театър

Карло Голдони

sunny — Sat, 24 Feb 2018 06:50:07 +0000

Carlo Goldoni (25.02.1707 – 6.02.1793)

Карло Голдони, често наричан италианския Аристофан. Оставя противоречиви откъм факти мемоари. Описва се като роден комик, небрежен, с леко сърце и темпераментен.

Наследството на Голдони е много обширно. Автор е на повече от 260 произведения в най-различни жанрове – трагедии, трагикомедии, комедии ( в това число импровизации), либрета, опери, мелодрами, драми. По-голямата част от произведенията му са написани в проза, някои от тях са на италиански език, други са на венециански диалект, използва също така смесването на литературен италиански с диалектни форми. Повечето пиеси на Голдони са в духа на комедия дел’арте.

Сред най-популярните му творби са „Рибарски свади“, „Влюбените“, „Ветрилото“, „Гостилничарката“, „Слуга на двама господари“. Автор е на либретото на операта „Гризелда“ (La Griselda), чиято музика е на Антонио Вивалди.

Избрани цитати от Голдони:

Богат е този, който умее да се задоволява с малкото.

Жените са винаги по-постоянни в ненавистта си, отколкото в любовта.

Любов под маска прилича на огън под пепел.

Няма друго средство да отмъстите на публиката, освен да я заставите да ви ръкопляска.

Ревността е източник на мъки за влюбения и на обиди за любимия.

Светът е прекрасна книга, но напълно безполезна за този, който не умее да чете.

Фалшивата скромност е също толкова отблъскваща, колкото и тщестлавието.

Човекът с хубава книга в ръка никога не може да бъде самотен.

Лъжливата скромност е също така подла, както суетата

Съмърсет Моъм

sunny — Wed, 24 Jan 2018 21:21:30 +0000

William Somerset Maugham (25.01.874 - 16.12.1965 )

английски белетрист и драматург, един от най-известните и най-високоплатени западни писатели през 30-те години на XX век.
Той ни завеща безсмъртни романи като: "Души в окови", "Луна и грош", "Острието на бръснача", както и многобройни пиеси, разкази, документална проза...

Странно нещо е животът. Ако откажеш да приемеш друго, освен най-доброто, много често го получаваш.

„Защо хубавите жени се омъжват за скучни мъже? Защото интелигентните мъже не се женят за красиви жени.“ Съмърсет Моъм, „Луна и грош“

„Разликата между мъжете и жените,
когато са влюбени, е в това,
че жените могат да обичат цял ден,
а мъжете само от време на време… „

„С всяка следваща година ние се променяме. Променя се и човекът до нас. Истинско щастие е, ако, променяйки се, продължаваме да обичаме човека, който се е променил.“

„Можеш да направиш всичко на този свят, стига да си готов за последствията.“

„Нещастието на този свят е, че добрите навици се изоставят много по-лесно от лошите.“

„Само посредственият човек винаги се представя в своята най-добра светлина.“

„Въображението расте с упражняване и, противно на всички схващания, е по-силно при зрелите хора, отколкото при младите.“

„За съжаление твърде късно научих, че е лесно да кажеш: „Не знам”.“

„Бракът е нещо прекрасно. Освен когато не се превръща в навик.“

„Трагедията на любовта е в безразличието.“

„Хората твърдят, че искат да чуят искрената ти оценка, но истината е, че единственото, което искат, е да бъдат хвалени.“

„Възрастта си има своите предимства, които не са по-малки от тези на младостта.“

„Какво мисля за хората?! Мисля, че сърцето им си е на мястото, но главата им е абсолютно безполезен орган.“

„Като се има предвид колко глупаво постъпват хората, а в същото време колко красиви думи могат да редят, мисля че за света ще е по-добре, ако хората говорят повече и вършат по-малко.“

„Когато си млад, приемаш добротата, с която другите се отнасят към теб като нещо, което по право ти се полага.“

„Светът не знае какво да прави с различните. Те те изкарват от твоята зона на комфорт и първата реакция винаги е гняв.“

„Двете най-важни неща в живота са: свобода на мисленето и свобода на действието.“

„Животът ти ще е ужасен, ако се тревожиш за миналото, вместо да се наслаждаваш на настоящето.“

„Никога не се ядосвам за млякото, което е изкипяло, защото знам, че всички сили на вселената са се обединили, за да го съборят.“

„По-важно е да обичаш, не да бъдеш обичан.“

„Нищо на този свят не е вечно и ние сме глупаци, че молим този момент да продължи, вместо да го изживеем.“

„Ако жена реши да се омъжи за даден мъж, нищо освен еднопосочен билет не може да го спаси.“

„Трагедията на живота не е, че човечеството загива, а че загива желанието на хората да търсят любовта.“

„Жената може да демонстрира любовта си през целия ден, а мъжете само от време на време.“

„Когато една жена се влюби в теб, тя няма да е доволна докато не притежава душата ти. Жената използва слабостта си като превъзходство и нищо друго няма да значение.“

„Съвременната жена търси такъв мъж за свой съпруг, какъвто някога е имала английската дама за свой иконом.“

„Много хора могат да кажат истината, но малцина са тези, които ще я чуят.“

„Общоприетата идея, че успехът прави хората суетни и горделиви, не е вярна. Напротив, той ги прави по-скромни, по-земни, по-толерантни и мили. Провалът, от друга страна, прави хората кисели и жестоки.“

„Животът се контролира от съдбата и това го превръща в една непрекъсната импровизация.“

Карел Чапек

sunny — Tue, 09 Jan 2018 04:42:20 +0000

Карел Чапек
(9.01.1890 - 25.12.1938)

Карел Чапек (Karel Čapek) е един от най-известните чешки писатели и драматурзи. Световна известност му носят социално-фантастичните произведения: драмите "R.U.R." (1920 г.) - въвела в употреба думата "робот"; "Средството Макропулос" (1922 г.); романите "Фабрика за Абсолют" (1922 г.), "Кракатит" (1924 г.).

Анекдотите се размножават чрез пъпкуване.

Анекдотът е комедия, сбита в рамките на секунди.

Ако жената не се предаде, тя побеждава; ако се предаде, диктува условия на победителя.

Представете си само каква тишина щеше да настане, ако хората говореха само това, което знаят.

Цяла седмица без нито една световна катастрофа? За какво си купувам вестници?

Владимир Шаинский

sunny — Wed, 27 Dec 2017 07:18:19 +0000

Той написа песните на нашето детство

Песните от "Чебурашка", "Крокодила Гена", са песните, които сме тананикали, слушали, поздравявали сме с тях, карали са ни да се усмихнем и в най-тъжния ден.
Признавам, че до днес не знаех кой е техния композитор. Докато не погледнах новините за деня.

На 26 декември 2017 г. на 93-годишна възраст почина композиторът Владимир Шаински - автор на песните за едни от най-известните руски анимационни филми, сред които тези за "Чебурашка" и "Крокодила Гена".

Шаински е роден на 12 декември 1925г. в Киев. Евреин. До 2000 г. живее и работи в Москва, след това се преселва последователно в Израел и в Съединените щати. От 2013г. живее паралелно в Русия и САЩ.

Композиторът е починал след продължително боледуване от рак навръх Коледа в болница в Сан Диего, Калифорния. Има 3 брака и 3 деца.

Автор е на музиката на над 300 популярни и детски песни, много от които станали хитове в Русия и бившия СССР.

Мая Плисецкая

sunny — Mon, 20 Nov 2017 09:50:17 +0000

Мая Михайловна Плисецкая

(20.11.1925, Москва - 2.05.2015, Мюнхен)

велика балерина на 20 век, символ на руското балетно изкуство, многогодишна прима на Болшой театър, ненадмината с изпълнението на „Умиращия лебед“ на Камий Сен-Санс, уникална с изяществото и пластичността на танцовите движения.

