената сфера, но и в дома – Равнопоставено разпределение между партньорите на домашния труд и разчупване на стереотипа, че домакинската работа е “женска работа”. Борба със и прекратяване на практиката за ранното насилствено встъпване в брак. Разпознаване на правата на семействата, които не са встъпили в граждански брак и признаване на съвместното съжителство. Увеличаване на социалното подпомагане, касаещо родителството и отглеждането на деца. По-голям ангажимент от страна на държавата спрямо предоставяните публични услуги.

Гарантиране на човешките права и достойния живот на всички групи уязвими жени и момичета – Промотиране на политики на включване и уважение на човешките права на мигрантките, жените от ромски и друг малцинствен произход, ЛБТ+ жените, затворничките, жените с увреждания и т.н. Преодоляване на езика на омразата срещу тези групи, масово използван както от медии и различни публични личности, така и от политици. Включване на пол, сексуална ориентация и полова идентичност към основанията за “престъпления от омраза” в НК и строги наказания за престъпленията, ежедневно извършвани срещу уязвими групи. Равни възможности и осигуряване на защита за недокументираните мигранти и лицата, търсещи закрила у нас, както и отчитане и адресиране на специфичните потребности на жените мигранти. Осигуряване на достойни условия за живот за хората, лишени от свобода и особено на жените затворнички. Край на политическото демонизиране на ромската общност, обричащо я на социално-икономическо изключване, и в частност прекратяване на расистките спекулации с “многодетната и безотговорна млада ромка”, с което се опитват да ни убедят, че е справедливо социалното подпомагане и социалните помощи да бъдат съкращавани, настройвайки ни едни срещу други. Държавен ангажимент по предоставянето на адекватни социални грижи и помощи за хората с увреждания. По този начин непосилната тежест за грижата, която в момента се стоварва предимно върху плещите на техните майки, ще бъде разтоварена. Тези жени заслужават да имат възможност за собствен пълноценен живот, наравно с този на техните деца. Законово разпознаване и защита на сексуалната ориентация, половата идентичност и половото изразяване на ЛГБТИ хората.

трудно е да бъдеш истинска жена в днешно време

На 8ми март 2019 в Белгия жените в Белгия са призовани да стачкуват под мотото "Когато жените спрат, спира и светът". Жените и "всички, които се чувстват жени", са призовани днес да не изпълняват всекидневните си задължения у дома или на работа. За онези от тях, за които това е невъзможно, се предлага да окачат пред прозореца си чифт кухненски ръкавици, да сложат надпис "Стачка" на работното си място, да включат автоматичен отговор на електронната си поща. Ако дори и това не може, жените са приканени в 14.00 ч. днес да вдигнат шум.

Ергенска сватба

sunny — Wed, 06 Mar 2019 14:59:32 +0000

Днес ще ви разкажем за един стар обичай, който се случва в селата около В. Търново - "Ергенска сватба". Ритуалът се прави, за да напомни на старите ергени,че е време да се задомят.
Затова как се случва в селото на баба ми, което е до Павликени съм слушала. Събират се мъжете на центъра. Носи се стара булчинска рокля, някой от мъжете я облича. От тук следва ритуала на сватбата като завършва с обща веселба, танци и почерпка в центъра на селото.

В село Козаревец обичаят е възстановен през 1980 година и се прави само (?) във високосни години преди Сирни Заговезни. В нея участват само ергени, които се превъплащават и в женските роли. Обичаят цели да накара всички неженени мъже в селото да се задомят до края на годината.
Хората в Козаревец наричат ритуала "Тулум", заради торбата с дървесна пепел, с която се отупват ергените, за да бъдат подканени да се оженят

Започва се с ритуално бръснене на младоженеца на площада пред кметството. Следва обход на селото от сватбарско шествие, а тържествената венчавка се състои на сцена пред кметството. Сватбата завършва с традиционни български хора и народно веселие.

В лясковското село Козаревец на 6 февруари 2016 г. над 20 момчета и мъже на възраст от 15 до 70 години пресъздадоха стария обичай "Ергенска сватба".
Празникът се организира от ръководството на читалище „Земеделец-1899" в Козаревец и Община Лясковец.

