България

Думите на Васил Левски

sunny — Mon, 17 Feb 2020 16:24:20 +0000

Това са думи на Васил Левски, които трябва да служат като пример за всички българи!

Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си.

Бързата работа ялова излиза

И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

Всекиму ще се държи сметка за делата.

Дела трябват, а не думи.

За враговете на демокрацията и републиката — смърт!

Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва

Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате

Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре.

Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“.

Интригата спира хода на народната работа.

На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.

Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия.

За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.

Най-много са виновни чорбаджиите.

Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.

Паметника на Левски в Борисовата градина, София. До него е паметника на Христо Ботев

"В нашата България не ще бъде така, както е сега в Турско. В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони… и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е… Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, нито вярата му, а – царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.
В България не ще има цар, а „народно управление“ и „всекиму своето“. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република.
/Левски до чорбаджията Ганчо Милев, Карлово, 10.05.1871г./

Николай Хайтов

sunny — Sun, 30 Jun 2019 07:50:04 +0000

Николай Хайтов е роден на 15 септември 1919 в родопското село Яврово, Област Пловдив в много бедно семейство. Родителите му са обикновени селяни. Хайтов завършва прогимназия в родното си село, но вместо да постъпи в гимназия в Пловдив, започва сам да си изкарва хляба в големия град.

Той е български белетрист, драматург, публицист, известен със сборника си "Диви разкази".

Първият му очерк е публикуван през 1954 в списание "Септември". Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ ("Случай без прецедент") и нов очерк.

През 1967 излизат знаменитите му "Диви разкази". Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди езици, включително китайски.

Умира на 82 години на 30 юни 2002 г. от левкемия и е погребан в Централните гробища в София.

Мъдростта на народа в цитати от "Диви разкази"

- "Тя беше момиче, ала и жена си бе. В женското още от дете жената си я има. Дали е под миглите, или под ноктите, ала си я има, докато с мъжете не е същото. Един мъж, дето си няма брада за да прежули една женска буза – не е никакъв мъж!"

- "Крила имат само тия, на които сърцето им иска да лети."

- "Прасето си е прасе: то не мисли какво да посее, а какво да изяде."

- "Всеки петък - такъв беше адетът в село - нашите колибари се събираха на джумая. Попее ходжата, помолят се на аллах, сетне - съберат се под старата върба на лаф. Вареше се кафе, продаваха се шекерчета, леблебии, ставаше нещо си като пазар. От време на време се колеше и добитък, та колибарите се пооблажаваха с печенко и пърженко. Немаше тогава кино-мино, мереха се кефовете на кафе: едно кафе - кеф! Две кафета - курназлък! Три кафета - агалък!"

- "Ако светът е започнал да си събува папуците - няма кой да ги отбие, нито да го спре! Събува ли си - кай, - потурите, той ще си събуе и папуците!"

- "Орлиците, Хасанченко, се ловят с живо месо, не с мърша!

- "Викаш ти защо не взимам от твоите цигари... Пò си ми е сладко цигарото - да си го свия сам... Да го лизна, душица да му сложа... Защото всяка работа е тъй: душица ако ѝ не туриш - не слади!"

- "... едно е да ти се иска, друго е - да можеш, а пък трето и четвърто - да го направиш."

- "- Има ли, даскале, съдба в живота на човека или няма?
- Колко пъти ще ти повтарям: и-ма! Само че тая съдба не е вън от човека, а вътре си в него. Ето го твоя Али: ако не беше се халосал за песен – нямаше никой нито да го знае, нито да го трепе… Силен, страшен – ала песента му, кай, надви."

Мара Белчева

sunny — Mon, 10 Sep 2018 16:11:39 +0000

Мара Белчева е родена на 8 септември 1868 г. в Севлиево. Учи във Велико Търново. Градските легенди разказват, че заради нея се случва първият дуел след Освобождението.

„Мара Белчева се нареждала сред най-красивите, ухажвани, обичани, но и одумвани наши поетеси. Малко известна страница обаче от нейната биография разкрива, че град Велико Търново се превърнал в своеобразна арена на най-съкровените й интимни чувства“, разказа Тодорка Недева, уредник в Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Руските офицери не успели да спечелят сърцето на бъдещата поетеса, но според някои специалисти именно през ученическите й години припламнали първите искри на обич между нея и авторитетния и ерудиран великотърновец Христо Белчев, заемал високи служби в държавния апарат след Освобождението.
Неговата чувствителност и утвърдени литературни интереси привлекли вниманието на красавицата и на 1 юни 1886 г. с много любов и надежда за щастие младите хора свързали съдбите си. „Обич, бляскаво обществено положение (през 1890 г. Христо Белчев станал министър на финансите в кабинета на своя съгражданин Стефан Стамболов) и сходни интелектуални предпочитания изпълвали живота на най-обичащата се и представителна светска двойка в България. Но щастието продължило твърде кратко“, посочва Тодорка Недева.

На 15 март 1891 г. по време на разходка със Стефан Стамболов в района на Градската градина Христо Белчев станал неволна жертва на подготвено срещу премиера покушение. За безпристрастната история фаталната дата остава като ден, в който се извършило първото голямо поръчково политическо убийство у нас.
„А за Мара Белчева този лист от календара затворил най-красивата и романтична дотогава страница от живота й, бележейки с трагизъм нейната първа голяма любов, започнала като приказка в града на Асеневци“, каза още историчката.

През 1903 г. в изискания, но тъжен след смъртта на Христо Белчев дом, “дамата в черно”, както софиянци започнали да наричат прелестната вдовица, се срещнала с големия творец на България Пенчо П. Славейков, син на не по-малко известния търновец Петко Р. Славейков.

Връзката между Славейков и Мара Белчева - две необвързани, но толкова различни личности, предизвикала недоумение, неодобрение и открита враждебност. И Славейков, и тя имали по няколко нещастни връзки зад гърба си, познавали отчаянието на неосъществената любов и били свързани силно емоционално и чрез общите си интереси.

150 години от рождението на Мара Белчева

През 2018 г. община Севлиево обяви Шестото издание на националния конкурс за поезия, посветен на поетесата Мара Белчева. Наградените ще бъдат обявени на тържествена церемония през септември, когато са честванията, посветени на 150-годишнина от рождението на севлиевската поетеса.

Пенчо Славейков и Мара Белчева

Тя е музата на българската поезия, той е един от великите ни интелектуалци на всички времена. Една майска вечер на 1903 г. Славейков прекрачва прага на вдовицата на държавника Христо Белчев, за да останат заедно завинаги. Въпреки че поетът е недъгав и странен, а тя е една от най-красивите и ухажвани жени в България, любовта им е далеч по-дълбока от условностите на физиката.

Интелектуални двигатели на цялата нация, последните си дни заедно Мара Белчева и Пенчо Славейков прекарват край езерото Комо, където поетът опитва да се възстанови от многобройните болести и униженията, нанесени му в родината. На 12 май 1912 г. Славейков издъхва в ръцете й. Тя ходи на гроба му до края на живота си през 1937-а, заявявайки, че всеки техен ден заедно се равнява на година любов.