Родена на 20 ноември 1925 г. в Москва, една от двете балерини на Съветския съюз, получила титлата "Prima ballerina assoluta". Баща й е инженер, разстрелян през 1938 г. при управлението на Сталин, а майка й е киноактриса, изпратена в трудов лагер в Казахстан като "член на семейството на предател на родината". Малката Мая е отгледана от чичо си и леля си. Влиза в Болшой театър през 1943 г., където веднага се налага като една от най-добрите балерини от своето поколение. Тя танцува близо 50 години в Болшой, далеч след като навършва възрастта, на която обикновено се пенсионират руските балерини.

в ролята на Одета, с която става звезда

Как се постига такъв успех? и творческо дълголетие? Да, характерът е съдба, твърдяла Мая Плисецкая, но генът е първата причина за успеха й. Тя е от семейство в което балета е традиция.

„Каква е тайната? Никога не съм обичала многото физически тренировки и постоянните репетиции. Така съхраних краката си здрави и си осигурих тази почти безкрайна кариера на световните сцени“, обяснява пред медиите Плисецкая с типичното си чувство за ирония.

Как е успяла да съхрани съвършената си фигура до края? „Толкова е просто – който иска да бъде слаб, не трябва да плюска. Никога не съм се подлагала на някакви чудовищни диети. Никога не съм си забранявала моя любим шоколадов сладолед. Нито бира с наденички. А храната, която препоръчвам на всички, е простият хляб.“

До края на живота си Плисецкая не се разделя с балета

Плисецкая като муза на Ив сен Лоран

Мисли на великата Мая Плисецкая

"Искам да танцувам до сто години. Но ако не мързелуваш повече от четирийсет няма да изкараш."

“Ако изкуството е наистина добро, то е разбираемо за всеки.”

„Никога не съм танцувала нещо, което не ми харесва. Ако човек мисли, че прави жертви, най-доброто за него е да се отдаде на нещо друго. Ако пък иска просто да се наслаждава, да седне и да изпие една бира.”

“В моя случай, може да се каже, ме използваха като икона на комунизма. Направиха това, което трябваше. С мен забавляваха тези, които дойдоха от другата страна на Желязната завеса. Дойдоха в Москва, за да ги забавлявам с „Лебедово езеро”. Забавляваха ги с мен, а не ме пускаха да изляза извън Русия.”

“Модерният балет е забранена в Съветския съюз, защото това е в противоречие с социалистическия реализъм. В тоталитарните режими винаги са предпочитани пуританството, вероятно защото еротиката и страстта крият нещо напълно неконтролируемо”.

“Винаги съм танцувала за другите. Лично аз не се нуждая от танци. Никога не бих танцувала за себе си. Понякога го правя за мъжа ми, когато той свири на пиано.”

„Благодарна съм на съдбата: Научих се да работя това, което искам, бях действена, правеха хореографии за мен и не се наложи да умра от глад.”

„Обичам публиката, която идва за първи път в живота си на балет. Презирам затворени специалисти. Никой от тях не казва истината “.

“Никога не съм работила, аз танцувах. И това за мен е забавление. Краката ми не са уморени.”

„Не трябва да танцуваш С музиката, трябва да танцуваш музиката.”

„Или децата, или професията. Предпочетох професията. Целият свят може да има деца, но не целият свят може да танцува.”

Дорис Лесинг

sunny — Sun, 22 Oct 2017 06:01:36 +0000

Doris Lessing (22.10.1919 г., Керманшах, Иран - 17.11.2013 г., Лондон)

Дорис Лесинг е британска писателка, драматург и активистка. Тя е определяна за една от най-значимите литературни фигури на ХХ век. Известни са книгите й „Цепнатината“, „Лятото преди мрака“, „Златната тетрадка“, „Петото дете“ и др. През 2007 г. става най-възрастната носителка на Нобелова награда за литература – тогава е на 88 години. Класирана е на пето място в класацията на най-влиятелните британски автори след 1945 г. Лесинг почина на 94-годишна възраст през 2013 г. Представяме ви цитати от писателката, публикувани в goodreads.com.

„Не вярвай на приятел, който не допуска грешки; обичай жена, а не ангел.”

„Един писател се влюбва в една идея, след което тя го отнася.”

„Никога не спрях да чета.”

„Това е да се учиш. Изведнъж разбираш нещо, което си знаел цял живот, но по друг начин.”

„История – това е начинът, по който подреждаме своите преживявания.”

„Някои хора се сдобиват със слава, а други си я заслужават.”

„Обективно погледнато, аз съм написала една или две добри книги.”

„Малките неща впечатляват малките умове.”

„Всеки човек ще разкрие стотици неочаквани таланти, стига да му се даде възможност.”

„Обикновена благодарствена мисъл, отправена към небето, е по-добра от всяка молитва.”

„Какъв герой е този, който няма любов към човечеството!?”

„В университета не те учат, че законът е, в голяма степен, толериране на глупаците.”

„В процеса на писане, колкото повече една история се оформя сама, толкова по-добре.”

„Ние използваме родителите си като повтарящи се мечти, към които да се върнем, когато имаме нужда.”

„Винаги са ми приписвали гледни точки, които никога не съм имала.”

Артър Милър

sunny — Tue, 17 Oct 2017 17:03:15 +0000

„Ако вярвате, че животът си струва да се живее, вашата вяра ще превърне това във факт”

Arthur Miller (17.10.1915 - 10.02.2005)

Артър Милър е роден през 1915 г. в Ню Йорк, САЩ. Учи журналистика в Мичиганския университет, където е репортер и редактор в студентския вестник The Michigan Daily.
Утвърждава се като значима фигура в американския театър. Автор е на много популярни пиеси. Големият му успех е наградата „Пулицър” за пиесата „Смъртта на търговския пътник”. Пиесата печели и най-престижната американска награда за драматургия „Тони” и наградата на гилдията на нюйоркските критици.
Милър става световно известен и с брака си Мерлин Монро. Семейството остава заедно в периода 1956 – 1961 г. Умира на 89-годишна възраст в Роксбъри, Кънектикът на 10 февруари 2005 г.

American film star Marilyn Monroe (1926 - 1962) outside her home in Englefield Green with her third husband American playwright Arthur Miller. Original Publication: People Disc - HN0485 (Photo by Evening Standard/Getty Images)

Това са популярни мисли на Артър Милър:

„Може ли някой да си спомни любовта? Това е като да се опитвате да съберете мириса на розите в една изба. Вие можете да видите розата, но не и аромата й.”

„В трагедията трябва да съществува възможността за победа.”

„Всичко, което сме, във всеки един момент живее в нас.”

„За една ера може да се каже, че е към края си, когато са изчерпани основните й илюзии.”

„Без отчуждение не може да има никаква политика.”

„Задачата на истинския интелектуалец се крие в анализ на илюзиите, за да открие техните причини.”

„Мисля, че е грешка винаги да търсим надеждата извън себе си.”

„Най-добрата работа, която някой някога е писал, е тази, която го поставя в неудобно положение – винаги.”

„Не знам защо е така, но всеки път, когато постигна нещо, което искам, трябва да се дръпна назад, защото останалите хора ще страдат.”

„Не можете да уловите духа на детето, тичайки подире му; вие трябва да стоите спокойно на едно място и любовта му скоро ще се възвърне.”
***
„По-лесно можете да върнете един милион долара, които сте откраднали, отколкото една дума, която сте изтървали.”

„Трагедията … е следствие от тоталната принуда човек да оценява справедливо себе си.”

„Ябълката не може да се върне вече на Дървото на познанието – веднъж щом сме прогледнали, ние сме обречени и изправени пред предизвикателството да търсим силата да виждаме повече, а не по-малко.”

