изкуство

Фрида Кало

sunny — Sat, 06 Jul 2019 16:07:28 +0000

Има една жена, името на която е като легенда - Фрида Кало. И тя не е актриса или певица, а художничка. И се сещате веднага за цветя и някой от нейните портрети

Коя е Фрида Кало?
Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон (Magdalena Carmen Frida Kahlo y Calderón) е родена на 6 юли 1907 г. Тя е
мексиканска художничка, представителка на така нареченото „наивистично изкуство“, известна с непокорния си дух и неконвенционалния си стил както в изкуството, така и в личния си живот.

Автор е на 143 картини, 55 от които са автопортрети. Както тя, така и съпругът й имат комунистически убеждения.

Нейното творчество е смесица от реализъм, символизъм и сюрреализъм, примесено с мексикански национализъм и фолклор. Съпруга е на известния мексикански стенописец Диего Ривера. В същото време Кало има открити любовни извънбрачни връзки, както с мъже, така и с жени.

Нейният живот е белязан от нещастието да се зарази от полиомиелит и по-късно от сериозна катастрофа през младежките й години, които я приковават на легло в продължение на дълги периоди от време, подлагайки я на 32 операции.

Тематиката в нейното изкуство се върти около нейната биография и собственото й страдание.

През 1939 г. показва картини във Франция, благодарение на покана от Андре Бретон. Една от творбите в тази изложба, която в момента е в центъра Помпиду, става първата картина от мексикански художник, придобит от Лувъра. Прави първата си самостоятелна изложба в Мексико малко преди смъртта си. Нейното творчество става известно и получава международно признание едва след смъртта й, особено от 1970 г. насам.

Анди Уорхол

sunny — Mon, 06 Aug 2018 08:28:34 +0000

Andy Warhol
6.08.1928 - 22.02.1987

Анди Уорхол е американски художник, водещ представител на течението поп арт. След успешна кариера като илюстратор на реклами, той става световноизвестен със своята работа като художник, авангарден кинорежисьор, звукозаписен продуцент и писател.
И днес продължава да е в челната тройка на класациите на най-продаваните и скъпи художници в света.

В центъра на творчеството на Анди Уорхол е общата представа за американската култура. Той рисува пари, доларови знаци, храна, женски обувки, известни личности и изрезки от вестници. За него тези предмети олицетворяват американските културни ценности.

Това е кратко пътуване в творчеството на Анди Уорхол - мисли и картини. Това е поп арт.

Винаги казват, че времето променя нещата, но всъщност ти сам трябва да ги промениш.

Всеки човек има право на своите 15 минути слава.
Пеле е един от малцината, които опровергават моята теория: вместо 15 минути слава, той ще получи 15 века.

Всеки си има проблеми. Важното е да не правим проблем от своите проблеми.

Животът е устроен така, че хората постоянно се озовават ту в претъпкано метро или асансьор, ту сам-самички в някакви огромни стаи. Всеки трябва да разполага с голяма стая, в която да може да отиде, но добре би било и всеки понякога да се вози в претъпканото метро.

Очакването на нещо го прави още по-желано.

„Диптих на Мерилин”, изложен в Лондонската галерия Тейт. На трета позиция в рейтинга от 2004 г. на най-ценните произведения на модерното изкуство.

Ако човек не е красив, пак може да има успех, стига да има подръка няколко шеги в джоба си. И много джобове.

Хората силно преувеличават значението на любовта си. Тя не винаги е толкова важна. Същото се отнася и за живота – неговото значение също се преувеличава.

Красивите жени закъсняват по-често от невзрачните. На тях всичко им е простено. Освен това, те живеят в свой, особен часови пояс.

Щом престанеш да искаш нещо, то само идва при теб. Това е абсолютна аксиома, знам го от опит.

Платното „Осемте Елвис-а”, създадено от Анди през 1964 г. и продадено по-късно на частно лице за 100 млн долара

Живеейки в една стая, човек се отървава от безброй грижи. Но за беда основните тревоги си остават:

Понякога не отдаваш значение на даден момент, а после се оказва, че той е предопределил цял период от живота ти.

„Мъжете в нейния живот”. Произведение от 1962 г. по мотиви от фотографии на Елизабет Тейлър. На търг на аукционна къща Phillips de Pury през 2010 г. е продадена за 63,3 млн долара.

Убеден съм, че да си истински богат, означава да имаш едно пространство. Едно голямо празно пространство.

Имам социална болест. Трябва да излизам навън всяка вечер. Ако някоя вечер си остана вкъщи, започвам да разказвам слухове на кучетата си.

Не се натрапвай, но нека всички знаят, че си тук.

„Тюркоазената Мерилин”. Творбата е от 1964 г. Продадена е през 2007 г. за 80 млн долара.

По-малкото е повече

sunny — Tue, 03 Jul 2018 12:46:54 +0000

Лудвиг Мис ван дер Рое (Ludwig Mies van der Rohe) е германски архитект. Заедно с Валтер Гропиус и Льо Корбюзие е смятан за един от пионерите и най-видни майстори на модернизма. Той е третият и последен ръководител на известната школа Баухаус до закриването ѝ под натиска на нацисткия режим през 1933 г.
Стилът, който създава, се характеризира с „чистота и простота“ на формите и линиите, и добива широка популярност с термина минимализъм. Тази концепция се превръща в едно от най-влиятелните течения в архитектурата на ХХ век. Мис е широко известен с употребата на афоризма: „Малкото е повече“ („Less is more“).
Освен сградите, на него дължим и един стол - Кресло „Барселона“ (brno chair и Barcelona chair)

Barcelona chair , photo knoll.com

Минимализмът е стил в изкуството, дизайна и архитектурата, който се характеризира с максимална изчистеност на формите и пестеливост на средствата, основан на принципа "Less is more" (По-малкото е повече).

Минимализмът не е просто стил, а начин на мислене, насочен срещу алчната ненаситност на съвременния свят и противоположност на шаренията и шума, които ни заливат отвсякъде.

В днешното общество човек непрекъснато се стреми да придобива нови и нови неща. Това носи със себе си бъркотия, дългове и тонове стрес.