Едно пътуване към Пенчо Славейков
- фоторазказ от къщата на Пенчо Славейков и Мара Белчева на езерото Комо

По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София.

Мара Белчева напуска този свят на 16 март 1937 г., София.

В душата ми градина
речта си посади,
и на далеч отмина.
Речта ти реч роди.

Когато се завърна
речта си непозна;
когато ме прегърна
ти - майска светлина -

тя пак бе полетяла
- пчела от цвят на цвят -
и от дъхът ти брала
най-дивний аромат.

Стефан Цанев

sunny — Tue, 07 Aug 2018 06:47:34 +0000

Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 г. в Русе. Завършва журналистика в Софийския университет и драматургия в Московския киноинститут.

Автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца.

След събитията в Чехословакия 1968 г. свалят от печат стихосбирката му "Парапети", забранено е да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984 г. лично Тодор Живков забранява спектакъла му "Любовни булеварди" и бива уволнен от театър "София".

Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му ("Последната нощ на Сократ", "Другата смърт на Жанна д`Арк") са играни в цял свят.

Стефан Цанев

Носител е на множество награди - наградата за поезия "Пеньо Пенев" (1988), на националната награда за детска литература "Петко Рачов Славейков" (1992), на националната награда за литература "Иван Вазов" - за цялостен принос към литературата (2004), на националната награда "Хр.Г. Данов" - за "Български хроники" и за цялостен принос към българската книжнина (2011). Носител е и на ордена "Стара планина" І степен - за цялостен принос към българската култура (2006).

Първата българска лекарка

sunny — Fri, 16 Mar 2018 16:21:14 +0000

Знаете ли коя е първата българска лекарка? Първата акушерка в България е Райна Княгиня, която получава. специализирано образование в областта. А името на първата българска лекарка носи болницата в Габрово.

Тота Венкова е първата българка – дипломирана лекарка

Нейният живот е пример в българската история за жена със социално значима професия, благодетелка и благотворителка.
За нея Петър Иванов Колев пише в книгата си „Бележити българки“ (1933 г.): „Скромна, тиха, милозлива и всякога сърдечна, тя вървяла неотстъпно и безшумно по своя път да стопля сърцата на безутешните и да облекчава страданията и болките. В това отношение тя беше еднакво лекар на организма и душата на страдащия.“

Д-р Тота Венкова е родена през пролетта 1855г. в гр. Габрово в семейството на Мария и Венко Чехларови. Рано остава сираче и благодарение на материалната помощ на Благотворителното женско дружество "Майчина грижа" през 1873г. завършва с отличен успех и примерно поведение първия випуск на Габровското петокласно девическо училище. Същата година става учителка в основния курс на училището.

С идването на руските войски през Руско-турската война 1877-1878г. всички училища са превърнати в лазарети. Тота Венкова постъпва като самарянка във военния лазарет и решава да посвети живота си на страдащите и болните. Руски военен лекар й помага да подаде молба за стипендия от Санктпетербургското благотворително дружество, която изразява голямо желание да се посвети на медицинската наука. Получава стипендия и заминава за Петербург да учи медицина. Прекъсва следването си заради заболяване и се връща в България. През 1883г. заминава отново за Санкт Петербург, като стипендиантка на Министерство на народната просвета. Завършва медицина през 1886г. и се връща в България и започва да работи като лекар в Русе, Велико Търново, Варна и София.

През 1893г. в Санкт Петербург специализира вътрешни и детски болести. Две години по-късно специалзира във Виена акушерство и гинекология. След завръщането си основава курсове за подготовка на акушерки към Александровска болница в гр. София. До 1900г. е училищен лекар в Софийската девическа гимназия.

Поради здравословни проблеми д-р Тота Венкова се оттегля от държавна работа и работи само на частна практика. Нейният дом в центъра на София се превръща в безплатна акушеро - гинекологична консултация. Така до края на дните си (почива на 23 декември 1921г.) тя помага на болни, бедни и безприютни.

В написаното от нея през 1920г. завещание оставя цялото си имущество на народа си, а именно: на санаториум за гръдно болни в Искрец за обзавеждане на павилион с 40 легла за лечение на туберкулозни деца; на Габровското девическо училище и на Софийския университет.

Васил Михайлов

sunny — Thu, 15 Mar 2018 17:47:13 +0000

Големият български актьор Васил Михайлов получава Наградата на София за своя принос към изкуството на киното, в навечерието на неговия 80-годишен юбилей, на официалната церемония в Зала 1 на НДК на 16 март, когато ще бъдат раздадени отличията в конкурсните програми на 22-рия София Филм Фест.

Васил Михайлов е роден на 6 април 1938 г. в Стара Загора. Прочут и обичан заради своите десетки роли в българските театър и кино. Той произхожда от бежанско семейство от Мараш, Западна Тракия. През 1964 г. завършва НАТФИЗ, тогава ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ - в класа на проф. Мандаджиев. Малцина знаят, че преди да започне своя път в актьорското призвание, Васил Михайлов е бил шлосер-матричар в завод „Светлина“, Стара Загора (между 1964 и 1967 година). След това работи в Хасковския драматичен театър, където е директор (между 1965 и 1966 година) и в Театър „Българска армия“, където работи от 1967 г. до ден днешен. През 1990 г. Васил Михайлов е избран за депутат във Великото народно събрание, член е на СБФД от 1973.

Най-голяма популярност му носи изпълнението на ролята на Петко Войвода в любимия на няколко поколения български зрители телевизионен сериал „Капитан Петко войвода“.

„Мога да бъда упрекнат за много неща, с изключение на три – че не съм осигурявал семейството си, че не съм си гледал децата и че не съм поддържал някакво ниво“, споделя пред списание „Биограф“ „шлосерът, който стана Ричард Трети“…

Легендата Васил Михайлов има повече от 100 роли в българското кино и театър, както и сериозно участие през годините в екранизации и телевизионни театрални продукции.

Освен в образа на капитан Петко Войвода, незабравими са превъплащенията му в киното като Ибрям Али в „Краят на песента“ на Милен Николов, Сюлейман Ага във „Време разделно“ на Людмил Стайков, Нерезанов в „Маргарит и Маргарита“ на Николай Волев, Хан Крум в „Денят на владетелите“ на Владислав Икономов, Чичо в „Приятелите ме наричат Чичо“ на Ивайло Христов, хан Кубрат в „Хан Аспарух“ на Людмил Стайков, Генерал Никифоров в „Сам сред вълци“ на Зако Хеския, бащата на момичето в „Жажда“ на Светла Цоцоркова и много други знакови роли.

Кристиан Костов

sunny — Tue, 30 Jan 2018 14:56:53 +0000

Кристиан Костов с голяма европейска награда и любимец на публиката

След като стана първият български изпълнител, отличен с престижната европейска награда “EBBA” (European Border Breakers Award), на 15-тата официална церемония по връчването на т.нар. европейски „Грами“ на 17 януари 2018 в Грьонинген, Холандия, Кристиан Костов получи и голямата награда “EBBA” – „Избор на публиката“. Нейни носители са световни звезди като Adele, Dua Lipa, ZAZ, Kodaline, Era Istrefi и др.

