Птиците умират сами

" Има една легенда за птичката,която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клони, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре извисена над своята агония, надпяла и чучулигата и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Защото най-хубавото се добива с цената на голяма болка... или така е според легендата.

The thorn birds

Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама незнае какво я кара да забие шипа в гърдите си и да умре пеейки. Когато острият трън я пронизва,тя не подозира, че я очаква смърт; само пее и пее, докато не и останат сили да издаде нито звук повече. Но ние, когато ние си забиваме шипа в гърдите знаем. Разбираме. И пак го правим. Все пак го правим."... 

The thorn birds

снимка: Елена Стефанова

Птиците умират сами (Колийн Маккълоу)