Яж, моли се и обичай
Елизабет Гилбърт е млада омъжена жена, която не е щастлива от семейния си живот. След мъчителен развод и бурна любовна връзка тя е съсипана и объркана, но и свободна както никога преди. Лиз се отправя на едногодишно пътешествие в търсене на щастието и равновесието в живота си. Най-напред прекарва четири месеца в Рим, където учи италиански с помощта на красиви братя близнаци, въздържа се от романтична обвързаност (въпреки близнаците) и напълнява с десет килограма. След това прекарва четири месеца в ашрам в Индия, където установява, че за да постигнеш просветление, трябва да си готов дори да ставаш посред нощ и да търкаш пода на храма. Там успява да обуздае част от демоните в себе си. Накрая се озовава на Бали, където беззъб шаман на неизвестна възраст й показва нов път към покоя — просто седи и се усмихвай. И ето че щастието бавно пропълзява в нея и я завладява.
Освен книгата, много популярен е и филма, главната роля в която изпълнява Джулия Робъртс.
За книгата съм писала през 2010 г., може да ви бъде интересна и тази публикация Яж, моли се и обичай една книга на Елизабет Гилбърт
„За да е щастлив човек трябва винаги да знае къде се намира. Ето къде е балансът, там където се срещат небето и земята. Нито твърде добър, нито твърде себичен. Губиш баланс, губиш сила.“
„Бях толкова изненадана, като разбрах, че на трийсет години още не искам (деца). Споменът за тази изненада ме предупреждава да не правя сериозни допускания за чувствата си на четирийсет.“
„В крайна сметка повярвах в нещо което наричам физика на търсенето. Природна сила управлявана от закони реални като закона за гравитацията. Правилото гласи нещо такова: Ако си достатъчно смел да изоставиш всичко познато и удобно, което може да е всичко от дома ти до старите угризения и тръгнеш на път в търсене на истината, бил той външен или вътрешен, и ако искрено приемеш всичко случващо ти се по пътя като знак и ако приемеш всеки срещнат по пътя като учител и ако си готов да приемеш и простиш някои трудни истини за себе си тогава истината няма да бъде скрита от теб.“
„За да ни е мирна душицата, трябва да си хапваме вкусни неща, а то в Италия… дал Бог такива. С апетита към храната идвал и апетитът към живота. А какво правим с килограмите, ли? Е, с килограмите…като ни отеснеят дънките, просто си купуваме следващият номер То не може хем душата в рая, хем дупето в най-малкия номер дънки, нали!“
“Животът ми се беше разпаднал на парчета и бях станала толкова неузнаваема за себе си , че вероятно сама нямаше да се позная на очна ставка в полицията. Но, когато започнах да уча италиански у мен проблесна щастие. А усетиш ли мъничка възможност за щастие след толкова мрачен период, трябва да се вкопчиш в глезените на щастието и да не се пускаш, докато не те извлече по очи от колта- това не е егоизъм, а задължение. Даден ти е живот; твой дълг е ( и също твое право като човешко същество ) да намериш нещо красиво в живота , без значение колко е крехко.”
„Вирджиния Улф пише : “ Животът на жената е огромен континент, над който е надвиснала сянката на меч. “ От едната страна на този меч, пише тя, лежи установената практика , традицията и алгоритъмът, там „всичко е наред“ . Но от другата страна на меча, ако си достатъчно луда да я прекрачиш и да избереш живот, който не следва установеното, „всичко е объркано . Нищо не следво обичайния си ход. “ Тя твърди, че ако прекрачи в сянката на този меч, на жената й предстои много по-интересно съществуване, но със сигурност и много по-опасно.”
„Бог живее в теб, Бог — това си ти, такава, каквато си. На него му е безинтересно да гледа, как се опитваш да се представиш за някоя друга, някоя, която според теб, съответства на идиотските представи за това, как трябва да изглежда и да се държи една духовно извисена личност. На всички нас кой знае защо ни се струва, че за да станем просветени е необходимо да внесем драматични изменения в своята личност, да се отречем от собствената си индивидуалност.“
„Кетут каза, че може да отговори на въпроса ми с картина. Показа ми рисунка, която направил веднъж, докато медитирал. Беше андрогинна човешка фигура, изправена, със сключени за молитва ръце. Имаше четири крака, но нямаше глава. На мястото на главата бяха избуяли цветя и папрат. В сърцето имаше нарисувано малко усмихнато лице.