Сергей Дягилев

sunny — Fri, 31 Mar 2017 13:56:40 +0000

Сергей Дягилев е прочут руски театрален и балетен импресарио. Роден е на 31 март 182 г.
Основава една от най-прочутите балетни трупи на всички времена - Ballets russes ("Руският балет на Дягилев").

Началото на трупата, спечелила световна слава, е поставено през 1911 г.
В продължение на 20 сезона тя триумфира по най-престижните сцени по света

Надарен с деликатен усет за балетното изкуство, Дягилев кани в трупата един от най-ярките хореографи и танцьори на времето си - Вацлав Нижински (наричан Бога на танца), Михаил Фокин, Серж Лифар, Джордж Балачин и редица други, оставили ярка следа в историята на балета.

Стремежът на Дягилев е да покаже красотата на класическия танц, но и да излезе извън познатите граници. Хореографиите на Фокин придават нови нюанси на балетното изкуство, а по-късно Баланчин прави истинска революция.

В трупата на Дягилев е танцувала балетната легенда Анна Павлова и други именити балерини като Тамара Карсавина, Вера Фокина, Ида Рубинщайн, Матилда Кшесинска.

Умира на 19 август 1929 г. след като продължително страда от диабет и е погребан в православната част на острова-гробище Сан Микеле във Венецианската лагуна.

На 31 март 2017 г.Google отбеляза години от рождението на Сергей Дягилев

Мутафова на 95

sunny — Wed, 01 Feb 2017 08:02:29 +0000

Ден преди да навърши 95 години Стоянка Мутафова излиза на 1 февруари на сцената на Сатиричния театър "Алеко Константинов".

Тази вечер публиката ще я види в „Столетие мое“ в ролята на Малу, която е събрала цялата си фамилия на своя 100-тен рожден ден.

Актрисата се завърна на сцената преди няколко седмици, след като прекара няколко дни в болница в края на миналата година.

Стоянка Мутафова за детството

Стоянка Мутафова е родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“ и Държавна театрална школа в София. От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър “Ив. Вазов” . Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър “Ал. Константинов”, където работи от 1956 до 1991 г.

През 2001 г. получава наградата “Паисий Хилендарски”, а през 2002 г. орден “Стара планина”, I степен. През 2012 “Златен век” с огърлие.

Александър Солженицин

sunny — Sun, 11 Dec 2016 12:50:01 +0000

Александр Солженицын

(11.12.1918 – 3.08.2008)

руски романист, драматург, историк и дисидент

Солженицин е роден на 11.12.1918 г. в Кисловодск, Русия. Завършва математика и физика. По време на Втората световна война се сражава на страната на Червената армия.

През февруари 1945 г. е арестуван, защото критикува Сталин в писмо до свой приятел. Попада в затвор, където излежават присъди научни работници и интелигенти. Преживяванията си там той описва в романа „В пъвия кръг”. Прекарва известно време в лагери от системата ГУЛаг и ги описва в „Един ден на Иван Денисович” и „Архипелаг ГУЛаг”.

По време на управлението на Хрушчов е реабилитиран, заселва се в Рязан и става учител по математика и физика, като същевременно работи и върху книгите си. След 1966г. задълго престават да публикуват негови неща. Той се изказва бурно против цензурата и за реабилитирането на редица писатели. Това предизвиква сериозен конфликт със съветската власт, а след издаването в чужбина на „В първия кръг” и „Раково отделение” и получаването на Нобелова награда, този конфликт още повече се изостря.

През 1974г. Солженицин е лишен от руско гражданство и депортиран в Германия. Живее в Швейцария, в САЩ, когато през 1994г. гражданството му е възстановено, той се връща в родината си.

Нобелевская премия 1970 года «За нравственную силу, почерпнутую в традиции великой русской литературы» - връчването на Нобеловата награда в през 1974 г. защото през 1970 г. е в лагер

В памет на Солженицин сайтът AdMe.ru събира най-добрите цитати на великия автор, в които всяка дума е зов и предупреждение.

Кое е най-ценното на света? Оказва се, че това е да осъзнаваш, че не участваш в несправедливости. Те са по-силни от теб, имало ги е и ще ги има, но нека да не е чрез теб.

Дали сме велика нация ние доказваме не с големината на територията си, не с количеството завладени народи, а с величието на постъпките си”

Знаеш ли защо конете живеят толкова дълго? Защото не изясняват отношения!

Ако не умееш да използваш минутата, ти ще пропилееш и часа, и деня, и целия си живот.

Хубави лица имат хората със спокойна съвест.

Всеки има дузина причини в оправдание на това, да не се жертва.

Неограничената власт в ръцете на ограничени хора винаги води до жестокост.

Нищо не трябва се постига с насилие. Вземем ли меч, нож, пушка, ние се превръщаме в нашите палачи и насилници. И край няма...

Проста истина, но и тя трябва да се изстрада: благословени са не победите във войните, а пораженията! Победите са нужни на правителствата, пораженията – на народа. След победите ти се искат още победи, след поражението искаш свобода и обикновено я постигаш. Пораженията са необходими на народите, както страданията и бедите – на отделните хора: карат те да се възвисиш духовно.

Всеки, който веднъж е провъзгласил насилието за свой метод, неумолимо трябва да избере лъжата за свой принцип

Не трябва да бъдеш твърде практичен, че да съдиш по резултатите, - по-човечно е да съдиш по намеренията.

Не е страшно, че ще умреш някога, страшно е да умреш точно сега.

Въобще, трудно е да се прецени на кого му е най-тежко. Това е по трудно, отколкото да си сравняваш успехите. Собствените беди винаги са най-досадни. Аз, например, мога да заключа, че съм имал изключително нещастен живот. Но откъде да знам: може при вас да е било още по-зле.

Има черни хора, които коварно вършат черни дела, и трябва само да ги отделим от останалите и да ги унищожим. Но линията, разделяща доброто и злото, пресича сърцето на всеки човек. А кой ще унищожи част от сърцето си?

Съжалението е унижаващо чувство: унижава и този, който съжалява, и този, когото съжаляват.

Всеки, който веднъж е провъзгласил насилието за свой метод, неумолимо е длъжен да избере лъжата за свой принцип.

Ревността – това е оскърбено самолюбие. Истинската любов, когато е несподелена, не ревнува, а умира, вледенява се.

Най-тежък е животът не на тези, които тънат в морето, които ровят земята или търсят вода в пустинята. Най-тежък живот води този, който всеки ден, излизайки от дома си, си удря главата в горния праг на врата, защото е твърде нисък за него."

Най-важното в живота, всички негови загадки - искате ли сега да ви ги разкрия? Не преследвайте призрачното – имущество, звания – това се натрупва с много нерви за десетилетия, а може да се изпари за една нощ. Гледайте с превъзходство на живота – не се страхувайте от бедите и не тъгувайте по изгубеното щастие. Така или иначе, нито щастието е вечно, нито мъката. Трябва да сте доволни, ако не умирате от студ, ако гладът и жаждата не разкъсват вътрешностите ви с ноктите си... Ако гърбът ви е изправен, краката ви стъпват, ръцете ви се движат, очите ви виждат, а ушите ви чуват – още ли ще завиждате? Завистта изяжда най-вече самите нас. Разтъркайте очите си, измийте сърцето си и оценете тези, които ви обичат. Не ги обиждайте, не ги критикувайте. С никого от тях не се разделяйте с лошо. Кой знае, може това да е последната ви постъпка и така ще ви запомнят...

Ани Бакалова

sunny — Mon, 04 Jul 2016 14:24:01 +0000

Ани Бакалова

5 април 1940 - 3.07.2016

Театралната и киноактриса Ани Бакалова ни е позната с ролите си във филми като "Изпити по никое време", "Карамбол", сериалите "На всеки километър" и "С пагоните на дявола". За петте се десетилетия на сцена изиграва над 200 театрални роли. Била е в трупите на Бургаския театър, Народния театър “Иван Вазов” и театър “Сълза и смях”.
През 1983 г. получава орден "Кирил и Методий", II степен, за заслугите си към културата.