Кристиан Костов, продуциран от Вирджиния Рекърдс, се пребори за отличието след онлайн гласуване в конкуренция с останалите 9 наградени европейски изпълнители. Това са артисти, постигнали изключителен успех извън границите на собствените си държави: победителят в „Евровизия 2017“ – Salvador Sobral, Alice Merton от Германия, Alma от Финландия, белгийката Blanche – 4-та в „Евровизия 2017“, групата „Off Bloom” от Дания, норвежката певица Sigrid, шведката Scott, френското дуо „The Blaze“ и английският музикант Dario Darnell, известен с псевдонима Youngr.

Освен с красиво изпълнение на “Beautiful Mess” в аранжимент за пиано и виолончело, по време на церемонията Кристиан изненада публиката и с класиката “Bring It All Home To Me” в дует с британската звезда Youngr под акомпанимента на самия водещ на събитието Jools Holland.

Минути след емоционалния финал, Кристиан сподели пред БНР: „Много съм горд, че България най-накрая спечели! Аз мисля, че го заслужаваме, но честно казано, това не е моя лична победа. Това е победа за всички хора, които са гласували за мен. Много съм благодарен, защото няма как да купиш такова нещо. Хората или гласуват, или не. Явно са повярвали в мен, а това е най-важното. Благодаря ви много!“

Наградите “EBBA” са част от уникалния за Европа фестивал за поп и рок музика „Евросоник“. Те са подкрепени от Европейската комисия по програмата “Creative Europe” и се осъществяват с медийната подкрепа на Европейския съюз за радио и телевизия, ЕBU. Партньор за България е Българското национално радио.

170 години от рождението на Христо Ботев

sunny — Sat, 06 Jan 2018 18:40:57 +0000

На 6 януари 2018 г. се навършват 170 години от рождението на Христо Ботев. Паметта му бе почетена в почти всички градове на България. Това са няколко снимки от тържеството в Борисова градина, София, където има паметник на Ботев и Левски един до друг.

На днешната дата през 1848 г. се ражда един от най-големите българи – Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев. Историята помни, че Ботев е учил в Калофер, Карлово, Одеса. През лятото на 1868 г. се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението „На прощаване“. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава. През 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“.

След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация, след обесването на Васил Левски и колебанията на Любен Каравелов, начело на БРЦК застава Ботев. През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. Прехвърляйки се на българския бряг чрез кораба "Радецки" в района на Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана.

На 2 юни 1876 година е последния тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва смъртоносно Ботев.

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина –
да ходим, да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат' си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище,

Ах, мале – майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверен.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя
за него ще се заловя,
пък… каквото сабя покаже,
и честта, майко, юнашка!

Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина…
Но… стига ми тая награда –
да каже нявга народът
умря сиромах за правда,

за правда и за свобода.

6.01.2018 г. Борисова градина, София
Имаше много хора, а тези които бяха в парка стояха прави докато звучаха химна и Радецки

6.01.2017 за да направим контаст с времето - преди една година сняг и голям студ след това, а през 2018 - пролет през януар

Силви Вартан

sunny — Wed, 13 Dec 2017 11:04:15 +0000

Една от грандамите на френската музика, световната звезда от български произход – Силви Вартан, се завръща в страната ни с последното за музикалната й кариера турне.

Елегантната изпълнителка с шеметна кариера ще изнесе у нас два специални концерта – на 19.04.2018 г. в Двореца на културата и спорта във Варна и на 21.04.2018 г. в зала 1 на НДК, с които певицата ще се сбогува с българската публика. Прощалните концерти ще са най-грандиозните до момента и ще включват най-популярните и обичани песни от всички албуми на изпълнителката досега.

Силви Вартан израства в България, но следвоенната обстановка и лишенията принуждават семейството ѝ да замине за Франция, когато тя е едва на 7 години. На 17 вече записва първата си песен в Париж, като в рамките само на две години става една от първите рок певици и се превръща в абсолютен идол. Любовта й с легендарния Джони Холидей е паметна и макар че бракът им приключва след 15 години, двамата задълго ще останат „златната двойка“ на Франция. Концертът им през 70-те, когато събират за първи път над 200 000 души публика, е своеобразно историческо музикално събитие, а издадените над 1300 песни и продадените над 40 милиона албума са безспорно доказателство за любовта и признанието на феновете. Стремителният успех на Силви Вартан я събира на една сцена с Жилбер Беко и Бийтълс, а самият Шарл Азнавур пише за нея песента „La plus belle pour aller danser“.

Родната страна остава в сърцето на Силви завинаги и така от българската, унгарската, арменската и италианската жилка, тя твърди, че най-силно усеща влиянието на Балканите в своята емоционалност. Незабравимо за нея и за феновете ѝ ще остане първото ѝ завръщане у нас през 1990 г., когато изпява „Я кажи ми, облаче ле бяло“ – тази песен научава от баща си и не забравя никога.

Изключителната енергия и обаятелното благородно излъчване на Вартан са характерни не само за сценичните ѝ изяви, към които се прибавя участието ѝ в шест филма. И извън сцената тя е неуморна.

Неслучайно, още след първото си идване у нас, основава заедно с брат си асоциацията „Силви Вартан за България“, която помага на деца в неравностойно положение и работи по съвместна инициатива с БЧК. Така желаната и очаквана дъщеря тя открива също в България, като осиновява малката Дарина в края на 90-те.

Билетите са на цени от 50, 70 и 90 лв. и ще се продават от 14 декември в мрежата на Eventim, бензиностанции OMV, Билетен център НДК, The Mall и на касата на ДКС Варна. До края на тази година важи и специална отстъпка от 10% на всички категории билети.

Стефан Данаилов на 75

sunny — Fri, 24 Nov 2017 07:18:50 +0000

(Вероятно) Най-популярният и обичан български актьор, Стефан Данаилов, с над 150 роли в киното, театъра и телевизията – навършва 75 години през декември 2017. „Книгомания“, Столичната община и Народният театър организират няколко събития през целия месец в чест на юбилея. Главният инициатор и организатор е журналистът Георги Тошев.

От 1 до 14 декември пред „Народния театър“ ще можем да разгледаме изложбата „Непознатите портрети на Стефан Данаилов“. Ще бъдат представени 32 пана, които ще припомнят участието на Стефан Данаилов в някои от най-емблематичните филми на българското кино като „Следите остават“, „Инспекторът и нощта“, „Морето“, „Понеделник сутрин“, „Князът“, „Черните ангели“, „Топло“, „Иван Кондарев“, „Юлия Вревска”, „Търновската царица“, „Дами канят“, сериалите „На всеки километър“, „Фамилията“.

Голяма част от снимките са кадри от филмовите ленти и се публикуват за първи път – предоставени са от личния архив на актьора и от Българска национална филмотека.

