наука

Опенхаймер

bateto — Thu, 24 Aug 2023 18:53:23 +0000

През лятото на 2023 г. биографичният филм "Опенхаймер" предизвика силен зрителски интерес по света. Филмът за човека, който ръководи проекта "Манхатън", резултат от който са двете атомни бомби, взривени през август 1945 г. в Япония, е филмът с най-много зрители седмици подред у нас.

Кой е Опенхаймер?

Дж. Робърт Опенхаймер е американски теоретичен физик и директор на проекта Манхатан в лабараторията Лос Аламос по време на Втората Световна война. Често е наричан бащата на атомната бомба.

Роден е в Ню Йорк. Получава бакалавърска степен по химия от Хараврдския университет през 1925 и докторат от университета в Гьотинген, Германия през 1927, където е учил под ръководството на Макс Борн. След научноизледователска дейност в други институции, се присъедениява в катедрата по физика в университета в Калифорния, Бъркли, където става професор през 1936. Има значителен принос към теоретичната физика, включващи постижения в квантовата механика и ядрената физика, като например приближението на Борн-Опенхаймер за молекулярна вълнова функция, работа върху теорията на електроните и позитроните, процеса на Опенхаймер-Филипс в ядрения синтез, и ранна разработка върху квантовото тунелиране. Със своите студенти той също има принос към теорията на неутронните звезди и черните дупки, квантова теория на полето и взаимодействията на космическите лъчи,

През 1942-та година, Опенхаймер е нает да работи върху проекта Манхатън и през 1943 година е назначен като директор на лабораторията на прокекта в Лос Аламос, Ню Мексико, зает с разработката на първите ядрени оръжия, Неговите водачески умения и научна експертиза са от съществено значение за усоеха на проекта, На 16 юли 1945 година, той е присъстеал на първия тест на атомната бомба Тринити. През август 1945 година, оръжията са използвани срещу Япония при бомбадировките на Хирошима и Нагазаки - единствената употреба към момента на ядрено оръжие при въоръжен конфликт.

През 1947 година, Опенхаймер става директор на Института за напреднали изследвания в Принстон, Н Джърси, и оглавява генералния съвещателен комитет в новосъздадената комисия по ядрена енергия. Той лобира за международен контрол върху ядрената мощност за да предотварти ядрено разпостранение и надпревара за ядрено въоражаване със Съветския съюз. Той възразява на разработването на водородната бомба по време на правителствен дебат през 1949-1950 по въпроса и последователно взима позиции върху въпроси относно защитата, които провокират яростта на американското правителство и военни фракции. Po време на втория червен ужас, позициите на Опенхаймер, заедно с неговите предишни асоциации с амеркианската комунистическа партия, води до отмяна на неговия достъп до класифицирана информация последвано от изслушването по сигурност през 1954. Това ефективно приклчва неговия достъп до атомните тайни на амеркианското правителство и с това и кариерата му като ядрен физик. С отнето пряко политическо влияние, Опенхаймер продължава да води лекции, да пише и да работи в областта на физиката. През 1963-та година, той е награден с наградата Енрико Ферми като жест за неговата политическа рехабилитация. Той умира четири години по-късно от рак на гърлото.

Източник: wikipedia.com

Мъдростта на Омар Хаям

sunny — Sat, 18 May 2019 14:49:18 +0000

Омар Хайям или Гиясаддин Абу-л- Фатх Омар ибн Ибрахим Хаям Нишапури (18 май 1048 г. – 4 декември 1122 г.) е персийски математик, поет, философ, лекар и астроном

Древният Изток е познал за първи път Омар Хаям като виден учен - математик, физик, астроном, философ.
В съвремието той е известен повече като поет, създател на оригинални философско-лирически четиристишия - мъдри, пълни с чувство за хумор и хитрост. Известен е със своя „Рубаят", сборник от рубаи (това е една от най-трудните жанрови форми на таджикско-персийската поезия). Смята се, че той е автор на около хиляда четиристишия.

Според анализаторите неговият стил давал възможност да се изрази това, което не бива да се казва на глас в прав текст. Омар Хаям ценял удоволствието и радостта от живота и му се наслаждавал всяка минута.

В един прозорец гледали са двама.
Единият видял дъжда и кал.
Другият - зеленината, пролет и небето синьо.
В един прозорец гледали са двама.

На 18 май 2019 г. Google отбелязва 971 години от рождението на един от най-известните източни мъдреци и философи Омар Хаям

Какво сме ние? На земята през май най-хубавия цвят
връх и долина необятна, на рая-рай, на ада-ад.
Чрез нас се просветлява бавно дълбокото око на свода,
ако светът е пръстен-ний сме над златото му скъп ахат.

В живота често грешки правим и губим тези, на които държим.
Стараем се на чуждите да се понравим, понякога от близкия страним.
Величаем тези, които за нас не струват, най-верните ще предадем.
Обиждаме, които ни обичат и извинение очакваме сами.

Тоз, който бит е от живота - повече ще постигне.
Ядящият - на щипка сол се радва повече от мед.
Тоз който сълзи лял е - той искрено се смее.
Умирал, който е - той знае какво е да си жив!

Аз мисля, че по-добре е сам да бъдеш,
отколкото страстта в душата "на някого си" да дариш.
Безценният си дар, отдавайки комуто падне,
а "своя" срещнеш ли, да не успееш любов да му дадеш.

Не е ли смешно, че днес можеш всичко да купиш,
а вечен живот все още не се купува?
Този живот ти е даден, мили мой, временно -
постарай се да не изпускаш това време.

Не завиждай на онзи, който е силен и богат,
след изгрева настъпва залез.
Животът кратък равномерно вдишвай,
отнасяй се като със даден ти под наем.

Може да се съблазни мъж, който има жена,
може да се съблазни мъж, който има любовница,
но не бива да се съблазнява мъж, който има любима жена.

Мария Кюри

sunny — Tue, 07 Nov 2017 17:23:54 +0000

Мария Склодовска-Кюри е родена на 7 ноември 1867 г. въ Варшава, Полша
Мария е най-малкото от петте деца на учителите Бронислава и Владислав Склодовски. Семейството живеело бедно, а когато Мария станала на 10 години от туберкулоза починала майка й Бронислава, а скоро след това от тиф и сестра й Зофия.
Нещастията обаче не спират. Владислав Склодовски, който е учител по физика, е уволнен "заради свободомислие", а мечтата на 17-годишната Мария, която току що е завършила Варшавската гимназия със златен медал, да получи висше образование - рухва. Всъщност по това време в полските университети приемат само мъже.

Мария започва работа като гувернантка в богати семейства, но през 1891 г. решава да опита късмета си в Сорбоната и заминава за Париж. През есента младата полякиня е приета във Факултета по естествознание в Парижкия университет. Животът й във френската столица обаче никак не е лек. Мария живее в малка мансарда, в която няма ток. Тя често гладува, на няколко пъти дори припада от недохранване и няма пари за топли зимни дрехи и обувки. Обичайното й меню се състои само от филия хляб, намазана с масло. През деня тя посещавала лекциите, а вечер давала уроци, от които се издържала.

През 1894 г. Мария Склодовска взима двете си дипломи по физика и по математика, и започва работа в лабораторията на професора по физика Габриел Липман. Именно там тя среща голямата си любов - 35-годишния Пиер Кюри.

"Влизайки в стаята, видях висок млад мъж с кестенява коса и светли очи. Лицето му бе сериозно и симпатично, но някак особено – издаващо непоправим мечтател, погълнат от мислите си”, пише в мемоарите си Мария.