Тя е съпруга на кинокритика Иван Стоянович и майка на бившия министър на културата Петър Стоянович и сценариста Димитър Стоянович.

Ана Бакалова в "Изпити по никое време" на Иванка Гръбчева

Мерийл Стрийп пародира Доналд Тръмп

sunny — Thu, 09 Jun 2016 06:45:52 +0000

Великата Мерил Стрийп пародира Доналд Тръмп на сцената на Делакорт тиътър в специалната вечер на федтивала „Шекспир в парка“ в Сентръл парк в Ню Йорк във вторник (7.06.2016 г.).

Тя се появи маскирана като милиардера, кандидат за президент на САЩ – с голяма подплънка на корема, щедро напудрена в оранжево като тена на Тръмп и с перука като специфичната му прическа. И с характерния черен костюм бяла риза и червена вратовръзка, описва „Хъфингтън поуст“.

Мерил Стрийп изпълни заедно с Кристин Барански песента Brush Up Your Shakespeare от мюзикъла на Коул Портър Kiss Me, Kate. Песента, дует на гангстери в мюзикъла, е поредица от съвети как мъжете да привличат жените с цитати от Шекспир.

„Не разбирам защо всички жени ми казват „не“, изпя Стрийп-Тръмп.

Барански, партньорка на Мерил Стрийп в „Мама Мия“, се превъплъти в Хилари Клинтън – вероятната кандидатка на демократите.

Носителката на 3 Оскара и 8 Златни глобуса Мерил Стрийп официално подкрепя кандидатурата на Хилари Клинтън. Към ролите й на Маргарет Тачър в „Желязната дама“ и на суфражетката Емелин Панкхърст, вече може да се добави и Доналд Тръмп. „И може би изглежда по-надеждна от самия Тръмп?“, отбелязва с ирония Хъфингтън поуст.

Meryl Streep impersonating Donald Trump

Джеръм К. Джеръм

sunny — Sat, 21 May 2016 13:52:14 +0000

Джеръм К Джеръм е английски писател и драматург, популярен с хумористичните си романи и разкази.

На английски Jerome Klapka Jerome. Роден е на 2 май 1959 г. в Централна Англия. През 1873 г. напуска училище, след което работи като железопътен чиновник, учител, актьор и журналист. Придобива популярност с втората си книга „Празни мисли на един празен човек“ (1886 г). „Трима души в една лодка“ също е много популярна. Починал е на 14.06.1927 г.

Тези, които са чели книгите му знаят колко пристрастяващи са. Четеш, препрочиташ, смееш се… И не усещаш как заедно с елегантния си английски хумор и неподражаема ирония, Джеръм К Джеръм ти поднася мъдри и неочаквано очевидни житейски истини.

Може би затова книгите му са любими на поколения хора по целия свят повече от сто години.

Нека си припомним някои от мъдростите на Джеръм К. Джеръм.

Ръцете на добра жена, обвити около врата на мъжа, са спасителен пояс, който съдбата му е хвърлила от небето.

Болшинството от нас приличат на петел, който си въобразява, че слънцето изгрява всяка сутрин само за да го чуят как пее.

Когато яркият пламък на любовта престане да трепти, започва весело да гори огънчето на привързаността. Лесно се поддържа ден за ден и още повече се усилва, когато приближава студената смърт.

Паметта прилича на населен с нечиста сила дом, от стените на който постоянно се разнася ехото на невидими стъпки, в счупените прозорци се мяркат сенките на починалите, а заедно с тях и тъжните призраци на бившето ни „Аз".

Най-добрата политика е винаги да казваш с истината, освен ако не си изключително добър лъжец.

Бедността не е порок. Ако беше порок, нямаше да се срамуваме от нея.

Любовта е като шарката - всички трябва да я изкараме.

Ръцете на добра жена, обвити около врата на мъжа, са спасителен пояс, който съдбата му е хвърлила от небето.

Не можеш да се наслаждаваш истински на безделието, ако нямаш достатъчно много работа. Лентяйството, подобно на целувката, за да е сладко, трябва да е откраднато.

По океана на Живота всеки трябва сам да направлява кормилото си; никой не може да ни помогне и да ни даде съвет, защото никой не знае, нито е знаел пътя на тази безбрежна шир. Защото океанът на Живота е много дълбок и никой човек не е измерил дълбочината му, и никой човек не познава скритите под водите му пясъчни прагове, нито силните течения под неговата слънчева повърхност; защото неговите пясъци вечно се местят, теченията му вечно менят посока и за корабите, плуващи по неговите води, няма още начертана морска карта... ("Чайници")

Изхвърлете баласта зад борда! Нека лодката ви в живота да бъде лека и да носи само онова, което ви е нужно - уютен дом и прости удоволствия, двама-трима приятели, достойни за това име, едного, когото да обичате и който да ви обича, една котка, едно куче, една-две лули, храна и облекло дотолкова, доколкото са необходими, но малко повечко за пиене, защото жаждата е опасно нещо.
Ще видите, че тогава лодката върви по-леко и не може тъй лесно да се обърне, а обърне ли се, бедата няма да е голяма - добрата и здрава стока не се бои от вода. Ще имате време и за работа, и за размисъл - време да се опивате от слънцето на живота и да слушате соловата музика, която божественият вятър извлича от струните на човешките сърца край нас, време да... ("Трима души в една лодка без да става дума за кучето")

Природата си има своя монетна система и иска да й се плаща според нейните закони. В нейния магазин си длъжен да плащаш сам. Средствата, спечелени без труд, наследеното състояние, сполуката тук не вървят. – ("За вредата от следването на чужди съвети")

Дали наистина благата са разпределени така неравномерно, както ни се струва? Кой е истински богат? Кой е беден? Знаем ли ние това? Кой е бил по-щастлив: богатият Соломон или бедният Сократ? Соломон е притежавал всички блага, за които могат да мечтаят хората, притежавал е дори прекалено много. Сократ не е имал почти нищо освен онова, което е носил у себе си. То обаче никак не е било малко. Ако мерим с нашите мерки, трябва да наречем Соломон най-щастливият човек в света, а Сократ — най-нещастният. Така ли е било обаче в действителност?

Когато си уморен, ще забележиш ли разликата между постелята от конски косъм и тази от слама? Щастието ти нараства ли в зависимост от броя на стаите, в които живееш? По-голяма прелест ли крият устните на лейди Ерминтруд от тези на перачката Сали? Въобще какво е това успех в живота? – ("За вредата от следването на чужди съвети")

Една моя теория - погрешна може би, както се мъчат да ме убедят, - че прекалено много внимаваме къде стъпваме, докато следваме нашия жизнен път. Вечно гледаме надолу към земята. Може би по този начин наистина си спестяваме едно-две спъвания в някой камък или храст, но в същото време пропускаме да видим синевата на небето, красотата и величието на планините. И тези книги, дето ги пишат разни умни хора и с тях искат да ни внушат, че да успееш в живота, означавало да си съсипеш младостта, да пропилееш най-хубавите си години в гонене на печалби, за да си осигуриш, когато си вече на осемдесет, една весела старост, ужасно ме отегчават.

Цял живот пестим, за да вложим накрая всичките си спестявания в някой „сапунен мехур"; и докато кроим планове за осъществяването на нашите стремежи, неусетно ни овладяват подлостта, дребнавостта и бездушието.
Ще отложим брането на рози за утре, днешния ден ще прекараме в работа, в гонене на сделки, в кроежи. А когато дойде „утрето", розите са вече увехнали. ("За времето, което губим, преди да се решим да скочим")

Любопитно е да се знае дали десетте заповеди наистина изчерпват всичко, както мислят добрите хора, и не струва ли повече от всички тях, взети заедно, единадесетата заповед, която ни приканва „да се обичаме един друг" с най-обикновена, човешка, действена любов. И дали не могат и Десетте заповеди да се поберат само в едно ъгълче на тази, единадесетата?

