Петко Славейков

е поет, публицист, фолклорист и политик.

Роден е на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията. Майка му, Пенка, умира при раждането, а детето е спасено по чудо.

Освен един от водачите на Либералната партия след Освобождението, той е бил  председател на Народното събрание и министър в няколко кабинета.

Петко Славейков е баща на общо осем деца, сред които са политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публицистът Рачо Славейков и поетът Пенчо Славейков.

 

• „Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво отсечено в корена.”


• „Всяка книга, всякой вестник има душа, която има добър или лош дух!”

 

Красотата на българската градина

в поемата „Изворът на белоногата”  на Петко Славейков, отговора на Ралица на везира – 23 вида цветя

Хубава си, татковино,

име сладко, земя рай,

сърце младо и невинно

за теб трепка, та играй.

 

Мили ми са планините

и на север, и на юг,

драги ми са равнините,

набраздени с наший плуг.

 

На уста ми сладка дума -

ще да бъде този кът,

дето Дунав, Вардар, Струма

и Марица си текат!

 

Дор на небо ясно слънце,

дор на очи свят, живот,

ще обичам аз от сърце

таз земя и тоз народ.

- Из „Татковина”

 

Не сме народ, не сме народ, а мърша,

хора, дето нищо не щат да вършат.

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!

"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.

И не знаем, не можеме, не щеме

да работим за себе си със време.

Само знаем и можеме, и щеме

един други злобно да се ядеме...

Помежду си лихи, буйни, топорни,

пред други сме тихи, мирни, покорни...

Все нас тъпчат кой отдето завърне,

щот сме туткун, щото не сме кадърни...

Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -

а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,

пак ще кажа и с това ще да свърша.

-Из „Не сме народ”