„Как да бъдеш достоен човек“


писмо на Чарлз Дикенс до неговия син


"Скъпи ми Плорн,

Пиша това писмо днес, защото твоето заминаване е толкова много в мислите ми и понеже искам да имаш няколко думи за раздяла от мен, за които да си мислиш от време на време в тихи моменти. Няма нужда да ти казвам, че те обичам силно и много, много съжалявам в сърцето си да се разделя от теб. Но този живот е наполовина направен от раздели и тези болки трябва да се изтърпят. Моя утеха е и мое искрено убеждение, че ще опиташ живота, който ти пасва най-добре. Мисля, че свободата му и необуздаността ти подхождат повече от всеки експеримент в учебна среда или офис, състоял се някога на света. Без това обучение не би могъл да последваш никое подходящо занимание.

Това, което винаги си искал досега е сигурна, стабилна, постоянна цел. Затова те съветвам да упорстваш със задълбочена решителност да направиш всичко необходимо, докато можеш да го сториш. Не бях толкова възрастен колкото си ти сега, когато за първи път трябваше да печеля прехраната си, а трябваше да го сторя извън тази решителност и от тогава никога не съм се отпускал в нея.

Никога не се възползвай лошо от никого, в която и да е сделка, и никога не бъди твърд с хора, които са в твоята власт. Опитай се да се държиш с другите така, както би искал те да се държат с теб и не бъди обезкуражен, ако те се провалят понякога. Много по-добре е за теб, ако те се провалят в следването на най-великото правило, поставено от нашия Спасител, отколкото ти.

Прилагам Новия завет към книгите ти, поради съвсем същите причини и със съвсем същите надежди, които ме накараха да напиша лесен разказ за теб когато беше малко дете. Прилагам го, защото това е най-добрата книга създавана досега в света, или която светът въобще ще познава. И понеже те учи на най-добрите уроци, от които всяко човешко същество, опитало да бъде честно и верно на дълга, може да се води. След като братята ти си отидоха един по един съм писал на всеки такива думи, каквито пиша сега на теб. И съм умолявал всеки от тях да се води от тази книга, слагайки настрани интерпретациите й и измислиците на хората.

Спомняш си, че никога у дома не сте били обграждани в религиозни ритуали или още повече формалности. Винаги съм настоявал да не обграждам децата си с такива неща преди да са станали достатъчно големи да сформират собствено мнение за уважение. Затова ще разбереш по-добре, че сега най-скромно ти прилагам истината и красотата на християнската вяра, каквато идва от самия Христос, и невъзможността да отидеш далеч в погрешната посока, ако смирено, но сърцато я уважаваш.

Само още нещо в тази насока. Колкото повече сме честни в изпитването на това, толкова по-малко склонни сме да ораторстваме за него. Никога не се отказвай от благотворната практика да казваш собственити си лични молитви в усамотение нощем и сутрин. Аз самият никога не съм се отказвал и познавам утехата от това.

Надявам се винаги да можеш да казваш в следващия живот, че си имал добър баща. Не можеш да покажеш привързаността си към мен по-добре или да ме направиш по-щастлив по друг начин, освен от този да изпълниш дълга си.

Твой любящ баща,

Чарлз Дикенс "

От BrainPickings.org




 


Така  Google отбеляза двеста години от рождението на Дикенс 


Charles Dickens (7.02.1812 – 9.06.1870)


 "Това бяха най-хубавите времена,  най-лошите времена, това беше възрастта на мъдростта, това беше възрастта на глупостта ..." пише Чарлз Дикенс, чийто живот е богата смес от всички цитирани  по-горе неща.  Чарлз Дикенс е първата литературн суперзвезда - популярните му произведения достигат по-широка аудитория, отколкото всеки писател преди него. С класики като "Оливър Туист", "Коледна песен", "Големите надежди", "Приказка за два града", и "Дейвид Копърфийлд", Дикенс доминира в литературния живот на 19-ти век в Англия и САЩ. Но като много забележителни хора, Дикенс е сложен, многопластов , пълен с характерни особености и странни навици.

Charles Dickens 1