Житейските правила на Алиса в страната на чудесата

1. Ако всичко на този свят е безмислено, какво пречи да се измисли някакъв смисъл?

2. Докато мислиш какво да кажеш – направи реверанс! Това спестява време.

3. Когато не знаеш какво да кажеш, говори на френски!

4. Преди да тръгнете нанякъде, трябва да си намерите една хубава клонка, за да прогонвате с нея слоновете.

5. Часовникът не бива да се смазва с краве масло!

6. Ако няма какво да правите, измислете нещо по-добро от гатанка без отговор.

7. Непременно ще попаднеш някъде, само трябва да вървиш достатъчно дълго.

8. Ако прекалено дълго държиш нажежен до червено ръжен, в края на краищата ще се изгориш; ако натиснеш по-дълбоко ножа върху пръста си, обикновено от пръста потича кръв; ако изпиеш бутилка с надпис „Отрова” почти сигурно е, че рано или късно ще се почувстваш зле.

9. Ако не се месим в работата на другите, земята ще се върти по-бързо!

10. Никога не си мисли, че си различна от това, което би могла да бъдеш.

11. Първо раздай тортата на всички и чак след това я разрежи!

12. Ако в стиховете няма никакъв смисъл, толкова по-добре. Можете да не се опитвате да ги обяснявате.

13. Ако не бях истинска, нямаше да плача.

14. Трябва да тичаш с всички сили, за да останеш на едно място, а за да стигнеш някъде, трябва да тичаш минимум два пъти по-бързо!

15. Утре никога не е сега. Нима можеш да се събудиш сутрин и да кажеш: „Е, най-после е утре”?!



16. Срещни се с някой разумен, за разнообразие!

17. Винаги можеш да вземеш повече от нищо.

18. Не грухти! Изразявай мислите си по друг начин!

19. Една от най-големите загуби по време на битка е загубата на главата.

20. Колко е хубаво у дома! Всички са еднакви на ръст.

21. Черният пипер сигурно прави всички люти. Оцетът ги прави кисели, горчицата ги огорчава, лукът ги прави лукави, виното носи чувство на вина, а сладкишите ги правят сладки и добри. Колко жалко, че никой не знае за това... Всичко би било толкова просто. Хапнеш си сладка и ставаш добър.

22. Винаги щом изям нещо, веднага се случва нещо интересно!

23.  Не мога да се върна във вчера, защото тогава бях друг човек!

24. Започни в началото и стигни до края. Тогава спри.

25. – Бихте ли ми казали, моля, накъде трябва да тръгна оттук?

- Зависи от това къде искаш да стигнеш.

- Не ме интересува къде...

- Значи няма значение откъде ще минеш. 

 

26.  – Но аз не искам да бъда сред луди хора.
- О, нямаш избор. Тук всички сме луди. Аз съм луд. Ти си луда.
- Откъде знаеш, че съм луда?
- Трябва да си. Иначе нямаше да си тук.

 

27. Започни от началото и продължи, докато стигнеш до края. Тогава спри.

"Алиса: - Как може да победиш, ако си загубил всякаква надежда?
Лудия шапкар: - Първо губиш всякаква надежда, а после всичко се нарежда по най-добрия начин.
Алиса: - Но нали надеждата умира последна...
Лудия шапкар: - Ха-ха-ха, избягай от оковите на собствените си шаблони. Мислиш, че извън пределите на надеждата има само развалини? Всъщност само ако се лишиш от последната си надежда, ще можеш да станеш истински свободeн. Нищо няма да те държи повече и най-сетне ще получиш възможност да си съсредоточиш мислите върху това, което трябва да правиш, а не върху това какво ще стане сега. Затова, когато умира надеждата знай – всичко едва сега започва и постъпи по друг начин.
Алиса: - Да постъпя по друг начин по отношение на кое?
Лудия шапкар: - Няма значение. По отношение на каквото и да било... Към себе си например..."

"Алиса в страната на чудесата"