Минималистичният начин на живот означава да изхвърлиш всичко, от което не се нуждаеш, и да се концентрираш върху онова, от което действително имаш нужда. Да спреш да се затрупваш с предмети и да се освободиш от всичко излишно. От това има както очевидни ползи: по-малко стрес, подреден дом и спестени пари - така и по-дълбоки житейски последствия.

8 предимства на минималистичния живот

1. Повече място за важните неща. Когато изчистваме шкафовете и гардеробите, създаваме пространство и покой. Можем да дишаме свободно. Създаваме място, което да запълним със смисъл, вместо с вещи.

2. Повече свобода. Трупането на вещи е като котва, държи ни на едно място. Изпитваме ужас да не изгубим притежанията си. Откажете се от това и ще преживеете небивала свобода - от алчността, от дълговете, от притесненията и претрупването с работа.

3. Повече време за здравето и хобитата. Когато прекарвате по-малко време в опити да догоните съседите, се отваряте към нещата, които обичате и нещата, за които никога не ви остава време. Всички казват, че нямат време, но колко хора действително спират и се замислят в какво им минава времето? Може да прекарате деня с децата си, да потренирате, да прочетете книга. Замислете се обаче колко часове губите всяка седмица само в пазаруване...

4. По-малко стремеж към материални придобивки. Всички вещи, с които се обграждаме, само разстройват вниманието ни, като напразно се мъчат да запълнат една бездна. Медиите ни бомбардират с реклами, които обещават щастие чрез материални придобивки. Това е задънена улица - тя няма да ви изведе при щастието.

5. Повече умствен покой. Когато се вкопчваме в материалните блага, си създаваме напрежение, защото се страхуваме да не ги загубим. Опростявайки живота си, губите привързаността си към тези неща и постепенно си изграждате едно по-спокойно съзнание. Колкото по-малко неща имате, за които да се тревожите, толкова по-спокойни сте.

6. Повече щастие. Когато разчиствате живота си от излишното, щастието идва естествено, защото се обръщате към нещата, които имат най-голямо значение. Многото неща закриват истинската същност на живота. Повишената ефективност също ще ви донесе щастие - когато преразгледате приоритетите си, ставате по-концентрирани и откривате радостта от по-бавното темпо.

7. По-малко страх. Будистките монаси не се страхуват от нищо, а не се страхуват от нищо, защото нямат какво да губят. Каквото и да правите, можете да се справите отлично, ако не страхувате да изгубите това, което имате. Разбира се трябва да предприемете необходимите стъпки, за да имате покрив над главата си, но трябва да знаете, че има няма нищо толкова страшно, колкото самия страх.

8. Повече увереност. Минималистичният начин на живот е свързан с това да се откажеш да следваш утъпканите коловози, да не разчиташ на обстоятелствата и придобивките, а на собствените си сили, и да намериш своя начин да бъдеш щастлив.

Източник: Lifehack.org

Яйои Кусама

sunny — Fri, 11 May 2018 07:44:21 +0000

Тя е творец. Но не просто творец, а травмиран, малтретиран, луд творец

Съдбата и творческия път може да останат неразбрани за нас. Тя е японка. Японка от богато семейство, която бяга в Ню Йорк. Жена, която прекарва част от живота си, повече от 20 години в лудница.

От друга страна изкуството е изкуство, не само по себе си, а когато създава светове и променя. Докато светът се „побърква“ на тема Кусама, тя продължава да е обикновен пациент на психиатричната клиника. „Толкова обичам да рисувам, че нищо друго няма значение. Аз съм само една точка в този свят“, твърди Кусама.

Но каква точка... Творбите й вече се продават за милиони. Колекцията на точки на Louis Vuitton от 2012 е нейна. Точките красят обувките, чантите, тоалетите, часовниците, бижутата на луксозния бранд. В момента ретроспективни изложби с творбите й има в най-големите музеи и галерии.

Това е през 2012. През 2018 точките са цветя.

С малките червени цветя, които като вирус покриват всичко. В Националната галерия в Мелбърн тя представи проекта си „Flower Obsession“, който представляваше стандартно мебелирани помещения, копиращи интериора на един нормален дом. А провокацията беше всички посетители да сложат червени цветя където и както им хрумне – върху мебелите, по стените, на тавана, на пода... Забранени места няма, а крайният резултат е шокиращ. Кой би предположил, че под тези цветя се крият най-обикновени помещения.
На пресконференция във връзка с арт проекта Яйои Кусама обяснява защо този път се е спряла на цветята, а не на така любимите й точки. „Един ден, след като се бях загледала в една шарка от червени цветя върху покривката, погледнах към тавана, прозорците и стените и сякаш всичко бе покрито със същите тези червени цветя. Видях цялата стая, цялото ми тяло, цялата вселена покрита с червени цветя. И в този момент душата ми беше заличена, изтрита... Това не беше илюзия, а реалност.“

Заповядайте в реалността на Яйои Кусама - Flower Obsession

Хенри Милър

sunny — Tue, 26 Dec 2017 04:05:39 +0000

Henry Miller

26.12.1891 - 7.06.1980
американски писател и художник. Известен е със своите романи, които притежават автобиографични, еротични, философски, мистични елементи

Особена популярност придобиват текстове Тропика на Рака, Тропика на Козирога и Черна пролет, които пише в Париж през 30-те години на 20 век. Освен на романи Хенри Милър е автор и на разкази, литературоведски есета и критика.

Най-голямата лъжа е да обещаеш да обичаш един човек цял живот.

Истинският лидер няма нужда да води – достатъчно му е да посочва пътя.

Идеите трябва да бъдат съчетани с действие. Ако в тях няма секс и жизненост, няма и действие.
— из "Тропик на рака" (Tropic of Cancer)

Хаосът е партитурата, върху която е написана действителността.
— из "Тропик на рака. (Tropic of Cancer)

Човек, който никога не е бил измъчван от невроза, не може да има реална представа за страданието.
— из "Тропик на рака. (Tropic of Cancer)

Човек е в състояние да спи почти навсякъде, но трябва да има място, където да работи. Дори да не създава шедьовър. Даже слабият роман изисква стол за сядане и уединение.
— из "Тропик на рака. (Tropic of Cancer)

Думите са самота. Снощи оставих за теб две думи на масата – ти ги покри с лактите си.
— из "Тропик на рака. (Tropic of Cancer)

Ти не знаеш колко апетитна е омърсената жена, как разцъфва жената от смяната на спермата!
— из "Тропик на рака. (Tropic of Cancer)
Всичко, което може да бъде обуздано с интелект и спокойствие, принадлежи на черупката, но устременият към съзидание човек винаги се гмурка под нея, към отворената рана, към гниещия безсрамен ужас.Той прикрепва динамото към най-нежните части. Ако бликнат само кръв и гной, това вече е нещо. Сухият, скапан от ебане кратер е безсрамен. Но по-безсрамно от всичко е бездействието. Парализата е по-неприлична от най-мръсната псувня. Една-едничка зейнала рана да е останала, от нея трябва да шуртят ако ще само жаби, прилепи и хомункулуси.
— из "Тропик на рака" (Tropic of Cancer)

Протоплазмата на мечтата е съставена от болката на раздялата. Мечтата продължава да живее, след като тялото бъде погребано. Ние вървим по улицата с хиляди крака и очи, с космати антени, улавящи най-леката следа и най-избледнелия спомен за миналото. В нашето безцелно движение насам-натам понякога спираме и, подобно на издължени лепкави растения, поглъщаме цели живите късове от миналото. Разтваряме се, податливи, меки и гъвкави, за да засмучем лакомо нощта и океаните кръв, удавили съня на нашата младост. Пием и пием с неутолима жажда. Никога повече не сме цялостни, живеем само на фрагменти и всичките ни части са разделени от прозрачно тънка мембрана…
— из "Черната пролет" (Black Spring)

Микеланджело

sunny — Wed, 04 Oct 2017 14:50:39 +0000

Микеланджело Буонароти, Michelangelo Buonarroti (6 март 1475 г. - 18 февруари 1564 г.) е италиански ренесансов скулптор, художник, поет и архитект, представител на Флорентинската школа. Смятан е за един от тримата титани на Ренесансовото изкуство заедно с Леонардо да Винчи и Рафаело. Творчеството на Микеланджело се отличава с патос и непрекъснато търсене на идеала за красота като отражение на идеалите на епохата за физическа и духовна мощ и трагизъм. То оказва силно влияние върху Тициан и венецианската живопис и се смята за основа на стила маниеризъм.

Сикстинската капела, статуята на Давид, прочутата скулптура "Пиета" в църквата "Свети Петър" във Ватикана - едни от знаковите творби в Ренесансовото изкуство са родени от ума и ръцете на титана Микеланджело.

Говорел е предимно в образи и скулптури, но е оставил и наследство от мъдрост - размисли и наблюдения, споделяни главно пред негови ученици. Ето част от тях, запазили се през паметта им и до днес.

Геният - това е вечно търпение.

Ако хората знаеха с колко тежък труд съм постигнал майсторството си, изобщо нямаше да му се възхищават толкова.

Господи, направи така, че винаги да искам повече, отколкото съм способен да постигна!

За повечето от нас най-голямата опасност не е да изберем прекалено висока цел и да се провалим, а да изберем прекалено лесна цел и да я постигнем.

Критикувайте с творчество.

Няма по-голямо зло от пилеенето на време.

Скулптурата показва на света, че смъртта не може да победи времето.

Вниманието към дреболиите ражда съвършеството. А съвършенството не е дреболия.

Всяко произведение има цена, ако носи в себе си идея.

Изкуството е ревниво и не търпи съперници.

Не зная кое е по-добро - злото, което носи полза, или доброто, което носи вреда.

***

За първи път в България изложба с творби на големия италиански ренесансов майстор Микеланджело Буонароти (Michelangelo Buonarroti), по случай отбелязването на 450 години от смъртта му, през 2014 г. в в Националната художествена галерия

“Рисунки на Микеланджело от Каза Буонароти във Флоренция”

Мона Лиза

sunny — Sun, 12 Mar 2017 09:46:07 +0000

Мона Лиза се усмихва от щастие

Прочутата творба на италианския художник Леонардо да Винчи "Мона Лиза" винаги е будила множество дебати заради своята загадъчност. Екип от учени обаче смята, че загадките около нея вече са с една по-малко.
Мистериозната усмивка на Мона Лиза се дължи на радост, смятат почти 100% от доброволците, участващи в проучване върху визуалните възприятия. Неврологът Юрген Корнмайер от Университета във Фрайбург и неговият екип са използвали La Gioconda за своето проучване, което разглежда фактори, които влияят на човешкото възприятие върху визуални знаци.

Техният избор не е случаен, тъй като картината често се смята за символ на емоционалната енигма. Ако за мнозина усмивката на Мона Лиза изглежда весела и непринудена, то за някои тя е по-скоро насмешлива и дори тъжна.
Екипът е използвал черно-бял вариант на картината от 16 в., който е бил манипулиран в осем различни варианта. При всеки от тях устните са променени леко нагоре, за да изглежда по-весела, или надолу - за да изглежда тъжна. Освен тях на доброволците е показан и оригиналният черно-бял вариант. На 12-те участници в експеримента изображенията с Мона Лиза са показани общо 30 пъти. При всяко показване на картина те е трябвало да кажат дали тя е радостна или тъжна.

"Като се имат предвид описанията от изкуството и историята, ние мислехме, че оригиналът ще е по-двусмислен", заяви Корнмейер. Обратно на неговите очаквания обаче експериментът е показал, че оригиналът на Да Винчи е категорично "щастлив". Според 97% от участниците усмивката на Мона Лиза изглежда радостна.
Според изследователите хората "не притежават фиксирана скала за щастие и тъга в мозъка си" и възприемането на тези емоции зависи много от контекста.
"Ние забелязваме целия диапазон и след това адаптираме нашите оценки", използвайки паметта си, смята Корнмейер, според когото разбирането на това може да помогне при лечението на хора с психиатрични разстройства.

Българска художничка стана популярна в Facebook

sunny — Wed, 04 Jan 2017 12:58:13 +0000

Картина на Българска художничка стана хит в Facebook

25-годишната българска художничка Йоанна Викторова превзе интернет със своята творба „Разкаяние“ („Regret”) в първите дни на 2017-а г.

Йоанна, известна като Drawly, публикува свои картини в сайта и Facebook страницата си - Drawly. На 2 януари съвсем ненадейно произведението й е публикувано в страница с над половин милион фенове. Следва публикуване и от страница с над 1,1 млн. последователи и още едно – от страница с половин милион почитатели.

За 24 часа картината й е видяна от милиони потребители по целия свят, „харесана“ от над 35 000 и споделена от 20 000.

Коментари, Фейсбук съобщения и имейли пълнят известията на художничката, много от тях с молба за рисуване на картина по поръчка или просто с благодарност и възхищение.

Картината „Разкаяние“ заедно с няколко подобни творби Йоанна рисува преди около година, докато се бори с тежък период в живота си. Както винаги дотогава, изкуството й помага да изрази чувствата си и от това й олеква. Момичето обаче не очаква интереса, който тази картина, както и друга от поредицата – „Тревожност“ – ще предизвикат

„Когато ги публикувах, срещнах неочаквана подкрепа и най-вече благодарност от хиляди хора по света“, казва Йоанна за предишния си голям успех.

Миналата година по това време тя оглавява сайта за изображения Imgur и картините ѝ там са видени от половин милион души, а от собствената ѝ страница „Тревожност“ стига до над 1,1 млн. потребители и побдобно на днешните резултати има около 20 000 споделяния.

Матео Стуки

sunny — Thu, 10 Nov 2016 12:54:40 +0000

Фантазията на майсторите на кулинарното изкуство е безкрайна. Винаги ще намерят с какво да ни учудят и впечатлят от вкусове, съчетание на продукти или композиция. Ето още една в която се срещат сладкарството и строителството. Може и да чуете някоя позната да казва, че тортата „се измазва“, но в изкуството, което създава италианският сладкар Матео Стуки (Matteo Stucchi). Той е уверен, че десертите трябва да изглеждат като произведение на изкуството.

Още снимки може да видите в профила в Instagram на автора https://www.instagram.com/idolcidigulliver/

По идея на adme.ru boredpanda

Модна фотография

sunny — Fri, 17 Jun 2016 06:49:30 +0000

Модна фотография

Фотосесиите често са част от цялостна рекламна кампания на нов или водещ продукт на моден бранд, състояща се от поредица рекламни акции. Решаваща е концепцията на креативния екип и ролята на фотографа, етапът на проучване и подготовка. Нещата трудно се постигат само със ентусиазъм. Висшият пилотаж и майсторство се състоят в това да се постигне онази убедителност, истинност, непринуденост и дозирана провокация на нови гледни точки.

Провокациите към обществото често граничат с абсурд или скандал. Харизмата и силата на резултата пък крият не само много труд и талант, но и много стоицизъм и дори себеотрицание в полза на изкуството. Можем да си представим как моделите рискуват здравето си на снимки в жеги или арктически условия. Друг е въпросът, заслужава ли си жертвата, но някои върховни кадри със сигурност остават част от историята на бранша завинаги.

Историята на този тип фотография датира от почти 100 години. Но активното използване на фотографията в рекламата е от края на 20-те години на XX век. Издателства и рекламни агенции откриват революционно новия за пазара отдел "Реклама". Художници и фотографи от онова време, които принадлежат към различни движения, се присъединяват към света на търговията. Маркетинг специалистите бързо осъзнават, че не рисунката, а именно снимката създава усещане за истинност и убедителност. Разбира се, разцвета на рекламата и фотографията има своя пик и това е формирането на потребителското общество през 50-те и 60-те години.

Водещите модни списания привличат най-талантливите фотографи. Такива са Ървин Блуменфелд, един от патриарсите в бранша.

Ървин Блуменфелд - Той бил най-скъпо платеният фотограф в света. Никой друг преди или след него няма толкова снимки на кориците на Vogue и Harper’s Bazaar.

Жорж Дамбе, пред чиито фотоапарат застават Бриджит Бардо, Дориан Лий, Сюзън Паркър и снима в най-екзотичните кътчета на света.

Не можем да отминем лесно разпознаваемия Ричард Аведон - безспорен гений на модната фотография.

Ричард Аведон - Една от най-известните му снимки е направена през 1981 г. и показва актрисата Настася Кински, обвита от жив питон. Фотосесията продължава 2 часа – фотографът все не успява да улови нужното положение на бирманската змия. Накрая, когато влечугото целува момичето по бузата, Аведон натиска копчето и създава една от най-прочутите снимки на 20 век.

Ървин Олаф също ще остане в историята не само с кадъра на монахините в дънки, но и с много други свои исторически фешън фотографии.

Erwin Olaf Mature, фотогалерия Зрелост

Патрик Демашлие, споменат нееднократно във филма "Дяволът носи Прада", също като много свои колеги излиза далеч от традицията в този жанр.

PATRICK DEMARCHELIER, LAETITIA, 1997

Впрочем, експериментът и откривателството са движещите сили на тази индустрия. Тя неизбежно върви ръка за ръка със стиловите течения в изкуствата и културата. Общата умора от перфектни, идеални и блестящи образи повежда авторите в търсене на провокативните стилови направления. Дори Салвадор Дали съратничи на Филип Халсман и Хост Пи Хорст в сюрреалистичните им търсения.

Хелмут Нютън дръзко навлиза в еротиката и тя си остава негова запазена марка.

Давид Лашапел е също от новаторите във модната фотография.

А от женските имената не може да не споменем Лилиан Басман с високо художествените си кадри.

Ветеранката в бранша Ани Лейбовиц е от тези, които могат да се похвалят с рекордни хонорари. Теренс Донован, Марио Тестино /любимецът на Лейди Ди/... и т.н.

Без амбицията да сме изчерпателни, много са авторите, оставили следа и много са периодите и стиловите направления, през които модната фотография е криволичила през годините до тук. Минимализъм, кич и ужас, постапокалипсис, както и пародията на американската поп култура са част от теченията.

С връщането на модата от 60-те години на миналия век се върна и интересът към модните икони от това време. Завърна се вкусът към класата, джаза и безусловното преклонение пред френския шик.

По пътя си до последните две десетилетия модата успя да натрупа стилова и техническа опитност, чрез които се достига до много идейни шедьоври. От началото на този последен отрязък – около 1995 г., модната фотография видимо е обърнала поглед към черно/белия и по-монохромен колорит.