Двамата стават съпрузи през 1895 г. и от същата година Мария Кюри започва да работи в лабораторията на мъжа си във Висшето училище по физика и химия (Париж).
Впечатлена от важните открития на Вилхелм Рентген и Анри Бекерел, Мария Кюри започва работа върху урановите лъчи. През 1898 г. тя и Пиер преработват на ръка няколко тона уранова руда и успяват да отделят микроскопични количества от два нови химични елемента с много по-мощно излъчване от урана. Мария дава на елементите имената радий (от латинската дума радиус – лъч) и полоний (в чест на родината си Полша). Изследванията на новото явление, наречено от Мария Кюри радиоактивност (активно изпускане на лъчи) показали още, че радиоактивните лъчения преминават през веществото и йонизират въздуха.

От 1898 до 1902 г. семейство Кюри публикува заедно и отделно общо 32 научни статии за радия. През 1903 година за изследванията си върху радиоактивността съпрузите Кюри заедно с Анри Бекерел са удостоени с Нобелова награда по физика.

Така 36-годишната Мария става първата жена в света носител на престижната награда. Пиер Кюри пък е назначен за шеф на катедрата по физика в Сорбоната.

Три години по-късно - през април 1906 г., Пиер Кюри загива, след като попада под конски впряг.

„Невъзможно е да опиша значението на страшния и огромен прелом в моя живот, настъпил със загубата на този, който беше най-добрият ми приятел и най-близкият човек. Зашеметена от удара, не бях в състояние изобщо да мисля за бъдещето”, пише 39-годишната Мария Кюри.

Тя изпада в тежка депресия и за няколко месеца спира да работи. Сили й дават двете им дъщери Ирен и Ева.

Мария поема катедрата на мъжа си и става професор по обща физика в научния факултет в Сорбоната. Тя е първата жена, която заема тази позиция.

През 1911 година получава втората си Нобелова награда - този път за химия, „като награда за нейните заслуги за развитието на химията чрез откриването на елементите радий и полоний, чрез изолацията на радия и изучаването на същината и съединенията на този елемент“.

Кюри постъпва етично, като не патентова процеса на отделяне на радия, а оставя научната общност да го проучва. Тя е първият човек, който е награден с две Нобелови награди и е един от двамата Нобелови лауреати, на които са присъдени награди в две различни области на науката.

През годините на Първата световна война (1914 - 1918 г.) Мария Кюри организира около 220 подвижни и стационарни рентгенови апаратури за рентгено- и радиологично обслужване във френските болници.

Тя умира на 4 юли 1934 г. в санаториума Санселемоз от левкемия, която по всяка вероятност е следствие от облъчването по време на изследванията с радиоактивни вещества. По време на работата си Мария Кюри не е взимала никакви предпазни мерки, носила е проби в джобовете си и дори на гърдите си ампула с радий като талисман.

Делото й е продължено от дъщеря й Ирен, която през 1935 година заедно със съпруга си Фредерик Жолио Кюри, получава Нобеловата награда по химия като „признание за синтеза на нови радиоактивни елементи”.

И днес бележниците на Мария Кюри са все още радиоактивни
Ако искате да се докоснете до бележниците е на Мария Кюри в Националната библиотека в Париж, ще трябва да носите специален костюм и да подпишете документ, че поемате собствена отговорност за здравето си, за всеки случай.
Нивата на радиация, на които е била изложена родената в Полша нобелова лауреатка за химия, са били толкова силни, че дори днес (над 100 години по-късно) ръкописите й трябва да се съхраняват в облицовани с олово кутии, за да бъдат безопасни за околните.
И това не се отнася само до бележниците й. Много от нейните лични вещи, мебели и дори готварски книги, също изискват защитно облекло, за да се обслужват безопасно.

Защо почти всичките й вещи са станали радиоактивни?
Отговорът е много прост. Мария Кюри се е разхождала редовно с бутилки от полоний и радий в джобовете си и дори е държала капсули, пълни с опасните вещества върху рафтовете на мебелите си.

Еми Ньотер

sunny — Thu, 23 Mar 2017 14:12:45 +0000

Има жени и жени. Има и такива, които остават в историята на науката. До Мария Кюри и Кобалевска застава още една жена - Амалия Еми Ньотер (Amalie Emmy Noether). Родена е на 23 март 1882 г. На нейно име е една от най-важните теореми във физиката – Теорема на Ньотер: За всяка непрекъсната симетрия на физична система има съответен закон за съхранение. Огромна част от работата на Еми Ньотер е свързана с алгебрата, където тя е допринесла за създаването на ново направление, известно като абстрактна алгебра.

Еми Ньотер е един от математиците допринесли за развитието на общата теория на относителността. След като получил работата й, Айнщайн пише на Хилберт: "Вчера получих от фрау Ньотер една много интересна работа за инвариантите. Впечатлен съм, че такива неща могат да бъдат разбрани по един обобщен начин, старата гвардия в Гьотинген трябва да вземе няколко урока от фрау Ньотер! Тя изглежда разбира нещата."

През 1918 г. Ньотер доказва една от най-полезните теореми за физиката.

Тя е математик в момент, когато за жените в родната й Германия все още им е необходимо специално разрешение да присъстват университетите и да преподават. Тази жена с обширен и фундаментален принос в много области на математиката е била принудена да преподава от името на някой мъж-колега.

Ньотер е предложена от Давид Хилберт и Феликс Клайн за преподавател в Гьотинген през 1915 г. Но опитите на Давид Хилберт да я направи доцент в Гьотинген се провалили заради предразсдъците на ръководството на университета. Той заявил:”Не разбирам защо пола на кандидата е аргумент срещу избирането й за преподавател. Все пак тук е университет, а не мъжка баня!”

По повод 133 години от рождението на Еми Ньотер, Google промени своето лого.

Aйнщайн се възхищава от нейните постижения. През 1935 г., след нейната смърт, в писмо към Ню Йорк Таймс, той пише: "По преценката на най-компетентните живи математици, госпожица Ньотер беше най-значимият творчески математически гений, създаден откакто жените получават висше образование."

"Еми Ньотер приличаше на твърде енергична и много късогледа перачка. Но тя бе изключително топъл и сърдечен човек. Не току-така голям брой студенти вървяха подире й като току-що излюпени пиленца подир квачка." Норберт Винер

"Когато получих катедра в Германия [катедрата на Хилберт в Гьотинген през 1930 година] направих сериозни опити в министерството за подобряване на живота й [на Еми Ньотер]. Беше ме срам да заемам привилегировано спрямо нея положение, когато разбирах, че като математик тя ме надминава в много отношения. Не постигна успех и опитът за избирането й като член на Гьотингенското научно дружество. Традицията, предразсъдъците, външните съображения надделяха над нейните научни заслуги и научно величие, което по онова време не се отричаше вече от никого. През моите гьотингенски години (1930-1933) тя несъмнено беше там най-силният център на математическата активност, както от гледище на продуктивността на нейните научни изследвания, така и на влиянието й върху широк кръг ученици." Херман Вайл

Чарлз Дарвин

sunny — Sat, 11 Feb 2017 13:33:30 +0000

Charles Darwin, 12.02.1809—19.04.1882 е английски биолог естествоизпитател. Той е известен със своята теория на еволюцията. Днес тя е фундаментален принцип в биологията.

През 1831 г. 22-годишният Дарвин е поканен да прави компания на капитана на кораба на британския кралски флот „Бийгъл”. В продължение на пет години корабът с официално изпратени естествоизпитатели изучавали флората и фауната по крайбрежието на Южна Америка. Наблюденията събудили интереса и на младия Дарвин, който поел функциите на естественик и с времето започнал сам да се възприема като такъв.

Нарекох този принцип, според който всяко незначително изменение се запазва, ако е от полза, с термина "естествен подбор". I have called this principle, by which each slight variation, if useful, is preserved, by the term of Natural Selection. — "Произход на видовете"; 1859

На 22 ноември 1859 година 51-годишният Дарвин издава книгата „Произход на видовете", в която излага аргументите и предпоставките за своята еволюционна теория, наричана още естествен отбор.