– За да намериш равновесието, което търсиш – заговори Кетут чрез преводача си, – трябва да се превърнеш в това. Трябва да държиш краката си толкова здраво стъпили на земята, все едно са четири, а не два. По този начин ще останеш в света. Трябва обаче да спреш да гледаш на него през главата си и да го погледнеш през сърцето си. Така ще познаеш Бог.“
„Ако вярата беше рационална, по дефиниция намяше да е вяра. Вярата е убеждение в онова, което не можеш да видиш, да докажеш или да докоснеш. Вяра е да вървиш с лице напред и с пълна скорост към тъмнината. Ако наистина знаехме всички отговори предварително – например за смисъла на живота, за природата на Бог, за съдбата на душите ни, – нашето убеждение нямаше да е скок на вярата и нямаше да е смел човешки акт; щеше да е само…благоразумна застрахователна полица.“
„Това, което знам за интимността е, че няма определени естествени закони, които управляват сексуалното изживяване на двама души и че тези закони не могат да бъдат променяни, както не можеш да се пазариш с гравитацията. Да се чувстваш уютно физически с тялото на друг не е решение, което можеш да вземеш. Няма почти нищо общо с начина, по който двама души мислят, действат, говорят или изглеждат. Мистериозният магнит или е там, заровен някъде в гръдният кош, или го няма. Когато го няма (както осъзнах в миналото с болезнена яснота), не можеш да го насилиш да съществува.“
„Що се отнася до мъжете, в живота си съм вземала не малко прибързани решения. Винаги съм се влюбвала през глава без да преценявам риска. Имам такава особеност: виждам в хората само доброто, но и предполагам, че всеки притежава нужните емоционални качества, за да постигне съвършенството. Колко пъти се влюбвах в това «съвършенство», а не в самия мъж, а после дълго се залавях за отношенията (понякога даже твърде дълго), все чаках, кога моя възлюбен ще осъществи своя потенциал. В любовта аз неведнъж ставах жертва на собствения си оптимизъм.“
„Намери човека, когото би могла да обикнеш. Изчакай толкова, колкото е необходимо да се заличат раните, но после все пак пусни някого в сърцето си. Не превръщай живота си в паметник на Дейвид или бившия си мъж.“
„В реалния живот ние постоянно подскачаме насам-натам, за да се наместим и да се чувстваме добре – физически, емоционално и психически, за да избегнем състоянието на тъга и неудобство. Медитацията(випасана) учи, че тъгата и неудобството са неизбежни в живота, но ако успееш да се задържиш неподвижно достатъчно дълго, с времето ще осъзнаеш истината, че всичко (и неудобно, и чудесно) отминава в крайна сметка.”
„Йогите казват, че всичката мъка в човешкият живот се причинява от думите. Както и всичката радост.“
„Веднъж една почти стогодишна старица ми каза: „Има само два въпроса, върху които са се блъскали човешките същества през цялата си история. Колко ме обичаш? и Кой командва?”. Всичко друго е някакси управляемо. Но тези два въпроса за любовта и контрола погубват всички ни, препъват ни и предизвикват войни, мъка и страдания.”
„Галопираме през живота си като циркови артисти, които балансират върху два препускащи един до друг коня – единият крак е върху коня, наречен „съдба”, а другият – върху коня „свободна воля”. Въпросът, който трябва да си задаваш всеки ден, е: различавам ли двата коня? За кой кон трябва да спра да се притеснявам, защото не е под моя контрол, и кой да насочвам с голямо внимание?”
„Исках онова, което елините са наричали калос каи агатос*, изключителният баланс между красивото и доброто. През последните тежки години и двете ми липсваха, защото и удоволствието, и отдадеността към божественото изискват пространство без напрежение, в което да виреят, а аз живеех в огромната боклукчийска преса на постоянното безпокойство.”
„Мястото за почивка на ума е сърцето. Единственото, което умът чува по цял ден, са звънтящи камбани, шум и спорове, а иска само спокойствие. Единственото място, на което умът някога ще намери покой, е в тишината на сърцето. Ето там трябва да стигнеш.”
