спорт

Мария Шарапова, Неудържимата

sunny — Mon, 18 Sep 2017 23:00:38 +0000

На 12 септември 2017 г. бе световната премиера на сензационната автобиография на Мария Шарапова, която ще излезе на български език през ноември със знака на „Хермес“ и заглавие „Неудържима: моят живот досега”.

Една жена на 30 години спечелила милиони от наградите на турнирите по тенис

Болезнено откровена и истинска, Мария Шарапова разкрива неподозирани подробности от живота си. За Григор Димитров, за тежкото си детство като емигрант в Америка, за допинг скандала, за волята за победа, за триумфалното завръщане на корта.

Предлагаме ви два цитата от българското издание, върху което екипът на издателството работи:

***
Наистина научаваш много повече от загубите, отколкото от победите – за играта и за себе си. Изправяш ли се, когато си повален? Способен ли си да продължаваш да опитваш, когато ти се струва безсмислено, когато играеш само заради играта и когато разочароваш всички? Изправяш ли се всеки път, в който си повален? Или просто се отказваш? Това беше твърдостта, за която говореше Юдкин преди толкова много години. Никой няма представа как ще реагира при дадено бедствие, докато това бедствие не му се стовари на главата.

***
Когато парите започнаха да идват… научих нещо. Сякаш изведнъж бях проумяла истината за света. За първи път разбрах за какво е всичко. Тенисът беше спорт, но не беше само спорт. Той беше страст, но не беше само страст. Той беше бизнес. Той беше пари. Той беше стабилност за семейството ми. Вече го бях разбрала. Може би ще си помислите, че това ме е разстроило или объркало, но стана точно обратното. Най-накрая осъзнах защо правя това. Най-накрая разбрах какви са залозите. Най-накрая всичко придоби смисъл. От този момент насетне задачата ми стана пределно ясна – просто излизай и побеждавай.

Стефка Костадинова

sunny — Sat, 25 Mar 2017 19:04:52 +0000

Нов, своеобразен рекорд отбелязва на 30 август 2017 големият спорт у нас - навършват се 30 години от недостигнатото и до момента постижение на Стефка Костадинова. На 30 август 1987 г., по време на II Световното първенство по лека атлетика в Рим тя преодоля 209 см в скока на височина и постави световен рекорд в тази дисциплина за жени, който не е паднал до момента.

С този юбилей България е единствената страна, която може да се похвали с най-стария действащ рекорд в атлетиката.

***
Стефка Костадинова е родена на 25 март 1965 г. в Пловдив.

Двукратен световен шампион на открито в Рим през 1987 г. и в Гьотеборг през 1995 г.

Победителка във финала на Световната купа – Канбера 1985 г.

На 30 август 1987 г. на Световното първенство по лека атлетика в Рим, Италия, поставя световен рекорд в скока на височина от 209 см. Този рекорд още не е подобрен.

Стефка Костадинова в Гьотеборг през 1995 г. Източник: Getty Images/Guliver

Носителка е на седем златни медала от световни първенства. През 1996 г. става олимпийски шампион в Атланта, САЩ. През същата година е наградена с орден "Стара планина", първа степен за изключителните й заслуги към страната.

През 1997 г. се отказва официално от състезателната си кариера

На 11 ноември 2005 г. е избрана за председател на Българския олимпийски комитет. На 23 март 2017 г. е преизбрана за четвърти път.

Легендарната българска лекоатлетка Стефка Костадинова е била избирана за Най-добър спортист на Балканите пет пъти - 1985, 1987, 1995, 1996 и 1997 г

Спортист №1 на България за 1985, 1987, 1995 и 1996 г

Приета в „Залата на славата на световната атлетика“ през 2012 г.

30 години след рекорда на Стефка Костадинова излиза сборникът "Да прескочиш света"

Това е книга, събрала история и много фотографии, които са посветени на световния рекорд на голямата българска атлетка. Представянето на изданието става в навечерието на 30-годишния юбилей, откакто Стефка Костадинова постави световния рекорд за жени в скока на височина (1987 г. - Рим, 209 см). Постижение, което не е подобрено и досега.

Именно заради тези 209 сантиметра, журналистите Владимир Памуков, Тодор Шабански и спортният Фоторепортер Бончук Андонов събират в 209 страници историята на рекорда на Стефка Костадинова и разбира се биографичните факти за самата олимпийска шампионка.

Йорданка Благоева

sunny — Thu, 19 Jan 2017 20:37:43 +0000

Йорданка Благоева е родена на 19.01.1947 г. Тя е Първата българска състезателка, поставила световен рекорд. Състезател по лека атлетика в дисциплина висок скок. Носителка е на сребърен и бронзов медал от олимпийските игри през 1972 и 1976 г.

