цитати

Станислав Йежи Лец

sunny — Fri, 06 Mar 2020 13:13:05 +0000

"Спрете Земята, искам да сляза!" е казал още преди много години полският писател Станислав Йежи Лец, на полски Stanisław Jerzy (6 март 1909 г. - 7 май 1966 г.) - поет, писател, сатирик и адвокат, известен с находчивите си афоризми, епиграми и сентенции. Неговата книга "Невчасани мисли" представлява сборник с афоризми и е публикувана през 1968г., а у нас е преведена през 1968г.

Той не е много известен у нас, но ето още негови мисли:

"Ние обичаме нашият вътрешен глас да идва отвън."

Всички хора са равни. След съответна обработка."

"Техниката ще стигне до такова съвършенство, че човек ще може да мине и без себе си."

"Хора, обединявайте се! Вижте: нулата е нищо, но две нули вече значат нещо."

"В някои извори на вдъхновението музите си мият краката."

"Ако си без гръбнак, не излизай от кожата си."

"Всичко е в ръцете на човека, затова те трябва да се мият често."

"Зад всеки ъгъл ни дебнат нови посоки."

"В борбата на идеите загиват хора."

"Има времена, когато на смъртния си одър философът казва: „Добре, че не ме разбраха."

"Имаше чиста съвест — никога не беше я употребявал."

"На джуджетата трябва да се кланяш ниско."

"Не съм съгласен с математиката. Сумата от нули е страшна величина."

"Понякога трябва да замълчиш, за да бъдеш изслушан."

"Първо премисли, преди да почнеш да мислиш."

"Кажи ми с кого спиш, за да ти кажа кого сънуваш."

"Забелязал съм, че хората обичат такива мисли, които не ги принуждават да мислят."

Думите на Васил Левски

sunny — Mon, 17 Feb 2020 16:24:20 +0000

Това са думи на Васил Левски, които трябва да служат като пример за всички българи!

Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си.

Бързата работа ялова излиза

И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

Всекиму ще се държи сметка за делата.

Дела трябват, а не думи.

За враговете на демокрацията и републиката — смърт!

Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва

Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате

Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре.

Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“.

Интригата спира хода на народната работа.

На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.

Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия.

За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.

Най-много са виновни чорбаджиите.

Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.

Паметника на Левски в Борисовата градина, София. До него е паметника на Христо Ботев

"В нашата България не ще бъде така, както е сега в Турско. В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони… и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е… Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, нито вярата му, а – царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.
В България не ще има цар, а „народно управление“ и „всекиму своето“. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република.
/Левски до чорбаджията Ганчо Милев, Карлово, 10.05.1871г./

Халед Хосейни

sunny — Thu, 08 Aug 2019 11:19:58 +0000

Халед Хосейни е американски писател и лекар от афганистански произход, роден на 4 март 1965 г. в Кабул. През 1980 г. семейството му емигрира в САЩ. През 1988 г. завършва биология в университета в Санта Клара. През 1993 г. се дипломира като магистър по медицина. От 1996 до 2004 г. работи като лекар. Автор е на три романа - „Ловецът на хвърчила“, „Хиляда сияйни слънца“ , „А планините ехтяха“, които му печелят милиони почитатели от цял свят.

„Децата не са книжки за оцветяване. Не можеш на ги боядисате в любимите ви цветове.“

„Жена, която ти остава вярна без дори да имате връзка, е жената, с която трябва да бъдеш."

„Не обвинявай дърветата, когато доверяваш тайната си на вятъра.“

„От тъжните истории израстват добри книги.“

„Животът е влак – заемете местата си.“

„Да обещавате на децата е опасна работа.“

„Врагът, когото не можеш да победиш – това си ти самият.“

„Ако лекарят каже, че няма да боли, очаквайте неприятности.“

„По-добре да гледаш истината в очите, отколкото да се криеш от лъжата.“

„Една от прелестите на художествената литература е, че всеки читател включва в четенето собствените си прозрения и преживелици. Затова няма два прочита, които да си приличат.“

„Убиец №1 в Афганистан не са самоубийствените атентати и самоделните бомби, а бедността.“

„Човек, вземащ онова, което не е негово, независимо дали чужд живот или залък хляб… плюя на такъв човек.“

„Човек, който няма съвест и доброта, той не страда.“

„Аз нямам право да обвинявам никого за греховете на миналото.“

"Има само един грях и това е кражбата. Всеки друг грях е вариант на кражбата. Когато убиеш човек, открадваш му живота. Открадваш на жена му правото да има съпруг, на децата открадваш баща им. Когато казваш лъжа, крадеш правото на другия да знае истината. Когато мамиш, крадеш правото на почтеност. Няма по-жалка постъпка от кражбата. "

„Вярвам, че мисията на художествената литература е да разказва истории за определени герои. Моите романи не са предназначени да дават уроци по история.“

Жан дьо Лафонтен

sunny — Mon, 08 Jul 2019 09:08:08 +0000

Jean de La Fontaine (8 юли 1621 - 13 април 1695)

Е френски писател и поет, един от най-популярните баснописци в световната литература. Може би най-известните са Езоп и Лафонтен.

Много по-лесно е да събудиш у някого любов, отколкото да я запазиш.

Уви, така е! От край време малките в света си патят на големите от глупостта.

Че чуждия съвет сами не тачим често
и в злото ний се уверяваме едва когато е дошло.

Вълк си остава винаги вълкът;
това отдавна е разбрал светът.

Не съществува май страхливец на земята,
да не намери друг страхливец по-голям.

Тоз, който иска друг в капан да улови,
най-често сам попада във капана.
И съжалявам аз, че и до днес, уви,
таз стара истина остава неразбрана.

Със равни само ний ще трябва да дружим
и да се съюзяваме, така че
съдбата на гърнето, пукнатото, да не споделим.

Младата вдовица La Jeune Veuve

Със плач изпраща се умрелият съпруг,
но безутешната все пак се утешава.
Със времето скръбта й неусетно отлетява.
Животът й е вече друг
Особено като отмине
незабелязано година,
вдовицата съвсем не можеш я позна.
Каква бе другата, каква е тая!
Оная бе скърбяща, а тая е жена.
Фалшиво или не — въздишаше оная…
все същата осанка, все същата тъга…
И смятаха я за неутешима,
а то, изглежда, не било така.
От тая басня ще се убедиме,
от истината — още по-добре.
Дойде редът на млад мъж да умре.
А на изпращане за оня свят жена му
ридаеше над него: „Ще бъдем скоро двама,
душата ми при твоята душа ще отлети.“
Мъжът отиде си самичък.
Баща й поизчака да отмине всичко,
скръбта да се поукроти.
И каза: „Доста плака ти,
не ще го възкресиш, та с плач да се погубваш,
той няма нужда да съсипваш свойта хубост.
За живите, а не за мъртвите мисли.
Не казвам ти, че скоро трябва
скръбта да свърши с нова сватба
и болката да пребори.
Но след известно време, не се учудвай, може
млад, хубав мъж любов и брак да ти предложи.“
„Не, не — вдовицата отвърна изведнъж, —
на мен ми трябва манастир, не мъж.“
Бащата я остави сама да си говори.

Отмина месец… идва втори…
Тя почна да променя по нещо всеки ден
във дрехи… във бельо… в прическа.
във нагласа…
И траурът й за украса
като че бе приспособен.
Домът й стана оживен
от палави игри, от смехове, от танци.
Отмина тихата тъга.
И сутрин… вечер… все така…
отново радва се на младостта си.
И против скръб по мил покойник има лек.
А щом бащата оттогава не повтори —
„Къде е оня млад човек —
попита тя, — за който ми говори?“

Артър Конан Дойл

sunny — Wed, 22 May 2019 07:45:57 +0000

Сър Артър Конан Дойл е роден на 22 май, през 1859 г. в Единбург. „Бащата“ на най-известния детектив Шерлок Холмс се дипломира като лекар, но открива истинското си призвание в писането.

Творчеството му е събрано в седемдесет тома. Артър Конан Дойл придобива световна слава с романите и разказите за Шерлок Холмс, а „Баскервилското куче” и „Знакът на четиримата” са безспорно сред най–прочутите му творби.

Писател, лекар, пътешественик, окултист, израснал в бедност, умрял като рицар... Сър Артър Конан Дойл е една от най-интересните личности на миналия век.

Сър Артър Конан Дойл е един от най-важните писатели на ХХ век. Той създава вечния персонаж детектив Шерлок Холмс

Той убива Шерлок. Холмс е „убит” през 1893 г. и съживен 10 години по-късно, заради натиск от страна на читателите. Дойл обяснява, че е „убил” персонажа си, защото наистина му писнало от него.

Дойл е бил офтамалог. Дори започва да практикува. Според автобиографията му, нито един пациент не го посещава, което му дава възможност да прекара времето си в писане.

Вярвал е във феи. Дойл е спорил с всеки, който му е противоречал по този въпрос.

Умира, докато държи цвете. Дойл умира на 7 юли 1930 г., докато подрязва цветя в градината си. Последните му думи, които казва на съпругата си, са: „Ти си прекрасна”.

Избрани цитати на Шерлок Холмс

„Любовта към книгите е сред отбраните дарове на боговете“.

„Великолепно е да започнеш живота с малък брой наистина добри книги, които са лично твои“.