През целия месец декември в кино „Одеон“ ще тече ретроспектива от филми, избрани от самия Стефан Данаилов. Сред тях са първите му участия в „Следите остават“ и „Инспекторът и нощта“, ще бъдат излъчени и хитове като „Дами канят“ и пълната версия на екранизацията на „Иван Кондарев“. Входът за прожекциите е безплатен.

На 4 декември в кино „Одеон“ е предпремиерата на документалния филм за за големия актьор „Монолог“ със сценаристи Георги Тошев и Ема Константинова. Филмът представя днешния ден на известния актьор и припомня някои от най-известните му роли в киното. Във филма са включени кадри и фотографии от личния архив на Стефан Данаилов и фонда на БНФ. Сред тях отново има ценни документални кадри, които са заснети през 60-те и 70-те години по време на снимките на „На всеки километър“, „Иван Кондарев“ и други филми, превърнали се в класика.

В края на представянето ще бъдат изложени от издателство „Книгомания“ първите 100 екземпляра от автобиографичната книга „Романът на моя живот“. Нея Стефан Данаилов пише в съавторство отново с Георги Тошев.

Голямото тържество за Ламбо ще бъде на 9 декември в Народния театър, където книгата ще има официално представяне пред публика, а колегите и студентите на големия актьор са му подготвили изненада.

Асен Босев

sunny — Tue, 21 Nov 2017 07:03:39 +0000

22.11.1913 - 24.04.1997
български поет, автор на детско-юношеска литература, журналист и преводач. Творчеството му за деца се отличава с хумора си

Роден е в село Руска Бяла (Врачанска околия). Фамилното му име идва от прякора на дядото – Босия, свидетелстващ за крайната бедност. Докато е ученик в прогимназията в Мездра, малкият Асен всеки ден, в продължение на 3 учебни години, изминава по 10 км пеша, за да посещава училището, тъй като семейството му няма пари.
Творчеството на Асен Босев възлиза на 107 издадени (и безброй пъти преиздадени) книги. Той се утвърждава като детски поет. Оставя следа в българската литература със своите забавни и леко шеговити стихотворение за малки и големи, които са символът на нашето детство и някои помним и до днес.

Ванко Забраванко
Ех бре, че е Ванко,
страшен забраванко!
Прави той, що прави,
нещо ще забрави.
Вижте го — по друма
връща се за гума,
после пък се мръщи:
моливът е в къщи.
Ето — всички в клас
днес четат в захлас,
само Ванко там
се черви от срам!
— Нямаш ли си книга? —
Ванко мига, мига:
— Имам, но у нас
я забравих аз.
Всички му се смеят,
закачливо пеят:
— Гледайте го Ванко,
Ванко забраванко!
Тръгва за дома си,
сякаш без ума си —
няма си бре, братя,
шапка на главата.
— Ванко, що направи,
шапката забрави! —
Их, че неприятно,
връща се обратно.
А на закачалката
шапката му, жалката,
вика: — Бре, стопанино,
а бре, забраванино,
що ме ти остави,
що ме ти забрави? —
Шапката си дивна
Ванко смешно кривна,
но навън сега
правят си шега.
Викат му децата:
— Няма ти главата!
Де си я оставил,
де си я забравил?
Ванко пръст веднага
на челото слага:
— Тук ми е главата,
върху рамената!
Ех бре, че е Ванко,
страшен забраванко!

Мимето
Имат си
мама
и татко
дете —
и за детето си
грижат се те.
Гледат го, сякаш
е цвете в саксия,
всичко поднасят му
те на тепсия.

Слага му баба
в устенцата хляба,
таткото — млякото,
супата — мама.
Глезят го всичките —
обич голяма!
Мими се мръщи,
потропва,
пищи:

— Супа не искам,
разбираш ли ти?

— Мамино Мими.
що искаш кажи ми!

— Искам бисквити,
ала шоколадови,
сладки, каквито
ни дадоха Владови!

— Мъжо, бисквити
иди донеси ти!

Татко излиза
набързо по риза.
Носи кутия
с бисквити, обаче
не тъкмо тия —
и Мимето плаче.
— Тези не ща!
Направете ми крем!
— Крем ли? Щом искаш,
и крем ще дадем!

Мъжо, изтичай,
яйца ми купи.
Мамино Мими,
сега, потърпи!

Мими се плези, но
радват се те,
Мими разглезено
чедо расте!

Радост!
Дочакват
голямата слава —
Мимето им
първокласница става!

Но първокласници
с нея и те са —
всички са роби
на тази принцеса.

Има ли Мими
домашни задачи —
има и свита
добри помагачи!

Своята работа
татко зарязва,
синя хартия
на ленти нарязва,
прави на Мимето
ново сметало,
старото вече
било овехтяло!

Мама лицето
на Мимето мие,
бабата внучето
трие с хавлия.
Грижи за Мимето —
колкото щеш!
— Мими, почивай си,
да порастеш!

В къщи случайно
тя днеска сама е,
ала без работа
Мими се мае.

С кални обувки
лежи на чаршафа.
Гладна е тя —
но далече е шкафа!

Как ще се мъчи
яйца да вари!
Хляб да нареже
е трудно дори!

Но се усмихва
щастливият миг,
баба се връща —
тя среща я с вик:

— Бабо, къде си се
влачила ма?
Обеда как ще
приготвя сама?

Баба слугува,
а Мими яде.
— Бабо, водица! —
И тя й даде!

Връща се мама —
тревога голяма!
— Мамо ма, копчето
я ми заший!
Връзвай ми панделка
и ме среши!

Идва и татко,
нарежда му кратко:
— Хайде обувките
ми почисти,
иначе, татко,
защо си ми ти?

Ляга по гръб
на кушетката Мимето,
а се залавят
за работа тримата…

Тъй се минават
години наред,
стават капризите
нейни безчет.

— Искам на кино да ида.
— Иди!
— Искам с прическа да бъда!
— Бъди!
— Лятос желая
да съм на море.
— Щом настояваш —
тогава добре!

Мими израсна
девойка прекрасна —
нежна, кокетна,
добре издокарана,
само че с работа
всякаква скарана!

— Моля те, Мими,
ела помогни ми!
Ето,
в мазето
слезни за кюмюр!
— Как ще отида
в мазе с маникюр?

— Слушай, момиче,
хвани се на работа!
— Нека се хване
за работа бабата!

Ех, че отмяна
отгледаха те —
май че в саксията
плевел расте!

Дайте на Мими
кина, развлечения,
но не мъчете я
с труд и учение!

Мими с труда
не желае приятелство.
Принц потърсете
за нейно сиятелство!

Книгата за Стоянка Мутафова

sunny — Wed, 25 Oct 2017 12:24:30 +0000

"Добър вечер, столетие мое!“

е биографична книга за легендата на българския театър Стоянка Мутафова.
Актрисата, дарила усмивки и радост на няколко поколения, разказва за живота си с мъдрост и прави оценка на грешките и успехите си със скромността на великите. В спомените й оживяват колоси на българската култура, които лично е познавала. Любопитните подробности от срещите й с тях, разбира се, са забавни, защото Стояна умее да разгадава хората и да им прощава техните слабости.
Лудории и комични ситуации се редуват с драматични истории за любов, пропуснати възможности и загуба на скъпи на сърцето й хора.