„Съдбата според мен също е взаимоотношение – игра между божествената милост и личното доброволно усилие. Върху половината нямаш контрол, половината е абсолютно в твои ръце и действията ти ще имат значителни последствия. Човекът нито е изцяло марионетка в ръцете на боговете, нито пък властва изцяло над съдбата си; по малко е и от двете.”
Освен книгата, много популярен е и филма, главната роля в която изпълнява Джулия Робъртс.
За книгата съм писала през 2010 г., може да ви бъде интересна и тази публикация Яж, моли се и обичай една книга на Елизабет Гилбърт
„За да е щастлив човек трябва винаги да знае къде се намира. Ето къде е балансът, там където се срещат небето и земята. Нито твърде добър, нито твърде себичен. Губиш баланс, губиш сила.“
„Бях толкова изненадана, като разбрах, че на трийсет години още не искам (деца). Споменът за тази изненада ме предупреждава да не правя сериозни допускания за чувствата си на четирийсет.“
„В крайна сметка повярвах в нещо което наричам физика на търсенето. Природна сила управлявана от закони реални като закона за гравитацията. Правилото гласи нещо такова: Ако си достатъчно смел да изоставиш всичко познато и удобно, което може да е всичко от дома ти до старите угризения и тръгнеш на път в търсене на истината, бил той външен или вътрешен, и ако искрено приемеш всичко случващо ти се по пътя като знак и ако приемеш всеки срещнат по пътя като учител и ако си готов да приемеш и простиш някои трудни истини за себе си тогава истината няма да бъде скрита от теб.“
„За да ни е мирна душицата, трябва да си хапваме вкусни неща, а то в Италия… дал Бог такива. С апетита към храната идвал и апетитът към живота. А какво правим с килограмите, ли? Е, с килограмите…като ни отеснеят дънките, просто си купуваме следващият номер То не може хем душата в рая, хем дупето в най-малкия номер дънки, нали!“
“Животът ми се беше разпаднал на парчета и бях станала толкова неузнаваема за себе си , че вероятно сама нямаше да се позная на очна ставка в полицията. Но, когато започнах да уча италиански у мен проблесна щастие. А усетиш ли мъничка възможност за щастие след толкова мрачен период, трябва да се вкопчиш в глезените на щастието и да не се пускаш, докато не те извлече по очи от колта- това не е егоизъм, а задължение. Даден ти е живот; твой дълг е ( и също твое право като човешко същество ) да намериш нещо красиво в живота , без значение колко е крехко.”
„Вирджиния Улф пише : “ Животът на жената е огромен континент, над който е надвиснала сянката на меч. “ От едната страна на този меч, пише тя, лежи установената практика , традицията и алгоритъмът, там „всичко е наред“ . Но от другата страна на меча, ако си достатъчно луда да я прекрачиш и да избереш живот, който не следва установеното, „всичко е объркано . Нищо не следво обичайния си ход. “ Тя твърди, че ако прекрачи в сянката на този меч, на жената й предстои много по-интересно съществуване, но със сигурност и много по-опасно.”
„Бог живее в теб, Бог — това си ти, такава, каквато си. На него му е безинтересно да гледа, как се опитваш да се представиш за някоя друга, някоя, която според теб, съответства на идиотските представи за това, как трябва да изглежда и да се държи една духовно извисена личност. На всички нас кой знае защо ни се струва, че за да станем просветени е необходимо да внесем драматични изменения в своята личност, да се отречем от собствената си индивидуалност.“
„Кетут каза, че може да отговори на въпроса ми с картина. Показа ми рисунка, която направил веднъж, докато медитирал. Беше андрогинна човешка фигура, изправена, със сключени за молитва ръце. Имаше четири крака, но нямаше глава. На мястото на главата бяха избуяли цветя и папрат. В сърцето имаше нарисувано малко усмихнато лице.
