Детското у човек го кара да живее с отворени очи и сърце, да бъде оптимист

Вие питате,

мое малко момче,

мое малко момиче,

как идва денят.

Ще ви кажа.

 

Най-напред слънцето отваря очи

И щом се разсъни,

огрява земята

с малко снопче лъчи.

 

Петелът подскача,

готов да посрещне новия ден.

Бързо сресва опашка

с гребен червен

и вади от джоба си

своя часовник.

 

(Ще попитате,

мое малко момче,

мое малко момиче,

защо петелът носи джобен часовник.

Петелът смята, че това

му прилича.

Но казано честно,

така му е по-лесно.

Защото, като няма ръце,

за ръчен часовник

и дума не може да става.

Какво да прави тогава?

Да сложи часовник

на левия крак

или на десния си крак -

няма как!

 

Затова петелът носи

джобен часовник,

а всичките му панталони -

и стари, и нови -

естествено, имат джобове.)

 

И тъй,

мое малко момче,

мое малко момиче,

петелът изважда своя часовник

и като вижда, че слънцето

се е събудило точно навреме,

бърза тон да си вземе

и с празничен глас

започва да пее,

да пее,

да пее,

додето събуди и нас.

 

А слънцето вече се е издигнало

над планината,

разтваря се завесата на мъглата

и почва тържествен птичи концерт.

Ето, мои деца,

колко просто

става голямото чудо,

как се ражда новият ден.

Нека бъде щастлив,

нека бъде добър -

за вас,

за всички деца

и за мен.

Ако има детска песен, която всеки от нас знае – може би това е Зайченцето бяло. И тя си има автор – 

Леда Милева

известната българска писателка, преводачка и автор на стихове и пиеси за деца. Леда Милева е дъщеря на поета Гео Милев, родена е на 5.02.1920 г. Почина на 93 години на рождения си ден на 5.02.2013 г.

Завършва Софийския университет. След Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София, главен редактор на списания "Пионерска самодейност" и "Дружинка", редактор в издателствата "Народна младеж" и "Български писател". От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българската национална телевизия. От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел "Печат и културно сътрудничество" при Министерството на външните работи. До края на 1978 г. е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. Била е председател на Съюза на преводачите. Автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски