Лилаво

Tzotcheva — Sun, 18 Apr 2010 07:23:00 +0000

Лилави Зеленчуци

цвят лилав, но не в като в песента, а при зеленчуците

Съществува и т.н. цветна диета - при нея в продължение на седем дена - всеки ден се приемат храни само с един цвят. Виолетовият цвят е най-трудния цвят в тази диета - да видим какво е разнообразието при зеленчуците с цвят лилав.

Цветовото разнообразие сред зеленчуците става става все по-голямо-тъмнолилавочерен чесън, лилави моркови, лилава марула, лилаво броколи и каквото още въображението ти подскаже. За ушите може да не звучат привлегателно, но със своите нетрадиционни цветове определено правят ястията по-пъстри и апетитни и доставят на организма ни така вълшебните антиоксиданти.

Представете си чесън без тази неприятна, змейова миризма.Черният чесън е обикновен , но с богат аромат зеленчук. Вкусът е сладък с наподобяващ моласа с остра чеснова забежка. Консистенцията е подобна на мек, изсушен плод и се топи в устата.

Според Таоиската митология черния чесън дарява безсмъртие, но ни дава и здраве, което е също толкова ценно. Черният чесън съдържа два пъти повече антиоксиданти от обикновения чесън, както и А-Allycysteine, който е със доказано антиканцерогенно действие.

Лилавият морков може да претендира за най-древния. Рисунки на това растение са открити в Египет от преди 2000г. пр. н.е. Античният лилав морков съдържа 28 пъти повече антиоксиданти от добре познатия ни оранжев морков. След приготвяне лилавия морков има елегантен вкус на сладък картоф.

li

Лилавата листна салата изглежда много атрактивно. Листата са лъскави и лилави и придават много свеж акцент на зелената салата.

Цветовете при зеленчуците са не само наслада за очите, но те дават на нашия организъм така необходимите антиоксиданти, които са важни да сме здрави и дълго време да изглеждаме млади.

Вишнев цвят

sunny — Mon, 05 Apr 2010 07:52:17 +0000

Ако нямаше
Вишневи цветове
На този свят
Колко по-спокойни
Щяха да бъдат сърцата ни през пролетта

сакура - японска цъфтяща вишна

На японски вишната се нарича сакура, думата идва “сакуя” (цъвтеж, цъфтене) по името на принцеса Коно-хана-сакуя-Химе, което буквално означава “принцесата на дърветата-цветя”, защото в онези дни в Япония, “цвете” означавало вишнев цвят. Легендата разказва, че тя паднала от небето върху едно вишнево дърво. Днес принцесата има храм-гробница на върха на планината Фуджи.

Вишневият цвят е символ на японската култура и е национално цвете на Япония

Вишните цъфтят в края на март или в началото на април. Това е началото на пролетта, така и началото на академичната година в училищата и на новата фискална година.

През този период на годината, Метеорологичната Агенция на Япония постоянно дава сведения за напредването на сакура зенсен или “фронта на вишневия цвят” - топлото време, което се придвижва бавно на север, и известява истинския край на зимата. Когато дърветата почнат да цъфтят, хората се събират под тях и се наслаждават на цветовете.
Цветовете на японската вишна се разтварят изведнъж и изпопадат след сравнително кратък период от седмица до десет дни. Нежността на цветчетата и тяхната мимолетност придават трогателен и поетичен привкус на явлението. В тази статия ще се опитам да ви представя тези най-тачени цветя и обичаите, чрез които японците изразяват почитта си към тях.

Вишневият цвят е царят на цветята в Япония. Той е местно растение и от всички цветя подхожда най-много на естетичния вкус на японците. Обикновено сдържаните японци се изказват с почти детинско възхищение за неговата красота.

Японската вишна не дава ядливи плодове, тя е роден аристократ и единствената мисия е да бъде красива и да създава красота.

Историята на Ханами

ханами - обичая за съзерцаване на вишневите цветове

В древни времена обичаят на съзерцаването на цветовете е пренесен от традиция на китайския императорски двор. В началото се свързвал с цветовете на сливата – уме – растение пренесено от Китай, но от епохата Хеиан ( 794-1185 г. ) обичаят се свързва с местните диви японски вишни, които виреели в полетата и планините. Ханами бил религиозен ритуал, който се провеждал в точно определен ден. С пристигането на пролетта било обичайно да се изпълняват различни церемонии, предшестващи сеитбата и една от тях предсказвала бъдещата реколта според състоянието на цветчетата. Ако вишневото дърво било отрупано с цветове, то предсказвало необичайно богата оризова реколта и хората празнували с храна и саке под него. В онези дни това било традиция, която се спазвала само от благородниците и висшите класи. Най-старият документ описващ такова празненство е за парти организирано от император Сага, в градината Шинсен-ен в Киото през 812 година.

В средновековието, фактът че цветчетата падали, когато били на върха на своята красота и трансценденталността на разтварянето им от пъпка, ги превръща в символ за японския будизъм и войнската класа. Вишната символизирала националния характер на японците. Животът на самураите от феодалните времена бил сравняван с краткотрайните цветчета, които живеели “не повече от три дни”, а самураите били готови да пожертват живота си по всяко време, ако има нужда от това. Друга поговорка казва “вишната сред цветята е това, което е самураят сред хората”. Обичаят Ханами се разпространява сред войнската класа и Тойотоми Хидеоши ( 1537-1598 г.), който играе важна роля в обединението на страната, през 1598 г. организира голям Ханами фестивал в храма Дейго, с който желае да демонстрира своята мощ.

Празниците на вишневия цвят започват да се честват от обикновеното население през епохата на културен упадък в края на 17 век, известна като Генроку (1688-1704 г.). Семейства и приятели изкачвали склоновете на планините и правели весели сбирки под дърветата, обикновено придружени с изпиването на много саке. Така възникнало и едно друго има на обичая - “пролетно изкачване на планината”. През онази епоха съществували множество забрани и ограничения, така че това бил един от малкото случаи, в които хората можели да се съберат и да празнуват без страх от репресии.

Краткотрайното разцъфване на вишната е вдъхновявало много поети, които използват символиката на цветчетата за да покажат преходността на живота и неумолимото действие на времето. Всяко цветче е разтворено и в апогея на красотата си само за няколко дена.
Разцъфналият цвят е символ на съвършенството.

Пъпки, клончета и цветове на сакура се срещат често в Икебана. Образът на разтворения цвят се изобразява по прочутите японски хартиени паравани и лакирани графики върху дърво. Често този образ се използва за емблеми или се бродира върху кимона и като цяло е много обичан от творците във всички форми на традиционното и модерното японско изкуство.

Благодарение на дългата си история, фестивалът Ханами е залегнал дълбоко в японския бит и е широко приет като форма на масова култура, която обединява хората от различните слоеве на обществото. Възхищението от природата е уникален аспект на японската култура, предизвикан едновременно от ясното разграничение на сезоните, многобройните природни бедствия и странната и неразбираема чувствителност на японския народ.

През 2002 година японското посолство в България подарява на София вишневи фиданки. Дърветата могат да се видят до Националната Библиотека “Кирил и Методий” и в градинката до храм-паметника “Александър Невски”.