книги

Време за книги

sunny — Fri, 15 Oct 2010 14:34:16 +0000

Книгите, били класическа книга или електонен вариант е невъзможно да си представим нашия ден. Идеалният уикенд си остава книга, аз и удобното местенце с чаша кафе или чай. И часовете в един по-ккрасив, по-ситински и добър свят. Имаме си ден на славянската писменост и култура, имаме и ден на Будителите. Французите имат един съвършенно уникален празник и никъде по света не се провежда толкова мащабно мероприятие като

Le temps des livres (Време за книги)

Можем да благодарим на французите за този ден. Както и за Нощта на музеите, френската идея, която се оказа изпълнима и у нас.

И така за първи път този празник се чества през 1989г. по инициатива на Френското министерство на културата и е бил посрещнат от обществеността с голям интерес. По-късно е включен в календара на годшните чествания в страната и се отбелязва във втората половина на октомври.
Програмата е 3-дневна и включва срещи с пистаели, поети, изложби и презантации на книги, панаири на книгата, семинари. Хората си подаряват книги и подаряват на библиотеките. Франция живее с книгите и другите проблеми остъпват на заден план.

истински се вижда само със сърцето

sunny — Wed, 25 Aug 2010 11:31:29 +0000

‎"Ето моята тайна.

Много е проста: истински се вижда само със сърцето.

Същественото е невидимо за очите."

от „Малкият принц“ на Екзюпери

И се почувства много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена в цялата вселена. А ето че тук, само в една градина, имаше пет хиляди, всичките като нея!…

„Мислех се за богат, защото имам неповторимо цвете, а съм притежавал най-обикновена роза. Това и трите вулкана, високи до коляното ми, единият от които е угаснал може би завинаги, с тези неща аз не съм никакъв принц…“ И легнал в тревата, той заплака.

Тъкмо тогава се появи лисицата.

- Добър ден – каза лисицата.

- Добър ден – отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.

- Тук съм, под ябълковото дърво…

- Коя си ти? – каза малкият принц. – Много си хубава…

- Аз съм лисица – рече лисицата.

- Ела да поиграем – предложи й малкият принц. – Толкова съм тъжен…

- Не мога да играя с теб – отвърна лисицата. – Не съм опитомена.

- Ах, извинявай – каза малкият принц. Но като помисли, добави:- Какво значи „да опитомиш“?…

- Това е нещо отдавна забравено. Значи „да се обвържеш“.

- Да се обвържеш ли?

- Разбира се – потвърди лисицата. – За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света.

- Започвам да разбирам – каза малкият принц. – Има едно цвете…, мисля, че ме е опитомило.

- Възможно е – каза лисицата. – На Земята могат да се видят всякакви неща…

- О, не е на Земята – каза малкият принц.

Лисицата бе много озадачена:

- На друга планета?

- Да.

- Има ли ловци на тази планета

- Не.

- Това е интересно. А кокошки?

- Не.

- Нищо не е съвършено – въздъхна лисицата.

Но пак се върна към мисълта си:

- Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата…

Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц:

- Моля те… опитоми ме! – каза тя.

- На драго сърце – отговори малкият принц, – но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща.

- Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил – каза лисицата. – Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!

- Какво трябва да направя? – попита малкият принц.

- Трябва да бъдеш много търпелив – обясни лисицата. – Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш малко по-близо…

На другия ден малкият принц се върна.

- По-добре идвай в един и същи час – каза лисицата. – Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си… Необходими са обреди.

- Какво е обред? – попита малкият принц.

- И това е нещо отдавна забравено – каза лисицата. – Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове. Моите ловци например имат един обред. В четвъртък танцуват със селските момичета. Така четвъртък е един прекрасен ден! Аз ходя на разходка чак до лозята. Ако ловците танцуваха, когато им хрумне, всички дни щяха да си приличат и аз нямаше да имам миг покой.

Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването:

- Ах! – каза лисицата. – Ще заплача.

- Ти си виновна – отвърна малкият принц, – не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя…

- Разбира се – каза лисицата.

- Но ще плачеш! – рече малкият принц.

- Разбира се – каза лисицата.

- Тогава не печелиш нищо!

- Печеля – отговори лисицата – заради цвета на житото.

И добави:- Иди да видиш отново розите. Ще разбереш, че твоята е единствена на света. После се върни да се сбогуваме и ще ти подаря една тайна.

Малкият принц отиде да види пак розите.

- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо – каза им той. – Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.

И розите много се смутиха.

- Хубави сте, но сте празни – продължи малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.

И се върна при лисицата.

- Сбогом… – каза той.

- Сбогом – каза лисицата. – Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

- Същественото е невидимо за очите – повтори малкият принц, за да го запомни.

- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.

- Времето, което съм изгубил за моята роза… – каза малкият принц, за да го запомни.

- Хората са забравили тази истина – рече лисицата. – Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…

- Аз съм отговорен за моята роза… – повтори малкият принц, за да го запомни.

#

Гергана Проданова ‎"Малкият принц"

#

Rumqna Kosturkova super qka knijka

#

Lidia Slavova любимата ми:) жалко, че се учи в детските години (ако изобщо вече се учи де..), а това си е книга за мъдри и големи хора...

Жорж Санд

sunny — Tue, 27 Apr 2010 08:36:40 +0000

Жорж Санд и романа "Мопра"

"Светът ще ме познае и ще ме разбере някой ден." - пише Санд до критиците си. "Но ако този ден все пак не дойде, това не е толкова важно. Аз ще посоча пътя на много жени."

"Възпитанието дава лек за всичко, най-важното е да се намери подходящ начин за възпитание на всеки човек"

"Научете се да различавате любовта от желанието, желанието се стреми да разруши преградите, които го подмамват, и умира над останките на победената добродетел, любовта се стреми да живее, затова иска предметът на обожанието й да стои дълго зад диамантена стена, чиято блестяща твърдост съставлява ценността и красотата й."

"Тя беше единствената жена, която съм обичал през целия си живот, никога друга не привлече погледа ми, не усети моята топла прегръдка." Романтичната любов е плод на духовно израстване и на възпитание на чувствата.

"Смъртната присъда предполага, че виновният е непоправим, а небето - безпощадно."

Tamara Ignatova:

А ето една чужда поговорка: Възпитанието на детето започва от раждането на майката.

Жорж Санд ... друго измерение...

Световен ден на книгата и авторското право

sunny — Fri, 23 Apr 2010 08:11:01 +0000

23 април - Световен ден на книгата и авторското право

Свободата, Санчо, е много скъпо нещо! Мигел де Сервантес

Постерът, издаден от ЮНЕСКО за Международния ден на книгата и авторското право - 2010

Световният ден на книгата и авторското право се отбелязва по решение на Организацията за образование, наука и култура - ЮНЕСКО от ноември 1995 г.

Датата- 23 април е емблематична, защото е дата на смъртта на Уилям Шекспир /1564-1616/, Мигел де Сервантес /1547-1616/ и Инка Гарсиласо де ла Вега /1539-1616/.

Чества се от 1996 г.

23 април е празник на всички, които обичат да четат. Дори да не сме възпитани този ден да е празник, имаме чудесен повод да си изберем хубава книга