Една минута глупости

Майсторът твърдял, че повечето хора не живеят в реалния свят, а в света създаден от техния ум. Когато един учен дошъл да спори с него Майсторът сложил на пода две пръчки на пода под формата на буква „Т“ и попитал:

-       Какво виждаш тук?

-       Буква „Т“ – отговорил ученият

-       Аз така и помислих – казал Майсторът – в природата няма никаква буква „Т“, това е символ в твоята глава. На пода има само две пръчки.

***

Не търсете Бог – казал Майсторът – Просто гледайте и вие ще го видите.

-       А как да гледаме?

-       Когато гледате нещо, старайте се да виждате само това и нищо друго.

Отговорът учудил учениците, затова Майсторът се опитал да опрости обяснението:

-      Например когато вие гледате Луната и да ви видите само Луна.

-      А какво друго може да се види когато се гледа Луната?

-       Гладният може да види парче сирене. Влюбеният – образът на своята любима.

***

„Любовта е като да слушаш симфония. Животът е симфония. И да обичаш означава да бъдеш чувствителен към цялата тази симфония. Означава да имаш чувствително сърце към всеки и към всичко. Можете ли да си представите някой, който слуша симфония и чува само барабаните или придава толкова голямо значение на барабаните, че другите инструменти остават настрана. Добър музикант, който обича музиката ще слуша всички инструменти. Той може да има любим инструмент, може да има своите предпочитания, но той ще чува всичките. Когато се влюбваш, когато имаш увлечение, привързаност, пристрастеност, обсебване с човешко същество ... знаеш ли какво правиш? Издигаш този човек на преден план, а другите остават настрана. Сърцето ти вече не е чувствително. Любовта не е обвързване. Любовта е състояние на съществуване. Любовта е съществувала преди появата на хората. Дори преди вие да се родите, любовта вече е съществувала. Именно чувствителното сърце е съществувало винаги. Ти не насилваш това сърце, то е чувствително към теб и откликва вярно на теб. Но тогава да оставиш настрана барабаните, това е също толкова лошо, защото те са в сърцето ти също. Това е любовта – да слушаш цялата симфония. Да си чувствителен към всичко. Казах ви, когато очите са отворени, резултатът е зрение. Не можеш да правиш нищо, за да получиш любов. Ако разбереш своите желания, привързаности, привличания, обсебености, пристрастия и ако ги изоставиш, любовта ще изплува.

Когато окото е отворено, резултатът е зрение,

когато сърцето е отворено резултатът е любов.

В моята страна поетите и мистиците изразяват това толкова красиво, те казват така: възможно ли е за една роза да каже – „аз ще дам своя аромат на добрите хора и ще го задържа от лошите”. Розата в своята същност не може да прави друго, освен да обича всички. Възможно ли е за лампа да каже – „аз ще дам светлината си на добрите хора в тази стая и ще я задържа от лошите”. Възможно ли е за едно дърво да каже – „аз ще дам своята сянка на добрите хора, които седят под мен, но ще я задържа от лошите”. Не може. И поетът казва – дървото ще даде сянката си дори на човека, който го сече и ако е благоуханно дърво, ще остави аромата си върху брадвата.

Какво достойнство е за вас, ако поздравявате само тези, които ви поздравяват и ако обичате само тези, които ви обичат? Вие трябва да сте всеобичащи по подобие на Небесния си баща, който е всеобичащ, за да направи своя син отново да блести над доброто и злото по равно и над светците и грешниците еднакво.”



Антони де Мелло (Anthony de Mello ,Энтони де Мелло)

Роден в Индия през 1931 г. Умира през 1987 г. Работи като католически свещенник и психотерапевт.

Книгата , която прочетохме от него е „Една минута глупости“  - книга с кратки притчи (One Minute Nonsense, Одна минута глупости“