Ние сме така погълнати от грижата да не убием, да не откраднем, да не пожелаем жената на ближния си, че не ни остава време да бъдем просто справедливи един към друг за краткото време, през което живеем заедно на този свят. Толкова ли сме сигурни, че съществуващият списък на добродетелите и пороците е пълен и единствено правилен? Защо трябва да считаме добрия и безкористен човек за злодей само затова, че не винаги успявал да потисне природните си инстинкти? А човекът с кораво сърце и дребна душа, лишен от великодушни мисли и неспособен за великодушни дела, да обявяваме за светец, защото у него тези инстинкти липсвали?

Не сме ли забравили вече истинското значение на думата добродетел? Някога тя е била символ на доброто начало, заложено у човека, дори ако редом с него са съществували и пороци, като плевели сред пшеницата. Ние премахнахме добродетелта и я заменихме с добродетелчици. Нашият днешен идеал не е героят - той има много недостатъци, - а безупречният прислужник, не човекът, създаващ добро, а оня, който не е уличен в нито една лоша постъпка. Ако изхождаме от тази нова теория, трябва да обявим стридата за най-добродетелното същество на този свят. Тя винаги си седи у дома и винаги е трезва. Тя не е шумна и не създава грижи на полицията. И доколкото знам, не е нарушила нито една от десетте заповеди. Никога и на нищо не се е наслаждавала и никога през целия си живот не е създала на другите дори мимолетна радост. – ("За изключителното значение, което придаваме на нещата, които възнамеряваме да направим")

Източник: Мъдрите послания зад изискания хумор на Джеръм К Джеръм, gnezdoto.net

Уѝлям Шѐкспир

sunny — Sat, 23 Apr 2016 11:37:05 +0000

Шекспир е роден през 1564 г. в Стратфорд на Ейвън. На 18 години се жени за Ан Хатауей, от която има три деца. Между 1585 и 1592 г. започва успешна кариера в Лондон като актьор, писател и съсобственик на театрална трупа. Изглежда около 1613 г. той се оттегля в Стратфорд, където умира три години по-късно. Не са запазени много източници за личния живот на Шекспир и до днес продължават споровете по въпроси като външния му вид, сексуалната му ориентация, религиозните му възгледи и авторството на произведенията, които му се приписва.

На 23 април 2016 г. традиционната за различните чествания картинка на заглавната страница на Google е посветена на големия английски драматург Уилям Шекспир, от чиято смърт се навършват точно 400 години.

Шекспир създава повечето си произведения между 1589 и 1613 г. Ранните му пиеси са главно комедии и исторически драми, жанрове, които достигат върха на развитието си в края на 16 век. По-късно, до около 1608 г., пише главно трагедии, сред които Хамлет, Крал Лир, Отело и Макбет, смятани за едни от най-значимите произведения в английската литература.

Бедната мъдрост често става роб на богатата глупост.

Времето върви различно за различните хора.

Каква е тази ужасяваща епоха, в която идиоти водят слепия?

Всички влюбени се кълнат да изпълнят повече отколкото могат, но не изпълняват дори възможното.

Всяко безумие има своята логика.

Да обичаш – това означава да бъдеш направен от сълзи и въздишки, от пламък и вярност, докато станеш купчина пепел.

Дори да си студена като лед и чиста като сняг — пак не ще избегнеш клеветата.

Еретик не е този, който изгаря на кладата, а този, който я подпалва.

Жената е ангел, докато я молят. Спечелят ли я, тя е загубена.

Живеят само влюбените, останалите просто съществуват.

За отчаяните няма друго лекарство, освен надеждата.

Защото, щом слънцето плоди червеи в едно умряло псе, то едно късче мърша е добро за целуване… Имате ли дъщеря?

Който се смее над белега, не познава какво е рана.

Не е ли печално, че желанието надживява с толкоз години възможностите?

Не се поддавай на отчаянието. Животът не е нито по-добър, нито по-лош от нашите мечти. Просто е напълно различен.

Никога няма да намериш жена без отговор, освен ако се окаже без език.

Обичай всички, доверявай се на малцина, не навреждай на никого.

По-добре да подраниш три часа, когато ще е твърде рано, отколкото да закъснееш и минута, когато ще е твърде късно.

Обикнал в тебе всичко недостойно, достоен съм за твойта обич двойно.

Източник/ Уикицитат

филмът "Ромео Жулиета" от 1968 г и музиката на Нино Рота

Спомням си, като ученичка, четох сонетите на Шекспир в книга с много красиви графики

Искаше ми се да имам такива картини по стената, но това което направих с ученическия почерк да напиша на стената

Живеят само влюбените, останалите просто съществуват.

Ако не беше музиката на Ромео и Жулиета на Рота, може би нямаше да познавам бащата на децата си…

Та така Шекспир! 400 години! няма значение, кой стои зад името Шекспир като автор на трагедиите, ако и до днес се играят, докосват и вълнуват

Театър без граници

sunny — Sun, 27 Mar 2016 07:02:33 +0000

“Животът е сцена, а всички ние сме актьори в нея”

Думата театър произлиза от древногръцката дума theatron, която означава „място, където гледат“

Символ на театъра се явяват театралните маски, които изобразяват свата най-популярни жанра – комедия и трагедия.

Първата театрална постановка е била преди 2500 години преди новата ера в древен Египет и разказвала за героите на египетската митология – за бог Озирис.

Като изкуство театърът се оформя в Древна Гърция. Театралното изкуство възниква в древна Елада. Първообразът му са пиесите, играни по време на празниците в чест на Дионис - прочутите дитирамби. Характерното за древногръцкия театър е, че една пиеса включва максимум до 3 актьора, като те са само мъже. Актьорите носят маски в зависимост от персонажа, който играят. През цялото време на сцената присъства хор, който служи като акомпанимент.

Всяка година на 27 март се отбеляза Световен ден на театъра

(World Theatre Day)

Чества се от 1962 г. по цял свят по решение на ООН. На този ден всеки театър по света избира сам спектакъла, който да играе по случай празника .

Това е денят, на който от 42 години Съюзът на артистите в България организира официален гала-спектакъл по връчването наНационалните награди за сценично изкуство ИКАР. Домакин е Народният театър „Иван Вазов“.

През 2016 г. мотото на церемонията по връчване на Национални награди Икар е „Театър без граници“. Тя е посветена на изпитанието пред човешкия дух, на усилието да бъдат съхранени неговите сили в борбата за свободно, отворено и хармонично съществуване, дори когато разрешението на проблемите започва да се свързва с все повече ограничения, изолация, затвореност.