„Човек, който си позволява да загуби дори един час от времето си, не е открил колко ценен е животът.”

„Най-висшият възможен етап в моралната култура е, когато осъзнаваме, че трябва да контролираме мислите си.”

„Човекът, с всичките си благородни качества … все още носи в телесната си рамка неизличимия печат на своя по-низш произход.”

„Истината е, че в света има твърде много нещастие. Трудно ми е да убедя себе си, че един благодетелен и всемогъщ Бог е създал насекомите с ясната умисъл, че техните ларви ще се хранят с жива плът или, че котките си играят с мишките, които ще изядат... От друга страна ми е трудно да се чувствам удовлетворен, като изкажа твърдението, че тази забележителна вселена и най-вече природата на човека, са плод на груба сила. Склонен съм да гледам на всичко като на следствие от точно определени закони, а детайлите, добри или лоши, са работата на нещо, което можем да наречем случайност.”

„В дългата история на човечеството (и на животинския свят) са оцелявали онези, които са се научили да си помагат и да импровизират най-успешно."

„Защо талантът на мъжа не е наследствен? Защото умните мъже си избират жени с хубави лица..."

„Нито най-силният оцелява, нито най-интелигентният. Оцелява този, който е най-добре се приспособява“ (приписван цитат. Всъщност фразата е един вид обобщение на цялата теория на Дарвин, на за пръв път се среща в този й вид у Леон С. Меджинсън, социолог от университета в Луизиана. През 1963 г. Меджинсън пише: Съгласно Дарвиновия "Произход на видовете": не най-интелигентния оцелява, нито най-силния, а видовете, които оцеляват са тези, които най-добре се приспособяват и настройват към променящата се околна среда, в която се намират. )

Сън Симиао

sunny — Fri, 21 Oct 2016 17:10:50 +0000

"Ключът към здравето е лекото, но постоянно натоварване, без да се пресилваме в дейности, които не умеем."

На тази мисъл попаднах във Facebook публикувана от мой познат, който живее доста активно. Не знаех, че е стара китайска рецепта за здраве. Спазвам го. Не по здравни или философски причини, а защото ми харесва така. Авторът не ми беше познат. Затова побързах да науча повече за него.

Сън Симиао (Sun Simiao, 581–682) e изключителен лекар и добър алхимик, бил провъзгласен от новите поколения за "Крал на медицината”. Той е една от най-интересните фигури в историята на китайската медицина и автор на най-ранната енциклопедия за клинична практика. На него приписват и популярната формула за здраве и дълголетие:

"Не слушай нищо, което те дразни, не говори празни приказки, не прави излишни движения, не задържай в главата си суетни мисли"
През годините, неговите ученици допълват теорията на своя велик учител с още мъдри съвети за добро здраве и дълъг живот.

Животът ни се дава за радост, затова няма нужда да се тревожим и преуморяваме заради неща, които не си струват. Това не значи, че трябва да се отдаваме на напразно веселие и бездействие - ако седиш дълго, ще навредиш на тялото си, ако лежиш дълго, ще навредиш на дишането, ако стоиш дълго, ще навредиш на костите, ако ходиш дълго, ще навредиш на мускулите.

Мъдър е този, който знае кога да спре. Мъдрият знае цената на покоя, който създава ритъма и от който произлиза всяко движение. След като сте изпили чаша чай и сте се нахранили до насита, можете да си починете. След като сте се уморили от дневните грижи, можете да си починете. След като сте изживели живота си без да се поддавате на алчност и завист, можете да си отдъхнете.

Детството е "Пролетта на живота". Децата са много подвижни, жадно опознават света и не са склонни към самоанализ. Това е време на активните действия и веселите игри, време на растеж и бързи промени.

Младостта е "Лятото на живота". Време за постигане на физическа и нравствена зрялост. През този сезон на човек се дава ясен ум, физическо здраве и най-главното – в него се пробужда нравственото начало, потребността от осъзнаване.

Зрелостта е "Есента на живота", когато събираме плодовете на жизнения си труд - без значение праведни ли са те или не. Добродетелите на зрелите години са цялостност на душата, издържаност на характера, сливане на думите с делата. Човекът става източник на хармония и покой.

Старостта е Зимата на живота Това е сезон на съсредоточеността и покоя. Добродетелите на възрастния човек са пазене на собствените сили, единство на ума и чувствата.

Нобеловите награди

sunny — Wed, 05 Oct 2016 14:12:34 +0000

Жените и Нобеловите награди

Обявяването лауреатите на Нобеловите награди по традиция става в началото на октомври - седмицата на Нобеловите награди. Може да се следи на сайта nobelprize.org.

В седмицата на Нобеловите награди ще ви разкажем за един човек, който я заслужава, но не би могъл да я получи. Той се казва Алфред Нобел и е измислил не само динамита.

По желание на Нобел наградите са за най-важните открития във Физиката и Химията, Физиологията или медицината, за забележителни литературни постижения, за дейност в интерес на световния мир. Присъждат се от комисии, излъчвани от Шведската кралска академия на науките – за физика и химия; Каролинския медикохирургически институт в Стокхолм – за физиология или медицина; Шведската академия по литература – за литература и 5-членен комитет, избран от норвежкия парламент, за укрепване на мира. През 1968 г. е учредена награда и за икономически науки, финансирана от Шведската национална банка.

Ритуалът за издигането на кандидатурите и присъждането на Нобеловите награди е строго определен. Номинациите се пазят в тайна от 50 години.

Първата Нобелова награда е връчена в Сан Ремо, Италия, през 1901 г. – пет години след смъртта на Нобел.

Церемониите в Стокхолм и Осло по традиция се насрочват на 10 декември, годишнината от смъртта на Нобел. От 1902 г. всички награди, с изключение на тази за мир, се връчват в Стокхолм, в Концертната зала, от краля на Швеция. Нобеловата награда за мир се връчва в Осло.

Всяка награда може да бъде присъдена най-много на трима номинирани. Наградите се състоят от златен медал, диплом, парична сума. През 2016 г. отличието ще бъде придружено от чек на стойност 8 млн. шведски крони или 830 000 евро. В началото е било замислено тези пари да спонсорират бъдещата работа на наградените, но в днешни дни повечето учени вече са преустановили дейността си, когато ги награждават.

Ако има двама лауреати в една категория, наградата се разделя поравно между тях. Ако лауреатите са трима, награждаващият комитет има правото да раздели поравно наградата между тримата или да даде половината на единия, а по една четвърт на другите двама. Честа практика е лауреатите да даряват парите в полза на научни, културни или хуманитарни дейности.

От 1901 г. до 2015 г. наградите – Нобеловите и за икономически науки – са присъдени 573 пъти на 874 лауреати и на 26 организации (Nobelprize.org) През някои години, особено през световните войни, не са присъждани награди.

Само 49 пъти награди са присъдени на жени.

Само една жена – Мария Кюри - получава Нобелова награда два пъти – веднъж за физика през 1903 г. и веднъж за химия през 1911 г.

Мария Кюри

Най-младият носител на отличието е пакистанката Малала Юсуфзай, родена на 12 юли 1997 г. През 2014 г. тя си подели Нобеловата награда за мир с индиеца Кайлаш Сатяртхи. Преди Малала най-младият лауреат бе сър Уилям Лорънс Брег от Великобритания. Брег получава заедно с баща си Нобелова награда за физика през 1915 г., когато е само на 25 години.

Най-възрастният Нобелов лауреат е американецът Леонид Хурвиц, който през 2007 г. е удостоен с Нобелова награда за икономика на 90-годишна възраст. Дотогава рекордът се държи от Джон ван Флек, който през 1977 г. получава Нобелова награда за физика на 88-годишна възраст.