Андре Рийо ни поздравява с „Мила родино”

sunny — Sat, 02 Mar 2019 14:26:16 +0000

Андре Рийо с поздрав към българите за Великден

къпи приятели от България, обръща се Андре Рийо към българските си почитатели в специално записано обръщение от замъка му в Маастрихт.

Отново грее слънце и е празник, след мрачната зима! Аз съм си у дома, както и на Коледа, казва Андре Рийо. Винаги събирам голямото си семейство на тези хубави празници. Синовете ми и внуците ми са около мен. Гледам ги през прозореца как играят в градината. Фантастична е тази традиция!

Великденската трапеза на Краля на валса грее в цветовете на слънцето – жълто като светлината, цветно като пролетта, в шоколад и Великденски зайци, каквато е католическата традиция за празника, жизнени като неговата музика и вечно приповдигнатото му настроение.

„Винаги бъдете със семейството си! Пожелавам и на вас светли Великденски празници!”

Ще се видим скоро, казва маестро Рийо. Концертите му в София са на 8 и 9 юни.

В навечерието на Националния ни празник – 3 март, Краля на валса – Андре Рийо, който ще има два концерта в София през юни, подготви и изпълни Химна на България. С него той поздравява своите български почитатели и всички българи. Записът пристига от студиото на маестрото в Маастрихт, където репетират музикантите от неговия оркестър „Йохан Щраус”. Многонационалният състав на хора успешно се справя с непознатия български език и думите на най-гордата българска песен.

Чуйте и вижте как Андре Рийо ни поздравява с „Мила родино”

Вижте възторга, с който един холандец свири нашия национален химн!

Сред музикантите на Андре Рийо вече 23 години е и българката Кремена Минева, която вероятно съветва маестрото кои мелодии са близки до сърцето ни.

Какъв ще бъде поздравът на холандския цигулар тази година към нас, ще видим на концертите му в зала „Арена Армеец” на 8 и 9 юни.

Известен на милиони по света като „Кралят на валса”, Андре е също и истински „Крал на романтиката”. Женен е от 40 години и живее със съпругата си Марджъри в исторически замък, построен през 1452 г. в родния му Маастрихт в Холандия. Имат двама сина и петима внуци.
Първият концерт на Андре Рийо в България бе на 16 юни 2018 г. в „Арена Армеец”

Имената на месеците

sunny — Fri, 15 Feb 2019 13:21:58 +0000

Имената на дванадесетте месеци от годината, които използваме днес в България, са от латински произход. Това са имената на годишните месеци от григорианския календар, Те имат общо с историята на Древен Рим (юли, август)
Старобългарските имена за дванадесетте месеца, които са разпространени сред славяноезичните народи, са различни от латинските наименования. Тяхното използване е основно в народната литература и фолклор. Не се използват и от Българската православна църква, която си служи с имената от латински произход.

Произходът на славянските имена на годишните месеци е широко свързан с бита, връзката със земята и различните аграрнокултурните дейности, които се извършват в или асоциират с определения месец или с климатичните промени в дадения период.

Ето как са ги наричали:
- Януари - Голям Сечко (Просинец, Колог, Коложег). "Месецът на горящия дънер" - това е значението на старобългарски.

- Февруари - наричали Малък Сечко (Сечко, Съчен). Значението на това име било "Месецът на страшния лед".

- Март - Името му било Сухи (Сухих) - сухият месец.

- Април - Брезов (Брязок), което означавало "Многоцветният месец".

- Май - Тревен (Тръвен, Цветен) - "Тревистият месец".

- Юни - Червеник (Изок) - "Червеният месец".

- Юли - Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) - "Месецът на жътвата".

- Август - Зарев (Орач), което означава „Месецът на оранта".

- Септември - Руен (Руй), значението на това име било "Изобилният (плодородният) месец".

- Октомври - Листопад - месецът на падащите листа.

- Ноември - Груден, значението било "Месецът на грудките".

- Декември - последният месец от годината декември бил наричан Студен - буквално студеният месец.

Когато бяхме на велопреход по Елба на едно от местата в Чехия ми привлече вниманието табела с надписи (голям парк към един от замъците край реката - красиво оформена) как се наричат месеците - стори ми се толкова точно и поетично. (Без да съм специалист по славянските езици, има сходство.)