„Някои хора, без да притежават гениалност, имат качествата да я стимулират“.

„Там, където няма въображение, няма и ужас“.

„Героизмите са около нас и чакат да бъдат извършени“.

„Има светлина в женските очи, която говори по-силно от думите“.

„За великия ум нищо не е незначително“.

„Моя стара максима е, че като изключиш невъзможното, онова, което остава, е истината, колкото и невероятна да изглежда“ – из творчеството за Шерлок Холмс.

„Проявил си изключително постоянство в разследването си, Уотсън. В момента не мога да се сетя за нито една грешка, която да си пропуснал да направиш. В резултат на действията си успя да вдигнеш тревога навсякъде и все пак нищо да не откриеш“ – из творчеството за Шерлок Холмс.

„Приветливостта на някои хора е по-смъртоносна и от изблиците на жестокост у приматите“ – из творчеството за Шерлок Холмс.

„Никога не се уморявам от работа. Безделието обаче ме изтощава напълно“.

„Целият ми живот представлява непрестанно усилие да избягам от скучното, сиво ежедневие“ – из творчеството за Шерлок Холмс.

„Никога не гадая. Противен ми е този отвратителен навик, той вреди на способността да се мисли логично“ – из творчеството за Шерлок Холмс.

„Колко ужасна е мъдростта, ако не носи тя полза на мъдрия!“.

Майн Рид

sunny — Thu, 04 Apr 2019 08:56:17 +0000

Със сигурност и вие сте чели, препрочитали и пораснали с някой от романите на Майн Рид. Защото неговите герои са силни, красиви и независимо от трудностите доброто и любовта побеждават.

Квартеронката , Оцеола, Ямайски марони, Бялата ръкавица, Конникът без глава... това са само част от неговите романи, които се четат и днес.

Thomas Mayne Reid, 4.04.1818 – 22.10.1883

Майн Рид, популярен и като Капитан Майн Рид, е британски писател от шотландски произход, творил през 19 век, автор на приключенски романи и други литературни произведения за деца, юноши и възрастни.
Действието в неговите романи се развива в Американския Запад, Мексико, Южна Африка, Хималаите и Ямайка.
Животът и кариерата му до голяма степен са трансатлантически - той успява да стане един от най-четените автори на приключенски романи за възрастни и деца в Европа и Северна Америка. Преведен е на много езици през XIX и XX век.
Конете, приключенията, природата и морето вдъхновявали писателя за многото му романи. Дарбата му да владее читателя се оказва толкова силна, че дори днес той е сред най-популярните автори. Той продължава да бъде обичан и четен и до днес, а любовта си остава най-голямото му вдъхновение.

„Възхищавам се на спортовете – тези, които се практикуват във вода и на суша. Но от всички удоволствия на света, най-скъпо ми е добрата игра на крикет“. И пише и книга за крикета.

Това са няколко мисли за любовта от неговите книги.

Не те обвинявам, че си ме изкушавала. Друг е виновен – Господ, който те е създал толкова красива, или дяволът, който ме накара да те погледна - из „Конникът без глава“

Любовното опиянение се изживява най-добре в мълчание. Буйната опиваща целувка, впитите погледи, преплетените ръце и пламенните устни — всичко това говори само за себе си и няма нужда от думи. (Квартеронката, гл.ХХV)

Подло е онова сърце, което може да се радва на любов, на която не е способно да отвърне! (Квартеронката, гл.ХХХ)

Любовта изравнява всички различия — тази пословица е стара, колкото са стари планините. Любовта покорява гордото сърце и учи надменния дух на снизхождение, но тя издига и облагородява. Тя не превръща принца в селянин, но прави селянина принц. (Квартеронката, гл.ХLV)

За кой истински влюбен класови или други различия имат някакво значение? Любовта не е толкова дребнава. (Конникът без глава, гл.ХХVІ)

Любовта се надсмива над всички прегради. (Конникът без глава, гл.ХХХ)

Ревнивият влюбен не става добър съпруг. (Белият вожд, гл.VІІІ)

Вярно е, че времето и раздялата често заличават любовта. Тя не може да се подхранва само от спомени. Колкото и да е голям стремежът ни към идеалното, капризната човешка душа предпочита реалното и положителното. Макар че на света хубавите жени са малко — няма жена, която да е по-хубава от останалите, както няма мъж по-красив от останалите мъже. От две еднакво хубави картини по-красива е онази, която гледаме в момента. Не случайно влюбените се страхуват от часа на раздялата. (Оцеола, гл.ХVІІ)

Благодарността е винаги приятна, но колко по-приятна е, когато я четеш в очите и чуваш от устата на тези, които обичаш! (Квартеронката, гл.ХХV)

Уестууд - пънкарка, икона, активистка

sunny — Tue, 15 Jan 2019 11:24:57 +0000

Това е документален филм за Вивиан Уустууд, който проследява живота и кариерата й, както и дейността й като активистка.

"Уестууд - пънкарка, икона, активистка"

Филмът представи кариерата й през годините. Той ще включва интервюта със сина й Джоузеф Коре и други членове на семейството й, с приятели, колеги и модели, с които тя е работила през кариерата си.

Зад проекта стои режисьорът Лорна Тъкър, която е заснела късометражни ленти за Уестууд и някои модни къщи и брандове, сред които този на Александър Маккуин.
Тъкър възнамерява да използва архивни кадри, за да проследи кариерата на Уестууд и да хвърли светлина върху връзката й с една от ключовите фигури на пънк движението Малкълм Макларън, който вече не е между живите.

Филмът "Уестууд - пънкарка, икона, активистка" се появи по екраните във Великобритания и Ирландия на 23 март 2018 г.

10-те правила за щастлив живот на Вивиан Уестууд

1. Искай невъзможното. Винаги!
„Вдигни летвата над всички останали. Никой не ми е казал, че ще съм това, което съм. Аз не чаках и това. Просто винаги съм знаела, че съм родена да бъда необикновена.“

2. Приеми обстоятелствата!
„За мен животът е непрекъснато преминаване през различни етапи. Наясно съм, че всичко има начало и край. Срещаш някого и той те прецаква, не си допадате. Стискате си ръцете и продължаваш напред. Това не е твоят човек, колкото и да се тръшкаш.“

3. Не бъди моралист!
„Оу, най-страшните. Трудно ми е да общувам с моделки, журналистите са досадни, снобарите са скучни, гейовете ме дразнят, съучениците ми са вече превъртели, но моралистите са най-страшни. Моралът е неприличен като средния пръст. Всички го размахват като нещо не им е наред.“

4. Не отлагай!
„Не спирам, не почивам, не отлагам. Утре може да припадна в колата или да се удавя във ваната. Затова днес трябва да свърша някоя глупост.”

5. Не съжалявай!
„Никога не гледай назад, никога не искай да върнеш времето. Аз не обичам историята, тя и без това е написана по хиляди страници. Моето време никога не е било, то винаги е."

6. Не се страхувай!
„Страхът няма да те спаси от гадостите, само ще придаде по-гаден вкус на обяда ти преди да се върнеш в офиса и да разбереш, че ще те уволнят.“

7. Не пести!
„Харчи толкова, колкото имаш. Пестенето е като да бъдеш мишка в ресторант. Имаш достатъчно храна около себе си, но все пак си мишка. Не е нужно да ви обяснявам.“

8. Пътувай!
„Моите пари са вкъщи, в дрехи, във вечери, дори и във фалшиви приятелства. Но моето богатство е в пътуванията. Не бих могла да ви разкажа за тях. Да не би да искате да го получите наготово?“

9. Любовта винаги трябва да е лесна!
„Никога не съм правила усилия, за да получа любов. Защото ще получа трофей. Любовта трябва да е лесна и да идва сама. Другото е преследване и изнасилване, което завършва със самоубийство или в най-добрия случай с рецепта за по-силни успокоителни.“

10. Обичай се!
„Дано тази любов да не бъде несподелена. Защото тя е най-голямата. Обичай се, глези се, разхождай се гола, гледай се с часове пред огледалото.“

Vivienne Westwood, photographed by Craig McDean for Interview Magazine

О’Хенри

sunny — Mon, 10 Sep 2018 06:17:13 +0000

Уилям Сидни Портър (11.09.1862 - 5.06.1910) е американския писател, по-известен с псевдонима си О’Хенри (O. Henry).
Той е един от ключовите автори в американската литература. Майстор на краткия разказ, О’Хенри почти винаги изненадва читателя с неочакваните обрати в края на своите истории. Много негови заглавия са преведени на български. Сред тях „Стражари и апаши“, „Разкази за Коледа“, „Тиктак“ и др.