Стоянка Мутафова за детството

sunny — Sun, 24 Jan 2016 15:48:18 +0000

Стоянка Мутафова

Много обичам детството, защото там можеш и имаш всичко

Моето истинско име е Мария-Стояна. Родила съм се много болнава, майка ми и баща ми почти ме били отписали от този свят, тогава някаква моя баба им казала поне да ме кръстят, че да си отида във вяра. Не щеш ли обаче, като ме кръстили, съм взела, че съм се "родила" втори път! Нарекли ме Стояна на моя дядо по бащина линия, че да остана, а Мария, в чест на Дева Мария. Така съм станала Мария-Стояна. Аз самата съм го забравила вече. Рядко ме наричат и Стояна. Навремето ме объркаха в един афиш и ме писаха Стоянка, режисьорът ме посъветва да остане, защото "к"-то в името носело щастие и аз го послушах.
Да ти кажа честно, хич не обичах името си, мислех го за селско, но татко ме уверяваше, че е хубаво българско име. Вкъщи всички ми викаха Тонче. В детството си живеех свободно, бях точно като Пипи Дългото Чорапче, нищо не ми се забраняваше, татко не ме възпитаваше по еталон - изкуствено и с реверанси. Аз обичах да си играя с най-бедните деца от улицата, защото ги намирах за истински и интересни. Спомням си, че имаше една Пена, всички деца страняха от нея по съвет на родителите си, само татко ме оставяше аз сама да си реша. Не мисля, че й имаше нещо на тази Пена, просто беше бясно и разюздано хлапе, с което вършехме безброй щуротии. Това че не се подчинявах на никакви норми не ме направи нито крадла, нито уличница. Затова силно вярвам, че на децата трябва да им се оставя повече свобода в детството. Ти ме питаш дали се връщам към детските години - та аз всяка вечер заспивам, слушайки детска приказка, записана на касета, понеже вече трудно чета. Преоткривам отново приказките на Андерсен, Шарл Перо, Братя Грим... Разумният човек не бива да "убива" детето в себе си, а за артиста е абсолютно задължително детето непрекъснато да живее в него. Харесва ми идеята на "Повтори фантазията", защото никога пред никой не съм говорила за детството си, всеки ме пита за театъра, за киното, за дъщеря ми... все неща, за които съм говорила до втръсване. За детството си много обичам да говоря и много неща ми се ще да разкажа.

Откъс от интервю на Ст. Мутафова за БНР,

снимка: Стоянка Мутафова в сцена от спектакъла „Госпожа Стихийно бедствие”

Георги Парцалев

sunny — Tue, 16 Jun 2015 14:21:01 +0000

„Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости”

Георги Парцалев е роден в град Левски на 16 юни 1925 г. Завършва гимназия в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет. През 1956 г. започва работа в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното — в „Любимец 13“. Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични” концерти, постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптра далекогледство” (1976), „13-тата годеница на принца” (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот, така и не се сбъдва. Не се е женил и няма деца. Умира на 64 години в София на 31 октомври 1989 г. от левкемия.

„Искам да се самопредставя. Родил съм се и съм живял горе-долу добре, защото бях на родителска издръжка. Бай Иван Парцалев, баща ми, беше голям добряк и не ми се сърдеше, че му харчех парите. Един мерак имаше – да стана доктор. Ей така викаше: искам да те видя в бяла престилка, пък тогава да умра. Той искаше доктор да стана, аз пък бях закърмен с театрално мляко. Че е така, ще се убедите малко по-нататък. Разплаках публиката още 6-годишен, като изиграх Квазимодо. После и аз плаках – кака такъв бой ми удари, дето й бях взел шортите, че наистина видях Парижката Света Богородица. Оттогава започна утвърждаването ми като трагичен актьор. И кой знае какво щеше да стане, ако една фатална случайност не ме обърна на 180 градуса. В една пиеса главният герой, тоест – аз, трябваше да се самоубие. Предвидено беше когато насоча пистолета в челото си, Маринчо Реквизита, мой приятел, да гръмне някъде зад кулисите. Насочих пистолета, примрях... и нищо. Нямаше изстрел. Въртях безпомощно оръжието, страхувах се и какво ли не правих, Реквизитът мълчеше. Видях на масата един нож, впуснах се и го забих в сърцето си. И тогава онзи серсемин, взе че гръмна. Оттогава, щом се появях на сцената, публиката започваше да се смее. Така от драматичен герой станах комедиен. Човек не знае какво го очаква. В театъра на трудовата повинност влязох с името на смешник. А след откриването на Сатиричния театър през 56-а година постъпих на работа там. Вкратце – това съм.”

Кадър от филма „С деца на море”

По пътя се носи червена кола, гърми музика, шофьорът, разгърдил риза, пуши скъпи цигари, а засукана девойка го глези с шоколад. Не, не гледате началото на американски филм. Колата е... „Москвич”, а в главната роля е Георги Парцалев. През 1972-ра на екраните се появява един от шедьоврите на българското кино „С деца на море” по сценарий на Братя Мормареви. В него участва почти цялата детска „банда” от „Таралежите се раждат без бодли”, но душата на филма и сюжета е злополучният чичо Манчо. Децата, без да искат, нарушават плановете на съседа им от София, който е в командировка с чужда жена. И за беля попада в капана: „Ха-ха-ха, Чичо Манчо, снех те!!!“

И още няколко култови фрази от филма:

Имам да спя още 10 минути и идвам.

— А какво е командировка?
— Когато ти плащат е командировка, а когато ти си плащаш е курорт.

Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият.

Роденият през 1925 г. в гр. Левски актьор завършва гимназията в Плевен. След това – медицина в Софийския университет, но не се дипломира – вече играел в театър „Възраждане”, криейки от семейството си. Баща му бил заможен човек, но държал строго сина си. Казвал му: „Ако искаш, заведи целия клас в гостилницата. Сметката да я пишат в тефтера, аз ще я оправя!” И не му давал никакви пари. Веднъж младежът отчаяно споделил в дневника си: „Днес пропуснах страхотен филм – нямам пари!” Същия ден баща му пристигнал в Плевен. Видял отворената страница и дописал: „Парите развалят човека.” Самият Георги Парцалев вярвал в това. Не трупал и не събирал пари. Живял до края на дните си под наем и щедро черпел всички, с които сядал на една маса. За него колегите и приятелите си спомнят не само като великолепен артист, но и като изключително светла личност.

Макар и без театрално образование, Георги Парцалев е сред първите актьори, назначени в новосъздадения Сатиричен театър, където изиграва блестящи роли в „Смъртта на Тарелкин”, „Михал Мишкоед”, „Големанов”, „Щръклица”, „Януари” и мн.др.

Използвани си публикации на БНР и БНТ

Стоянка Мутафова с награда от фондация "Лейди Даяна"

sunny — Mon, 08 Jun 2015 11:27:18 +0000

Стоянка Мутафова получи награда от фондация "Лейди Даяна"

За първи път български актьор е удостоен с награда от международната фондация „Лейди Даяна“.

Стоянка Мутафова е първият български актьор, който получи почетна грамота „Принос в културата и обогатяването на световното театрално изкуство като негов доайен”. Подобна чест е оказвана на имена като Шон Конъри, Питър О'Тул, Лин Редгрейв.

Награждаването на голямата българска актриса е на 7 юни в Сатиричния театър "Алеко Константинов" след спектакъла „Златният телец".

Международна фондация „Лейди Даяна” е учредена през 1997 г. в Лондон. Тя е призната от кралицата на Великобритания и кралското семейство. По време на учредяването й присъстват посланиците на 19 страни, сред които: САЩ, Канада, Куба, Аржентина, Австралия, Катар, Египет, Индия, България, Босна и Херцеговина и др. Целта на фондацията е да продължи делото на принцеса Даяна за хуманизъм и подкрепа на нуждаещи се по целия свят.

Шекспир

sunny — Wed, 23 Apr 2014 15:37:15 +0000

Шекспир

Уѝлям Шѐкспир (William Shakespeare) – английски драматург и поет, най-значимия автор в англоезичната литература, един от най-големите драматурзи в световната литература.

Роден е на 26 април 1564 (5) г. в Статфорд на Ейвън – починал на 23 април 1616 г. – датата на която се отбелязва Световен ден на книгата и авторското право.

Шекспир оставя наследство - 38 пиеси, 154 сонети и други поетични творби, които са преведени на почти всички живи писмени езици в света. Пиесите се изпълняват и днес на сцените на всички големи театри и са филмирани в стотици варианти.

