септември

Ден на програмиста

sunny — Mon, 13 Sep 2010 11:12:10 +0000

Ден на програмиста

Световният ден на програмиста се отбелязва на 256-я ден на годината - 13 септември, а ако е високосна на 12 септември. Числото 256 (256 = 2⁸)) е избрано защото това е броят дни от началото на годината, който може да се кодира с помощта на един байт (8 бита)

Уточнение: В рамките на един байт, осем бита, най-голямото десетично число, което може да се запише в двоичен формат, е

255 = 1×2⁷ + 1×2⁶ + 1×2⁵ + 1×2⁴ + 1×2³ + 1×2² + 1×2¹ + 1×2⁰ =

= 128 + 64 + 32 + 16 + 8 + 4 + 2 + 1 = 2⁸ - 1.

Най-вероятно изборът на 256-я ден от годината е съобразен с номерирането на елементите на масивите в езика "С" и разширенията му, което започва от нула. Следователно, в рамките на един байт ще се номерират 256 елемента - от 0 до 255.

Също така това е и максималната степен на числото 2, което е по-малко от броя на дните в една година - 365.

Програмирането и програмистите не трябва да се аоциират само с човек зад компютър. В наше време всеки ползва компютър, но това не го прави програмист. от друга страна почти всяко електронно устройство от дистанционното управление до сложните работни установки с програмно управление са създадени от програмисти.

Ние постоянно се срещаме и използваме нещата, които са създадени от програмисти от резервацията на полета до комуникацията в социалните мрежи. Дали гледаме телевизор, слушаме музика, разговаряме по телефона, четем онлайн - ние позлваме продукт създаден от програмисти.

Да оценим значението на работата на програмистите в нашето ежедневие е много трудно - това е да си проверими здравната осигуровка и да научим толкова неща до най-простите неща до обработката на данните за прогнозата на времето. Това е най-динамичната промяна в човешката история и символ на авангарда на съвременното общество.

В Русия денят е официален професионален празник - на 11.09.2009 Медведев подписва указ

В България 4 октомври е избран за професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика и програмистите. Решението е вземато през 2007 г . Това е рождената дата на Джон Атанасов за празник на българските програмисти. "Бащата на компютъра" е роден на 4 октомври 1903 г. в американския град Хамилтън, а баща му - Иван Атанасов, е български емигрант от ямболското село Бояджик.
Най-значимите събития около рождения ден на Джон Атанасов и обявяването на 4 октомври за професионален празник на програмистите и компютърните специалисти е признание за тяхната работа. Традиционно в този период се провежда изложението BAIT (13 – 16 октомври 2010, Интерекспо център) и връчването от президента на изявените млади специалисти и ученици на наградите на името на Джон Атанасов. Славата на българските програмисти е известна в цял свят, а наградите от олимпиадите по информатика и информационни технологии са нещо, което българските отбори постигат.

Симеоновден

Tzotcheva — Tue, 07 Sep 2010 11:20:09 +0000

Честит имен ден на Симеон, Симеонка, Семо, Симан, Симо, Симон, Симчо, Симеончо, Симана, Симеона, Симона, Симка, Моне, Мони, Мончо, Миньор, Мона, Моника, Монка.

На Първи септември празнуваме Симеоновден. На днешния ден Православната църква чества паметта на Св. Преп. Симеон Стълпник. Същия ден се празнува паметта и на преподобна Марта, майка на св. Симеон.Датата се смята за начало на новата църковната година.

Симеон се родил през 357 г. в семейство на бедни и благочестиви християни. Когато бил на 13 години Бог поискал от него да се отдаде на подвижнически живот. Чудото станало по време на един празник, когато непознат и мъдър старец го посветил в словото на Иисус.

Св. Симеон чул думите на Господа Иисуса Христа: "Блажени бедните духом ... Блажени кротките ... Блажени гладните и жадните за правда ..." Силно се разтресло сърцето му.

Юношата се замислил. Сладостното вълнение не го оставяло. До него стоял старец, който също благоговейно се молел. Симеон го погледнал в очите и тихо го запитал:

- Дали мога и аз да стигна до такова блаженство, за което Спасителят говори?

Старецът се усмихнал кротко, помилвал го с погледа си и също тихо му отговорил:

- Можеш! Да, също и ти можеш да стигнеш до такова блаженство!

- Но как? – запитал свенливо Симеон.

- Като се отдадеш на пост и молитва, на смирение и бедност. Като се отдалечиш от греховния свят в непрекъснат разговор с Бога ...

Тия думи залегнали дълбоко в душата на благочестивия юноша. Пламнало у него силно желание да се отдаде всецяло на служба на Бога.

Когато богослужението свършило и хората тръгнали по домовете си, Симеон се поклонил почтително на тоя мъдър старец и му казал:

- Благодаря ти за съвета, който ми даде. Ти ме научи на добро. Ти ми посочи пътя на спасението. Аз с радост ще тръгна по него! ...

Вместо да се върне у дома си, замислен дъблоко и развълнуван силно, Симеон излязъл вън от селището и се отдалечил в пустинно място. Тук той се отдал на размисъл върху онова, което чул в храма. Коленичил, свел глава до земята и почнал със сълзи на очи да се моли на Бога:

- Господи, упъти ме, научи ме какво да направя ...

Дълго се молил и от умора заспал. Сънувал, че копае основа за построяване на някаква сграда. Чул глас:

- Копай по-дълбоко!

Тия думи се повторили:

- Копай по-дълбоко!

Симеон копаел все по-дълбоко. Чул ги трети път:

- Копай по-дълбоко!

След това гласът продължил:

- Ако искаш да изградиш нещо, работи и се труди прилежно. Знай, че без труд няма сполука!

Тия думи, чути насън, станали основно правило за целия по-нанатъшен живот на Симеон. Върнал се у дома си, той започнал да изучава усърдно Свещеното Писание.

На 18 Симеон постъпил в манастир. Отдал се на постоянен труд, пост и молитва и с тъпрение понасял изпитания, които Господ му пращал.

Един ден праведния младеж отишъл в планината, привързал се с верига за огромен камък. Там прекарал дълго време в усамотение. За да не бъден изкушаван от земни желания и страсти, светецът изградил неедин камънни стълпове, един от друг по-високи, където живеел в пълна отдаденост на Бога.

За праведния живот на преподобни Симеон научили в цялата околност. Много бедни, слаби и безпомощни хора се стичали при него. Слушали проповедите му, докосвали дрехите му и получавали благословията на светия отец.

Отшелническият живот на преподобни Симеон продължил много години. Земния свят светецът напуснал на 103 години. Погребали го с заслужени почести в град Антиохия през 460 г.

За българите св.Симеон е покровител на земеделския труд. Народните обичаи повеляват сутринта жените да замесят пшенично тесто и да направят питки, да захранват ритуално впрегатния добитък, както и да нанижат малки кравайчета на рогата на биволите и воловете и да им връжат червени вълнени конци.

В Северозападна България пред каруцата се прави курбан ( коли се петел или кокошка). Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на добитъка с който се оре, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина. Костите от варената кокошка също се заравят в земята.

Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не се изнесе плодородието от дома. Гледа се кой ще дойде в къщата ако е добър, реколтата ще е плодовита. По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с “пълно”, житото ще роди много зърно.

В някои родопски селища на Симеоновден празнували младите булки и бременните жени. За да са здрави и да родат хубави и силни дечица, жените не работели никаква домашна работа.

-----------------------------------

Информация ползвана от http://www.pravoslavieto.com