Докато 20 години по-късно виждаме как избухва в цветове и цветя. И те са буквално навсякъде, а жените винаги ще са влюбени в тях. Пикът на тази тенденция е 2014-та година, следваща посока в момента се явяват абстрактните и геометричните форми.

Новото е добре забравеното старо, както винаги е било. При съпоставянето на емблематични модни фотографии от миналото и настоящето, модният историк Лила Рамзи нагледно илюстрира цикличния характер на тази индустрия. Нейната серия Part Noveau разкрива как в част от кадрите просто е взаимствана дадена оригинална идея, а в други изкопирана буквално.

Part Nouveau

За жалост това не значи, че новата версия е по-добра от оригинала. Тук започва да става и все по-спорен въпросът - доколко фотографията остава изкуство... Но вероятно отговорът е в тънката и размита граница или в умелата симбиоза. Рецепта за успех няма, именно защото техниките на работа бързо омръзват и се изчерпват.

Разказ на модния експерт Фани Албайрак за БНР. Снимките след търсене и четене за имената на фотографите в статията

Халил Джубран

sunny — Wed, 15 Jun 2016 05:44:29 +0000

Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.

Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.

Защото на любовта й стига любовта.

Халил Джубран

(6.01.1883, Бишари, Ливан - 10.04.1931, Ню Йорк)

Е ливански поет, писател, философ и художник. През 1895 г. емигрира в САЩ заедно със семейството си. През 1912 г. се преселва в Ню Йорк. В творчеството си комбинира елементи на източния и западния мистицизъм и става известен с афористичните си поетически творби като „Пророкът“ (1923) и „Исус, син човешки“ (1928). Писал е както на английски, така и на арабски език.

Днес заема важно място в пантеона на великите световни писатели и творчески гении. Той е носител на повече от една култура, което определя и творчеството му - утвърждение на вярата в човешкия дух, поставя ударение върху изцелението и обновлението, върху универсалното, естественото, вечното и преходното, поощрява всемирното братство и обединяването на всички хора.

"Обичам да се потапям в източната мъдрост и философия на Халил Джубран" От 2010 до днес - няколко поста за Джубран.

"Заради онова, което каза без да мислиш и онова,
което си мислил, без да го кажеш, много любов се е пропиляла..."

Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар и мечът скрит в перата й да ви ранява.
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.

И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.

Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.

Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.

Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си. На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас. Отвява ви от сламки и от плява. Премила ви до бяла същина. Омесва ви до податлива мекост. И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.

Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.

Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си. Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят. Защото на любовта й стига любовта.

Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."

И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези: да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта; да познаете болката на твърде много нежност; да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта; и да кървите драговолно, с радост; да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов; да почивате по пладне в размишления за любовната нега; вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност; и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.

Ако доверяваш тайните си на вятъра, не му се сърди, че ги отнася до дърветата.

Колко невежи са хората, които си въобразяват, че любовта се поражда от дълго съжителство и постоянно съпътстване... Истинската любов е рожба на разбирателството на душите, а това разбирателство на душите, ако не стане в един миг, няма да стане нито за година, нито дори за цял век.

снимка: Джак Ветриано – “Dance me to the end of love”

Международен ден на цирковото изкуство

sunny — Sat, 16 Apr 2016 14:42:06 +0000

Третата събота на април е Международен ден на цирка

През 2016 г. датата е 16 април, събота, по традиция в цял свят се чества Международния ден на цирковото изкуство, като празникът се провежда под патронажа на Нейно кралско височество принцесата на Монако.

В него се включват всички циркове, членуващи в Европейската циркова асоциация. Във всички държави, празникът е свързан с улично шествие на артисти и дресирани животни и среща с представители на културата на съответната община, на която гостува циркът.

С шествие по централната пешеходна улица на Пловдив, артистите от Българският национален цирк "София" ще отбележат този Международен ден на цирковото изкуство.

Владимир Димитров – Майстора

sunny — Mon, 01 Feb 2016 14:24:13 +0000

Владимир Димитров – Майстора

1.02.1882 – 29.09.1960

Владимир Димитров - Майстора е най-самобитният български художник, синоним на националния ни дух. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. В творчеството му се оглежда България, красотата и хармонията на човека и природата. Досегът с изкуството му неизменно ни кара да се чувстваме повече българи. Да твори е неговото призвание, смисълът на съществуването му. Майстора твърдо вярва в предназначението на изкуството - да просветли, да издигне, да облагороди и обогати човешката душа и да я води към съвършенството. И го доказва с творчеството си...

Тази година честваме 134 години от рождението на големия художник.

Жените в картините на Майстора

Картините на Владимир Димитров - Майстора

Картините на Владимир Димитров - Майстора

Рисунките на Едгар

sunny — Sat, 16 Jan 2016 09:08:21 +0000

Спомняте ли си, че в училище ни се случваше да рисуваме принцеси, някои може да са опитвали да рисуват и портрети. Някои продължават да рисуват като хоби и по-късно… Рисуването е полезно. Казват, че всеки може да се научи да рисува…

Споделяме с вас рисунките на един художник от Армения edgar_artis. Може да разгледате неговите творби в профила му в Instagram - https://www.instagram.com/edgar_artis/
Рисунките му са на женска фигура, глава нарисувана с цветни моливи, а останалото е от подръчни материали. Да, има някои културни разлики, това че има рисунка посипана със зрънца нар ни препраща към Армения, където нарът е национален символ.
Приятно разглеждане!

Мило Моаре

sunny — Tue, 12 Jan 2016 10:03:50 +0000

В знак на протест художничката и модел Мило Моаре се изправи гола пред катедралата в Кьолн

Швейцарската художничка и модел се изправи гола пред катедралата в германския град Кьолн в знак на протест срещу сексуалните посегателства, които бяха извършени там в новогодишната нощ, съобщи Франс прес.

Какво се случи в Кьолн

Гола в студа, пред погледите на минувачи и полицаи, младата жена издигна плакат с надпис "Нека уважаваме себе си! Ние не сме дивеч, дори когато сме голи". 32-годишната Моаре често използва собствената си голота в своите артистични представления.