Шекспир е популярен и приживе, но става изключително влиятелен след смъртта си, той просто е приет за националния поет. Роден е през 1564 г . в Стратфорд на Ейвън в семейство от средната класа. Учи в родния си град, а 18-годишен се жени за 26-годишната Ан Хатауей. Двамата остават заедно до смъртта на твореца. Имат две дъщери, но те нямат деца и няма преки наследници на Шекспир.

През 1592 г. Шекспир вече е в Лондон, където започва театрална кариера. До средата на 90-те години се е утвърдил като актьор, драматург и съсобственик на трупата "Хората на лорд шамбелана".

Театър "Глобус" - Тържествата в чест на 450-ата годишнина от рождението на Уилям Шекспир започват в лондонския Шекспиров театър "Глобус". Главното събитие ще е премиерата на "Хамлет", която ще се състои на 23 април 2014 г. - юбилейния рожден ден на великия британски драматург

Шекспир пише пиесите си от самия край на XVI век до 1616 г., когато умира, но конкретна дата не е известна за нито една. За него е било важно да се играят пиесите в театъра, а не да се издават като книги. Достигат до нас благодарение на неговите приятели Хеминг и Конел, които събират общо тридесет и шест негови пиеси, осемнадесет от които дотогава непубликувани, и ги издали като „фолио“ (печатарски термин за формат), и досега известно като Първо фолио, First Folio. Това издание се появява през 1623 г., седем години след смъртта на Шекспир. Именно в това първо фолио пиесите на Шекспир са разделени на три групи: трагедии, комедии и исторически. Това е и една от на-ценните книги в английската литература.

Title page William Shakespeare's First Folio 1623

Шекспир базира творбите си върху работи на други драматурзи или възражда по-стари, но известни истории. "Хамлет" (ок. 1601 г.) например е преработка на по-ранна пиеса, а същото важи и за "Крал Лир". Пиесите, свързани с римската и гръцката история, следват "Паралелни животописи" на Плутарх, а тези, свързани с английската - "Хроники на Англия, Шотландия и Ирландия" на Рафаел Холиншед.

филмът "Ромео Жулиета" от 1968 г и музиката на Нино Рота

Мигът създава с майсторска ръка
един вълшебен празник за очите.
Но миг по-късно нещо пак така
това вълшебство разрушават дните.
Минутите в неудържим поток
във зимни дни влекат летата глухо,
където мръзне пролетния сок
и мъртвата земя е в бяло рухо.
И само тоя розов аромат —
прозрачен пленник, хванат зад стъклата —
ни спомня дълго розовия цвят:
че е цъфтяло лято на земята.

Цветът умря под есенния лъх.
Живее още нежния му дъх.

На 26 април е кръщението на Шекспир, приема се, че е роден на 23 април и почива на същата дата през 1616 г.

Валери Петров

sunny — Tue, 22 Apr 2014 12:23:11 +0000

Валери Петров

(псевдоним на Валери Нисим Меворах) е български поет, сценарист, драматург и преводач (известен с преводите на Шекспир) Роден е на 22.04.1920 г. в София. Баща му - д-р Нисим Меворах е виден адвокат, обществен деятел и дипломат, автор на книга за Яворов. Майка му - Мария Петрова е преподавателка по френски език в една от столичните гимназии.

Валери Петров почина на 27 август 2014 г. на 94-годишна възраст след инсулт. .

Валери Петров учи в италианското училище в София. През 1944 г. завършва хуманитарна медицина в Софийския университет. През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио "София", после участва във втората фаза на Отечествената война като военен писател (в. "Фронтовак"). След войната е един от основателите и зам.-гл. редактор на в. "Стършел". Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир. От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. Бил е редактор в Студия за игрални филми, редактор на издателство "Български писател", народен представител в VII. ВНС. Академик на БАН (2003).
Първите си стихове печата през 1936 г. в сп. "Ученически подем". През 1938 г. излиза от печат първата му книга "Птици към север" с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: "Палечко", "На път", "Ювенес дум сумус", "Край синьото море", "Тавански спомен" и стихотворния цикъл "Нежности". Автор на цикъл стихотворения "Стари неща малко по новому", "Стихотворения", поемата "В меката есен", пътеписа "Книга за Китай", пиесата "Когато розите танцуват", сатирични стихотворения и поеми "На смях", "Бяла приказка" , "Копче за сън", "Пет приказки" и др. Пише сценарии на игралните филми: "Точка първа" (1956), "На малкия остров" (1958), "Слънцето и сянката" (1962), "Рицар без броня" (1966), на няколко киноновели и анимационни филми.

Преводач на Шекспир, както и на Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Сергей Михалков. Носител на литературната награда на Министерството на просветата за 1987 г., на наградата "Христо Г. Данов" за цялостен творчески принос (2006) и на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" (2007). Вписан е в почетния списък на Международния съвет за детската книга за "Пет приказки" (1988).
Валери Петров е сред най-обичаните поети, писатели, преводачи и сценаристи за поколенията от средата на ХХ век до днес.

Валери Петров бе академик на БАН от 2003 г, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга, номиниран е за Нобелова награда.

През 2013 година той бе удостоен с Наградата за европейски гражданин на ЕП – за принос към българската култура и разбирателството между нациите. Тази година той получи медал "Иван Вазов" на Съюза на българските писатели

Хвърчащите хора

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги – литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо – стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.

И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен ‘Фиат’.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

ЗА ЩАСТИЕТО

И както тече си на човека живота
между три неприятности и два анекдота,
изведнъж като някаква тържествуваща нота,
като гръм от небето,
като експлозив,
от който светът
става свеж и красив -
Щастие! Щастие!

И нов, непознат,
сякаш целият град
в това чудо невиждано взима участие,
и си казваш: – До днес
как живял си ти без
щастие, щастие!

Но както със щастие е изпълнен човека,
той привиква със него, тъй че лека-полека
това, новото, също става стара пътека
и само нарядко
за секунда едва
поразява те споменът:
- Какво беше това
”Щастие! Щастие!”?

Като нов, непознат,
сякаш целият град
в това чудо невиждано взел бе участие
и, ах, как от днес
ще живееш ти без
щастие, щастие?

Ден на театъра

sunny — Thu, 27 Mar 2014 18:30:30 +0000

Всяка година на 27 март се отбеляза Световен ден на театъра

(World Theatre Day)

Чества се от 1962 г. по цял свят по решение на ООН. На този ден всеки театър по света избира сам спектакъла, който да играе по случай празника, а след представлението представя пред публиката посланието на един изтъкнат театрален творец.

Там, където има човешко общество, там се проявява неукротимият дух на представлението. Под дърветата в малките селца и по високо оборудваните сцени на световните метрополиси; в училищните зали, на полето и в храмовете; в бедните квартали, по площадите, в социалните центрове и градските сутерени, хората се събираме, за да преживеем заедно ефимерните театрални светове, които създаваме, за да дадем израз на своята човешка сложност, своята ранимост и многообразие в живи плът, дъх и глас. Събираме се, за да плачем и да си спомняме; да се смеем и да съзерцаваме; да се учим, да утвърждаваме и да фантазираме. За да се възхищаваме на техническите умения и да въплъщаваме божествата. За да спрем заедно дъха си пред способностите ни за красота, състрадание и чудовищност. Идваме, за да получим енергия, сила. За да честваме богатството на своите различни култури и да разсейваме границите, които ни разделят.
Думи на южноафриканския драматург, режисьор и сценограф Брет Бейли по случай Международния ден на театъра, който е през 2014 г.е избран да направи обръщение към публиката по целия свят.

Нашата страна също чества Международния ден на театъра и по традиция на този ден Съюзът на артистите в България връчва своите награди „Икар” за най-добрите постижения в театралното изкуство през сезона.