В изданието ще намерите много неизвестни факти за живота на актрисата и дори пазени до днес семейни тайни.

Мисли на Стоянка Мутафова

Това е книга за 95 години пълноценен живот, посветен на изкуството. Книга за образованата, с богата култура Стоянка Мутафова, която умее да докосва душата и на най-обикновения човек.

Книга, в която авторът, нейната дъщеря Мария Грубешлиева, и множество популярни и обичани личности от нашето време търсят тайната на дълголетието и успеха.

Емануил Попдимитров

sunny — Sun, 22 Oct 2017 05:36:09 +0000

Емануил Попдимитров

23.10.1885 г., Груинци, Сърбия - 23 май 1943 г.

Емануил Попдимитров е български поет, философ, литературен критик, писател и общественик.
За пръв път печата стихове през 1907 в сп. „Художник“. Твори във всички литературни жанрове - лирика, лиро-епически поеми, художествена проза, драматургия, литературна теория и критика. Създава произведения за деца - стихове, поемки, приказки, „драматични поеми“. Автор е на философски студии. Философските му възгледи са формирани под влиянието на А. Шопенхауер, Фр. Ницше,Й. Ремке и главно на А. Бергсон. Допринася за изграждането на българската философска култура не чрез самобитни идеи, а чрез рецепцията на модерни за времето в Европа философски теории. Пръв в България прави системен анализ на Бергсоновите естетически възгледи (кн. „Естетиката на Бергсона“).
Най-безспорни са достиженита на Попдимитров като лирик. Той се утвърждава преди всичко със 17-те си „Женски портрети“ от стихосбирките „Сънят на любовта“ и „Песни“ и с пейзажните си стихотворения.

Емануил Попдимитров е полиглот и преводач, владеещ доста езици - сръбски, френски, немски, италиански, руски, норвежки, турски, унгарски, румънски, латински, еврейски и др

Сънят на Шели
Звезди над мен и нощ бездънна,
с вълни се боря, в бездни тъна...
В миг блясват отнени градини:
там златни рибки къпят се в лъчи
в лазура тих, в простори сини,
на нимфи роят весело хвърчи.

Там под води, навек заспали,
високи огнени корали
в предвечен палмов лес растат,
там бледни лилии цъфтят...
И като в сън и някакъв захлас
корал и цвят за Мери късам аз.

из Женски портрети

Лаура
Ти си като пъпка от кремова роза, Лаура...
О, роза през зимните нощи с виелици снежни и буря,
когато цветята цъфтят по стъклата,
и клонът безлистен трепери,
докоснах аз с кремова роза кристалните двери.
- Събуди се, небесна невясто заспала!

Аз леко преддвери докоснах... Ти леко подигна воала
и каза: - Как дълго те чаках!.. Задремах под
снежната буря.

- Твоя глас е виола Кремонска, Лаура.
Когато цветята цъфтят по стъклата
и клонът безлистен трепери,
на глуха виола Кремонска аз свиря под светлите двери.
Понесе се вихъра снежен... безмълвна ти спусна воала.
- Събуди се, небесна невеста заспало...

Ирен
Наведен, на пейка самотна седях уморен
сред някакъв шумен и стар булевард непознат.
Ехтеше тълпата пред мене в стохилядний град.
наведен, на пейка самотна седях уморен
и мислех за тебе, Ирен!

Аз мислех в забрава, тъжовен и блед, примирен,
как пътя ми с тръне съдбата навеки постла,
а сивата Грижа над мене наведе крила.
и мислех в забрава, тъжовен и блед, примирен
за моята младост, Ирен.

Припомних си вашето знаме и праздничний ден,
ръцете, косите и твоите бледни черти,
на ранна бе смърт обещата, обречена ти!
Припомних си светлото знаме и празничний ден
и горко заплаках, Ирен!

А после: и тъмния креп над вратите развян,
воал и кандило... и бледно и строго лице,
и твойте за път безнадежден скръстени ръце!
Припомних си тъмния креп над вратите развян
и плаках за тебе, Ирен...

И ето - в разгара ликуващ на слънчеви ден -
аз пак се намерих след стар булевард непознат,
ехтеше тълпата безгрижна в стохилядний град,
а тъжен, в разгара ликуващ на слънчеви ден -
аз плачех за тебе, Ирен.

Атанас Душков

sunny — Sun, 22 Oct 2017 05:06:30 +0000

Атанас Душков е български детски писател. Един от създателите и класиците на съвременната българска детска литература. Негови творби са включвани често в букварите и читанките.
Събрахме няколко негови стихотворения, които знаем, но не знаем автора. Този пост е уважение към автора им.

Катеричка рунтавелка
със опашчица-къделка,
цял ден тича и не спира,
цял ден лешници събира,
че когато дойде зима,
тя храница да си има.

Аз обичам мама
с обич най-голяма.
Тя ме е родила,
тя ме е кърмила,
песни ми е пяла
и ме е люляла.
На света едничка
тя е най-добричка!

Мартенички
На зелената морава
Баба Марта днес раздава
мартенички, мартенички
за големи и мънички.

Щом дочуха новината,
в миг дойдоха от гората
Кумчо Вълчо със Лисана,
Заю Баю и Мецана.

Катеричката добричка,
веселата кукувичка,
дългоухото магаре —
всичките отбор другари.

А когато на редици
долетяха всички птици,
със свойте хубави премени
те ги срещнаха засмени.

И на всички, и на всички
подариха мартенички.

Последният звънец удари.
И ние сме на крак.
Стои сред весели другари
учителят ни драг.

И книгите ни върху чина
отдъхват този час.
Свърши учебната година,
завърших я и аз.

Любимата ни класна стая
от гласове ехти.
Дойде на ученето края,
започват веселби.

И песента като орлица
отново ни събра.
Настъпват вече дни, дечица,
за отдих и игра.

Едни ще идат край морето
и ще издигнат стан,
а други — дружно по полето
и китния Балкан.

А щом наесен, обгорени,
звънецът ни сбере,
отново бодри, закалени
ще учим по-добре.

Катя Паскалева

sunny — Tue, 19 Sep 2017 11:35:31 +0000

Катя Паскалева е българска актриса, най-известна с ролята си във филма „Козият рог“, и често наричана актрисата-картина.
Родена е в Петрич на 18 септември 1945 г. През 1967 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Методи Андонов.
Творческият й път започва в Пазарджишкия театър.
Следват Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин (1969-1970), Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив, Театър „София“ (1976-1984), Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1985-).
Прави забележителни роли в киното – „Козият рог“, „Матриархат“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Вилна зона“, „Спирка за непознати“, „Бедният Лука“ и много други.
В края на живота си подготвя моноспектакъла „Скитница“.

