Априлското въстание

Преди 140 години на 20 април избухва Априлското въстание – апогей в освободителните борби на българите през петвековното османско владичество. То е организирано от формирания през есента на 1875 г. Гюргевски революционен комитет, създаден от младата част на българската емиграция в Румъния, сред която се открояват имената на Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стоян Заимов и Никола Обретенов. Отчитайки политическите затруднения на Високата порта и изострянето на Източната криза, хъшовете решават без чужда помощ да подготвят въстание, което да провокира намесата на Великите сили за решаване на българския въпрос.

Гюргевският комитет разделя страната на революционни окръзи: Първи – Търновски – начело със Стефан Стамболов, Втори – Сливенски – с главен апостол Иларион Драгостинов, Трети – Врачански, под водачеството на Стоян Заимов, Четвърти – Пловдивски, оглавен от Панайот Волов, а впоследствие от Георги Бенковски, Пети – Софийски, в който по различни причини не се осъществява подготовка за бунта.

Най-добра организация е създадена в Четвърти окръг. На 19 април 1876 година в Копривщица е изпратена група заптиета, която да арестува председателя на местния комитет Тодор Каблешков. На 20 април копривщенци атакуват конака. Църковните камбани забиват, по улиците се стичат революционери, облечени с униформи. Хората празнуват първия ден на свободата, а специални куриери тръгват към Панагюрище и околните села, за да занесат т.нар. „Кърваво писмо” с вестта за избухване на въстанието. Още същия ден населението в Панагюрище се надига, а Бенковски събира конен отряд, останал в историята като „Хвърковатата чета”, с който тръгва да обикаля селищата и да ги призовава на бунт. Много бързо въстават цялото Средногорие, селищата по десния бряг на река Марица, както и част от родопските села.

„Хвърковатата чета”, художник Димитър Гюдженов

В началото турските власти са смутени, но много скоро към въстаналите селища, освен редовна армия, е хвърлен и многохиляден башибозук. Първа пада Стрелча, а след нея е превзета и Клисура. На 26 април започват тежки боеве и за Панагюрище, и след четири дни столицата на окръга е превзета. Врагът превзема и Брацигово, Перущица и Батак. В Батак в продължение на няколко дни са посечени или изгорени живи над 3000 човека.

Пиотровский. батакская резня.

Междувременно, когато в Четвърти окръг се водят кръвопролитни сражения, „Кървавото писмо” е занесено в Търновско и Сливенско, но тук въстанието не придобива такива размери. В Първи окръг решават да се вдигнат на бунт на 28 април, но само ден преди това властите извършват арести в Горна Оряховица, Търново, Севлиево и Троян. Въпреки удара, нанесен на революционерите, все пак избухва бунт, който обхваща първоначално районите на Бяла черква, Михалци и Мусина. Под водачеството на поп Харитон е организирана голяма чета, която е обградена в Дряновския манастир, а съпротивата на защитниците на обителта е сломена едва след девет дни. Трагична е съдбата и на другите две чети, сформирани в Търновски окръг – на Цанко Дюстабанов и Тревненската начело с Христо Патрев. В борбата за освобождение се включват и Ново село, Кръвеник и Батошево, като Батошевският манастир е опожарен и разграбен на 9 май.

Във Втори революционен окръг не се стига до масово въстание, а преди пристигането на „Кървавото писмо” турската полиция задържа по-изявените дейци в Сливен. При тези обстоятелства Иларион Драгостинов и Георги Обретенов се присъединяват към четата на Стоил войвода, която след няколкодневен поход, сражавайки се с изпратените потери, е обградена и разбита на 13 май.

Докато в Панагюрски, Търновски и Сливенски окръзи въстаниците се сражават с превъзхождащия ги противник, в Трети революционен окръг дейците проявяват колебание. Те разбират за избухването на въстанието едва на 24 април, но изчакват предварително избраната дата 11 май, очаквайки четата на поета Христо Ботев, която от румънския бряг на Дунав трябва да се насочи към Враца. На 17 май корабът „Радецки” е завладян от бунтовниците и е принуден да акостира на българския бряг близо до Козлодуй. След сражения с турските потери Ботевата чета достига до Врачанския балкан, но не получава подкрепа от местните дейци, което принуждава революционерите сами да водят тежки боеве срещу многократно превъзхождащ ги противник. На 20 май, когато поредното сражение е към своя край, войводата пада убит.



С поражението на Ботевата чета въстанието фактически завършва с пълен разгром. Навсякъде то е потопено в огън и кръв. Над 30 000 мъже, жени и деца са избити, 80 селища – изгорени, над 200 други – напълно разграбени. Жестокостите срещу разбунтувалите се българи намират широк международен отзвук. В защита на българската кауза издигат глас Тургенев, Достоевски, Толстой, Виктор Юго, водачът на английските либерали Уилям Гладстон и много други общественици, творци, учени, журналисти и политици. Въпреки неуспеха си, Априлското въстание отправя предизвикателство към османското правителство и към Великите сили. Благодарение на саможертвата на революционерите българският въпрос е поставен за разглеждане от Великите сили на свиканата посланическа конференция в Цариград. По този начин Априлската епопея се превръща в прелюдия към освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 г.