Два пъти Нобелова награда са получавали Мария Кюри (през 1903 г. за физика и през 1911 г. за химия), Джон Бардийн (за физика през 1956 и през 1972 г.) и Лайнъс Полинг (за химия през 1954 г. и за мир през 1962 г.).

Сред семействата от нобелисти води фамилията Кюри – Пиер и Мария Кюри за физика през 1903 г. и след това дъщеря им Ирен Кюри и съпругът й Фредерик-Жолио Кюри през 1935 г. за химия. Фамилни нобелисти са също медиците Герти и Карл Кори (лауреати за 1947 г.),Мей-Брит и Едвард Мозер (за физиология или медицина 2014 г.), Алва и Гунар Мирдал (той за икономика през 1974 г., тя за мир през 1982 г.).

През годините има видни личности, които са се отказали от Нобелова награда. Сред тях са например руският писател Борис Пастернак през 1958 г. и френският писател Жан-Пол Сартр през 1964 г., както и виетнамецът Ле Дук То, който не пожелава да вземе отличието за мир през 1973 г. Други четирима са били принудени от властта на държавите си да върнат наградата. Хитлер е отзовал трима (Ричард Кун, Адолф Бетенанд и Герхард Домак), макар че те по-късно все пак получават приза.

Сред висшите учебни заведения с най-много носители на Нобелова награда в състава си могат да се похвалят това в Кеймбридж – Англия, както и водещи американски университети както Масачузетският технологичен институт, Харвардският и Станфордският университет и др.

Използвана информация на Nobelprize.org , АФП

Джон Наш

sunny — Sat, 24 Sep 2016 07:54:59 +0000

Джон Наш

американски математик, Нобелов лауреат по икономика

Наш е роден на 13 юни 1928 г. в Блуфилд, Западна Вирджиния. Работи в областта на диференциалната геометрия и теорията на игрите. През 1994 г. получава, заедно с Райнхард Зелтен и Джон Харшани, Наградата за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел.

След блестящ старт на научната си кариера, през 1957 Джон Наш заболява от параноидна шизофрения, от която се възстановява тридесет години по-късно. Филмът „Красив ум“ (2001), в който ролята на учения се изпълнява от Ръсел Кроу, е вдъхновен от неговия живот.

Наш и съпругата му Алиша загиват в автомобилна катастрофа с такси на 23 май 2015 г.

Това са няколко крилати фрази от гениалния математик:

„Единственото нещо, по-велико от силата на ума, е куражът на сърцето”

„В момента изглежда отново се мисли рационално в стил, който е характеристика на учените. Обаче въобще не е въпрос на радост, ако някой се върне от физическо увреждане в добро физическо здраве. Един от аспектите на това е, че рационалността на мисълта налага лимит върху концепцията на човека за неговата връзка с космоса.”

„Не мога да губя време в уроци и книги и да запомням слабите твърдения на хора с ниски морали.”

„Какво в действителност е логиката? Кой решава какво е разумът? Само в мистериозните уравнения на любовта могат да бъдат открити и логиката, и разумът.”

„Винаги се твърди, че хората с душевни заболявания страдат. Аз обаче мисля, че лудостта може да бъде бягство. Ако нещата не вървят добре, искаш да си представяш, че вървят.”

„В някаква степен нормалността е форма на конформизъм, а лудите са неконформисти.”

„Най-доброто за една група се случва, когато всеки в нея мисли кое е най-добро за самия него и за останалите.”

„Навсякъде, както и в математиката, за даден проблем има много и различни решения.”

„Въпреки че съм имал успех в изследванията си и когато бях луд, и когато не бях, в крайна сметка чувствам, че работата ми би била по-уважавана, ако мислех и действах като „нормален” човек.

"Игнорирай блондинката"

Казано съвсем накратко, Теорията на игрите се занимава с това как в една ситуация, в която победата или поражението на един зависи от действията на всички, решенията на "играчите" са взаимно свързани. Равновесието на Наш е идеалната стратегия за постигане на полза от всички.

Във филма "Красив ум", вдъхновен от личната история на Джон Наш, примерът е с блондинката в бара, с която всички искат да танцуват, но е почти сигурно, че ще бъдат отхвърлени, ако едновременно се изправят пред нея. Тогава ще им се наложи да се обърнат към приятелките ѝ, но те също ще отхвърлят момчетата, защото вече са били поставени от тях във "втора класа". Накрая всички остават с празни ръце.

"Игнорирай блондинката" е съветът на Наш. Така момчетата няма да си пречат взаимно и да обидят момичетата, тя ще остане без кавалер и ще ѝ се наложи сама да си го спечели, а те със сигурност вече ще танцуват с приятелките ѝ брюнетки. Но, разбира се, това е една идеална ситуация. В реалния живот много често по-хитрият или по-арогантният първи нарушава договорката и отива сам при блондинката.

Менделеев

sunny — Mon, 08 Feb 2016 20:03:48 +0000

Името на Менделеев е познато на всеки от уроците по химия, колко часове и мъки са били свързани с менделеевата таблица.

На 8 февруари 2016 г.Google отбелязват навършването на 182 години от рождението на руския химик и изобретател Дмитрий Менделеев.

Великият руски учен-енциклопедист Дмитрий Менделеев се е родил на 8 февруари 1834 година в Тоболск, Западен Сибир.

Менделеев е може би последният голям учен енциклопедист. На него дължим много открития, но най-важното от тях е създаването на периодичната таблица на химичните елементи.

Менделеев изследва явлението изоморфизъм, което разкрива връзката между формата на кристалите и химичния състав на съединенията, както и зависимостта на свойствата на елементите на стойността на техните атомни обеми.

Открива критичната температура на кипене на течностите през 1860 година.

Менделеев е автор на първия руски учебник "Органична химия".

Създава химичната теория на водните разтвори, според която при разтваряне на дадено вещество във вода се извършва химично взаимодействие.

Конструира пикнометър - устройство за определяне на плътността на течностите.

Развива идеята за съществуването на съединения с променлив състав

Извежда уравнението за идеален газ, включващо зависимостта между състоянието на газа и температурата, сега известно като уравнение на Клапейрон-Менделеев.

През 1880 г. представя идеята за подземна газификация на въглищата.

Работи в областта на приложната химия в селското стопанство, насърчава използването на минерални торове, напояването. Участва в разработването на бездимен барут. Работи и в областта на метрологията, предлага по-точна теория на везните и усъвършенства конструкцията им.

През 1887 извършва полет на конструиран от него самия аеростат с двигател.

Нещо любопитно: Менделеев и историята за руската водка - 31 януари 1865 г е приет за рожден ден на водката.
На този ден Дмитрий Менделеев защитава своята знаменита докторска дисертация „За съединението на спирт с вода“. Този ден се приема и за рожден ден на водката.

Периодичната таблица на елементите
Най-голямото откритие на Менделеев, с което се свързва името му, е един от основните закони на природата - периодичният закон за химичните елементи. Таблицата, по-скоро системата, която предлага Менделеев, показва закономерностите, обединяващи свойствата и атомните тегла на елементите и то по време, когато още нищо не се е знаело за строежа на атома.
До към средата на 19-ти век са открити 63 химични елемента. Менделеев, както и други учени от неговата епоха, са търсели някаква обединяваща схема, която да ги свърже.

Големите открития в науката не стават без усилия. Въз основа на огромното количество фактическата информация, която е събрал за специфичните тегла и състав на силициевите съединения, Менделеев стига до по-широки обобщения, до концепцията за мястото на един елемент в периодичната система като комбинация от неговите свойства в сравнение със свойствата на други елементи, количествените съотношения на масата му и качествените характеристики на веществото.

Менделеева таблица, учебник от 1906 г.

Благодарение на откритите от Менделеев закономерности, той коригира атомните маси на 9 елемента (берилий, индий, уран, и т.н.). В статия от 29 ноември 1870 г. прогнозира съществуването, изчислява атомните маси и описва свойствата (цвят, точка на топене и др.) на три неоткрити дотогава елементи - "екаалуминий" (открит през 1875 г. и наречен галий), "екабор" (открит през 1879 г. и наречен скандий) и "екасилиций" (открит през 1885 г. и наречен германий). След това, той прогнозира съществуването на още осем елемента, в това число "двителур" - полоний (открит през 1898 г.), "екайод" - астат (открит през 1942-1943 г.), "екаманган" - технеций (открит през 1937 г.), "двиманган"- рений (открит през 1925 г.), "екацезий" - франций (открит през 1939 г.)

Менделеева таблица днес

Колко е добра системата на Менделеев е това, че през 2016 г. 4 нови елемента заемат своето място в таблицата, което до днес е било празно и така най-накрая завърши седмата редица. Елементите, открити от учени в Япония, Русия и САЩ, са първите, които се добавят към таблицата от 2011 г. насам, когато се добавят елементи 114 и 116.

Ричард Файнман

sunny — Tue, 02 Feb 2016 09:46:02 +0000

Ричард Файнман

По образование съм физик, затова позволете ми да ви представя един от най-добрите физици на 20-ти век, носител на Нобелова награда, автор на знаменитите Файманови лекции по физика (на бг изданието е в 3 тома, големи, денели, сини книги, по които и днес се изучава физика). Известен още с книгите си „Вие навярно се шегувате, г-н Файнман! — приключенията на един любопитен персонаж“ и „Какво те е грижа какво мислят другите? — по-нататъшните приключения на един любопитен персонаж“.

Файман е наричан най-великият ум след Айнщайн.

Бил Гейтс определя Файман като най-добрия учител

Преди 30 години отидох на екскурзия и се влюбих в Ричард Файнман.

С един приятел планирахме съвместно пътуване и искахме да съчетаем ученето с почивката. Разгледахме филмовата колекция на един от местните университети и видяхме, че тя включва една от лекциите на Файнман по физика. Решихме да я изгледаме и ни хареса толкова много, че си я пуснахме отново. Файнман притежаваше невероятното умение да представя физиката по ясен и същевременно забавен начин. Веднага започнах да търся други негови лекции и оттогава съм му голям почитател. Години по-късно купих правата върху тези записи и работих с Microsoft, за да ги пуснем в онлайн пространството безплатно.

През 1965 година Файнман получава Нобелова награда за физика. През 2015, за да отпразнува 50-годишнината от тази чест, Калифорнийския технологичен институт – където Файнман преподава дълги години преди да почине през 1988 – потърси мнения защо Файнман бе толкова специален.

На мен особено ми допада начина, по който той обяснява как действа огънят. Това познание му носи толкова явна наслада – лицето му направо засиява. И говори толкова простичко, че всеки може да го разбере.

В този смисъл Файнман има много общо с всички невероятни учители, които съм срещал в училища от цялата страна. Човек влиза в класните им стаи и тутакси усеща енергията – как те общуват с учениците – и тяхната страст към предмета, който преподават. Тези учители не са известни, но заслужават също толкова уважение и възхищение, колкото Файнман. Ако съществуваше Нобелова награда за превръщането на алгебрата във вълнуващ и забавен предмет, познавам няколко учители, които бих номинирал.

Впрочем, Файнман не е известен само с това, че е бил велик учител и учен от световен ранг. Той е бил и чешит. Превеждал майски йероглифи. Обичал да свири на бонгос. Докато помагал за разработването на атомната бомба в Лос Аламос, се забавлявал, търсейки начин да разбие сейфовете, съдържащи топ-секретна информация. Файнман поддържал репутацията си на колоритна личност. Колегата му Мъри Гел-Ман, също Нобелов лауреат, отбелязва: „Файнман беше велик учен, но влагаше много усилия в измисляне на анектоди за самия себе си.“

Бил Гейтс, председател на Bill & Melinda Gates Foundation, за Gatesnotes.com (Статията е препубликувана в LinkedIn.com)

Книгата, която ри препоръчваме да прочетете. Файнман е известен с начина по който е умеел да се шегува

Люси

sunny — Tue, 24 Nov 2015 15:49:36 +0000

Сигурно някои от вас са гледали филма Люси, филмът беше едно от добрите заглавия на 2014 г. Името на филма не е случайно, имаше и епизод в който се показва една маймуна. Тази маймуна се нарича също Люси и на нея й е отредено определено място в еволюцията на човека.
На 24 ноември 2015 г. Google ни напомни за нея

41 години от откриването на първите австралопитеци

Първият австралопитек е бил от женски род и е кръстен от своите откриватели Люси, като това име е вдъхновено от легендарната песен на Beatles, Lucy In The Sky With Diamonds. Въпросните фосили са открити преди 41 години и точно това е причината за днешното лого на началната страница на Google. Това откритие променя изцяло идеята ни за начина, по който първите хомониди са възприемали околния свят. Ако не бяха подобни същества ние вероятно не бихме се развили по начина, който днес ни превръща в най-интелектуално развития вид на планетата.

Aвстралопитеците са изчезнал вече човекоподобен род, който мнозина учени смятат, че това е първият представител на хоминидите. Те са населявали територията на Земята в периода преди 3 - 5 млн. години. Множеството изследвания разкриват, че членовете на тази група са живеели предимно в Южна Африка, Кения, Танзания и Етиопия, а благодарение на собственоръчно изработени сечивa в които са използвали рога, зъби, кости и остри камъни са успявали да създадат примитивни оръжия, с които са ловували, за да се изхранят.
Данните на учените разкриват, че представителите на австралопитеците са имали максимален ръст, който е достигал между 120-170 сантиметра, като любопитен факт е, че обемът на черепа е между 450-700 cm3, което го прави по-голям в сферата на очната кухина на горилата, орангутана и шимпанзето.
В продължение на двa милиона години австралопитеците успяват да се адаптират към суровите условия и да разширят сериозно своето присъствие, но тяхната епоха продължава приблизително същото време. След което те постепенно изчезват като видове. Австралопитеците изиграват ключова роля в човешката еволюция и притежават много важни гени, които всеки един от нас е развил днес. Учените показват, че те са ходели на два крака и са ловували предимно за плодове, семена и сурово месо. Това са предшествениците, който еволюцията е позволила да се превърнат в съвременната концепция за "хомо сапиенс".

Датата 24 ноември 1859 г. е забележителна. На този ден се появява в книжарниците на Лондон една книга - „Произходът на видовете“ на британския естественик Чарлз Дарвин (1809–1882 г.)

Книгата е един от основополагащите трудове в историята на науката и може би най-значимия за биологията. В монографията Дарвин излага своята теория, че организмите еволюират с помощта на естествения подбор, като доказателствата му са данните, които събира по време на пътешествието си с кораба „Бийгъл“ през 30-те години на 19 век.

Книгата на Дарвин „Произход на видовете“ излиза от печат в тираж от 1 250 екземпляра, който още същия ден е изчерпан, който е много голям за времето си. В нея той излага „един дълъг аргумент“ от подробни наблюдения, заключения и обсъждане на възможни контрадоводи. Единственият намек, който Дарвин прави за еволюцията на човека, се заключава в сдържаното изказване „ще се хвърли светлина върху произхода на човека и неговата история“.

Пълното име на труда е On The Origin of Species by Means of Natural Selection, or The Preservation of Favoured Races in the Struggle for Life.

Алфред Нобел

sunny — Thu, 08 Oct 2015 15:16:08 +0000

В седмицата на Нобеловите награди ще ви разкажем за един човек, който я заслужава, но не би могъл да я получи

Той се казва Алфред Нобел и е измислил не само динамита.