Песента в изпълнение на Мария Нейкова

Била е женена 2 пъти. Първо за художника-живописец Георги Божилов Слона, с след това за сценариста и режисьор Иван Росенов.
На 23 юли 2002 г. умира след продължително боледуване от рак на гърлото с метастази в белите дробове в София. Причина за заболяването е дългогодишно тютюнопушене.
Преди да си отиде от този свят, едва на 56-годишна възраст, актрисата е написала: "Умирането е въпрос на въображение".

• „Награда за женска роля“ за ролята на (Мария) в Козият рог (Панама, Панама, 1972).
• Наградата „Фемина“ за ролята на (Мария) във филма Козият рог (Брюксел, Белгия, 1973).
• Отличие „за принос в развитието на световното кино“ (Карлови Вари, Чехословакия, 1976).
• „Награда за женска роля“ за ролята на (Стефка) във филма Вилна зона (Варна, 1976).
• „Наградата за женска роля“ на СБФД за ролята на (майката) във филма Памет (1986).

Ути Бъчваров стана баща

sunny — Sun, 03 Sep 2017 10:24:35 +0000

Ути Бъчваров стана баща. Дългогодишната му приятелка го дари с близначки. Щастливите родители все още не са измислили имена за малките принцеси.

Веднага заваляха стотици поздравления към гордите родители.

„На добрите мъже Господ изпраща момичета. На теб - две! Бъди дълголетен и консумирай без мярка любовта, която само децата ни дават!“, написа Ирина Тенчева в профила си във Facebook.

Снимката на Ути Бъчваров направена юли 2017 на форум "Чиста храна - честен поминък"

Красивата учителка

sunny — Fri, 28 Jul 2017 04:59:06 +0000

Спомняте ли си една снимка от началото на учебната година през 2014 г. на една млада и хубава учителка. Силвия Зубева стана известна, след като нейна снимка от първия учебен ден в столичното училище "Академик Михаил Арнаудов" се появи във Facebook. За часове снимката събра над 200 000 харесвания и близо 10 000 споделяния.

Искам да науча децата първо да бъдат добри хора, на ценности и на морал, каза още педагожката. Тя допълни, че невинаги е толкова елегантна в училище, невинаги е на високи токчета, защото работата й с малките деца изисква много тичане. В първите дни след началото на учебната година те още се вълнуват, но идвали с желание и били щастливи. - сподели в интервю за 24 часа

Силвия Зубева, която стана известна като най-красивата учителка, се омъжи за волейболния национал Тодор Скримов.

За това съобщи самата Зубева във Фейсбук. Двамата са заедно от около година и очакват дете.

От снимките, публикувани от Зубева и от съпруга й, се вижда, че тя вече е в напреднала бременност.

Волейболният национал Тодор Скримов и обявената в социалните мрежи за най-красива учителка у нас Силвия Зубева се сдобиха с първа рожба. Младоженците, които се венчаха на 7 юли 2017, се радват на момиченце, съобщава dir.bg.

Изключително щастлива от раждането на бебето, Зубева написа в социалните мрежи: "Благодаря сърдечно на д-р Веселин Дяволов и на целия му екип! Щастието има много цветове и нюанси, но вие ни подарихте не просто смисъл за утре, дарихте ни бъдеще. Отсега за нас има утре, има слънце, дъжд и дъга, има любов и прекрасна умора... Имаме най-ценното - нашата дъщеричка".

Дядо Добри

sunny — Thu, 20 Jul 2017 12:58:56 +0000

На 13 февруари 2018 г. на 103 години почина дядо Добри, когото хората наричаха Светеца от Байлово

Добре Димитров Добрев, известен като Дядо Добри и наричан още и Светецът от Байлово, е български дарител за реставриране и поддържане на много български християнски храмове. Заради добротата и скромността си е считан от мнозина за изключителен духовен пример в българското общество.

На 20 юли 2017 г. дядо Добри навърши 103 години!

Едва ли е случайност, че неговото име е дядо Добри, тъй като той определено е един пратеник на Доброто

Роден е на 20 юли 1914 година в село Байлово, родното село на Елин Пелин, близо до София, на 42 км (това е един от най-приятните веломаршрути около столицата- отиване и връщане е почти 100 км. Баща му загива в Първата световна война и майка му отглежда сама децата си. Детството и ученическите си години дядо Добри не помни. Решава да се ожени през 1940 - време, в което България участва във Втората световна война. При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух. С жена си има четири деца, две от които надживява. През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Независимо каква е била причината за житейския избор на този човек, от един момент нататък за жителите на родното му село станало ежедневие да наблюдават особения му, аскетичен начин на живот. Именно тази нова посока в живота, и примерът, който дава впоследствие с щедростта и аскетизма си, карат мнозина да го наричат "Светецът от Байлово".

Около 2000 година решава да дари всичките си имоти на църквата и днес живее много скромно в малка пристройка към църквата "Св. св. Кирил и Методий" в родното си село. За него се грижи една от дъщерите му. Някъде от това време датира и неговата мисия за събиране на средства за реставриране на християнски църкви и храмове в цяла България.

Почти всеки ден Добре Добрев ходи пеша или с автобус до София и застава пред вратите на храм-паметник Александър Невски или църквата Свети Седмочисленици да събира в една пластмасова чаша пари, които след това дарява до стотинка.

Дядо Добри е един от най-големите частни дарители на български православни храмове. Макар че живее изключително бедно, през живота си е дарил над 90 000 лева, събрани от лични средства и от средства, предоставени му от щедри граждани.

Независимо кой е и откъде идва, дядо Добри се е превърнал в една тиха, но важна морална опора за голяма част от българите. Усмивката му, добрата дума, благословията и смирението, с което той целува детската ръка, пуснала стотинки в паничката му, правят много повече, отколкото бездушните проповеди на някои свещеници.

Ето защо не ни остава нищо друго, освен да пожелаем крепко здраве на светеца от Байлово… дълголетието той вече си го има.

Снимки архив на БНР, снимка на блока в кв Х. Димитър - личен архив

Левски

sunny — Tue, 18 Jul 2017 07:01:29 +0000

180 години от рождението на Васил Левски

Васил Иванов Кунчев е български национален герой. Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация
18 юли 1837 г., Карлово - 18 февруари 1873 г., София

"Аз съм обещал на отечеството си жертва за освобождението, а не да бъда кой знае какъв."

Съдбата така е отредила, че гробът на Апостола на свободата Васил Левски не е запазен, няма ги неговите мощи, пред които да се поклоним. Единственото богатство, което ни е останало от него, са няколко кичура коса и документалното му наследство. Всичко написано от ръката му е важно и ценно, но един-единствен документ ни дава възможност да се вгледаме в неговия личен живот и душевността му – тефтерчето, писано през последните две години от живота му.

Може да разгледате тефтерчето н а Левски на сайта на Националната библиотека -http://nationallibrary.bg/levski/ - проект с който се отбелязва годишнината от рождението на Левски.

"И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме."