През деня, 8.01.2016 г., беше съобщено, че германските власти са идентифицирали 31 заподозрени за сексуалното насилие срещу няколко десетки жени през новогодишната нощ в Кьолн. 29 от тях са чужденци, включително 18 кандидати за убежище в Германия.

Пабло Пикасо

sunny — Fri, 24 Jul 2015 07:59:41 +0000

Пабло Пикасо е един от най-своеобразните гении на XX век. Той е преминал през всички изпитания - на нищетата и богатството, на войната и мира, на женското внимание и световната слава. През 2009 г. списание The Times го определи за най-добрия художник за последните 100 години. Историята за неговия успех трудно би се повторила, но има какво да се научи от Пикасо.

Мисли на Пикасо, които ще ви научат как да бъдете художник в живота

Ако искаш да запазиш прашеца върху крилете на пеперуда, не ги докосвай.

Живописта е занятие за слепи. Художникът рисува не това, което вижда, а това, което чувства.

С възрастта вятърът се усилва. И той винаги е в лицето.

Всяко дете е художник. Проблемът е как да се запази като порасне.

За да рисуваш, трябва да затвориш очи и да пееш.

Искам да живея като беден човек с пари.

И сред хората копията са повече, отколкото оригиналите.

Ако само можехме да се избавим от мозъка и да използваме само очите.

Има два типа жени – богини и изтривалки.

Майка ми казваше: „Ако станеш войник, ще бъдеш генерал, ако станеш монах, ще бъдеш настоятелен“. Вместо това станах художник и станах Пикасо.

Отлагайте за утре това, което не искате да свършите до смъртта.

Това сме ние испанците – молитва сутрин, корида следобед и бардак късно вечерта.

Всички се опитват да разберат живописта. Защо не се опитват да разберат пеенето на птиците?

Когато изкуствоведите се събират, те говорят за формата, структурата и смисъла. Когато художниците се събират, те говорят за това, къде най-евтино да си купят разтворител.

Винаги правя това, което умея, за да се науча.

Другите видяха това, което се случи и попитаха защо. Аз видях това, което би могло да се случи и попитах „Защо не?“

40 години е възрастта, когато най-накрая се чувстваш млад, но е твърде късно.

Ако не е имало кого да обичаш, бих се влюбил в брава.

Истинските художници са Рембранд и Джото, а аз съм само един клоун, който разбра времето, в което живее.

Дайте ми музей и ще го напълня.

Аз не рисувам това, което виждам. Рисувам това, което мисля.

Източник: AdMe.ru

Леонардо да Винчи

sunny — Wed, 15 Apr 2015 19:57:43 +0000

Леонардо да Винчи е роден на 15 април 1452 г в Анкиано близо до Винчи, близо до Флоренция.

На 2 май 2019 г., се навършват 500 години от смъртта на един от най-великите творци в историята - Леонардо да Винчи.

На 2 май 1519 г. геният Леонардо да Винчи умира в замъка Кло-Люсe на 67 години. Това става три години, след като е поканен във Франция от крал Франсоа Първи. Погребан е в параклиса Сен Юбер на кралския дворец Амбоаз близо до Тур в централна Франция.

Бащата на Леонардо е нотариус, а майка му - обикновена селянка. На брак с любимия майката на Леонардо не можела да се надява. Баща му скоро се жени за богата и знатна девойка. На тригодишна възраст Леонардо баща му го взема при себе си, което и било съвсем законно за онова време. Опитите Леонардо да бъде приобщен към семейната среда са неуспешни. Леонардо не се интересувал от законите на обществото. Но били забелязани способностите му на художник. И баща му го изпратил да учи при най-добрия майстор в Тоскана, при художника Андреа дел Верокио

„Онзи, който обича практиката, без да има теоретични знания, е като моряк, който се качва на кораб без рул и компас и който никога не знае къде отива – пише Да Винчи през 1510 г. – Практиката винаги трябва да се основава на разумна теория.“

Днес, Леонардо е известен първо като художник. Негово дело са „Мадона Лита“, „Дамата с хармелина“, „Тайната вечеря“ и най-известната картина в света „Мона Лиза“ (Джокондата). И днес не спира потока от хора в Лувъра, които искат да погледнат безсмъртната творба.

Леонардо не е отдавал много време на живописта, затова и картините са малко. Той е изучавал природата, стремил се е да обхване принципите на реализма, законите на възприятие и извежда живописта на качествено ново ниво. Той не е участвал в теоретични дискусии и спорове – той просто е създавал шедьоври. Благодарение на Леонардо се смекчават цветовите контрасти, картината и реалността стават по-близки, но и по-тайнствени.

„Витрувиански човек“ е известна скица, придружена с бележки от Леонардо да Винчи, нарисувана около 1490 г. в един от неговите дневници. Картината изобразява гола мъжка фигура в две насложени едно върху друго положения с разперени ръце и крака, едновременно вписани в кръг и квадрат. Картината и текстът често са наричани Закон за пропорциите (Canon of Proportions) и по-рядко Човешки пропорции. Картината е изложена в Gallerie dell' Accademia във Венеция, Италия.

Леонардо е и учен. Проявява се като военен инженер, архитект, хидротехник, скулптор, живописец, в документите той е наричан „инженер“, а после „художник“. Сам той първо е считал себе си не за художник, а за учен и инженер. Неговият „Витрувиански човек“ и до днес служи като идеал на пропорциите не само за човешкото тяло, но и за Вселената като цяло. Изобретение на Леонардо е парашутът, велосипед, прототип на танк, прожектор, катапулт… много други инженерни замисли в неговите рисунки, чертежи и ескизи.

Рисунка на артилерийско оборудване

Преди години в София имаше изложба на Леонардо – ученият. Изложба за която сме чакали два пъти с децата за да бъдем там и която е оставила следа и може би им е оказала влияние.

Леонардо е бил мислител и е признавал за единствен критерий за истината опитът проведен в нагледен вид. Той е отричал празните схоластични разсъждения. Леонардо е творил еднакво талантливо и с лявата и с дясната ръка. Занимавал се е и смузика и с кулинария.

Казват, че талантливият човек е талантлив във всичко. А Леонардо е гений, гениален във всичко.

Мисли на Леонардо да Винчи

-       „Искай съвет от този, който умее да побеждава самия себе си.“

- Този, който иска да забогатее за един ден, ще бъде обесен в рамките на една година.