Благодарна съм на съдбата, че много повече са топлите спомени и то в три области, между които и спорта. Участничка съм в четири олимпиади, имам два олимпийски медала, както и пет световни рекорда. Спортната злоба, която е на терена, не бива да се пренася в живота.

Човек трябва да бъде всеотдаен и да прави това, на което се е отдал така, както трябва, защото иначе не може да постигне успехи. Това е - упоритост, честност, доброта, защото преди всичко феърплеят е много важен - каза тя в омнтервю за

Спортист на България

sunny — Thu, 22 Dec 2016 07:49:49 +0000

Сребърната медалистка от Рио Мирела Демирева беше избрана за Спортист номер 1 на България за 2016-та година.

Мирела Демирева - Спортист номер 1 на България

След нея се наредиха Елица Янкова, която завоюва бронз на Олимпийските игри, а Радослав Янков, носител на кристалния глобус в сноуборда, е трети.

Отбор на годината е Ансамбалът ни по художествена гимнастика, който спечели бронзов медал на Олимпиадата, а треньор номер едно е техният наставник Ина Ананиева.

Ина Ананиева

При спортистите с увреждания победител е Ружди Ружди, който спечели злато на Параолимпийските игри.

Останалите наши спортисти, които попаднаха в класацията през тази година са: Ивет Лалова, Григор Димитров, Кубрат Пулев, Боян Петров, Станимира Петрова, Александър Везенков и Цветана Пиронкова.

Мохамед Али

sunny — Sat, 04 Jun 2016 06:02:56 +0000

Легендарният боксьор Мохамед Али е смятан за най-добрият боксьор на 20-и век и един от най-великите атлети в историята.

Роден е на 17 януари 1942 г., в Луисвил, Кентъки. Мохамед Али почива на 3 юни 2016 г. в болница във Финикс, щата Аризона, където беше през последните няколко дни заради респираторни проблеми. Състоянието му беше усложнено от болестта на Паркинсон, с която той се бореше от 32 години.

Родното име на бившия световен шампион е Касиус Клей. Той си спечели световна популярност, когато извоюва златен медал по бокс в тежка категория на Олимпиадата през 1960 г. След Олимпийските игри стана професионален спортист и през 1964 г. печели световната титла за първи път. Беше световен шампион три пъти в периодите 1964 г. - 1967 г., 1974 г. - 1978 г. и 1978 г. - 1979 г. Когато се оттегли от ринга през 1981 г. беше спечелил 56 от своите 61 мача.

Искам всеки човек на земята и всеки, който гледа телевизия, да знае, че аз съм най-великият, твърдеше Али.

Легендарният боксьор беше известен и като борец за граждански права в САЩ. Той прие исляма и си смени името на Мохамед Али, защото според него Касиус Клей е робско име. През 1967 г. публично разкритикува войната във Виетнам, което беше прието отрицателно от американската общественост. Той отказа да влезе в армията, заради което беше лишен от световната си титла и му беше забранено да се боксира за близо 4 години.

Биографът на Мохамед Али Томас Хаузър смята, че боксьорът ще бъде запомнен с много повече от спортните си постижения.

Има много начини да запомните Али. Той беше безспорно най-добрият боксьор за всички времена. Той беше лъч надежда за репресираните хора по целия свят, когато отказа да влезе в американската армия в разгара на войната във Виетнам. Той подкрепяше идеята, че освен ако нямате много добри причини да убивате хора, то войната е нещо грешно. Но в крайна сметка, мисля, че начинът, по който аз ще помня Али и по който може би ще бъде запомнен в историята, е свързан с това, че той беше олицетворение на доброжелателството и любовта, обясни Томас Хаузър, който беше и личен приятел на Мохамед Али.

Мисли на Мохамед Али

Повторението на дадено твърдение не след дълго се превръща в вяра.След като вярата се превърне в дълбоко убеждение...тогава нещата започват да се случват

Ако човек на 50 вижда света по същият начин , както е бил на 20...то той е изгубил 30 години от живота си.

Битката се печели или губи много преди да се случи всъщност - зад линиите , в залата , вън на пътя...много преди да имам възможност да танцувам под тези светлини.

Не изкачването на планината те изтощава , а камъчето в обувката ти.

Мразех всяка минута от тренировките, но си казах: "Страдай сега и изживей остатъка от живота си като шампион".

Приятелството... това не е нещо , което се учи в училище. Не научиш ли значението на приятелството , то все едно не си научил нищо.

Вкъщи съм чудесен човек, но не искам светът да знае за това. Скромните хора, които съм срещал, не стигат много далеч.