Някои и досега смятат, че Нобел създава наградата от угризения, че изобретенията му убиват хора. Алберт Айнщайн например го твърди, макар да не познава лично Нобел и няма как да знае истината. Нещо повече, всичко у Нобел сочи, че нагласата му е точно обратната на угризение и той е горд с постиженията си. В задочните отношения Нобел - Айнщайн обаче има още ирония и закачки. Например, Айнщайн взима Нобелова награда, но едва 16 години след Теорията на относителността, при това за други разработки (за откриване на закона за фотолектричния ефект, а не за знаменитата формула за еквивалентност на маса и енергия от общата теория на относителността). През 1921 г. той вече е изнервен от чакане и публично отрича смисъла на наградата. Но когато комитетът му я присъжда, не отказва славата и най-вече – парите, които я съпровождат. Изглежда в този период Айнщайн прави и споменатото изказване за угризенията на Нобел. Години по-късно той самият е в подобно положение заради атомната бомба.
Да, атомната бомба е следствие от знаменитата му формула за енергията, равна на масата по скоростта на светлината на квадрат, но трябва ли сега да сочим Айнщайн като масов убиец? Не, разбира се, това е все едно да съдим морето за удавниците. Но всъщност, още далеч преди Айнщайн има мнения, че делата на Алфред Нобел не са човеколюбиви. С такъв анекдот е свързана и самата идея за учредяване на Нобеловата награда.

През 1888 година Алфред Нобел живее в Париж, а брат му, Лудвиг, умира в Кан. Едно френско издание обаче погрешка публикува некролог на Алфред със заглавие „Търговецът на смърт е мъртъв” и в текста се казва: „Д-р Алфред Нобел, който забогатя с намиране на начини да се убиват възможно най-много хора много по-бързо от когато и да било досега, почина вчера.” Съзнанието, че хората ще останат с толкова погрешно мнение за делата му, буквално стряска Нобел и той замисля създаването на наградата. На 27 ноември 1895 година, в Шведско-норвежкия клуб в Париж, Нобел подписва последното си завещание, с което влага в награден фонд 94% от личното си богатство.

Година по-късно той умира, пет години недоволни роднини водят дела, но през 1901-ва, сякаш в чест на новия век, се присъжда и първият Нобел. Той веднага се превръща в най-престижното световно отличие за принос в петте области – физика, химия, медицина, литература и световен мир. Въпрос, който мнозина задават във връзка с наградата, е защо точно в тези пет сфери на човешката дейност се присъжда тя? Логичният и правилен отговор е, че те са дълбоко свързани с живота и личността на Алфред Нобел. Физика и химия – разбираемо. Самият той, макар на практика да няма нито ден стандартно училищно образование, а цял живот кара само на частни учители, е водещ за времето си учен химик и изобретател на високо ниво, което пък без физика не става. Но останалите области?

Наградата за медицина например, погледнато по-общо, се дава заради огромното значение на тази практическа наука за съществуването и развитието на човечеството. Но на съвсем битово ниво връзката е, че самият Нобел има доста крехко здраве и се възхищава на хората и постиженията в тази сфера.

Силен личен елемент има и в основанието на Нобел да посочи литературата като сфера за наградата. „Отшелник без книги и мастило е жив мъртвец” – пише той. Пише го сякаш за себе си, защото се знае, че, въпреки невероятно широко разгърнатия си бизнес, в личния живот Нобел е, общо взето, истински отшелник. Но отшелник, който никога не остава без книги, защото има в личната си библиотека най-малко 1500 романа на оригиналните езици.

Нобел свободно говори, чете и пише на пет езика. Той обаче никога не остава и без мастило, доколкото не само води голяма кореспонденция, но и пише литературни творби. В архивите му са запазени ранни стихотворения и два романа. В края на живота си пък се захваща с драматургията и година преди смъртта си публикува една комедия и една трагедия. С други думи, Нобел е съвсем наясно със стойността на литературата за човечеството. И в завещанието си той нарежда наградата да се връчва на „човек, който в полето на литературата създаде най-забележителна работа в идеалната посока”. Е, с тази „идеална посока” малко обърква нобеловия комитет, който дълго номинира само автори, чието литературно творчество е идеалистично и метафизично – но впоследствие комитетът се поправя.

Нобелова награда за мир, по принцип, се смята за най-странното наследство на Алфред Нобел – и това е заради предразсъдъците, които продължават да се разпространяват за него като човек, който от кръвожадност и ламтеж за пари, изобретява разни опасни неща, с които да се избиват хора.

При изследванията си върху експлозивите и изобретяването на динамита Алфред Нобел работи с идеята да подпомогне минната и строителната промишленост, като намали високата смъртност в тях заради взривяването преди това с нитроглицерин и други нестабилни вещества. Доказателството е, че, след динамита, Нобел продължава в тази посока, като изобретява джелигнайт, а после и балистит, субстанции, всяка от които е още по-стабилна от предишната, по-подходяща за транспортиране и работа. Освен всички друго, и цената им е твърде добра - това е едно от нещата, от които Нобел наистина много забогатява.

Динамитът прекрасно служи на човечеството, създаването му бързо води до реализация на грандиозни проекти - прокопават се тунелите ‘Сен Готар’ в Алпите и Коринтският канал, разбиват се подводните скали в Ийст ривър в Ню Йорк, разчиства се Дунав при Железни врата, разработват се нефтените залежи в Баку.

Постиженията на учения Алфред Нобел са не само в сферата на взривните вещества, а и свързани с производството на гума, синтетични влакна и много други. Той има над 350 патента, всеки от които му носи пари.

Изобретения на Нобел се ползват от военните и той приема поръчки от армията, също не е инкриминиращо деяние, дори от морална гледна точка.

Всъщност, въпреки всички обвинения в кръвожадност, като човек Алфред Нобел е убеден пацифист. Е, да, неговата идея за пацифизма е малко странна, но не и в странния свят, в който живее. Още по-малко – в странния свят, в който ние живеем. На някой дори може да му прозвучи леко наивно, но Нобел смята, че ако се създаде взрив, толкова силен, та чак способен за миг да унищожи цели армии, войните ще бъдат прекратени, защото ще се обезсмислят напълно. Това да ви напомня нещо? Например философията на ядреното сдържане, в която живяхме, философия, реализирана стотина години след тази уж наивна и странна идея на Алфред Нобел?

***
Алфред Нобел е роден през 1833 г. в Стокхолм, Швеция, и умира през 1896 г. в Сан Ремо, Италия. През тези 63 години той става истински гражданин на света – пътува постоянно, сключва договори, установява и развива производства и лаборатории в различни страни, води научни изследвания. През цялото време обаче остава сам. Макар да преживява няколко любовни истории, никога не се жени.
***
Когато издатели започват да го натискат за автобиография, той отговаря, че няма много за описване в живота му и ги съветва да напишат просто следното: „Нобел е бедно, полуживо същество. Достойнствата му са, че поддържа ноктите си чисти и не е никому в тежест. Недостатъците му са липса на семейство, велико търпение, слабо здраве, но добър апетит. Единственото му желание е да не бъде погребан жив. Най-големият му грях е, че не обича богатството. Нима това не е достатъчно за простосмъртния?”

Използвани публикации на БНР и Wikipedia, снимки и впечатления от Nobel Museum Stockholm

Томас Едисън

sunny — Wed, 11 Feb 2015 20:54:04 +0000

Томас Едисън (11.02.1847 – 18.10.1931 г.) е може би един от най-известните изобретатели. Той е един от първите, започнали да внедряват изобретения в масово производство, което го нарежда и сред пионерите в предприемачеството.