-       „Ако се запасиш с търпение и проявиш старание, то засетите семена на знанието непременно ще дадат добър урожай. Корените на учението са горчиви, но плодовете — сладки.”

-       „Всеки живот, добре преживян, е дълъг живот.”

-       „Този, който не цени живота, не го заслужава.”

-       „Щастието се дава на онзи, който много се труди.”

-       „В общността на глупаците има една част, наречена лицемери, които непрестанно се учат да лъжат себе си и другите, но повече другите, а в действителност лъжат повече себе си, отколкото останалите.”

-       „В действителност там, където не достигат разумните доводи, ги заменят с викове.”

-       „Винаги ще се намерят очи и уши, отворени за чуждите тайни.”

-       „Мнозина са търгували със заблуди и лъжливи чудеса, заблуждавайки глупавите тълпи.”

-       „Умереността е надеждна защита от пороците.”

Използвана е wikipedia.org за снимки на картините на Леонардо

Ван Гог

sunny — Mon, 30 Mar 2015 18:37:46 +0000

Ван Гог

Винсент ван Гог, Vincent van Gogh (30.03.1853 г. – 29.07.1890 г.) е холандски художник. Ван Гог е един най-великите художници в историята на европейското изкуство. Той е един от най-видните представители на постимпресионизма. През последните 10 години от своя живот развива цялата си художническа дейност — автор е на около 900 картини и 1100 рисунки. Заболява от психична болест и извършва самоубийство през 1890 г., когато е едва на 37 години.

Не е особено известен приживе, но посмъртно славата му се разнася, най-вече след като на 17 март 1901 г. в Париж, Франция са изложени 71 от неговите произведения.

За разлика от Моне и Пикасо, които са имали дълга и плодотворна кариера, Ван Гог е рисувал кратко. Най-скъпата, продадена досега творба на Ван Гог, е "Портрет на доктор Гаше" /1890 г./. През май 1990 г. за нея на търг на "Кристис" са платени 82,5 милиона долара. През следващите 15 години картината оглавява списъка на най-скъпите произведения на изкуството, продавани някога на търг.

Натюрморт: „Ваза с 12 слънчогледа“, август 1888 г.

Една от най-известните му творби е „Слънчогледите“.

Мисли на ван Гог

„Какъв би бил животът, ако нямахме куража да променим нищо?"

„Ако чуеш глас, дълбоко в себе си, който ти казва: „Ти не можеш да рисуваш”, тогава напук започни да рисуваш и гласът ще изчезне”

„По-малката част от нашето недоволство произлиза от това, че не сме намерили в живота мечтаното; по-голямата от това, че сме го намерили.”

„Ако се стремим да живеем честно и искрено, ще сполучим, и макар тогава истинските болки и разочарования да са неизбежни, както и грубите грешки и злините, които ще извършим, все пак по-добре е да горим вътрешно, макар и да грешим, нежели да си останем тесногръди и прекалено предпазливи.”

„Понякога е хубаво да обикаляме много по света и да общуваме с много хора, пък и това е често наш дълг и призвание; но който предпочита да си остане сам и спокойно да работи, и да има съвсем малко приятели, той се движи с най-голяма увереност сред хората и по света.”

„Щастлив е онзи, който вярва в Бога, защото той ще надмогне накрая всички мъки в живота, макар и не без труд и страдание.”

„Това, от което се нуждаем, е безкрайното и прекрасното, ни повече, ни по-малко, и добре ще стори човек да не се задоволява с нищо по-малко и да не се чувства спокоен, докато не го е постигнал”.

„Можеш да бъдеш учен с учените, но с художника трябва да бъдеш поет.”

Автопортрет - Картината е нарисувана само няколко седмици преди трагичната смърт на Ван Гог и предава сложното емоционално състояние, в което той се е намирал по онова време

Защо е полезно рисуването

sunny — Tue, 15 Jul 2014 09:52:03 +0000

С какво е полезно рисуването?

Имате ли си хоби, нещо, което с удоволствие да правите в свободното време, да ви доставя радост. Такова нещо е и рисуването. Като малки почти всеки от нас е рисувал. Няма да говорим затова как забележка, насмешка към нарисуваното от нас, може да ни накара виновни за това, че посягаме към белия лист и молив. Защото когато рисуваме намираме начин да изразим себе си.

И така защо рисуваме? Всичко е много просто. Дори не можете да си представите колко е важно. Ето защо:

Рисуването подобрява работата на мозъка. Искате да се научите да четете бързо. Започнете да рисувате

Искате да изглеждате по-млади от вашата възраст без пластична хирургия и други подобни? Рисувайте! Хората, които се занимават с творчество изглеждат по-млади. Същността е в това, че стареенето, като всички процеси в организма се управляват от мозъка. Колкото повече деца имате толкова по-млади изглеждате.

Рисуването е мощен източни на енергия и бодрост

Рисунките помагат да слушаме по-добре, да живеем осъзнато и да забелязваме малките неща, които правят деня ни по-хубав.

Искате да изглеждате по-добре в обществото – рисувайте! И не е само в това, че ще използвате рисунките във вашето представяне (ако трябва да направите презентация пред група хора), но това е свързано и с развитие на речта, което е свързано (спомнете си малките деца) на моториката.

И още рисунките са много добра сутринна гимнастика за ума!

От книгата „Вие ще можете да рисувате след 30 дни“ на Mark Kistler. Книгата не е издавана на бг, в Youtube може да откриете негови клипчета, които могат да направят интересни занимания по рисуване с вашето дете

Изложба на Огюст Роден

sunny — Wed, 18 Jun 2014 09:14:46 +0000

Изложба на Огюст Роден в София

Какво - Експозицията, наречена “Метоморфози” включва 80 скулптури и 20 акварелни рисунки

Къде - Националната художествена галерия, София

Кога - 30 май – 4 септември 2014 г.

Едно събитие, което не трябва да се пропуска в София. Мога да я сравня само с изложбата на Леонардо, на негови технически изобретения преди години в София. Спомнян си дългата опашка, мразовития ден, как чакахме с децата повече от час за да влезем вътре. Заслужаваше си. Затова при първа възможност ще посетим изложбата на Роден.