На чешки месеците се наричат: leden, únor, březen, duben, květen, červen, červenec, srpen, září, říjen, listopad, prosinec - имената много точно определят месеца - януари е леден, май е цветен, октомври е червен, а ноември е листопад.

На полски - февруари е Luty, ноември - listopad.

Личността на Юлий Цезар е позната и днес. Но колко от нас знаят, че същият този древноримски пълководец предлага и Юлианският календар. Юлианският календар (наричан също „стар стил“) е предложен от Юлий Цезар през 46 г. пр.н.е. като реформа на римския календар.
При завоюването на Египет римляните се запознават с нов за тях начин на летоброене и Юлий Цезар решава да го въведе в Рим, но с по-голяма точност, за да свърже слънчевата година с европейското положение на Слънцето, с европейската пролет, лято и т. н. (ясно изразени 4 сезона). По нареждане на Юлий Цезар александрийският астроном и математик Созиген създава на основата на римския календар нов календар, наречен Юлиански.

Въведен е в Римската империя на 1 януари 46 г. пр.н.е. и така 1 януари става начало на годината.

В него продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни. През 20 и 21 век датата, според юлианския календар, е 13 дни преди грегорианската дата.

Имената на месеците в Древен Рим:
Martivs: В чест на Марс, прародител на римския народ и баща на създателя на Рим, Ромул.
Aprilis: Смята се, че е посветен на Венера.
Maivs: Смята се, че е бил посветен на майката на Меркурий, Майската богиня.
Ivnivs: Посветен на Юнона. Съществуват и други вероятности за посвещаването му, по-малко известни.
Qvintilis: Наречен е така, заради това, че е петият месец (qvinqve-пет). След смъртта на Юлий Цезар започва да се нарича Ivlivs в негова чест, бидейки това месецът на неговото раждане.
Sextilis: Шестият месец (sex-шест). През 8 г. пр.н.е. с постановление на римския Сенат месец секстилий е преименуван в август на името на император Октавиан Август.
September: Седмият месец (septem-седем)
October: Осмият месец (octo-осем)
November: Деветият месец (novem-девет)
December: Десетият месец (decem-десет)

Следващата намеса е извършена с цел да се съчетае календарът със смяната на сезоните, от цар Нума Помпилий, прибавяйки впоследствие на десетичната система от месеци, още два нови:
Ianvarivs: В чест на Янус, най-древният Бог в римския пантеон.
Febrvarivs: Посветен на Фебруо, по-познат под името Pluton (испански), Pluto (английски). Богът на церемониите по пречистване, които се извършвали този месец, за да се премахнат вините и грешките, допуснати през изминалата година, с цел започване на чисто новата.

Фестивал на билките

sunny — Mon, 11 Feb 2019 08:21:02 +0000

Какво: Фестивал на билките
Къде: село Младен, Севлиево
Кога: 22 юни

Село Младен е малко, китно селце, което се намира на 15 км. от Севлиево. Заобиколено е от красиви гори и дъхави поля, които са подходящи за разходка, а само 5 минути от края на селото се открива прекрасна гледка към язовир „Александър Стамболийски“.

На най-дългия ден в годината, 22 юни, над язовира в китното село Младен, община Севлиево, по традиция вече, „Фестивал на билките“

Билки на Еньовден

Това е време за срещи с билкопроизводители, биопроизводители и производители на лекарствени средства на билкова, които представят своите продукти и обменят опит с всички посетители. Провеждат се лекции на тема различните видове билки в България и тяхното влияние върху здравето на човека. Както и работилници, посветение на билките, как да се берат и съхраняват те, както и на тяхното използване в кулинарията, козметиката и други области.
Входът е безплатен за всички събития.

На празника има и музикална програма на откритата сцена на фестивала. През целия ден на фестивала се раздава безплатно на посетителите прясно приготвен билков чай.
За хората, които искат да си направят излет или пикник има подходящи места с красиви гледки, а за всички, които решат да пренощуват в района на селото, ще бъдат осигурени места за разпъване на палатки.

Целта на проекта е да се популяризират билките в България, да се покаже богатството на природата, да апелира хората да пазят това богатство, да се грижат за него, да обменят идеи и знания за билките, да ги стимулира да водят по-здравословен начин на живот, да съществуват в хармония с природата и не на последно място да популяризира малкото селце Младен.