Едисън е един от най-плодотворните изобретатели на своето време, с рекорден брой патенти на свое име – 1093. Повечето от тези изобретения не са изцяло оригинални, а са подобрения към по-ранни патенти, и всъщност са създадени от многобройните му служители. Принос на Едисън са Фонограф, Кинетоскоп, Диктофон, Радио, Електрическа лампа

Критиците му атакуват митологията около името и личността му с аргумента, че не отдава заслужената слава на авторите на откритията и иновициите, свързани с него. А почитателите му се възхищават от проявата на изключителен бизнес нюх - Едисън получава патенти по целия свят, включително в САЩ, Великобритания, Франция и Германия.

Едно от вдъхновяващите му послания, живи и днес е да не се отказваме лесно, а винаги да опитваме още веднъж.

„Най-важната задача на цивилизацията е да научи човека да мисли."

"Не мога и за миг да повярвам, че животът в самото си начало е възникнал на тази малка, незначителна топчица, която наричаме Земя… Частиците, които са се комбинирали, за да произлязат живи същества на тази наша планета, вероятно са дошли от някое друго небесно тяло, където и да било другаде във Вселената."

"Възможността се пропуска от повечето хора, защото е в работнически дрехи и изглежда като работа."

"Нашата най-голяма слабост се крие в това, че лесно се отказваме. Най-сигурния път да успеем, е винаги да опитваме още веднъж."

"Ценността на идеята лежи в използването й."

"Има далеч повече възможности, отколкото способности."

"Не искам да изобретявам нещо, което не се продава. Ако се продава, значи е полезно, а полезността е успех."

"Бъди смел! Виждал съм много спадове в бизнеса. Затова, бъди смел като праотците си. Имай вяра! Върви напред!"

"Недоволството е първата необходимост на прогреса."

"Горд съм с факта, че никога не съм изобретявал оръжия за убиване."

"Аз не съм се провалял. Просто открих 10 000 начина, по които нещо не може да стане."

"Не съм прекарал и един ден в работа през живота си. Всичко беше забавление."

"Никое от моите изобретения не е дошло случайно. Всичко е плод на работа."

"Ако бихме направили всичко, на което сме способни, щяхме да буквално да се смаем."

"Само защото нещо не работи, както сте го планирали, не означава, че е безполезно."

"Много от провалите са на хора, които не са осъзнали колко близо до

"Ненасилието води до по-висок морал, което е целта на цялата еволюция. Докато не спрем да се нараняваме взаимно, ще бъдем диваци."

Стивън Хокинг

sunny — Thu, 08 Jan 2015 18:16:35 +0000

"Животът би бил трагичен, ако не беше забавен."

Проф. Стивън Хокинг (Stephen Hawking) е роден на 8 януари 1942 г. Световноизвестен заради своята съдба и борба за съществуване, един от най-великите умове на нашето време е в тяло, което съществува благодарение на технологиите. Той е астрофизик, преподавател по математика на Кеймбриджкия университет и автор на книги и статии за новите открития и идеи за Вселената и нейното зараждане, включително и на популярната "Кратка история на времето" (A Brief History of Time, 1988), която му спечелва международна известност.

Стивън Хокинг е интелектуален идол, известен не само заради приключенския дух на своите идеи, но и заради яснотата и остроумието, с които ги изразява.

"Най-големият враг на знанието не е незнанието, а илюзията за знание."

"Интелигентността е способността да се адаптираш към промените."

"Ние сме просто един напреднал род маймуни на една малка планета от една много обикновена звезда. Но ние можем да разберем Вселената. Това ни прави много специални.“

"Моята цел е проста. Тя е да разбера напълно Вселената, защо е такава, каквато е, и защо изобщо съществува."

"Човек не може просто да спори с една математическа теорема."

"Забелязал съм дори хора, които твърдят, че всичко е предопределено и че не може да направим нищо, за да го променим, се оглеждат, преди да пресекат пътя."

"Животът щеше да е трагичен, ако не беше смешен."

"Еволюцията е създала мозъците ни така, че да не може да си представим 11 измерения. Въпреки това, от чисто математическа гледна точка, е също толкова лесно да се мисли в 11 измерения, колкото и в три или четири."

"Очевидно е, че заради моето увреждане имам нужда от помощ. Но винаги съм се стремял да преодолея ограниченията на състоянието си и да водя колкото се може по-пълноценен живот. Обиколил съм света от Антарктика до нулевата гравитация."

"Ние сме в опасност от самоунищожение заради нашата собствена алчност и глупост. Не може да продължаваме да гледаме само себе си в една замърсена и пренаселена планета."

"Пътуването във времето се е смятало за научна фантастика, но Общата теория на относителността на Айнщайн допуска възможността, че бихме могли да деформираме време-пространството толкова много, че може да излетим с ракета и да се върнем, преди да сме излетели."

"Нищо" не може да съществува вечно."

"Защо сме тук? Откъде идваме? По принцип това са въпроси за философията, но философията е мъртва."

"Наблюденията показват, че Вселената се разширява все повече и повече. Тя ще се разширява вечно, ставайки все по-празна и все по-тъмна."

"Общопризнато е, че жените са по-добри от мъжете в езиците, личните отношения и изпълнението на много задачи едновременно, но по-малко добри в ориентирането по карта и в представянето си за пространство. Поради това не е неразумно да се предположи, че жените не могат да бъдат по-добри по математика и физика."

„Не е ясно дали интелигентността има някаква стойност за оцеляването в дългосрочен план.“

„Мисля, че компютърните вируси трябва да се броят като форма на живот. Мисля, че те ни казват нещо за човешката природа: че единствената форма на живот, която сме създали досега, е изцяло разрушителна. Ние създадохме живот по свой собствен образ и подобие.“

Хокинг е роден на 8 януари 1942 г. (300 години след смъртта на Галилео Галилей) в Оксфорд, Англия. През 1959 г. Хокинг е приет в Оксфордския университет, където не е възможно да учи математика (както той искал), затова записва физика.

През 1963 г., докато учи магистратура в Кеймбридж, е диагностициран с тежката болест. На 22-годишна възраст с рядка форма на моторно-невронната болест амиотрофична латерална склероза (АЛС). Тогава лекарите му дават 1-2 години живот.

През март 1966 получава своята докторска степен по приложна математика и теоретична физика.

Той не спира да се бори да живее, въпреки че болестта го приковава на инвалиден стол и го лишава от способността да говори, освен чрез гласов синтезатор. Така Хокинг продължава да се труди в областта на космическите изследвания и въпреки че комуникира изключително трудно, постига нови върхове в тях.
Създава и семейство.

От 1985 г. използва специалния апарат, за да говори. Компютърът беше инсталиран в инвалидната му количка. Той му позволяваше освен да говори, да пише статии и други текстове, да ползва интернет и имейли. Управлението се извършваше чрез движение на единствения мускул, който Хокинг можеше да контролира – един от лицевите мускули на бузата, под окото. Движенията се разчитаха от специален инфрачервен сензор, вграден в очилата му. За въвеждане на текст се използва система за предсказване на думите, но въпреки това целият процес бе изключително труден и бавен. Той бе пресъздаден във филма "Теорията на всичко" за живота на Хокинг, който получи награда "Оскар" за най-добър филм през 2015 г.

С качеството на труда си в науката и с упоритостта си Стивън Хокинг спечели уважението не само на колегите си и учените по света, но и на милиони хора. На 14 март 2018 г. целият свят разбра, че си е отишъл един от най-големите умове на човечеството.

"Вселената не би била кой знае каква Вселена, ако ги нямаше хората, които човек обича"

Първо, помни, че трябва да гледаш нагоре към звездите, а не надолу в краката си. Второ, никога не се отказвай да работиш. Работата ти дава смисъл и цел, защото без нея животът е празен. Трето, ако имаш достатъчно късмет, ще намериш любовта – помни, че я има, и не я отвърляй.