Един разказ, който си заслужава да бъде прочетен "Даровете на влъхвите"

Това са цитати на О’Хенри публикувани в goodreads.com:

„Никое приятелство не е случайност.“

„Животът се състои от сълзи, подсмърчане и усмивки, като преобладава подсмърчането.“

„Всички ние трябва да сме провокатори, лицемери и лъжци всеки ден от живота си. В противен случай социалната структура ще се срине за ден. Трябва да бъдем актьори в присъствието на други хора също както трябва да носим дрехи. За наше добро е.“

„Истинският приключенец тръгва без цел и сметки да посрещне и поздрави неизвестната си съдба.“

„Вдигни завесите, за да видя Ню Йорк. Не мога да се прибера у дома в тъмното.“

„Пиши каквото харесваш. Друго правило няма.“

„Ако човек е преживял война, бедност и любов, значи животът му е пълен.“

„Глупаци има всякакви, но моля, не ставайте, докато не бъдете повикани поименно.“

„Навикът – това е силата, която държи света да не се разпадне на парчета. Макар да има и някаква глупава теория за гравитацията.“

„Ако мъжете знаеха как жените прекарват времето си, когато са сами, никога нямаше да се женят.“

„За жената всичко е по силите на мъжа, който тя боготвори.“

„Спомням си за добрите стари дни, когато бях просто фермер, а не агроном.“

„Не можем да си купим с пари и една минута време. В противен случай богатите щяха да живеят по-дълго.“

„Денят на благодарността е единственият ден, за който може да се каже, че е изцяло американски.“

„Любов, бизнес, семейство, патритизъм, религия – това са само сенки на думи, когато човек гладува.“

Ел Макферсън

sunny — Wed, 29 Aug 2018 14:02:55 +0000

Ел Макферсън е австралийски фотомодел, актриса и бизнесдама. Тя е родена на 29 март 1964 г. в Австралия.
Извстна е и с диетата, която създава и следва Alka-lying Diet Това е диетата, която следват звезди като Гуинет Полтроу, Виктория Бекъм и др. Алкалната диета (известна още като the acid-base, acid-ash or alkaline acid diet) се рекламира като идеален начин за подобряване на здравето и лекуването на заболявания, разглежда се като отговор на затлъстяването, сърдечно-съдовите заболявания, остеопорозата, диабета, целулита, психичното заболяване и дори на рака. За това кои са алкални храни, как да регулираме алкално-киселинния си баланс ще ви разкажем скоро на кулинарния сайт.

Петте тайни на Ел Макферсън

Това са петте тайни на Ел Макферсън за поддържане на добра форма. На 54 години бившият модел е все още с перфектно тяло, пише eva.bg

1. Бъдете активни
„Всеки ден се движа поне 1 час. Правя различни неща: ако съм на планина - карам ски, ако съм близо до вода – плувам. Ако съм си вкъщи - предпочитам йога или каране на колело. Обичам да тичам без значение къде се намирам. За мен тичането е не само начин да поддържам форма, но и нещо като медитация,“ споделя Ел.

2. Тревожете се за това как се чувствате, а не за това как изглеждате
„Важното е да се чувствам щастлива, вдъхновена, спокойна и здрава. Това е много по-важно от това колко килограма е показал кантарът. Това определя и начина, по който ям и тренирам.“

3. Намерете какво ви вдъхновява
„Обичам това, което правя и правя това, което обичам,“ споделя тя. „Решила съм да се занимавам само с неща, които са ми приятни. Не възприемам спорта като нещо, което ще ме направи слаба, нито пък възприемам работата като нещо, от което само изкарвам пари.“

4. Приемете възрастта си
„Аз съм на 50+ и очевидно никога няма да имам тялото, което съм имала на 20. Но когато съм несигурна просто преосмислям всичко: нещата, които са ми се случили, майчинството, разбиранията ми, които така са се променили с времето. И се успокоявам – всичко се променя с времето.“

5. Разберете кое ви мотивира
Ел признава: „Ако не ми се тренира просто се питам дали ще се почувствам по-добре или по-зле ако не правя нищо. Не помня да съм се чувствала по-зле след спорт."

Мей Уест

sunny — Sun, 19 Aug 2018 13:02:53 +0000

Мей Уест (Mae West) е родена 17 август 1893 г. в Бруклин, Ню Йорк. Тя е първият модерен сексимвол на киното, матрица за звезди като Мерилин Монро и Мадона, гениален мениджър на парите си, ексцентирчна и умна жена, която знае как да изглежда красива и на 85... А всъщност тя не е била чак такава красавица, била е висока 1.55 и явно е имала силен дух за да остави такава след в историята на Холивуд.

Мей Уест e американска филмова и театрална актриса и певица - един от секссимволите на миналия век. Придобива популярност с циничните си хумористични двусмислици и първоначално гради името си във водевили в Ню Йорк. По-късно се премества в Холивуд, където става киноактриса.

След приключване на филмовата си кариера, тя продължава изявите си на сцените на Лас Вегас, както и в радио- и телевизионни продукции. Прави записи и на музикални албуми.
Починала е на 22 ноември 1980 г. на 87 г. - един живот през който са се променили много неща, но тя е запазила чувството си за хумор и ирония.

Ето няколко хапливи мисли на Мей Уест:

„Това в джоба ти пистолет ли е или просто се радваш да ме видиш?“

"Ако едно момиче върви в погрешния път, то мъжът, който я следва, върви в правилния."

„Влюбената жена не може да бъде разумна - или най-вероятно няма да е влюбена.”

„Всички отхвърлени любовници трябва да имат втори шанс - с някой друг.”

„Да грешиш е човешко, но усещането е божествено.”

„Дайте на мъжа свобода на ръцете… и той веднага ще ги пусне на воля.”

„Едно момиче в колата струва колкото пет в телефонния указател.”

„Живееш само веднъж, но ако го правиш както трябва, и веднъж е достатъчно.”

„Зад вратата ме чакат десетина мъже? Отпратете единия - защото съм уморена.”

„Запази си гадже за дъждовен ден, и друго - в случай, че не вали.”

„Когато избирам между две злини, аз винаги избирам тази, която не съм пробвала преди това.”

„Когато съм добра, съм много добра, но когато съм лоша, съм още по-добра.”

„Който се колебае, остава последен.”

„Любовта не е емоция или инстинкт - тя е изкуство.”

„Мъжете са моето хоби. И ако някога се омъжа, ще трябва да се откажа от него”

„Любовта побеждава всичко - освен бедността и зъбобола.”

„Не е от значение какво правя, а как го правя; и не какво казвам, а как го казвам; и как изглеждам, когато го правя и казвам.”

„Не е от значение колко мъже е имало в моя живот - от значение е колко живот е имало в моите мъже.”

„Не карайте мъжа да недоумява твърде дълго - защото най-вероятно ще намери отговор… някъде другаде.”

„Никога не прави една и съща грешка два пъти - освен ако не ти се плаща за това.”

„Никога не съм обичала друг човек по начина, по който обичам себе си.”

„Сексът е емоция в движение.”

„Този, който лесно се шокира... трябва да бъде шокиран по-често.”

„Умът е предимство на влюбената жена, ако е достатъчно умна, за да го скрие.”

„Ще опитам от всичко по веднъж; два пъти, ако ми хареса; три пъти, за да се уверя.”

Уолтър Скот

sunny — Mon, 13 Aug 2018 06:21:13 +0000

Walter Scott
15.08.1771 - 21.09.1832

Сър Уолтър Скот е продуктивен шотландски писател на исторически романи. Най-известен е с историческите си романи, изявявал се е още като поет и драматург. Той е първият англоезичен автор, който приживе е бил четен в цяла Европа, Австралия и Северна Америка.
Считан е за класик на англоезичния литературен канон. На български са преведени романите му „Айвънхоу“, „Роб Рой“, „Кенилуърт“, „Ламемурската невеста“ и др.

Представяме ви цитати от Уолтър Скот, публикувани в goodreads.com.

"От всички пороци, пиянството е най-несъвместимо с величието на духа"

„Любовта управлява съда, града, гората, хората на земята и светците на небето, защото любовта е рай и раят е любов“.

„Всички хора, които струват нещо, са управлявали сами образованието си“.

„Котките са мистериозен вид народ“.

„Нарушавал съм закони и заповеди, но думата си – никога“.

„Дали смъртта е последният сън? Не, тя е последното и финално пробуждане“.

„Без историята и литературата адвокатът е механик, обикновен зидар. Ако има знание в тези сфери, тогава вече може да се нарича архитект“.

„Любовта може да оцелява с изключително малко надежда, но не и съвсем без нея“.

„Жена ме научи на жестокостта, затова я практикувам върху жени“.

„Учете децата си на поезия. Тя обогатява ума, дава елегантност на мъдростта и прави героичните ценности наследствени“.

„Един час слава струва повече от цяла епоха без име“.

„Дискретността е съвършенство на разума, наръчник за нас във всички житейски ситуации“.

„Отмъщението е най-вкусният деликатес, който е сготвен в ада“.

„Времето притъпява и най-острия меч“.

„Бедността разделя добрата компания“.

„Ако пазиш нещо 7 години, със сигурност ще намериш за какво да го използваш“.

Стивън Фрай

sunny — Sun, 12 Aug 2018 14:06:37 +0000

Стивън Фрай (Stephen Fry) е актьор, писател, телевизионен и радио водещ, борец за граждански права, литератор и британско национално богатство.

Ако обърнем монетата от другата страна, бил е в затвора за измама, злоупотребявал е с кокаин, има поне два потвърдени опит за самоубийство и страда от биполярно разстройство.

Бъдете уверени, че ако има някой, който знае за възходите и паденията от личен опит, това е той.