Думите на Васил Левски

„Богомолците ходят на Божия гроб на иконите свои да сложат къс от Божия кръст. От бесилото твое къс съм сложил на сърцето си в огъня буен. Младостта ми да се тревожи, неспокойна да бъде кръвта ми червена… Слава! Слава на всички герои и вечно безсмъртие!“ От Оратория-реквием „Васил Левски“ на композитора Боян Икономов

Поклон и мълчание. Защото

“няма нужда от думи – важни са делата!”

Димитър Димов

sunny — Thu, 22 Jun 2017 15:41:29 +0000

Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в Ловеч. Автор е на едни от най-четените романи в нашата литература и днес - „Осъдени души“, „Тютюн“, „Поручик Бенц“, с които заслужи мястото си сред класиците в българската литература. Писателят има интерес към историята от дете. Но истинската му страст са естествените науки. Той е дипломиран ветеринарен медик, бактериолог и микробиолог. От 1953 г. е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни. Умира на 1 април 1966 г. в Букурещ. В родния му град е учредена награда на неговото име

Кадър от филма "Осъдени души"

„- Има ли смисъл това дежурство?
- Никакъв!... - каза той. - Освен морален.
- Оставете морала настрана!... Най-отвратителното е да вършиш безсмислица и да се чувстваш морален.“ Осъдени души

“Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!” Тютюн

“И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.” Тютюн

“Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.” Поручик Бенц

“Най-сетне тя беше стъпила здраво на земята. Съзнаваше напълно, че действителният свят беше много по-широк и богат от мечтите.” Тютюн

“Колко бавно се развиваше човешката личност и колко много път трябваше да извърви тя,докато разбере необяснимата сложност на нещата ,хората и събитията...” Тютюн

"Глупавият мъж е по-досаден от грозна жена."

"Истинското щастие идва, когато душата почне да трепти в съзвучие с външния свят."

“Ако ревността, изправена пред свършени факти, ни убива или кара да убиваме, съмнението е жесток и подъл мъчител, който изтезава отдалеч.” Поручик Бенц

„Този свят принадлежи на силните. Силният да стане по-силен, като унищожи слабия.”

“С инстинкта си на пламенно същество тя усещаше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора.”

Скрити Вопли

sunny — Tue, 28 Mar 2017 10:59:05 +0000

На 28 март 201 г. се навършват 130 г. от рождението на поета Димчо Дебелянов.

Скрити Вопли

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха —
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина…

----------------------------------
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
1912 г.

Най-хубавият паметник на Майката в България. Символ на майката, която чака своето дете

Eто какво разказва пред БНР Дойчо Иванов, уредник на Къщата – музей „Димчо Дебелянов“ в Копривщица, родното място на поета.Той ни пренесе в атмосферата на Дебеляновата къща и честванията, свързани с годишнината.

Невероятна личност, много дълбока и сложна. Това разкрива творчеството на отишлия си още преди да навърши 30 г. Димчо. Да бъдем добри, търпими един към друг. Такива са посланията на неговата поезия, а всеки който я чете, намира своята истина в нея, смята Дойчо Иванов. Неговата поезия е светла, макар и тъжна, но без прекомерен драматизъм.

Димчо е една константа, явление, което хората възприемат и търсят, и преди 100 г. и сега – убеден е уредникът на Дебеляновата къща и споделя, че е особено радостен, когато посетителите си тръгват развълнувани от най-нежния лирик в българската поезия.

Къщата на Димчо Дебелянов в Копривщица е построена от дядо му през 1830 г.

Стефка Костадинова

sunny — Sat, 25 Mar 2017 19:04:52 +0000

Нов, своеобразен рекорд отбелязва на 30 август 2017 големият спорт у нас - навършват се 30 години от недостигнатото и до момента постижение на Стефка Костадинова. На 30 август 1987 г., по време на II Световното първенство по лека атлетика в Рим тя преодоля 209 см в скока на височина и постави световен рекорд в тази дисциплина за жени, който не е паднал до момента.

С този юбилей България е единствената страна, която може да се похвали с най-стария действащ рекорд в атлетиката.

***
Стефка Костадинова е родена на 25 март 1965 г. в Пловдив.

Двукратен световен шампион на открито в Рим през 1987 г. и в Гьотеборг през 1995 г.

Победителка във финала на Световната купа – Канбера 1985 г.

На 30 август 1987 г. на Световното първенство по лека атлетика в Рим, Италия, поставя световен рекорд в скока на височина от 209 см. Този рекорд още не е подобрен.

Стефка Костадинова в Гьотеборг през 1995 г. Източник: Getty Images/Guliver

Носителка е на седем златни медала от световни първенства. През 1996 г. става олимпийски шампион в Атланта, САЩ. През същата година е наградена с орден "Стара планина", първа степен за изключителните й заслуги към страната.

През 1997 г. се отказва официално от състезателната си кариера

На 11 ноември 2005 г. е избрана за председател на Българския олимпийски комитет. На 23 март 2017 г. е преизбрана за четвърти път.

Легендарната българска лекоатлетка Стефка Костадинова е била избирана за Най-добър спортист на Балканите пет пъти - 1985, 1987, 1995, 1996 и 1997 г

Спортист №1 на България за 1985, 1987, 1995 и 1996 г

Приета в „Залата на славата на световната атлетика“ през 2012 г.

30 години след рекорда на Стефка Костадинова излиза сборникът "Да прескочиш света"

Това е книга, събрала история и много фотографии, които са посветени на световния рекорд на голямата българска атлетка. Представянето на изданието става в навечерието на 30-годишния юбилей, откакто Стефка Костадинова постави световния рекорд за жени в скока на височина (1987 г. - Рим, 209 см). Постижение, което не е подобрено и досега.

Именно заради тези 209 сантиметра, журналистите Владимир Памуков, Тодор Шабански и спортният Фоторепортер Бончук Андонов събират в 209 страници историята на рекорда на Стефка Костадинова и разбира се биографичните факти за самата олимпийска шампионка.

Маргарита Петкова

sunny — Thu, 23 Feb 2017 15:19:08 +0000

Маргарита Петкова е родена на 21 февруари 1956 г. в София. Ако се търси някаква символика с деня на раждане – това е ден на Майчиния език. През 2016 г. отпразнува своята шейсета годишнина с издаването на поредната си книга – „Болката от ляво“.

Ето какво казва за своите учители „В от жените в поезията аз сама открих за себе си Ахматова, Цветаева, Багряна, Станка Пенчева… Учила съм се повече от големите наши повети – Иван Динков, Георги Джагаров….“

е изповедна, открита и откровена книга-равносметка. Авторката разказва за първите си опити в любовта и поезията, за важните моменти и хора в живота си, за поводите, родили прекрасните й стихове, обичани от толкова много хора. Всички стихове са вдъхновени от онова чувство, което най-вече ни прави хора, и сме истински щастливи, само когато го имаме. Защото всичко отминава, но болката отляво - не!

