Любов (Пабло Неруда)

Tzotcheva — Tue, 12 Jul 2011 18:26:37 +0000

Заради теб, в градините на цъфтящите цветя аз страдам от
ароматите на пролетта.
Забравил съм лицето ти, вече не помня ръцете ти;
как устните ти докосват моите?
Заради теб, аз обичам белите статуи дремещи в парковете,
белите статуи, които нямат глас, нито поглед.
Забравил съм глас ти, щастливия ти глас; забравил съм
очите ти.
Както цветето е свързано с аромата си, така аз съм се вкопчил в неясния спомен за теб. Аз живея с болка, която е като рана, ако ме докоснеш, ще ми причиниш непоправима вреда.
Твоите ласки ме обгръщат, като пълзяща лоза по меланхолични стени.
Забравил съм любовта ти, но въпреки това търся да те зърна във всеки прозорец.
Заради теб, опияняващия аромат на лятото ми причинява болка; заради теб, аз отново търся признаци, които пораждат желания: падащи звезди, падащи обекти.

Източник:

http://boppin.com/neruda.html

В цъфналата ръж

sunny — Sun, 15 Aug 2010 20:07:00 +0000

В цъфналата ръж

Робърт Бърнс

Идейки си запъхтяна

Вечерта веднъж

Джени вир-водица стана

В цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла

Джени пламва изведнъж

Бърза мокра до колене

В цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой

В цъфналата ръж

И целуне този някой

някого веднъж

То нима ще знае всякой

де кога веднъж

Някого целувал някой

В цъфналата ръж!

превод: Владимир Свинтила

поезия

Любов (Пабло Неруда)

В цъфналата ръж