Stephen Fry

1. Предполагам, че това, което някога съм искал да знам или да бъда уверен е, че в света това, което се зачита повече от таланта, повече от енергията или концентрацията, или отдадеността, или каквото и да било друго, е добротата. И колкото повече в света срещаш доброта – или веселост, която е нейната симпатична леля или чичо – толкова повече... просто толкова по-добър е светът. И всички големи думи – добродетел, справедливост, истина – са незначителни на фона на величието на добротата.

2. Спрете да мислите за общото, което всички успешни хора споделят. Мислете, за това, което обединява всички неуспешни хора: те винаги мислят за себе си. „Трябва да направя това и това...“ - всичко започва с „Аз трябва“. Никой не ги обича и никога не получават това, което искат, заради това безкрайно „Аз трябва, аз, на мен, моето...“

Грижете се за другите, използвайте очите си, за да гледате към света около себе си, а не към себе си и хората ще се обърнат към вас. Те се обръщат към топлотата и чара, които струят от онези, които наистина ги е грижа за другите.

3. Много пъти слагах ръка върху гърдите си и усещах, под астматичното им свистене, двигателят на сърцето и белите дробове, и кръвта и бях изумен от усещането за огромната сила, която притежавах. Не магическа сила, не като Кери и разните тинейджърски телекинетични ч*кии, а истинска сила. Силата просто да продължиш, силата да издържиш, която е сила сама по себе си, но чувствах и силата да създавам, да добавям, да доставям радост, да учудвам и да преобразявам.

4. Веднъж почти ми се искаше да публикувам книга за самоусъвършенстване със заглавие „Как да бъдем щастливи от Стивън Фрай: гарантиран успех“. И хората купуват тази огромна книга и всички страници са празни, а на първата страница пише само – „Спри да се самосъжаляваш – и ще бъдеш щастлив“. Използвайте останалата част от книгата, за да записвате своите интересни мисли и рисунки и това ще бъде книгата. И ще бъде истина. Звучи като „О, лесно е да се каже“, защото не е толкова просто да спреш да се самосъжаляваш – адски трудно е. Защото ние всички се самосъжаляваме, и това е всичко, за което става дума в Битие.

5. Открил съм, че донякъде помага да мислим за собствените си настроения и чувства към света като за времето навън. Има някои очевидни неща, свързани с времето: то е реално; колкото и да ти се иска, не можеш да го промениш, ако е тъмно и дъждовно, наистина е тъмно и дъждовно и не можете да го промените; може да бъде тъжно и дъждовно цели две седмици, НО ще бъде слънчево един ден; може да не може да контролираме кога слънцето ще изгрее, но че ще изгрее, ще, някой ден. Същото е и с настроенията, мисля. Грешният подход е да си мислим, че са илюзии. Те са истински. Депресията, тревожността, безразличието – те са толкова реални, колкото и времето – и също толкова малко се поддават на контрол. Никой не е виновен. НО те ще минат: наистина ще минат. По същия начин, по който човек трябва да приеме времето, така трябва да приеме и начина, по който е настроен към живота понякога. „Днес е кофти ден“ е съвършено реалистичен подход. Въпросът е само да намерите някакъв вид душевен чадър. „Хей-хо, вътре вали: вината не е моя и не мога да направя нищо по въпроса, освен да го изтърпя. Но утре може да изгрее слънце и когато това се случи, ще се възползвам напълно.“

6. Имаше хора, които бяха убедени, че възможностите им да живеят пълноценен живот са били възпрепятствани от броя на азиатците в Англия, от съществуването на кралско семейство, от количеството трафик покрай дома им, от злата умисъл на синдикатите, от властта на коравосърдечни работодатели, от отказа на здравните служби да вземат състоянието им насериозно, от комунизма, от капитализма, от атеизма, от каквото и да било, де факто от всичко с изключение на техния безрезултатен, слабоумен неуспех да се вземат в ръце.

7. Имам една теория, че повечето проблеми в нашия глупав и очарователен свят са причинени от факта, че винаги се извиняваме за това, за което изобщо не си струва, докато игнорираме неща, за които наистина си струва да се извиняваме. […] Аз би трябвало да се извинявам за предателство, пренебрежение, измама, насилие, липса на доброта, суета и злина, но не и за мотивите, вдъхновени от гениталиите ми и определено не за порива на сърцето ми. Може да съжалявам за подобни пориви, горчиво да ги оплаквам, понякога дори да ги виня, проклинам и пращам по дяволите, но не да се извинявам – при условие, че те не нараняват никого. Култура, която изисква от хората да се извиняват за това, за което не са виновни – това е добро определение за тирания, по мое мнение.

8. Обратно на всяка интуиция, омразата към себе си е един от водещите симптоми на клиничния нарцисизъм. Само като кажеш на себе си и на света колко мразиш себе си, можеш да получиш надежден и сигурен дъжд от похвали и възхищение в отговор на това какво чувстваш, че заслужаваш...

9. Може би сега съм по-щастлив от всякога и все пак не мога да не призная, че бих изтъргувал всичко, което съм, за да бъда теб, вечно нещастният, нервен, див, удивен и отчайващ се 16-годишен Стивън: бесен, гневен и тромав, но жив. Защото знаеш как да чувстваш, а да знаеш как да чувстваш е по-важно от това как се чувстваш. Безжизнеността на душата е единственото непростимо престъпление и ако има нещо, което щастието може да направи, то е да прикрие безжизнеността на душата.

10. Ако наистина помислиш, виждаш, че любовта е безсмислена – и това прави любовта толкова великолепна. Сексът има някакъв смисъл, като релаксация и понякога възпроизвеждане. Но любовта е безполезна. Оскар Уайлд много вярно беше казал „Всяко изкуство е безполезно“. Може да звучи, сякаш е нещо, което не си струва да подкрепяш. Но нещата, които имат смисъл в живота, са безполезни. Любовта е безполезна. Виното е безполезно. Изкуството е любовта и виното на живота. То е излишъкът, без който животът не си струва да се живее.

11. Понякога много ми помага да мисля за настроението и чувствата си така, както мисля за времето. Ето и няколко очевидни факта, които ми идват на помощ в този момент: времето е реално, то не може да се промени, ако единствено ние искаме това. Ако е мрачно и всеки момент ще завали, ние няма какво да направим, защото това просто ще се случи. Но когато слънцето отново изгрее, това несъмнено ще повлияе и на нашето настроение. Същото се случва и с нас - ако сме в депресия или тъжни, или апатично настроени, или просто извън контрол, това просто ще бъдем самите ние. Грешно е да мислим, че нашите сетива са илюзорни, те са си напълно реални и никой не е виновен за това. И така, както се примиряваме с времето, трябва просто да се примирим и с факта, че животът понякога изглежда така. Днес просто е лош ден, в който вали и аз не мога да променя това! Но пък утре може да изгрее слънце и да се случи нещо хубаво!

Източник: Bright Side, повече на неговия сайт http://www.stephenfry.com/

Александър Дюма — баща

sunny — Tue, 24 Jul 2018 13:50:56 +0000

Александър Дюма-баща (Alexandre Dumas, 24 юли 1802 – 5 декември 1870 г.) е френски писател – романист. Той е прочут най-вече с множеството си исторически и приключенски романи, благодарение на които е един от най-четените френски писатели в света. Освен романи Дюма пише пиеси и е редовен дописник в редица списания.

Жорж Санд наричала Александър Дюма „геният на живота“. При него всичко изглежда прекомерно – масивната му фигура, огромната му работоспособност, безбройните му любовни авантюри, мераците му към доброто хапване, пилеенето на пари с широка ръка, което в края на дните му го довежда до разорение. Никой не знае колко точно незаконни деца е имал писателят, но един от синовете си той все пак признава 7 години след раждането му. Момчето също носи името Александър и става на свой ред известен писател, така че, за да ги различават, започват да наричат автора на „Тримата мускетари“ Александър Дюма- баща.

Благодарности за книгите на Александър Дюма на баща и син.

Моето запознаване с книгите на Дюма беше много рано, с песента от филма за Тримата Мускетари, една тънка книжка за тях... А лятото за десети клас изчетох почти цялото 12-томно издание на Дюма на руски. Книгите бяха големи, тежки, с дребен шрифт, от библиотеката. Спомням си, че посрешнах едно лятно утро с романа за Граф Монте Кристо, продължих да чета и през деня... Товаа е фразата "да не можещ да оставиш книгата.

Коя е вашата любима книга на Дюма?

Злословието и клеветата нямаше да имат такава сила, ако глупостта не им проправяше път.

Само ненавистта ни кара да вършим толкова глупости, колкото и любовта.

Колкото и добре да говориш, ако приказваш прекалено много, в крайна сметка ще започнеш да говориш глупости.

Мъжеството винаги предизвиква уважение, дори ако това е мъжеството на врага.

Който е страдал дълго, трудно вярва на щастието си.

Всяко нещастие има две лекарства – времето и мълчанието.

Удобният случай идва с времето си, скъпи мой. Той е като постоянно удвояваща се миза: колкото повече се заложи, толкова повече ще спечелиш, щом знаеш да чакаш.

Рядко в малко момче може да се забележи обещание за мъж, но почти винаги в момиченце може да се види заплаха за жена.

Сърцето на жената е създадено така, че колкото и да е пресъхнало от предразсъдъците и изискванията на етикета, в него винаги остава едно плодородно и живо място – това, в което Бог е заключил майчината любов.

…ние винаги имаме нравствено превъзходство над тези, чийто живот познаваме.

