Обесването на Левски

"Обесването на Васил Левски" 

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня."

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.



На  18 февруари 2016 г., България отбелязва 143 години от обесването на Апостола на свободата - Васил Левски - една от най-важните исторически фигури в родната история. Снимката е направена на 18.02.2016 г. около 14.00 ч. на паметника на Левски в София. Хората минаваха и оставяха цветя.

Може би всеки ден трябва да бъде ден на Левски! 

Да си припомним безсмъртните стихове написани през 1875 г. от  Христо Ботев