Щом може да се направи пеницилин от мухлясал хляб, почти сигурно е че може да стане нещо и от теб.

Христо Проданов

sunny — Wed, 24 Feb 2016 18:13:14 +0000

„На Еверест смърт няма, има само сливане с мечтата.”

Христо Проданов

– герой от нашето време

На 20 април 1984 г. алпинистът Христо Проданов става първият българин, покорил най-високия връх на планетата - Еверест (8848 метра), Джомолунгма.

Той е четвъртият човек в света, изкачил се сам, тринадесетият човек, успял да достигне до върха без кислороден апарат и то по най-трудния и дълъг път — западния (непалски) склон, наричан още „Жестокия път“. Изкачва върха от базовия лагер за 33 дни - рекорд за този маршрут. Той е алпинистът, преодолял най-голямата денивелация за един ден към върха. Първият човек изкачил Еверест още през април, когато е твърде рано за обичайните атаки на върха.

До момента 12 българи, сред които една жена, са осъществили мечтата си да стъпят на най-високия връх в света.

18,15 часа. Леко пропукване в радиостанцията и глас: "Аз съм на върха, на върха съм — Христо!"

Ура-а-а! — чувам до мен. Виждам как от палатката изскача Кънчо Долапчиев и продължава да вика и навън. Срещу мен се задават хора, много хора — наши алпинисти, шерпи, индийски алпинисти, офицерът за свръзка на индийската експедиция, ръководителят на индийската експедиция... и ръце, ръце, протегнати за поздрав. Спомням си само, че подадох и аз ръка на полковник Кулар и просто влетях при Стефчо в палатката с радиостанцията.

Христо предава: "Тук на върха няма нищо. Има само изградена една малка пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветското знаме. Опитвам се да снимам, но не знам дали камерата работи и затова преустановявам." Откъс от книгата "Еверест по Западния гребен" (1987 г.) на ръководителя на втората национална експедиция в Хималаите Аврам Аврамов, който описва един от историческите моменти в българския алпинизъм.

През 1984 г. се провежда национална експедиция до Еверест. Христо Проданов е утвърден за зам. ръководител на експедицията, по техническите въпроси. На 20 април, 1984 г. в 18 ч. 15 минути Христо Проданов се изкачва на връх Еверест – сам и без кислороден апарат, по Западния гребен, по “Жестокия път”. Остава на върха прекалено дълго - 33 минути. Слиза по тъмно, по собствените си стъпки – нещо, което нито един алпинист в света не го е правил. Температурите спадат. Извилата се буря принуждава Христо Проданов да бивакува на открито. На 21 април сутринта алпинистът се обажда, но звучи много зле и трудно се разбират думите му. Ясно е, че е в тежко състояние след прекараната на открито нощ, без кислород, при температура минус 42 градуса, на приблизителна височина 8600-8700 м. Цели две денонощия алпинистите Людмил Янков, Иван Вълчев, Трифон Джамбазов и шерпът Джон извършват спасителна операция, движейки се нагоре, след като им е съобщено за тежкото състояние на Христо. По време на спасителната операция най-близко до него е Людмил Янков, но нощта пада и му е наредено да спре издирването. Последното обаждане от Христо е в 19.45 ч. на 21 април 1984 г. През цялата останала част от нощта продължава борбата за оцеляването на Людмил Янков. Сам, достигнал 8500 м, около 21,50 ч. прекратява издирването и се установява на бивак. По-късно Людмил Янков споделя за Христо Проданов: „Той остана завинаги горе, при своя връх, слят с мечтата си!“.

Преди да осъществи мечтата на живота си, Проданов казва: "Най-огромното ми желание е нашата експедиция да завърши успешно, да завърши успешно не само с изкачване на кой да е от нашите алпинисти, но всички живи и здрави да се върнем в България. Това ще бъде най-големият ми успех, всичко останало е пепел". По ирония на съдбата, именно той не успява да се върне жив. Репликите в радиостанцията: "Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е окей, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай!" в опит на радиста да държи буден Проданов до идването на подкрепата отдолу пресъздават в най-пълна сила драматичността в онези напрегнати часове в Хималаите.

Въпреки загубата ръководителят на експедицията Аврам Аврамов обявява решението си: „Експедицията продължава“. След едноседмична почивка на 3 май 1984 г. започва втората атака на върха. На 8 май в 17,15 ч. Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май в 9,11 ч. Николай Петков и Кирил Досков покоряват връх Еверест и затвърждават българското присъствие на най-високия връх на планетата. Те осъществяват и пълния траверс на върха – изкачване по Западния гребен и слизане по Южния склон. Този маршрут влиза в историята на световния алпинизъм като „Българския траверс“ на Еверест.

Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово. Започва да тренира алпинизъм още като ученик. Работи като инженер металург в Кремиковци. Първия си 7-хилядник изкачва през 1967 г. - връх Ленин. Преди това покорява върхове в Алпите. По-големите му успехи са свързани с Хиндукуш (1976 г.) и Лхотце (1981 г.), като става първият българин изкачил този връх. Награден е с орден "Георги Димитров" (1981 г.; 1984 г., посмъртно), "НРБ", II степен (1977 г.). Обявен е за герой на НРБ (1984 г., посмъртно). Проданов е алпинист № 1 на България за ХХ в. (2001 г.).

Кой пръв изкачва Еверест?

Спорно е дали първото стъпване на човешки крак на Еверест е на Джордж Мелъри – през 1924 г. Негово е обяснението, защо хората се стремят покрива на света: “Защото е там”

Сър Едмънд Пърсивал Хилари - новозеландски алпинист, изследовател на Антарктида и шерпът Тенсинг Норгей са първите хора, които се изкачват на връх Еверест в Хималаите и се завръщат благополучно – подвиг, който те осъществяват на 29 май 1953 г.

Еверест (на тибетски: ་མོ་གླང་མ – Джомолунгма: „Богинята – майка на света“, на непалски: सगरमाथा – Сагарматха: „Високо в небесата“)

Забележителни изкачвания

жени: първа Джунко Табей (Япония) 1975 г., най-възрастна – Тамае Уатанабе 64 г. (Япония), най-млада – Дики Долма (Индия) 19 г.
мъже: най-възрастен – Юичиро Миура 80 г. 2013 г.(Япония), най-млад – Джордан Ромеро (САЩ) 13 г. 2010 г.

Използван архив на БНР, wikipedia

На какво ни учи спортът

sunny — Fri, 21 Aug 2015 12:44:42 +0000

Житейските уроци, на които ни учи спортът

Много е казано за активния начин на живот. Движението ни променя, кара ни да се чувстваме и да изглеждаме по-добре, да бъдем по-здрави. Важно е да се научим да отделяме поне 20-30 мин всеки ден за да спортуваме, а дали ще бъде разходка в парка, дали ще стигаме до офиса с колело или ще посещение на фитнес зона зависи от нас самите, да открием онова занимание, което ни доставя удоволствие. Който познава физическото натоварване, познава и щастието да си надвил сам себе си, сладката умора, отворените очи и забързаната мисъл на освежения от кръвообращението човешки ум.

Често най-трудно е първоначалното усилие да започнеш – да станеш от дивана, след работа да отидеш до залата, през почивните дни да се откажеш от излежаването, а например да се качиш в планината. Лесно е да си намерим оправдание, като „Нямам време сега…“, „Много съм уморен…“, но трябва да надвием себе си и да раздвижим, защото спортът зарежда с енергия.

За мен лично активното движение ме учи на две неща – да не отлагам, да не намирам оправдания, а да започна да правя сега. И когато започнеш ти се иска още. Другото е да се прави все по-добре – да правиш упражненията по правилния начин, защото тогава има полза от тях, да стигнеш, колкото се може по-далече, да се качиш още по-високо… Учи ме да побеждавам сама себе си. От страни резултатите може да изглеждат лесни за постигане, но само ти знаеш колко време, колко постоянство и желание има вложено в това.

Активно движение Най-сигурният начин да станеш по-здрав, по-умен, по-щастлив

Спортът ни дава уроци:

Да не се отказваме. Да бъдем упорити. На постоянство в характера, заради което впоследствие другите ще ни имат доверие.

Да превръщаме провалите в успехи и спечелени битки.

На усъвършенстване. Учим се да подобряваме уменията, които вече имаме. Разбираме, че да можеш нещо не е достатъчно. Удовлетворението идва от това да го можеш все по-добре.

На укротяване на егото. На работа в екип. Да можеш да помолиш за помощ.

На поемане на лична отговорност.

На увереност да се търси отговорност от другите.

Да даваме втори шанс.

На способност за изграждане на самооценка и умение да разпознаваме собствената си роля в ситуацията.

Да възприемаме инструкции.

Да имаме доверие на другите.

Да вярваме в собствените си сили.

Да разбираме, че човек е такъв, с каквито хора се обгради.

Да изпитваме лимита на тялото си.

Винаги да имаме мотивация да постигаме цели.

Да знаем, че не винаги ще печелим и да го приемаме. Да знаем, че не винаги ще губим и да го приемаме.

Да сме наясно, че няма усилен труд без резултати.

Успехът е много по-голям, ако имаме зад гърба си група от близки хора, които много се радват за него.

Използвана публикация на американския блог A+