Нощните часове са тягостни за тези, които чакат или не спят.

…хора, които никога за нищо не питат, са най-добрите утешители.

Жените никога нямат такава сила, както след поражение.

Никога не бъди изключение. Ако живееш сред безумци, трябва да се научиш и ти да бъдеш такъв.

В политиката… няма хора, има идеи; няма чувства, има интереси. В политиката не убиват човека, а отстраняват препятствия.

Жените притежават безпогрешен нюх, те имат алгебра на собствените си изобретения, с помощта на които могат да ви обяснят всяко чудо.

Човекът е най-егоистичното от всички животни, най-самолюбивото от всички живи създания! Той е уверен, че той е единственият, за когото свети слънцето, земята се върти и смъртта покосява. Мравка, проклинаща Бога, изкачила се на стрък трева!

Никое приятелство не може да издържи на изобличаването на тайна, особено когато тя уязвява самолюбието.

Жената е свещена. Жената, която обичаш, е двойно по-свещена.

На всички е известно, че пияните и влюбените имат свой ангел-хранител.

Майчината любов… най-святото от всички чувства.

Ревността е глупаво чувство, което избуява като плевел, ако не се изтръгне от корен.

На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът.

Не дървото изоставя цвета, а цветът напуска дървото.

Приятелството е звезда, а любовта е само свещ. Ще възразите, че има различни видове свещи… но каквито и да са те, така или иначе изгарят. А звездата свети вечно.

Ние често пъти минаваме покрай щастието без да го видим, без да го погледнем… или ако сме го видели и погледнали – то не сме го познали.

Как може малките деца да са толкова интелигентни, а възрастните – толкова глупави? Изглежда, че образованието причинява това.

… до деня, когато Господ ще удостои човека да му разкрие бъдещето, цялата човешка мъдрост се включва в тия две думи: Чакай и се надявай!

…на щастието винаги липсва нещо. Адам сред Рая не е бил напълно щастлив и е отхапал онази злополучна ябълка, вселила в нас непреодолимото любопитство, което ни кара цял живот да тичаме подир неизвестното.

Уилям Такъри

sunny — Sun, 22 Jul 2018 09:13:58 +0000

William Makepeace Thackeray
18.07.1811 - 24.12.1863

английски писател и хуморист. Известен е най-вече със сатиричния си роман за английското общество „Панаир на суетата”. Книгата е публикуван през 1847 г.

Това са цитати Такери, публикувани в brainyquote.com

„Майка е божието име в устните и сърцата на малките деца”.

„Хубавият смях е слънчев лъч в къщата”.

"Светът е огледало и представя пред всеки човек отражението на собственото му лице."

„Смелостта никога не излиза от мода”.

„Умният и грозен мъж има успех с жените от време на време, но красивият глупак е неустоим”.

„Чувството за хумор е най-добрият аксесоар към дреха, който някой може да носи”.

„Двете най-омагьосващи сили на писателя са да направи новите неща познати, а познатите – нови”.

„Не бързай да постигнеш успех. За какво ще живееш след това? Нека хоризонта бъде твоята цел – ще бъде винаги пред теб”.

„Освен за този, който е млад или много щастлив, не мога да кажа, че съжалявам, когато някой умира”.

„Невъзможно е, в състоянието на нашето общество, да не бъдеш понякога сноб”.

„Средната класа ще спаси Англия”.

„Хората мразят, както и обичат – без причина”.

„Когато вървя до теб, все едно имам цвете на ревера”.

„Запомнете, толкова е лесно да се венчаеш за богата жена, колкото за беден мъж”.

„Злият човек е като мръсния прозорец, никога не позволява на светлината да премине”.

Франческо Петрарка

sunny — Fri, 20 Jul 2018 16:43:45 +0000

Francesco Petrarca
20.07.1304 - .07.1374 г.

Франческо Петрарка е италианския писател, поет, учен и дипломат.
Той е сред най-знаковите личности в европейската литература. Петрарка пише две свои автобиографии, но остава в литературната история със знаменитите си сонети. Голяма част от тях са посветени на любимата му Лаура, починала млада от чума. Сонетите на поета оказват силно влияние на поезията на Чосър и Шекспир.

Любопитно: На 26 април 1336 г. Франческо Петрарка изкачва връх Ванту и датата се превръща символично в рожден ден на алпинизма.

Благодарности, затова че Петрарка, заедно с Данте Алигиери и Джовани Бокачо, още през 14 век поставят човека в центъра на света, съвсем близо до Бога. Тримата са считани за основоположници на (европейския) Ренесанса.

От божествените сонети на Франческо Петрарка, посветени на неговата Лаура

В часа, когато гаснещият ден
с помръкнал лик Спасителя изпраща,
и аз, от вашите очи пленен,
сам оковах душата си скърбяща,
не вярвах, че Амур кръжи над мен;
душата ми, света боготворяща,
тъй не разбра, че нов живот захваща:
на скърби, на страдания и плен.
Амур ме свари слаб, с очи от скръб
изтекли – и, чевръст хитрец, от тука
намери към сърцето ми пролука.
И колко подло ме удари – в гръб! –
и стон дори не смогнах да отроня,
а вас пожали – защитена с броня.

Това са цитати от Петрарка, публикувани в brainyquote.com, lira.bg

„Човек няма по-голям враг от самия себе си“.

„Ние обичаме живота не само защото сме свикнали да живеем, но и защото сме свикнали да обичаме. Винаги има малко лудост в любовта, но и разум в лудостта“.

„Много по-велико е да се изкачиш на трон, отколкото да се родиш на трон“.

„Подозрението е като рак за приятелството“.

„Книгите правят от едни учени, а от други – луди“.

„Рядко великата красота и великата добродетел съжителстват заедно“.

„Искам да достигна отвъд огъня, който гори в мен“.

„Смъртта е сънят, който прекъсва нашите сънища“.

„Прекият път към богатството е против нашите копнежи“.

„Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете“.

„Истинското приятелство може да издържи всичко“.

„Пътят на живота е в твоите ръце“.

„Нищо не тежи повече от перото, но и нищо не носи по-голямо удоволствие“.

„Всичко, което натежава, наближава своя край“.

„Книгите имат специален чар, те ни радват. Книгите ни говорят, съветват и стават наши приятели“.

„По-добре никаква пред фалшива слава“.

Хелън Келър

sunny — Wed, 27 Jun 2018 08:44:54 +0000

Хелън Келър (Helen Adams Keller)
27 юни 1880 - 1 юни 1968
американска писателка, активистка и преподавателка

На 27 юни е Международен ден на сляпо-глухите. Датата се свързва с рождението на Хелън Келър Тя е първият глух и сляп човек, получил бакалавърска степен в изкуствата. Историята за това как нейната учителка Ан Съливън успява да разбие изолираността на това малко момиченце, породена от липсата на езиков контакт, и му помага да се развие, учейки го да комуникира, става световноизвестна, чрез многобройните драматизации в театъра и филмовата продукция.

Келър и Съливън през 1898 г.

Хелън се ражда нормално бебе без усложнения, но на 19-месечна възраст боледува от тежка болест, след която губи зрението си и не може да чува.
Историята, за това, как нейната учителка, Ан Съливън, успява да разбие изолираността на това малко момиченце, породена от липсата на езиков контакт, и му помага да се развие, учейки го да комуникира, става световноизвестна, чрез многобройните драматизации в театъра, и филмовата продукция „Чудодейката“ (на английски: The Miracle Worker). Това е една дълга връзка, продължиа цели 49 години, преминаваща през гувернантство, последвано от приятелство.

През 1888 година Хелън успява да завърши института „Перкинс“ за слепи. През 1894 записва училище „Wright-Humason“ за глухи. Шест години по-късно е приета в колежа „Радклиф”. През 1904 година, на 24-годишна възраст, тя успява да завърши „Радклиф” и става първият глух и сляп човек в историята, който получава бакалавърска степен в изкуствата.
Хелън се превръща в световноизвестен автор и оратор. Първата си книга написва едва на 11 години. Сред известните й трудове са „Историята на моя живот”, „Светът, в който живея” и „Отвъд тъмнината”.

През 1999 г., Келър е включена в списъка на Галъп, за „Най-влиятелните и уважавани хора на 20 век“.

Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видяни, нито докоснати… те се усещат в сърцето.
The best and most beautiful things in the world cannot be seen or even touched. They must be felt within the heart. (тази мисъл ни е позната от Малкия принц на Екзюпери:Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.)

Безопасността е най-вече суеверие. Тя не съществува в природата... Животът е или дръзко приключение, или нищо.

Независимо колко глупав и посредствен, или колко мъдър е един човек, той чувства, че щастието е негово неоспоримо право.

Животът е последователност от уроци, които трябва да се изживеят, за да бъдат разбрани.

Никога песимист не е разкривал тайните на звездите, не е пътувал до неоткрити земи, нито е откривал ново пространство пред човешкия дух. — „Optimism: An Essay“

„Самосъжалението е нашият най-голям враг и ако се поддадем на него, никога няма да можем да направим нищо добро за света.”

„За мен природният килим от борови иглички или зелена трева е по-добър от най-луксозните персийски килими.”

„Никога нямаше да се научим да бъдем смели и търпеливи, ако имаше само радост в света.”