На 22 юни е Еньовден - един от най-големите летни празници. На този ден слънцето се намира на най-високата точка от Земята и грее най-продължително. Според народните поверия на този ден се събират билки и треви, които са силно лековити. Вярва се също, че след Еньовден билките губят своята сила и не трябва да се берат.

На Еньовден хората, и най-вече болните, се къпят за здраве в лековити извори, кладенци и чешми. Няма друг традиционен празник, който да е общ за повечето европейски народи – наследниците на славяни, келти, гали и римляни посрещат изгрева на лятното слънце с надеждата за здраве, любов, плодородие и с вярата, че доброто ще победи злото.

Фестивалът на билките се организира от Асоциация за културно, стопанско, евристично и лингвистично сътрудничество – АКСЕЛС, кметството в с. Младен и Фондация Credo Bonum.

17 февруари

sunny — Sun, 10 Feb 2019 21:20:26 +0000

"Някои успяват, защото такава е съдбата им. Повечето успяват, защото такова е решението им."
Анатол Франс

На този ден:
1568 г. – Императорът на Свещената Римска империя Максимилиан II се съгласява да плаща ежегоден данък на османския султан.
1598 г. – Борис Годунов е провъзгласен за цар на Русия.
1867 г. – През Суецкия канал преминава първият кораб.
1904 г. – Състои се премиерата на операта „Мадам Бътърфлай“ на италианския композитор Джакомо Пучини в миланската Ла Скала.
1935 г. – Германия въвежда 8-часовия работен ден.
1960 г. – В САЩ е арестуван Мартин Лутър Кинг.
1983 г. – Открити са Световните зимни студентски игри в София.
1986 г. – Подписан е Единния европейски акт в Люксембург.
1990 г. – Основана е КНСБ – Конфедерацията на независимите синдикати в България.
1997 г. – Членство на България в НАТО: Служебното правителство с министър-председател Стефан Софиянски обявява желанието на България да стане член на НАТО.
2008 г. – Косово обявява независимост от Сърбия.

Родени на този ден:
1981 г. – Парис Хилтън, американска актриса

Празници

Великденски обичаи по света

Любопитни Великденски обичаи от цял свят

Великденски обреди

Светли празници, мир, красота и любов!

Бъдете здрави и се пазете!

Традицията повелява на трапезата за Великден да има червени яйца, козунак, зелена салата и агнешко печено.

Велика събота

Велика събота

"Христос Воскресе"

"Во истина Воскресе"

Лазаровден e

29 февруари

Свети Фотий

Свети Фотий – покровител на светлината

Годината на Металния Плъх

Пости 2020

Календар на постите 2020 г.

Български светци

Седмица на йогата

Словото

BIODERMA Women’s Run

BIODERMA Women’s Run – първото бягане за жени в България

Кратка история на Великденските традиции

Кратка история на Великденските традиции

в различните части на света

Пеперуда - обичай за дъжд

Световен ден за информиране за епилепсията

Вторият понеделник на февруари се отбелязва катоМеждународен ден за борба с епилепсиятаInternational Epilepsy Day 2020 - February 10th

26 март - Световен ден за информиране за епилепсията - Purple day

Благовещение - първият пролетен празник

Да ви застигат само добри новиниИ повече светлина в деня

Холи празник на пролетта и цветовете в Индия

Световен ден на социалната работа

Как се правят захарни петлета

Как се правят захарни петлета, гайда и многопластови бижута

Шествие за правата на жените

Шествие за правата на жените на 8 март в София

Ергенска сватба

Андре Рийо ни поздравява с „Мила родино”

Андре Рийо с поздрав към българите за Великден

Чуйте и вижте как Андре Рийо ни поздравява с „Мила родино” Вижте възторга, с който един холандец свири нашия национален химн!

Имената на месеците

Фестивал на билките

17 февруари

Вторият понеделник на февруари се отбелязва като
Международен ден за борба с епилепсията
International Epilepsy Day 2020 - February 10th

Да ви застигат само добри новини
И повече светлина в деня

Чуйте и вижте как Андре Рийо ни поздравява с „Мила родино”

Вижте възторга, с който един холандец свири нашия национален химн!