Мислителят; оцветен гипс; Париж, музей "Роден"; фотограф: Кристиан Баража

Огюст Роден е може би един от известните скулптури. Приема се за един от основоположниците на импресионизма в пластичното изкуство.

Започва да изучава математика и рисуване във Франция, след което продължава да развитието си на творец с различни занимания, свързани с архитектура и скулптура в Брюксел и Италия.

Първото му голямо признание идва, когато държавата купува „Йоан Кръстител" (1878 г.) и „Крачещият мъж" (1877 г.), а след това френското правителство му дава поръчка за изработи голям скулптурен портал.

На „Портите към ада", превърнала се в творбата на живота му, той посвещава и най-голяма част от усилията си. Други, не по-малко популярни, негови творби са „Мислителят" (1888 г.), „Ева", „Мимолетна любов" и „Целувката" (и трите от 1886 г.), както и „Валсът", „Вълната", „Зряла възраст" и „Бъбривки“

Минотавър; гипс; Париж, музей "Роден"; фотограф: Кристиан Баража

Личният живот на Роден е не по-малко наситен от творческата му дейност. През 1885 г. Роден взема като помощничка в работилницата си 19-годишната Камий Клодел. Девойката се оказала талантлива ученичка, която скоро след това става и негова вдъхновителка и любима, въпреки значителната разлика във възрастта. Филмът „Камий Клодел” разказва за тази история. Филмът е носител на всички най-престижни френски кинонагради, номиниран е за „Оскар” за неанглоезичен филм. Изабел Аджани също е номинирана от Американската киноакадемия за главна женска роля и печели приза за най-добра актриса на фестивала в Берлин

Беатрикс Потър

Tzotcheva — Thu, 28 Jul 2011 14:48:33 +0000

Аз трябва да рисувам, без значение колко е лош резултата .... Аз ще сътворя нещо рано или късно.

Беатрикс Потър e роденa в Лондон на 28 юли 1866г.Двамата и родители са от унитарни семейства,които стават проспериращи в търговията с памук.Унитаристите вярват, че има само един Бог, като свеждат Исус Христос до човешката му природа и не вярват в личностните характеристики на Св.Дух. Писателката получава домашно образование и израства изолирана от другите деца. Занимава се с рисуване, наблюдаване и изучаване на природата и грижи за домашните любимци. Малкият и брат и нейната гувернантка са контактите и със света. През 1890-те Беатрикс Потър извършва експерименти по естествена история, илюстрира растения, лишеи и гъби. Когато става ясно, че е много трудно да успее като жена учен, тя започва кариерата си като илюстратор на детски книжки.

Най-известната и книга е "Приказка за Питър Рабит",която започва като писмо до малкия син на бившата си гувернантка. Книжката е частно публикувана през 1901. След като се омъжва на 47 години и купува ферма в окръг Лейк, Беатрикс Потър изостава писането и се фокусира върху личния си живот, нейния съпруг, запазване на естествения ландшафт и отглеждане на овце. През 1930 г. тя стана първата жена президент на Асоциацията на Herdwick Sheepbreeder. Беатрикс Потър пише дневник с кодове от 14 до 31годишна възраст, който е дешифриран и публикуван през 1966 г.

Кольо Фичето

sunny — Wed, 13 Oct 2010 14:18:44 +0000

Творчеството на възрожденския първомайстор Никола Фичев

Кольо Фичето (Никола Иванов Фичев), наричан още Уста Кольо Фичето (идва от арабската дума „устаз“ - майстор), е български възрожденски строител, архитект и скулптор, роден в Дряново през 1800 г. Почива през 1881 г. във Велико Търново.

Там се намират днес и гробът му и Къщата с маймунката и ханът на хаджи Николи (на заглавната снимка - най-представителната сграда в старата част на Търново), във възрожденската част на града, почти на главната улица, в началото на Самоводската чаршия стои високата къща, а на входа й маймунката гледа ли гледа потокът от хора, който всеки ден минава покрай нея.

Кой е Колю Фичето, че и днес името му звучи като името на герой от легендите и всеки се сеща за сградите построени от него. И ако в историята на италианския Ренесанс са документирани истории за майстори залагали живота си срещу красотата и устойчивостта на построените от тях сгради в нашата история има само песни за вградени девойки в строящи се сгради и една истинска история за уста Колю Фичето легнал под построения от него мост над Янтра до Бяла да минат през него натоварени каруци, за да видят колко е здрав моста.

Остава без баща на 3 години, 10-годишен започва да учи занаят при масйторите дюлгери в Трявна. На 17 години се учи как се дяла камък и усвоява строежа на църкви, камбанарии и мостове от брациговските майстори. Още млад, 23 годишен, вече е калфа, а на 36 години е общопризнат от целия дюлгерски еснаф за майстор.

Събрахме снимки на построеното от уста Колю Фичето, създал емблематични за Българското Възраждане храмове, сгради и мостове. Това е творчеството на първомайстора:

1. Ханът Хаджи Никули, Велико Търново

2. Църквата „Св. Троица”, Свищов

3. Църквата „Св. св. Константин и Елена”, Велико Търново

4. Църквата „Св. Спас”, Велико Търново

5. Конакът, Велико Търново

6. Църквата „Св. Богородица”, Велико Търново

7. Църквата „Св. Никола”, Велико Търново

8. Църквата „Св. св. Кирил и Методий” („Св. Атанас”), Велико Търново

9. Преображенски манастир

10. Църквата „Св. Никола”, Дряново

11. Плаковски манастир, църквата „Св. Илия”

12. Църквата „Св. Богородица”, с. Присово

13. Църквата „Св. Марина”, Велико Търново

14. Църквата „Св. Димитър”, Лясковец

15. Манастир „Света Троица”Къща с маймунката

16. Църквата „Св. Никола”, Горна Оряховица

17. Мост над р. Янтра, Бяла

18. Мост над р. Росица, Севлиево

19. Мост над р. Осъм (покритият мост), Ловеч

20. Мост над Дряновската река, Дряново

21. Къщата с маймунката на Никола Коюв, Велико Търново

22. Икономовата къща, Дряново

23. Фабриката та Ст. Карагьозов за коприна, Велико Търново

24. Соколски манастир, Габрово

Дряново, музеят на най-големия български строител - Колю Фичето