Вапцаров
Истинските поети се раждат и остават в народната памет със своите дела, с това , което са направили през живота си. Прекрасен пример за това е Вапцаров, който така рано си отиде от нас, но никога не си отиде от литературата.
Сергей Михалков
Роден е на 7 декември 1909 г. в град Банско.Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му - Елена Везева, протестантска учителка в струмишките села.
Поетът расте в среда, която развива непримиримия му дух и карат въображението му да търси нови простори за човека и Родината. Има моменти, в които се поддава на крайно-македонската идея, но това е за кратко. Както самият той нерядко е казвал" българин съм, и това е най-важното". Той твори изцяло и само на български език. Поезията му е родолюбие и дълбока човечност. Както в душата му, така и в творбите му, се преплитат общочовешки проблеми и вечната надежда. Вярата , че утре животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден.
Той живее с вяра. И завещава тази вяра и на нас. Защото има неща, които са непреходни, неподвластни на времето, на промените.
Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
из "Вяра"
Единствената, издадена приживе стихосбирка на Вапцаров, „Моторни песни“, излиза през 1940 г. Превеждан е на десетки езици.
На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди за мир, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир срещу войната. Вапцаров е удостоен посмъртно с тази престижна международна награда измежду десетки предложения от десетки страни. На 3 декември 1953 г. по време на Втория конгрес на мира почетният знак на наградата и грамотата са предадени на майка му Елена Вапцарова.
Роден е на 7 декември 1909 година в Банско, в семейството на войводата Йонко Вапцаров и учителката Елена Везева. Майка му и Пейо Яворов, съратник и приятел на баща му, повлияват на Никола и в него се заражда любов и интерес към литературата.
Още в ученическите му години, докато учи в Разложката гимназия, във вестник „Борба" е първото му отпечатано стихотворение - „Към светли идеали". Желанието му тогава е да завърши гимназия и да следва литература, но повлиян от баща си записва в Морското машинно училище във Варна. Там намира още една страст. Тази към машините и морето.
След завършването работи като огняр, после като механик. Става председател на дружество, защитаващо правата на работниците. Успоредно с това продължава да пише и издава, играе в любителски театър.
Със стихотворението си „Романтика", Никола Вапцаров печели литературния конкурс на списание „Летец".
Единствената му стихосбирка "Моторни песни" излиза през 1940 г. и е подписана с името Никола Йонков.
По време на Соболевата акция, Вапцаров се намира в Банско и там е арестуван под претекст, че притежава „подривни материали". През 1941 г. е изпратен в Годеч за три месеца, но при последвалото наказателно дело го намират за невинен.
След като се връща в София, поетът се запознава с Цвятко Радойнов, ръководител на "минноподривната комисия" на Българската работническа партия (комунисти). Въпреки че не е член, Вапцаров е ръководител на Соболевата акция в Разложко, след която отново е интерниран, но този път в Своге.
Друга важна дейност, с която се занимава, е ръководство на Съюза на механиците и защита на правата на работниците. Но заради връзката си с Централния комитет на БРП на 4 март 1942 година, домът му в София е обискиран и поетът е арестуван. На 23 юли е осъден на смърт, при предсмъртното си свиждане, Вапцаров дава на съпругата си Бойка стихотворенията „Прощално" и „Борбата е безмилостно жестока". Още същата вечер е разстрелян.
Стихотворенията на Вапцаров са преведени на повече от 30 езика.
Сергей Михалков
Никола Вапцаров
7.12.1909 г., Банско - 23.07.1942 г., София
Роден е на 7 декември 1909 г. в град Банско.Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му - Елена Везева, протестантска учителка в струмишките села.
Поетът расте в среда, която развива непримиримия му дух и карат въображението му да търси нови простори за човека и Родината. Има моменти, в които се поддава на крайно-македонската идея, но това е за кратко. Както самият той нерядко е казвал" българин съм, и това е най-важното". Той твори изцяло и само на български език. Поезията му е родолюбие и дълбока човечност. Както в душата му, така и в творбите му, се преплитат общочовешки проблеми и вечната надежда. Вярата , че утре животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден.
Той живее с вяра. И завещава тази вяра и на нас. Защото има неща, които са непреходни, неподвластни на времето, на промените.
Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
из "Вяра"
Единствената, издадена приживе стихосбирка на Вапцаров, „Моторни песни“, излиза през 1940 г. Превеждан е на десетки езици.
На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди за мир, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир срещу войната. Вапцаров е удостоен посмъртно с тази престижна международна награда измежду десетки предложения от десетки страни. На 3 декември 1953 г. по време на Втория конгрес на мира почетният знак на наградата и грамотата са предадени на майка му Елена Вапцарова.
Роден е на 7 декември 1909 година в Банско, в семейството на войводата Йонко Вапцаров и учителката Елена Везева. Майка му и Пейо Яворов, съратник и приятел на баща му, повлияват на Никола и в него се заражда любов и интерес към литературата.
Още в ученическите му години, докато учи в Разложката гимназия, във вестник „Борба" е първото му отпечатано стихотворение - „Към светли идеали". Желанието му тогава е да завърши гимназия и да следва литература, но повлиян от баща си записва в Морското машинно училище във Варна. Там намира още една страст. Тази към машините и морето.
След завършването работи като огняр, после като механик. Става председател на дружество, защитаващо правата на работниците. Успоредно с това продължава да пише и издава, играе в любителски театър.
Със стихотворението си „Романтика", Никола Вапцаров печели литературния конкурс на списание „Летец".
Единствената му стихосбирка "Моторни песни" излиза през 1940 г. и е подписана с името Никола Йонков.
По време на Соболевата акция, Вапцаров се намира в Банско и там е арестуван под претекст, че притежава „подривни материали". През 1941 г. е изпратен в Годеч за три месеца, но при последвалото наказателно дело го намират за невинен.
След като се връща в София, поетът се запознава с Цвятко Радойнов, ръководител на "минноподривната комисия" на Българската работническа партия (комунисти). Въпреки че не е член, Вапцаров е ръководител на Соболевата акция в Разложко, след която отново е интерниран, но този път в Своге.
Друга важна дейност, с която се занимава, е ръководство на Съюза на механиците и защита на правата на работниците. Но заради връзката си с Централния комитет на БРП на 4 март 1942 година, домът му в София е обискиран и поетът е арестуван. На 23 юли е осъден на смърт, при предсмъртното си свиждане, Вапцаров дава на съпругата си Бойка стихотворенията „Прощално" и „Борбата е безмилостно жестока". Още същата вечер е разстрелян.
Стихотворенията на Вапцаров са преведени на повече от 30 езика.
0 Коментара