„Оптимизмът е вярата, която води след себе си постиженията. Нищо не може да бъде направено, без надежда и увереност.”

„Да се разхождам с приятел в тъмното е по-добре, отколкото да се разхождам сама в светлото.”

„Никога не навеждайте главата си. Винаги я дръжте високо и гледайте света право в очите.”

„Това, което търся не е някъде там, то е вътре в мен самата.”

Пърл Бък

Tzotcheva — Tue, 26 Jun 2018 18:13:07 +0000

Пърл С. Бък (Pearl Sydenstricker Buck)
26.06.1892 - 6.03.1973
американска писателка и нобелов лауреат за литература през 1938 г.

Родена е 26 юни 1892 г. в Хилсбъро, Западна Вирджиния. Дъщеря на мисионер, тя прекарва дълги години в Китай и попива от култура и мъдростта на Изтока, които са голямото вдъхновение за много от книгите на Бък. Затова и мотивите на Нобеловия комитет, който през 1938 г. й присъжда най-престижното отличие за литература, звучи така: „За многостранното, наистина епично описание на живота на китайските селяни и за биографичните й шедьоври.”

Учи в „Miss Jewell's School”, където страда от расистки нападки. През 1911 г. заминава за САЩ и посещава колежа за момичета в щата Вирджиния, след време защитава и магистърска степен от престижния университет „Корнел”. През 1914 г. се връща в Китай, омъжва се за мисионера Джон Бък и близо 20 г. посвещава на мисионерство (1914-1933). Вероятно заради развода с първия си съпруг се отказва от тази дейност.

През 1935 г. се омъжва за своя издател Ричард Уолш и завинаги напуска Китай и се връща в Америка. Макар да живее в САЩ, Пърл Бък продължава да описва живота на хората от Изтока. Книгите й носят небивала слава. Първият й роман „Източен вятър, западен вятър“ (1930) претърпява три издания. Вторият - „Благодатна земя“, е отличен с „Пулицър” през 1932. Създава общо 80 творби, проникнати с любов, жажда да разбирателство и преодоляване на расовите различия и граници.

На български са издадени „Библията за деца, преразказана от Пърл Бък”, „Павилион за жени”, „Източен вятър, западен вятър”

"Любовта умира едва когато развитието спре." (или така „Любовта умира само когато спре да се развива.” като превод е по-точно)
Love dies only when growth stops.

…Много отдавна беше разбрала, че престорената отстъпчивост е винаги по-силна от явната съпротива, а бързото признаване на грешката е вече доказателство за неоспоримата правдивост в останалите действия. — Павилион за жени

„Предпочитам мръсната кожа пред мръсната душа.”

„Снизходителната усмивка е висша форма на презрение.”

„Стремежът към съвършенство прави някои хора съвършено непоносими.”

„Децата, които не са обичани, стават възрастни, които не могат да обичат.”

„Любовта не бива да се печели със сила, не бива да просиш или да молиш за любов. Тя идва от небето, непоискана и неочаквана.”

„Не можеш да спреш времето, но заради любовта то само спира понякога.”

„Жената трябва да намери течението на живота на мъжа, да разчиства сламките, пръчките и листата, които пречат на това течение, и да направи всичко по силите си, за да помогне на водата да се издигне на по-високо ниво. Не трябва да бъде като скала, захвърлена в потока, която разделя течението му на две.”

„По-добре е да си пръв за грозноватата, отколкото стотният за красавицата.” (вижте как Джон Наш го доказва в “Игнорирай блондинката”)

„Раздорът между мъжа и жената възниква винаги от убеждението, че ги свързва някакъв дълг. Но изоставим ли това убеждение, пътят става гладък. Всеки от нас има дълг само към себе си – да изпълни своето предназначение. Когато единият се е задоволил, другият също е доволен.”

„Понякога е добре да мислиш, че вече те няма. Не мога да разбера хората, които искат да са безсмъртни. Надявам се да съм смъртна.”

Пърл Бък присъства в националната кампания „18 книги за вашето литературно пълнолетие“ с “Библията, преразказана от Пърл Бък”.

Маргьорит Юрсенар

sunny — Fri, 08 Jun 2018 04:43:21 +0000

Marguerite Cleenewerck de Crayencour
8.06.1903 - 17.12 .1987

Истинското й име е Маргьорит дьо Крайенкур. Тя е първата жена, член на престижната Френска академия за изучаване на езика и литературата, формиране на езиковите и литературни норми, създадена от кардинал Ришельо. Писала е романи и поезия. На български са преведени нейните „Източни новели“, „Записки от градината. Есета“, „Благочестиви спомени“ и др.

Мястото на Маргьорит Юрсенар във френската култура разкрива този момент: През 1981 г., след триста и петдесет години живот, прочутата Френска академия на безсмъртните за първи път приема жена. Казват, че в тази свръх консервативна институция тогава се случва невероятно събитие – налага се добавянето на втора тоалетна. И освен онази, с табелката „Мосю”, появява се и новата, на която обаче не пише „Мадам”, а направо - „Маргьорит Юрсенар”. Трябваше да добавят и – писател.

"Няма нещастна любов: не притежаваме онова, което не притежаваме. Няма щастлива любов: това, което притежаваме, не го притежаваме."

„Не съм сигурна, че откриването на любовта е по-впечатляващо от откриването на поезията.“

„Накрая условностите формират човека.“

„Историята се интересува само от привилегированите.“

„Всичко, което човек прави за себе си без да се стреми към печалба, се оказва ценно.“

„Маската, в един момент, се оказва истинското лице.“

„От всички игри любовта е тази, която разстройва най-много душата.“

„Някои книги не бива да четеш преди да си прехвърлил 40.“

„Ако обичаш живота ще обичаш и миналото, защото то е и сегашно, защото е оцеляло в спомените.“

„Родното място е там, където поглеждаш за първи път на себе си като интелигентен човек.“

„Приятелството означава уважение и тотално приемане на друго същество.“

„Нищо не ме трогва повече от куража.“

„Когато губя всичко, ми остава Бог.“

„Най-голямата ни грешка е да изискваме такива ценности у някой, каквито не притежава и да се опитваме да култивираме тези, които притежава.“

„Родих се тогава, когато започнах да чета книги.“

„Любовта е наказание. Ние сме наказани с това, че не можем да бъдем сами.“

„Знам, че не знам това, което не знам.“

„Възможността да захвърлиш маската е едно от малкото предимства на остаряването.“

„Законите се променят по-бавно от обичаите.“

Ян Флеминг

sunny — Mon, 28 May 2018 08:12:36 +0000

Ian Lancaster Fleming
28.05.1908 - 12.08.1964

Ян Флеминг е британския писател, известен като създател на култовия персонаж Джеймс Бонд. За Агент 007 са публикувани 14 романа между 1953 и 1966 г. Авторът е писали разкази за Бонд. Направени са и много филми за героя. Флеминг е бил в разузнаването на военноморските сили на Обединеното кралство и е използвал опита си от секретните служби при писането на своите книги. Той е автор на и детското произведение „Чити Чити Банг Банг: Магическата кола”.

„Жената трябва да е илюзия”

„Освен факта, че той носи същите дрехи като мен, с Джеймс Бонд имаме твърде малко прилики. По- скоро му завиждам за блондинките и за ефективността, но не мога да кажа, че ми е симпатичен.”

„Надеждата е добра закуска. Яжте повече“.

„Разстоянието между лудостта и гения се измерва единствено чрез успеха”.

„Жената може да преживее почти всичко. Всичко освен безразличието”.

„Мъжете искат жена, която да включват и изключват, подобно на осветлението”.

„Цялата история се базира на любов и насилие”.

„Не трябва да си губя дните, като се опитвам да ги удължа”.

„Никога не казвай „не”, когато става въпрос за приключения. Винаги казвай „да”, в противен случай ще живееш много тъп живот”.

„Живей и остави другите да умират”.

Анри Барбюс

sunny — Thu, 17 May 2018 09:18:28 +0000

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.“

Henri Barbusse (17.05.1873 - 30.08.1935)
френския писател и журналист

Анри Барбюс е известен със своя антивоенен роман „Огънят“. За него получава награда „Гонкур“. Тази и други негови книги са преведени на български, сред които „Палачите“ и „Сталин“.
Барбюс е също така основател на революционната партия „Комитет за защита на жертвите от фашизма и белия терор в балканските държави“. В „Палачите“ Барбюс пише и за ситуацията в България в периода 1923-1925 г. Умира през 1935 г.

„Благото на отделния човек или отделната нация е свързано с общото благо на всички.“

„Войната ще се повтаря дотогава, докато въпросът за нея не започне да се решава от тези, които загиват на бойните полета.“

„Да разбере живота и да го обикне в друго същество – в това е задачата на човека и в това е неговият талант; и всеки може да се посвети напълно само на един човек.“

„Справедливост – това е дума, изпълнена с трепета на живота.“

„Изкуството свърши, когато за него започнаха да плащат.“

„Ние говорим на великия език на съзнанието и разума, пред който е безсилен езикът на религията.“

„Само набожните и слабите се нуждаят от прелъстяване, като от лекарство.“

„Училището е работилница, където се формира мисълта на подрастващото поколение, и трябва да го държите много здраво, ако не искате да изпуснете бъдещето от ръцете си.“

„Ти си млад и сам се учиш, за да можеш след това да учиш другите. Искаш да станеш преподавател, инженер, художник. Ти си бъдещият духовен наставник.“

„Младият човек на социалния фронт е и приемник, и инициатор. Днешният ученик е бащата на утрешния майстор.“

„Проповядването на най-високи идеали не служи за нищо, ако не може да се види положителния път за тяхното постигане.“

„Когато налице е явна лъжа, очевидно изопачаване на истината, тя трябва да се опровергае.“

„Ти си израснал в обстановка на измислици, илюзии и нужди. Познал си отчаянието, но не си разбрал истинските му причини. Израснал си в пустота.“

„Но университетът с нищо не може да ти помогне. Твоето бедствено положение е частица от всеобщата криза. Такива като тебе са твърде много, а това означава, че ти, взет самостоятелно, си просто излишен. Всичко около тебе оредява, свива се, опустява. Намалява броят на студентите, затварят се учебни заведения, опразват се факултети, съкращават се стипендии. Стигнало се е до там, че започват да ти създават всякакви препятствия, за изпиташ най-накрая отвращение от своята професия и да избереш нещо друго.“

„Университетът, в който ти се учиш и който те лъже, е държавно учреждение. … Университетът е нещо от рода на огромен контролно-пропусквателен пункт, в който се проверяват твоите лични данни, за да може след това знанията ти да се използват в интерес на господстващия строй, както се използват и всички духовни и морални завоевания на хората.“

„Часът на съпротивата настъпи. Настъпи часът да се бориш за цел, в която твоите интереси се сливат с интересите на всички, които ти не можеш да предадеш, без да предадеш самия себе си.“

Адел, жената глас

sunny — Sun, 06 May 2018 03:39:26 +0000

Адел Лори Блу Адкинс, по-известна само с малкото си име Адел, е родена на 5 май 1988 г. в Тотнъм, Северен Лондон. Баща й я изоставил, когато била само на две годинки, оставяйки 20-годишната ѝ майка, за което Адел още не му е простила.

Тя започва да пее от 4-годишна възраст.
На 11 години тя и нейната майка се преместват в Брикстън, а след това в съседния квартал на Южен Лондон – „Уест Норуд“.
„Уест Норуд“ е и темата за първия запис на Адел, „Hometown Glory“, написан, когато е била 16-годишна.
След като се премества в Южен Лондон, започва да се интересува от R&B изпълнители, като Алия.

Адел завършва BRIT училище за сценични изкуства и технологии в Кройдън през май 2006 година, където са съученици с Леона Луис и Джеси Джей.

С пускането на сингъла си „Hometown Glory“ през есента на 2007 г. печели вниманието на още по-широка публика. През декември с. г. печели първата си награда на критиците Critics' Choice на BRIT Awards, с която я отличават като многообещаващ подрастващ талант.

Вторият й сингъл – „Chasing Pavement" излиза през януари 2008 г., като веднага заема номер 2 в британските чартове и успява да се задържи на тази позиция в продължение на три седмици.

Адел – музикална икона на бъдещето

Името на дебютния й албум „19“ е препратка към възрастта, а албумът се изкачва до върха на класациите за албуми както във Великобритания, така и в други европейски страни.

И така до ден днешен, когато след толкова хитове, постижения и награди тя вече е изградена сред многобройните си почитатели като жената глас.

Споделено от Адел:

"Цял живот исках да съм певица, но славата не е за мен."

"Харесва ми да изглеждам добре, но поставям комфорта над модата. Не намирам фините момичета за атрактивни."

"Животът ми е изпълнен с драма и нямам време да се притеснявам за нещо красиво като мен."
"И аз имам притеснения, но не излизам с никой, който ми ги излага на показ."

"Не правя музика за очите. Правя музика за ушите."

"Аз съм голяма личност. Влизам в помещенията с гръм и трясък."

Полет над кукувиче гнездо

sunny — Sat, 28 Apr 2018 07:33:30 +0000

Има книги и филми, които са много известни, името на които знаем, дори когато не сме ги чели. Такава е и "Полет над кукувиче гнездо". Аз я прочетох още в гимнзията, именно заради името. И трябва отново да я препрочета, сега вероятно от от точката на опита и миналите години ще я видя по нов начин

„На Вик Лъвъл, който ми каза, че дракони няма, а после ме заведе в леговищата им." Това е посвещението в книгата „Полет над кукувиче гнездо". Книга, написана като дипломна работа и която обърна представите на света за нормалност и свещена лудост, за мъдрост и суета

Кенет Елтън Киси (17.09.1935 - 10.10.2001) е американски писател, смятан за един от основополагащите автори в американската литература на XX век.

Докато работи като санитар в психиатрична болница, той започва да халюцинира за индианец, който мете пода. Това става основа на един от най-ярките образи в най-известната му творба "Полет над кукувиче гнездо", публикувана през 1962 г., която е написана като дипломна работа за университета.

Със силното си протестно звучене, тази първа книга на писателя го превръща в култова фигура за американската младеж от 60-те години на ХХ век.

В лентата по едноименния роман на Кен Киси, главната роля е поверена на Джак Никълсън. Филмът е големият победител на 48-та церемония по връчване на наградите "Оскар", като от 9 номинации печели статуетки в петте основни категории.

"Трудно е да се говори с човек, когото отдавна не си виждал, но и да мълчиш с него не е лесно. Особено трудно е когато имаш много да му кажеш и нямаш ни най-малка представа как да го направиш."

Защото винаги има по-надеждно убежище, врата, която не може да бъде разбита по никакъв начин, последна и непристъпна твърд, която не може да бъде превзета с никакъв щурм. Могат да ти отнемат гласа, името, даже живота, но тази крепост може да се предаде само сама. И да се предадеш заради каквото и да е, свързано с любовта – означава да дадеш любов.

"Щом изгубиш смеха значи си изгубил опорната си точка. Оставили се някой мъж да го мачка жена, дотам че да не се смее, той трябва да знае, че е изгубил едно от най-силните си оръжия. И ще започне да мисли, че тя е по-силна от него."

"Разкош голям не искам - мангизи само в джо-о-оба, а кой не ме харесва да си намери гро-о-оба."

"Красиво, жестоко, восъчнобяло лице, подобно на маска, лице, което не иска нищо. Виждал съм милиони такива."

"Господи, в каква бездна от апатия хлътнахме всички, какъв позор, истински позор!"

"За да станеш първокласен мошеник, трябва да се научиш да отгатваш какво иска противникът ти, как да го накараш да си помисли, че ще го получи."

"Този свят принадлежи на силните. Силният да стане по-силен, като унищожи слабия."

"Какви ли не кучки съм виждал, ама тая води хорото."

"Сега той приличаше на някакъв стар часовник, който вече не показва времето, но и не спира с изкривени стрелки, с изтрит циферблат и ръждясала камбанка. Стар безполезен часовник, който просто продължава да си трака и да бие без да обозначава нищо."

"Никой не се оплаква от мъглата. Сега вече знам защо: колкото и да е неприятна, поне можеш да се шмугнеш в нея и да си спокоен, че си в безопасност."

"Те бяха само две човешки души, между които бе прескочила искрата на съчувствието - единствената светлина, облекчаваща и тайнствена, която мъждее понякога в мрака на отчаянието и болката."

"Цялата история ще ви се стори твърде ужасна, за да е действителна, твърде страшна, за да е истина."

"Първата на изток тръгна, втората на запад свърна, третата не знам защо, кукувичето гнездо си избра едничка тя и над него прелетя."

Фулмът е снимат през януари - февруари 1975 г. в Държавната болница на Орегон в Сейлъм, където започва снимачният период от 11 седмици.

Форман признава, че съжителството с психично болните пациенти е променило светогледа на всички от екипа.

Филмът печели 5 награди Оскар през 1975 г. Продукции, спечелили Голямата петица /награди за най-добър филм, режисьор, актьор, актриса и сценарий/ – “Това се случи една нощ” /1934/, “Полет над кукувиче гнездо” /1975/, “Мълчанието на агнетата” /1991/.

photo: Джак Никълсън в ролята на Рандъл Макмърфи в ”Полет над кукувиче гнездо”, 1975, реж. Милош Форман

Шарл Бодлер

sunny — Sun, 08 Apr 2018 21:33:20 +0000

"Човек трябва винаги да е пиян! Само това има значение... Но от какво? От вино, от поезия, от добродетели? Каквото си изберете, но трябва винаги да сте пияни."

Charles Baudelaire
9.04.1821 - 31.08.1867

френския поет, критик и есеист

Бодлер е наричан “баща на модерния критицизъм”, смятан е за предтеча на символизма. Заедно със Стефан Маларме и Пол Верлен формира движението на френските декаденти от втората половина на ХІХ в.

През 1857 г. публикува първата си стихосбирка „Цветя на злото“ („Les fleurs du mal“). Издадена е от неговия приятел Огюст Пуле Маласис. Стихотворенията са високо оценени от малък кръг читатели, но сюжетът им предизвиква недоволството на критиката и широката публика. Основните теми за секса и смъртта са смятани за скандални и книгата се превръща в нарицателно за неблагоприличие. Бодлер, издателят му и печатарят му са съдени за нарушаване на обществения морал. Стихосбирката е преиздадена през 1861 г. със значителни допълнения.