– За да намериш равновесието, което търсиш – заговори Кетут чрез преводача си, – трябва да се превърнеш в това. Трябва да държиш краката си толкова здраво стъпили на земята, все едно са четири, а не два. По този начин ще останеш в света. Трябва обаче да спреш да гледаш на него през главата си и да го погледнеш през сърцето си. Така ще познаеш Бог.“
„Ако вярата беше рационална, по дефиниция намяше да е вяра. Вярата е убеждение в онова, което не можеш да видиш, да докажеш или да докоснеш. Вяра е да вървиш с лице напред и с пълна скорост към тъмнината. Ако наистина знаехме всички отговори предварително – например за смисъла на живота, за природата на Бог, за съдбата на душите ни, – нашето убеждение нямаше да е скок на вярата и нямаше да е смел човешки акт; щеше да е само…благоразумна застрахователна полица.“
„Това, което знам за интимността е, че няма определени естествени закони, които управляват сексуалното изживяване на двама души и че тези закони не могат да бъдат променяни, както не можеш да се пазариш с гравитацията. Да се чувстваш уютно физически с тялото на друг не е решение, което можеш да вземеш. Няма почти нищо общо с начина, по който двама души мислят, действат, говорят или изглеждат. Мистериозният магнит или е там, заровен някъде в гръдният кош, или го няма. Когато го няма (както осъзнах в миналото с болезнена яснота), не можеш да го насилиш да съществува.“
„Що се отнася до мъжете, в живота си съм вземала не малко прибързани решения. Винаги съм се влюбвала през глава без да преценявам риска. Имам такава особеност: виждам в хората само доброто, но и предполагам, че всеки притежава нужните емоционални качества, за да постигне съвършенството. Колко пъти се влюбвах в това «съвършенство», а не в самия мъж, а после дълго се залавях за отношенията (понякога даже твърде дълго), все чаках, кога моя възлюбен ще осъществи своя потенциал. В любовта аз неведнъж ставах жертва на собствения си оптимизъм.“
„Намери човека, когото би могла да обикнеш. Изчакай толкова, колкото е необходимо да се заличат раните, но после все пак пусни някого в сърцето си. Не превръщай живота си в паметник на Дейвид или бившия си мъж.“
„В реалния живот ние постоянно подскачаме насам-натам, за да се наместим и да се чувстваме добре – физически, емоционално и психически, за да избегнем състоянието на тъга и неудобство. Медитацията(випасана) учи, че тъгата и неудобството са неизбежни в живота, но ако успееш да се задържиш неподвижно достатъчно дълго, с времето ще осъзнаеш истината, че всичко (и неудобно, и чудесно) отминава в крайна сметка.”
„Йогите казват, че всичката мъка в човешкият живот се причинява от думите. Както и всичката радост.“
„Веднъж една почти стогодишна старица ми каза: „Има само два въпроса, върху които са се блъскали човешките същества през цялата си история. Колко ме обичаш? и Кой командва?”. Всичко друго е някакси управляемо. Но тези два въпроса за любовта и контрола погубват всички ни, препъват ни и предизвикват войни, мъка и страдания.”
„Галопираме през живота си като циркови артисти, които балансират върху два препускащи един до друг коня – единият крак е върху коня, наречен „съдба”, а другият – върху коня „свободна воля”. Въпросът, който трябва да си задаваш всеки ден, е: различавам ли двата коня? За кой кон трябва да спра да се притеснявам, защото не е под моя контрол, и кой да насочвам с голямо внимание?”
„Исках онова, което елините са наричали калос каи агатос*, изключителният баланс между красивото и доброто. През последните тежки години и двете ми липсваха, защото и удоволствието, и отдадеността към божественото изискват пространство без напрежение, в което да виреят, а аз живеех в огромната боклукчийска преса на постоянното безпокойство.”
„Мястото за почивка на ума е сърцето. Единственото, което умът чува по цял ден, са звънтящи камбани, шум и спорове, а иска само спокойствие. Единственото място, на което умът някога ще намери покой, е в тишината на сърцето. Ето там трябва да стигнеш.”
„Съдбата според мен също е взаимоотношение – игра между божествената милост и личното доброволно усилие. Върху половината нямаш контрол, половината е абсолютно в твои ръце и действията ти ще имат значителни последствия. Човекът нито е изцяло марионетка в ръцете на боговете, нито пък властва изцяло над съдбата си; по малко е и от двете.”
0 Коментара