В книгата си Маргарита Петкова споделя: „Родена съм на 21 февруари 1956 г. в София, на бул. „Христо Ботев”, което смятам за показателно, над кръчмата „Сините камъни”, бивша пивница „Странджата”, което смятам за още по-показателно. Ритах топка с момчетата между трамваите, затова цял живот не зачитам пътните знаци. Завърших българска филология във Великотърновския университет, не защото там се влизаше по-лесно, а за да бъда самостоятелна, извън родителското крило. Велики години! Благодарение на тях научих на практика, че може и с две, и с двеста. Първите ми публикации бяха във в. „Средношколско знаме”. По-късно се заредиха в. „Пулс”, „Литературен фронт”, сп. „Пламък”, „Септември”... до първата ми книга „Дива къпина”. Много от стихотворенията ми, по стечение на съдбата, се превърнаха в песни: „Иване, Иване”, „Само за жени”, „Болката отляво”, „Бермудски триъгълник”, „Нова година”, „Балкански синдром”... Имам три деца, което смятам за най-качественото нещо в живота си. Вече съм и баба на две внучета. Не си крия годините, любовниците и пристрастията.

Никога не съм отдавала особено голямо значение на писането. То си идва самò. Ако го разбера един ден, може би ще престана да го правя. Като малка ми бяха подарили спяща кукла, една от първите, които се появиха. Аз й махнах главата, за да видя как така става, че си отваря и затваря очите. И какво - видях вътре едни ластици, като тези, които баба ми слагаше на плетените гащи. И чудото изчезна. Ако разбера как пиша, ще се случи същото - чудото ще престане да е чудо.

Любовта окриляше поетичните ми упражнения, а стиховете ми даваха нетрадиционен привкус на любовта. И страдах, и се възвисявах, и се ядосвах на себе си, и се самооблажавах, нищо различно от всяка човешка любов.

Наистина голямата тема в поезията ми е любовта. За заводи и юзини не мога да пиша, защото в завод съм стъпвала само на литературно четене.

Пишех в кафенетата върху сметките, на пейките срещу дома на човека, докато зелената лампа в кабинета му светеше цяла нощ, защото така ми беше обещал, когато се разделяхме всеки по къщите си... Боже, млада и глупава съм била, но една дума не бих променила нито от чувството, нито от стиха си.

Така се случи, че от самото начало, когато се появих на литературната сцена, ме нарочиха за скандална поетеса. А кое ми беше скандалното - пишех за нещата такива, каквито са. Половината свят ги живее тези неща на невъзможните любови, ама си трае и се крие по кьошетата, а аз си ги казвам в прав текст. Художествен. Половината свят се припознава в моите думи, обаче половината от тази половина не иска да си го признае.

Всичко е в стиховете ми. Добри, лоши - други нямам. И не искам да имам. Както не искам да имам друг живот.”

Бермудски триъгълник

Две сме - изключващи се взаимно.
Двете не сме ли ти много?
Тя - пияна от изпитото вино,
аз - пияна от погледа ти.

Ти най-добре си знаеш цената.
Забавляваш ни - както смогваш.
Тя под масата търси ръката ти,
ти гледаш мене... Затрогващо е.

Една по една ни водиш на дансинга.
Прегръдки - дълги, колкото песен.
Право на избор ли? Везната на шанса
не се наклонява лесно.

Две сме. А ти си един. И единствен.
Как беше там, за триъгълника?
Смешно е. Тъжно е. И ми писна.
Аз съм избрала. Да тръгваме.

Миряна Башева

sunny — Tue, 21 Feb 2017 16:33:39 +0000

българска поетеса и журналистка, авторка на текстове на песни и на сценарии

Миряна Башева е родена на 11 февруари 1947 г. в София. Започва да пише стихове сравнително късно (23-24-годишна). Характерна особеност на нейните стихове е оригиналната мисъл и мелодичността. Затова има много песни по нейни стихове. Стиховете й са преведени на много езици.

През 1979 г. пише стиховете към филма „Войната на таралежите“ на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов Башева пише сценария на игралния филм „Последни желания“ (1983 г.) и на няколко документални филма на същия режисьор.

Снимка: ВЕРА РАЙЧЕВА

Тежък характер
Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.

Горделивите -
ние -
не питаме никога.
В резултат -
емболия
от сподавени викове.

Няма за нас лекарства!
Няма противоядия.
Мълчаливо, но царствено
умираме. Млади.
(Моя гордост и бич мой,
мразен, неминуем,
как да кажа "обичам"?
Може някой да чуе!)

Горделивите -
ние -
живеем от болката.
Ех, понякога пием
един за друг.
Толкова

В класацията на Бг Радио "Стоте най-велики български текста" има 3 песни по стихове на Миряна
- Къде Остана детството, в изпълнение на Асен Кисимов от филма „Войната на таралежите“
- Футуролог, в изпълнение на Щурците
- Булевардът, в изпълнение на Михаил Белчев

144 години от обесването на Васил Левски

sunny — Fri, 17 Feb 2017 10:06:23 +0000

На 19 февруари 2017 г. отбелязваме 144 години от гибелта на Апостола на свободата – Васил Левски.

Левски е искал да действаме в настоящето, за да създаваме бъдещето. Днес сме толкова далече от това, което ни е завещал

"В нашата България не ще бъде така, както е сега в Турско. В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони… и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е… Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, нито вярата му, а – царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.

В България не ще има цар, а „народно управление“ и „всекиму своето“. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република."

/Левски до чорбаджията Ганчо Милев, Карлово, 10.05.1871г./

С поредица от прояви, започнали още от началото на седмицата, в Ловеч, където Левски основава първия революционен комитет, кулминацията ще е в неделя. Освен организираните от Общината събития и тази година местната патриотична организация "Ловчанци" е планирала факелно шествие до паметника на Апостола, който е най-големият в страната. Шествието се провежда за четвърта поредна година със съдействието на Национално дружество "Традиция":

***

Необикновен почетен караул може да се види пред паметника на Васил Левски в София. Деца, облечени в униформи - копие на униформата на Първа българска легия, с която през 1868 г. Левски е сниман в Букурещ, са на пост пред монумента.
Освен бялата униформа със зелени елементи и лъв, избродиран на калпаците, децата носят и кавалерийски пушки с рязана цев, които са били част от снаряжението на българската армия.

Почетният караул ще продължи до края на годината, като в него ще се включват деца от различни градове на страната, разказа пред Би Ти Ви организаторът на инициативата Васил Василев, председател на комитет "Васил Левски". Според него така децата могат да разберат повече за Апостола, като се докоснат до вещи, характерни до неговата епоха.

Снимка Мария Пеева

Историкът проф. Иван Стоянов – бивш ректор на Великотърновския университет и председател на Фондация "Васил Левски", издаде преди 2 години "Левски в детските очи" – един нов опит за първа среща на най-малките читатели с личността на Апостола:
Наистина идеите на Левски трябва не само да бъдат предавани от поколение на поколение, а трябва да бъдат и изпълнени тези идея, и си мисля, че децата още в детска възраст, когато започнат да четат книжки за Левски, когато видят какво е представлявал Васил Левски, може би в бъдеще ще решат да реализират тези идеи, защото за 139 години от Освобождението на България до днес нито една от идеите на Левски не е реализирана.