Сред другите известни творби на Бодлер са „Малки поеми в проза“ („Petits Poèmes en prose“), поредица критически статии, включени в „Pays, Exposition universelle“, изследвания на творчеството на Гюстав Флобер, Теофил Готие и Оноре дьо Балзак, статии в сборниците „Poètes francais“ и „Les Paradis artificiels: opium et haschisch“.

Впечатлен е от творчеството Едгар Алън По и почти до края на живота си превежда на френски негови произведения.

Представяме ви цитати от поета, публикувани на brainyquote.com

"Най-тежка е работата, която не се решаваме да започнем, тя се превръща в кошмар."

„Всеки здрав човек може да изкара два дни без храна. Но не и без поезия”.

„Светът се върти около неразбирателството”.

„Има само три същества, достойни за респект – свещеникът, войникът и поетът. Да знаеш, да убиваш, да създаваш”.

„Любовницата е бутилка с вино, съпругата е бутилка от вино”.

„Какво е изкуството? Проституция!”.

„Единствен Бог може да управлява без да съществува”.

„Танцът разкрива всичко мистериозно, скрито в музиката. Танцът е поезия с ръце и крака”.

„Всички сме родени, белязани от злото”.

„Всеки, който знае как да забавлява, има правото да говори за себе си”.

„Франция не е поетична. Тя дори чувства когнитивния ужас на поезията. Сред авторите, които използват стихове, тя винаги предпочита най-прозаичните”.

„От утробата на изкуството е родена критиката”.

„Свещеникът е изключителен човек, защото той кара тълпата да вярва в шокиращи неща”.

„Откъдето и да идваш, Рая или Ада, какво значение има, о, красота!”.

Мая Анджелоу

sunny — Wed, 04 Apr 2018 08:45:10 +0000

Хората ще забравят какво си казал. Ще забравят какво си направил. Но никога няма да забравят как си ги накарал да се чувстват

Maya Angelou (4.04.1928 - 28.05.2014)

На 4 април 2018 г. Google ни напомня за една жена, за една поетеса. Със сигурност сте срещали поне една нейна мисъл и сте чувствали много свое някое нейно стихотворение. Като това

Една жена би трябвало да има

младост, която да помни с удоволствие.

Мая Анджелоу е псевдоним на Маргарит Ани Джонсън. Тя е американска поетеса, писателка, актриса и общественичка. Автор на няколко автобиографични книги, тя е една от видните фигури на движението за граждански права в средата на 20-ти век.

Автор е на 7 автобиографии, поезия, есета и художествена литерура. Първата й книга „I Know Why the Caged Bird Sings“ – 1969 („Знам защо затворената птица пее“), която разказва за живота й до 17 годишна възраст, й носи световна слава и се превръща в един от първите бестселъри на жена афроамериканка.

Мая Анджелоу е една от видните фигури на движението за граждански права на чернокожите в САЩ в средата на 20 век, наред с Мартин Лутър Кинг и Малкълм Екс.

Феминисткото движение също я разпознава като застъпнически и вдъхновяващ глас за жените по цял свят.

Днес произведенията й се изучават в американските училища, въпреки че са правени опити книгите й да бъдат забранявани и недопускани в библиотеките. На младини е работила като готвачка, проститутка, танцьорка, впоследствие като журналистка в Египет и Гана по време на деколонизацията на Африка. Актриса, сценаристка, режисьорка, продуцентка на пиеси, филми и обществени предавания. Мая Анджелоу остава в сърцата на читателите си с искрения си и неподправен глас, който говори за силата, с която можем да се борим срещу болката и неправдата.

Аз съм феминистка. Вече от доста време съм жена. Би било глупаво да не съм на собствената си страна.

Куражът е най-важен от всички ценности, защото без кураж не можеш да практикуваш останалите ценности с постоянство.

Ако получиш, давай! Ако научиш, преподавай!

Нека благодарността е възглавницата, на която коленичиш, за да кажеш нощната си молитва. И нека вярата бъде моста, който строиш, за да преодолееш злото и посрещнеш доброто.

Когато хората ти покажат какви са, вярвай им само първия път.

Може да не контролираш всички неща, което ти се случват, но може да не бъдеш ограничаван от тях.

Домът е убежище, но не само от света, но и от тревогите, ужасните притеснения. Харесвам да има красиви неща около мен. Харесвам красивото, защото то радва очите ми и повдига духа ми.

Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш да го промениш, промени нагласата си.

Научила съм, че хората забравят какво си казал, забравят какво си направил, но никога не забравят как си ги накарал да се чувстват.

Няма по-голяма агония от това да носиш неизказана история в себе си.

Ако загубим любовта и взаимното уважение – така най-накрая идва нашия край.

Нищо не работи освен, ако ти не го направиш.

Всички велики постижения изискват време.

Любовта е като вирус – може да се случи на всеки, по всяко време.

Всичко, което е необходимо, за да бъде създаден стереотип, е да бъде сложен етикет на някого. След това фактите нямат значение. Все едно е дали въпросният човек вярва в дядо Коледа, Великденския заек или каквото и да е. Просто казваш: това е наркоман, евреин, негър, боклук. След това нищо няма значение.

Да бъдеш свободен е трудно, а борбата е безкрайна – също както борбата да бъдеш добър поет, добър християнин, добър мюсюлманин, добър евреин или добър дзен будист. Работиш цял ден, постигаш нещо до вечерта, лягаш да спиш, а когато се събудиш, трябва да започнеш отново. Свободен си, когато осъзнаеш, че не принадлежиш на нито едно място, а в същото време се чувстваш на място навсякъде. Цената е висока, но наградата е велика. Да бъдеш свободен е да можеш да приемеш хората такива, каквито са. Не трябва да ги разбираш или да бъдеш като тях.

Реймънд Чандлър

sunny — Wed, 28 Mar 2018 08:02:11 +0000

Raymond Chandler
23.07. 1888 - 26.03.1959

Реймънд Чандлър – един от пионерите в криминалния жанр . Той е известен най-вече с култовия си персонаж детектив Филип Марлоу.

Роден е в Чикаго. От малък обича книгите. Пише няколко ревюта след колежа, но не се замисля сериозно дали да се занимава с писане. До 29 години е издържан от своите родители, преди да се запише в канадската войска за Първата световна война. След като се връща е назначен в петролната фирма „Дъбни Ойл”. Стартира като счетоводител и бързо се издига до изпълнителен директор. Започва да се среща с бъдещата си съпруга Киси Паскал, бивша танцьорка и модел. Когато се жени за нея, мисли, че тя е 8 години по-възрастна от него. Всъщност са 18 – факт, който той вероятно така и не е разбрал.

Писателят Чандлър се “ражда“, когато започват проблемите му. Той напуска жена си, злоупотребява с алкохола, пропуска работа – често не се явява в офиса до сряда. Това води до уволнението му. Разорен е, удря абсолютното дъно. Но ако не беше този провал, Чандлър нямаше никога да стане писател, от което всички щяхме да загубим.

В крайна сметка той се завръща при жена си. Започва да си купува списания, в които чете новини за детективи и оттам се вдъхновява за криминалните си романи. В началото не му потръгва, но както казва той години по-късно, през 1953-та: „Единственото спасение на писателя е да пише”. Първият му роман, „Големият сън”, излиза през 1939 г. Следват класическите „Сбогом, моя красавице”, „Дългото сбогуване”, „Плейбек”… Останалото е история.

На български са преведи книгите му „Големият сън”, „Плейбек”, „Филип Марлоу отново в действие”, „Дългото сбогуване” и много други. Представяме ви цитати от Чандлър, публикувани в brainyquote.com и wikiquote.org.

„Способността е това, което можеш да направиш. Мотивацията определя какво ще направиш. Нагласата определя колко добре ще го направиш”.

„Бях замаян като дервиш, безсилен като повредена перална машина, смазан като настъпен банан, неуверен като синигер и със същите шансове за успех като балерина с дървен крак”.

„Знаех едно нещо: в момента, в който ти кажат, че не ти трябва пистолет, по-добре си вземи такъв, който работи”.

„В този живот покрай доброто се случват и неприятни неща”.

„Всичко, което писателят научава за изкуството на прозата отнема по малко от нуждата и желанието му да пише въобще. Накрая той знае всички трикове и няма какво да каже”.

„Жените лъжат за какво ли не… просто да не загубят навика”.

„Мъжът трябва да се напива поне 2 пъти годишно, просто заради принципа”.

„За мен имаш по-малко сексапил дори и от една костенурка”.

„Наистина добрият детектив никога не се жени”.

„Замѝсли се. Мисленето бе изтощителна работа”.

„Със сигурност адмирирам хората, които правят разни неща”.

„Нямам нищо против секса – където му е мястото и когато му е времето”.

„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида”.

„Уискито, както може да се очаква от достатъчно хубаво уиски, ме държа през целия път на връщане до Холивуд. Пресичах все на червено”.

„В момента, в който човек изложи мислите си на хартия, колкото и да е тайно, той в известен смисъл пише с цел публикация”.

„Холивуд е място, където ще ви забият нож в гърба, а след това ще ви арестуват за носене на незаконно оръжие”

„Моментът, в който човек започне да говори за техника – ето го доказателството, че са му свършили идеите”.