Недялко Йорданов

sunny — Sun, 19 Jan 2014 10:53:27 +0000

Недялко Йорданов

е български поет и драматург. Роден е на 18.01.1940 г. в Бургас. Любим поет.

Някога, някога, толкова някога,
колкото девет лета
на някаква уличка, с няколко думички
спря ме веднъж любовта.

Беше наистина толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело, старата есен,
старото тъжно небе.

Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни
изгряваха вредом звезди.

Страшно тържествено, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.

Може би с времето, може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички, няма ни думички,
няма я в нас любовта.

Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.

Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?

Някога, някога, толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка, с няколко думички
спря ме веднъж любовта.

Изповед

Аз исках всичко да ти взема

и всичко да ти дам.

Не трябва никога в живота

човек да бъде сам.

Човек живее, за да пее,

да не изпитва страх,

да бъде винаги сред хора

и да умре сред тях.

Не бива той да е без близък,

без топъл дом,

но знам –

в нещастието само трябва

човек да бъде сам.

Човек живее, за да пее,

да не изпитва страх.

Защо тогава да отнемеш

безгрижния му смях?

Аз няма нищо да ти взема

и нищо да ти дам.

В нещастието само трябва

човек да бъде сам.

1959

Неочаквано настроение

Запомни тази нощ!

Тази нощ беше пълна със юли.

Тази нощ в този малък, почти неочакван хотел.

Тази стая със прашната лампа, с перденцата тюлени.

Този трик с трите стари лагла – и банален, и смел.

Беше тихо съвсем –

с дъх на дъжд и на нещо зелено.

Вън, на пръсти, слухтеше градчето зад тъмния джам.

Запомни тази нощ

и лицето си, странно смутено,

и тавана над теб – мълчалив, четвъртит и голям.

Колко чудно наистина –

да откриеш, че имат пак смисъл

позабравени вече, романтични, познати неща,

за които, хе! някога там, преди време, си писал

и си скитал и даже си плакал самотен в нощта.

Запомни тази нощ!

Поздрави я!

Кажи й :

„Почакай.

Не си тръгвай така, а добра, повторима бъди.

Идва утрото.

Скрий се на моето куфарче в мрака,

за да идваш понякога

с дъх на дъжд, с дъх на скрити звезди.”

И вземи тази нощ.

Открадни я.

Хвани я, когато

като плаха жонгльорка тя се люшне по светлата тел,

за да знаеш, че пак по кафявия път на земята

тя ще дойде при теб

в един град, в един малък хотел.

1966

Международен ден на театъра

sunny — Wed, 27 Mar 2013 13:11:25 +0000

На 27 март по цял свят се отбелязва

Международен ден на театъра,

професионален празник на дейците на театралното изкуство.

Празникът е учреден през 1961 г. във Виена на ІХ конгрес на Международния институт за театър към ЮНЕСКО и се отбелязва ежегодно от 1962 г.

Всяка година според решение на Международния институт за театър по случай на Международния ден на театъра към световната театрална общност отправят послания известни дейци на световната култура. Първият автор на подобно послание е френският писател, художник и кинорежисьор Жан Кокто. През 2013 г. послание ще отправи италианският драматург, режисьор, теоретик на сценичното майсторство и лауреат на Нобелова награда Дарио Фо

В Международния ден на театъра Съюзът на артистите в България връчва наградите "Икар". През 2013 г. почетния приз за цялостен принос ще получи артистичното семейство Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев.

Театралните награди "Икар" ще бъдат раздадени в 17 различни категории. Представлението "Хамлет" в Народния театър е с най-много номинации - общо пет.

Надпреварата за "Икар" за режисура е между Явор Гърдев за "Хамлет", Александър Морфов за "Животът е прекрасен" и Пламен Марков за "Вуйчо Ваньо".

За главна мъжка роля са номинирани Иван Юруков за "Лов на диви патици", Камен Донев за "Животът е прекрасен" и Леонид Йовчев за ролята на Хамлет.

Наградата "Икар" за водеща женска роля ще си оспорват Гергана Плетньова за "Вуйчо Ваньо", Мариана Крумова за "Медея" и Силвия Лулчева за "Любовна песен".

Татяна Лолова

sunny — Sun, 10 Feb 2013 12:30:22 +0000

Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София. Завършва ВИТИЗ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев през 1955 г. В същия випуск са още няколко забележителни актьори – Ицхак Финци, Григор Вачков, Емилия Радева, Никола Анастасов, Досьо Досев, Леда Тасева.

Първите изяви на Татяна Лолова са още през студентските години. Започва кариерата си в театъра на Русе. В края на 1956 г. е първата актриса, назначена в новосъздадения „Сатиричен театър“. Работи в „Сатиричния театър” до 1978 г., когато се премества в театър „София”, на няколко преки от „Сатирата” по бул. „Раковски”.

Тя е актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение - от фарса и буфонадата догротеската и сатирата. Въпреки хиперболата и иронията, използвани от нея при изграждането на образите, те са правдиви и въздействащи. Тя е известна с безбройните си комични превъплъщения и като певица.

И днес емблематичната актриса продължава активната си дейност. В интервю споделя, че винаги е спазвала ограничения:

Като човек съм настроена оптимистично. А като актриса спазвам хигиена на гласа, тялото, мислите. Ограниченията са необходими, ако искам да бъда във форма. Получавам вдъхновение от тези, които ме заобикалят. Обичам да се шегувам, че тайната е в това, че общувам с хора, родени след мен.. По-младите са много жизнени, заредени с енергия и добро настроение. А аз се стремя да им дам всичко, което съм научила. Понякога се налага човек да ограничава желанията си в името на професията. Преди време отказах цигарите заради гласа си. На сцената се раздавам – като героинята ми в „Дуенде”, която казва, че винаги пее „като за последно”.

Филми с Татяна Лолова

• 1964 - Невероятна история

• 1973 - Сиромашко лято

• 1974 - Последният ерген

• 1976 - Щурец в ухото

• 1977 - Звезди в косите, сълзи в очите

• 1978 - Топло

• 1983 - Бон шанс, инспекторе!

• 1984 - Опасен чар

• 1987 - 13-тата годеница на принца

• 2011 - Английският съсед (телевизионен сериал)

• 2011 - Домашен арест (телевизионен сериал - участва като мама Еми)

Преди години пътувх с автобус от Варна до София, в който пътува и актрисата. С голяма ширикопола шапка, колоритна, тя изпълни целия автобус с присъствието си топло, шумно и забавно.

Татяна Лолова. 1/2 живот, Изток-Запад, 2012 е нейната автобиографична книга

"Защо 1/2 живот? Защото кой може да каже, че ние, българите сме живели целия си живот? И 1/2 ни е много, ако се размислим. Пък и всеки се надява, че другата 1/2 е пред него и го чака."

Гурченко

sunny — Sat, 09 Feb 2013 20:45:41 +0000

Моля ви вярвайте в себе си, обичайте, не се страхувайте от нищо, бъдете свободни, рискувайте. Разбирате ли, животът е такова нещо, в един момент си млад, млад, млад и след това изведнъж и край. Оглеждаш се и мислиш за това колко много неща не си направил защото си се боял, притеснявал, страхувал. Не трябва да се страхувате от нищо. Рискувайте. Дори и да сгрешите. Това е животът. И главното, разбира се, обичайте се един друг. Винаги, всяка минута.

Пожалуйста, верьте в себя, любите, ничего не бойтесь, будьте свободными, рискуйте. Понимаете, жизнь такая штука, что вроде бы ты вот молодой, молодой, молодой, а потом бац — и конец. Оглядываешься и думаешь о том, как много всего не сделал потому что боялся, стеснялся, струсил. Не надо ничего бояться. Рискуйте. Пусть даже вы ошибетесь. Это жизнь. И главное, конечно, любите друг друга. Всегда, каждую минуту.

Л. Гурченко