Айнщайн

sunny — Fri, 14 Mar 2014 18:20:23 +0000

Веднъж в кореспонденция с Чарли Чаплин Алберт Айнщайн възхитено написал „Вашият филм „Златната треска“ е разбираем за целия свят и вие непременно ще станете велик човек“ Чаплин отговорил „Аз се възхищавам на вас още повече. Вашата теория на относителността никой в света не я разбира, независимо от това вие станахте велик човек“

На 14 март 2014 г. се навършват 135 години от рождението на великия физик. Дори да не разбираме теорията на относителността до край направихме опит да съберем най-крилатите мисли на Айнщайн и да ги споделим с вас.

• Има само две безкрайни неща – вселената и човешката глупост. Макар че за вселената не съм уверен

• Само глупакът се нуждае от порядък – геният господства над хаоса

• Теория е когато всичко е известно, но нищо не работи. Практика – когато всичко работи, но никой не знае защо. Ако обединим теорията и практиката – нищо не работи и никой не знае защо

• Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо

• Интелектът е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище.

• Не е важно да знаеш всичко, важното е да знаеш къде да го намериш.

• Информацията не е знание. Единственият източник на знание е опитът.

• Всеки е гений. Но, ако се съди по способността на една риба да изкачи някое дърво, тя ще живее целия си живот смятайки, че е глупава.

• Въображението е по-важно от знанието. Знанията са ограничени, докато въображението може да обхване целия свят, като стимулира прогреса, като поражда еволюция

• Само тези, които предприемат абсурдни опити могат да достигнат невъзможното

• Не знам какви оръжия ще се използват в Третата световна война, но Четвъртата ще се води с тояги и камъни.

• Безсмислено е да продължавате да правите едно и също и да очаквате други резултати

• Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.

• Умните хора решават проблеми, гениалните ги предвиждат.

• Ти никога няма да решиш проблем, ако мислиш по същия начин като тези, който са го създали

• Този, който иска да види резултатите от своя труд незабавно трябва да стане обущар

• Всички знаят, че това е невъзможно. Но ето идва невежа, на който това не е известно и той прави откритие

• Здрав разум е наборът от предразсъдъци, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст.

• Разумът, който веднъж е разширил своите граници, никога няма да се върне към предишното

• Човек започва да живее тогава, когато разбере, че може да живее извън себе си.

• Човек не бива да преследва цели, които са лесно осъществими, а трябва да развие инстинкт за онова, което е едва постижимо чрез най-голямото усилие, на което е способен.

• Човек трябва да живее твърде дълго, за да разбере колко кратък е животът.

• Особено изглежда нашето положение на тази земя. Всеки от нас се появява тук не по собствено желание и без да е молил за кратък престой, без да знае защо и за какво, във всекидневния живот ние само чувстваме, че човек е тук заради другите, заради тези които обича и много други свързани с него човешки същества

• Стреми се към това не да добиеш успех, а към това твоя живот да има смисъл

• Необмисленото уважение към властта е велик враг на истината

• Аз нямам никакви особени таланти. Аз просто съм безумно любопитен

• Природата ни показва само опашката на лъва, но няма съмнение, че лъвът съществува, дори ако той не може да се покаже целият заради своите големи размери

• Аз не съм просто пацифист, аз съм войнстващ пацифист. Аз съм готов да воювам за мира. Нищо не може да спре войната, ако хората сами не се откажат да ходят на война

• Идеални средства и съмнителни цели – това е, което, според мен, характеризира нашето поколение

• Защо всички ме обичат, но никой не ме разбира

• Ако искаш да изживееш щастлив живот, посвети я на цели, а не към вещи или хора

• Ако А е жизнен успех, то А = x+y+z, където x – това е работа, y – игра, а z – умение да държиш езика си зад зъбите

• Анонимността не е оправдание за глупостта

• Ако моята теория за относителността се потвърди, немците ще кажат, че съм немец, а французите — че съм гражданин на света; но ако теорията ми бъде опровергана, французите ще ме обявят за немец, а немците — за евреин.

• Ако не можете да обясните нещо на едно дете , то това значи, че вие самият не го разбирате

Животът е като каране на колело. За да запазите равновесие, трябва да се движите

Ало, ало...

sunny — Thu, 15 Aug 2013 12:50:37 +0000

На 15 август 1877 г Томас Едисон за първи път предложил за обръщение по телефона да се използва думата “Hello” (“Ало“)

Телефонът е представен през 1876 г на Световното изложение във Филаделфия от маериканския изобретател Александър Бел. Първият телефон променял много гласа на говорещия и затова разговаряли на разстояние само от 250 м. независимо от това изобретението станало много популярно и използвано.

Сам Бел предложил в телефонната слушалка да се казва “Ahoy” (Ей – така са се обръщали от корабите когато са се срещали в морето). Но година по-късно Томас Едисон предложил да се използва “Hello” (“Ало“) – дословно се превежда като „привет“, но у нас е трансформирано като „ало“

Как се обръщат по телефона в различни страни

Италия - «Пронто» («готов»)
Япония - «Моси моси» («говоря, говоря»)
Франция - «Альо» (производна на «Ало»)
Китай - «Вей» («говорете»)
Германия - «Да» («Ja»), «Халло» («Hallo»)
Гърция - «Паракало» («моля»)
Армения - «Лсум ем» («слушам»)
Испания - «diga» или «digame» («моля»)
Таджикистан, Узбекистан, Иран, Афганистан - «Лаббай» («слушам ви! Какво обичате?»)

А вие как се обръщате по телефона? Днес използваме мобилни телефони и много често виждаме кой ни търси. Имате ли специално обръщение, поздрав към любимия човек, когато говорите по телефон?

Омар Хайям

Tzotcheva — Sat, 04 Dec 2010 18:21:13 +0000

Омар Хайям или Гиясаддин Абу-л- Фатх Омар ибн Ибрахим Хаям Нишапури (18 май 1048 г. – 4 декември 1122 г.) е персийски математик, поет, философ,лекар и астроном. Известен е със своя Рубаят, сборник от рубаи. Когато четеш поемите му разбираш, че освен мъдрец той е почитател и на виното и хубавите жени.

Кога за първи път попаднах на поемите на Хайям? Май беше доста отдавна. Не искам да се връщам назад, за да не се стресна колко години са минали от тогава. Бях студентка и моя приятелка ме покани на гости. Каза ми че има съквартирантка персийка и често и четяла и превеждала рубаи. Намисляш си желание, отваряш книгата и взависимост на коя страница я отвориш, четеш поемата и така разбираш какво ще се случи. Винаги готова да открие нещо ново, приех поканата. Така прекарахме един приятен следобед с чай и рубаи. На другия ден тръгнах да търся книга на Омар Хайям на български. Късметът ме споходи на Славейков да намеря една малка книжка издадена от Ерато. Тази книжка винаги е с мен през всичките тези години и често си я чета.

Омар Хайям за първи път е преведен на български от немски и английски рубаи от Гео Милев.

*********

Какво сме ние? На земята през май най-хубавия цвят

връх и долина необятна, на рая-рай, на ада-ад.

Чрез нас се просветлява бавно дълбокото око на свода,

ако светът е пръстен-ний сме над златото му скъп ахат.

**********

Ще си заминем с поглед плах–но за света какво е?

И няма път, и няма смях-но за света какво е?

Ний си отидохме-а той е бил и винаги ще бъде.

От нас дори не виждам прах-но за света каквo e?

*********

Живей-в ръцете си с цветя и чаша вдъхновена,

пий в любовта и забрави за цялата вселена,

додето вихъра свиреп не те за миг прекърши

като листенцата на гюл, за ден наметка тленна.

Да разрушиш винаги е по-лесно, отколкото да построиш
Да обидиш е по-просто от това да простиш
И да излъжеш винаги е по-удобно, отколкото да повярваш
А да отблъснеш е много по-просто от това да обичаш

gDS_Q3YcDPGVv&dB